№ 1822
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501833 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ №49, блок 53Е, вх.В, чрез
юрисконсулт Радина Илиева против Разпореждане № 6221 от 24.09.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. №5987/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в
частта, с която съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от
ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника Я. Р. В. ЕГН ********** от с. Н. П., община П.,
ул. "Я.“ № **, за заплащане на сумата от 216,21 лв. – договорна лихва за
периода 20.06.2020г. – 03.07.2021г.; 180 лв. – възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“; 540 лв. – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“; 91,71 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
21.04.2020г. /датата на изпадането на длъжника в забава/ до 03.07.2021г. и
24,71 лв. – мораторна лихва за периода от 03.07.2021г. /датата на предсрочна
изискуемост/ до 26.08.2021г.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли
съда да го отмени и върне делото на БРС за издаване на заповед за
изпълнение. Излага съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
1
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред БРС е образувано по заявление от
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против Я. Р. В., ЕГН
**********, за сумата от 702,81 лева – главница по договор за потребителски
кредит №30040135885, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.08.2021 г. до окончателното й изплащане, ведно с 216,21 лв. – договорна
лихва за периода 20.06.2020г. – 03.07.2021г.; 180 лв. – възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“; 540 лв. – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“; 91,71 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
21.04.2020г. /датата на изпадането на длъжника в забава/ до 03.07.2021г. и
24,71 лв. – мораторна лихва за периода от 03.07.2021г. /датата на предсрочна
изискуемост/ до 26.08.2021г., като БРС е издал заповед за изпълнение на
парично задължение №2490 по чл.410 от ГПК на 24.09.2021г. по ч.г.д.
№5987/2021г. за сумата от 702,81 лв. – дължима главница по договор за
потребителски кредит, както и за сумата от 14,05 лв. – разноски за държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови отказа си за присъждане на договорна лихва в размер
на 216,21 лв., 91,71 лв. – обезщетение за забавено плащане и 24,71 лв. –
мораторна лихва, ведно с възнаграждение за закупените услуги „Фаст“ и
„Флекси“ районният съд е счел, че искането на основание чл.411 ал.2 т.2 от
ГПК е нищожно на основание чл.22 във вр. с чл.11 ал.1, т.10 и чл.10 ал.1 от
ЗПК като не е ясно как е формиран ГПР. Отделно от това клаузите за
заплащане на тези суми са нищожни на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, тъй като
в ГПР не са включени всички разходи – възнаграждение за услуги „Фаст“ и
„Флекси“, с добавянето на които суми размерът му става по-висок от
предвидения в ал.4 на същата разпоредба размер, а по отношение на
договорната лихва – на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави, като в крайна сметка е счел, че се дължи само
чистата стойност по кредита на основание чл.23 от ЗПК.
Според настоящата инстанция по отношение на споровете за
нищожност свързани с договорната лихва съществува практика на различни
състави на ВКС за определяне предела на договорната лихва с оглед на това
да не се накърняват изискванията на морала и добрите нрави и в кои случаи
надвишаването на размера води до нищожност на съответната клауза.
2
Преимуществено ВКС сочи като горен праг на договорната лихва трикратния
размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице
накърняване на добрите нрави, водещо до нищожност на клаузата за размера
на договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора. В
настоящия случай предмет на обсъждане е договорна клауза на договор за
кредит, предлаган от търговец по занятие, поради което правилата за
поведение на субектите в правоотношението са предмет на уреждане от
специален закон, в случая Законът за потребителския кредит. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира, че приложението на ЗПК е
задължително и уредените от него правила са приложими по сключените
договори за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон
предвижда, че годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения по
левове и валута, определена с постановление на МС на РБ. Цитираният
законов текст цели избягване възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна. В това производство съдът следва да
прецени дали определения размер на ГПР – до 50% е спазен или е налице
противоречие с морала и добрите нрави при надвишаването му. Разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК съобразена с постановление № 426 от 18.12.2014 г. на
МС на РБ за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на основния лихвен процент на БНБ към датата на
сключване на договора определя, че максималният размер на ГПР не може да
надвишава 50% и това в случая е спазено, поради което изложеното от
районният съд за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява
неоснователно. Същото се отнася и за претенцията за обезщетение за
забавено плащане от 91,71 лв., както и за претендираната мораторна лихва от
24,71 лв. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира изводът на
районния съд за недействителност на клаузата за договорната
/възнаградителна/ лихва за неправилен, което налага посочените по-горе суми
да бъдат присъдени на частния жалбоподател.
Що се отнася до услугите „Фаст“ и „Флекси“, първоинстанционният
съд правилно е отказал присъждането им. Това налага частична отмяна на
разпореждането на БРС в частта за възнаградителната лихва, обезщетението
за забавено плащане и мораторната лихва, а в останалата част следва да бъде
потвърдено.
3
На частния жалбоподател се дължат сумите от 50 лева – за
юрисконсултско възнаграждение и 15 лева за подадената частна жалба пред
въззивния съд, както и сумата от 6,87 лева – разноски по делото пред
заповедния съд, като делото се върне на БРС за издаване на заповед за
изпълнение.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 6221 от 24.09.2021 г., постановено по
ч.гр.д. №5987/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която
съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на „Профи
Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против
длъжника Я. Р. В. ЕГН ********** от с. Н. П., община П., ул. "Я.“ № **, за
заплащане на сумата от 216,21 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2020г.
– 03.07.2021г.; 91,71 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
21.04.2020г. /датата на изпадането на длъжника в забава/ до 03.07.2021г. и
24,71 лв. – мораторна лихва за периода от 03.07.2021г. /датата на предсрочна
изискуемост/ до 26.08.2021г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ Я. Р. В. ЕГН ********** от с. Н. П., община П., ул. "Я.“
№ **, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, блок 53Е,
вх.В, сумата от сумата от 216,21 лв. – възнаградителна лихва за периода от
20.06.2020г. до 03.07.2021г.; сумата от 91,71 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 21.04.2020г. /датата на изпадането на длъжника в забава/
до 03.07.2021г. и 24,71 лв. – мораторна лихва за периода от 03.07.2021г.
/датата на предсрочна изискуемост/ до 26.08.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5