№ 1267
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202105 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба,
предявена от Д.Д.Х.- ЕГН **********, в качеството му на управител на „ Вир 222”
ЕООД, чрез адв.Д. К., против Наказателно постановление № 03-010290/19.09.2018г.
на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с
което на „ Вир 222“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи единствено за това, че постановлението не е било
връчено по предвидения в закона ред , с оглед на което и неправилно наказващият
орган бил приел, че то е влязло в сила. Поради това се иска отмяна на постановлението
като незаконосъобразно , постановено при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, а в условията на евентуалност и нищожно.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Прави се искане да бъде присъдено и юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
1
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2018 г., по повод на постъпили жалби на работници, служители на ДИТ
- Варна , една от които св. К. Д., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в ресторант „Копитото“, намиращ се в кк „Св.Св.Константин и
Елена“. Установило се, че то се стопанисва от „Вир 222“ ЕООД.При пристигането си
на място св. Д. възприела младо момче, което раздавало флаери.Това бил
Г.С..Проверяващите предоставили на него и на останалите установени в ресторанта
работници, да попълнят декларации. Г.С. собственоръчно попълнил декларацията,
като посочил, че полага труд като раздавач на флаери в полза на „ Вир 222" ЕООД, с
място на работа проверявания ресторант „Копитото“, работно време от 15.00 часа до
20.30 часа и с уговорено дневно възнаграждение в размер на 25 лева, с почивен ден
понеделник и едночасова почивка в рамките на работния ден. Лицето декларирало още,
че работи на този обект от 03.08.2018г., както и че няма сключен нито граждански,
нито трудов договор. Проверяващите връчили призовка на управителя на ресторанта,
като следвало в Д“ИТ“-Варна да се представят описаните в нея документи. При
проверката се установило, че Г.С. е непълнолетен, че няма сключен трудов договор ,
както и че е бил допуснат да престира труд в полза на дружеството преди да е получено
разрешение от Инспекцията по труда за сключване на трудов договор между страните.
Всичко установено при проверката било описано в Протокол № ПР 1828358 /
10.09.2018г., с който дала и съответните предписания.
На 10.09.2018г. св. К. Д. съставила против „ Вир 222“ ЕООД акт за установяване
на нарушение за това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до
работа Г.С. , изпълняващ трудови функции на „ промоутър“, свързани с раздаване на
флаери, с определено работно време, трудово възнаграждение, без с него да е сключен
писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е извършено на 14.08.2018г. и
квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 и ал.1 ал.2 от КТ. При
предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
010290 / 19.09.2018г. , с което изцяло възприел фактическите констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда и наложил на „ Вир 222 ” ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер
на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. К. Д.,
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях стана ясно, че към момента на проверката Г.С. е раздавал
флаери, както и че е правел това в определеното му работно време и място, но не е
2
имал трудов договор.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и подадена от надлежна страна.С оглед
липсата на категорични доказателства за датата на връчване на постановлението и
съобразно практиката на ВАС, съдът намира, че същата е депозирана в предвидения от
закона срок , поради което е и приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-010290 / 19.09.2018г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна и в
шестмесечния преклузивен срок.То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени
датата , мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни.Наказанието за него е
индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. При
неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени или
депозирани конкретни възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване.По никакъв начин не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между
работника и работодателя преди постъпването на работа.От доказателствата по делото,
а именно показанията на св. Д. и съдържанието на попълнената от работника
декларация, е видно че към момента на проверката в обекта Г.С. е изпълнявал
трудови функции на промоутър, като е раздавал флаери. От същите доказателства е
видно, че този работник е започнал работа на 03.08.2018г-, имал е уговорено трудово
възнаграждение, работно време, работно място и т.н., като не е имало сключен нито
3
трудов, нито граждански договор. Това пък е напълно обяснимо с факта, че Г.С. е бил
непълнолетен и за сключването на трудов договор е било необходимо разрешение от Д
„ИТ“-Варна, каквото също не е било издавано, и което е било описано в протокола за
резултатите от извършената проверка. Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй като
безспорно е установено, е работодателят е допуснал до работа работника преди с него
да е бил сключен трудов договор.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „ Вир 222” ЕООД са между „ работник” и „работодател” , като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Вир 222” ООД в качеството му
на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в”
от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 от КТ независимо от тяхното
отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед обективните
характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на
чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите
нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414
ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл.
62 ал. 1, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „ Вир
222” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 5 000лв.Съдът обаче намира, че това
наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства дружеството да е
допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани санкции.Поради
това следва да се приеме, че нарушението е извършено за първи път и от него не са
настъпили вредни последици. С оглед на тези съображения съдът намира, че следва
да намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв., като счита че това
наказание е съответно на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
4
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
150лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на
чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 24лв. , пропорционално с изменения
размер на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.7 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010290/19.09.2018г. на
изпълняващия длъжността Директор на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с
което на „ Вир 222“ ЕООД , представлявано от Д.Д.Х., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5
вр. чл. 414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена
санкция” от 5 000лв. на 1 500лв.
ОСЪЖДА „ Вир 222“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна , юристконсултско възнаграждение в размер на 24 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5