Решение по дело №1285/2019 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 35

 

гр. Плевен, 16.01.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                

                                            Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

 

                                                                Членове: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                                   2. РАЛИЦА МАРИНСКА

 

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №1285/2019год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от Изпълнителна агенция по  лекарствата, чрез юрк. Й. Т., против Решение №656/04.10.2019г. по НАХД№1267/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, с която е отменено НП №РД-И-106/24.-08.2018г, на изп. директор на ИАЛ. Твърди се, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, и моли съдът да го отмени, и потвърди издаденото наказателно постановление. Твърди се, че процесното НП, е издадено от компетентен орган, съобразно заповед №А-17-0555/08.08.2017г. на директора на ИАЛ и в сроковете по реда на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, поради което, са неоснователни изводите в мотивите на обжалваното решение, че НП е издадено от некомпетентен орган. Посочва се, че съобразно чл. 295, ал.1 от ЗЛПХМ, нарушенията се установяват от държавни експерти с актове, а в конкретния случай, актосъставителя е главен експерт. Посочва се, че в чл. 267, ал.3 от ЗЛПХМ, са определени длъжностните лице, които упражняват контрол- инспектори и експерти, определени със заповед  и въз основа на тази норма, с цитираната заповед №А-17-0555/08.08.2017г. на директора на ИАЛ, е определен актосъставителя М.С., в качеството й на главен експерт. Посочва се също, че правилно АНО е приел, че с действията си, пом. – фарм. П.С., е осъществила състава на чл. 225, ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 287, ал.1 от  ЗЛПХМ. Твърди, че съобразно  чл. 225, ал.1 от ЗЛПХМ,  в населено място, на чиято територия няма открита аптека, право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, има лице по чл. 222, ал. 1- физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с помощник-фармацевт или с магистър-фармацевт, с по-малко от една година трудов стаж. Твърди се, че пом. - фармацевтът или магистър-фармацевтът е ръководител на аптеката, и задължително работи в нея, като ал. 3 посочва дейностите, които ръководителя на аптеката може да извършва. Твърди се, че по идентичен начин са описани дейностите в издаденото Разрешение за търговия на дребно №АП -1597/28.11.2017г. Твърди се също, че по делото безспорно е доказано, че на 23.02.2018г, в аптеката с ръководител пом.- фамр. П.С., са съхранявани лекарствени продукти, с режим на отпускане „по лекарско предписание“, от различни фармакологични групи, които са се намирали в общия ред на лекарствата, изложени и с поставени цени за продажба. Твърди се, че описаното съставлява нарушение на издаденото разрешение, тъй като в него е дадена възможност за съхранение и отпускане само на лекарства, които не са в режим  „по лекарско предписание“.

В съдебно заседание на 05.12.2019г, касаторът, р. пр, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – П.М.С., чрез адв. П. А., депозира писмен отговор по делото, с която се изразява становище за недопустимост на касационната жалба, като депозирана след изтичане на законоустановеният срок за обжалване, и евентуално- за неоснователност на същата. Посочва се, че към датата на съставяне на АУАН, актосъставителя няма материална компетентност да състави същия. Посочва се, че актосъставителя е имал качеството на гл. експерт на ИАЛ, към датата на съставяне на акта- 14.05.2018г., като на основание чл. 295, ал.1 от ЗЛПХМ, правомощия да съставят актове по този закон имат само държавните инспектори на ИАЛ. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

В с.з., ответникът, р. пр., представлява се от адв. А., който поддържа депозираният отговор на касационната жалба, по изложените в него съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Настоящия състав намира, че касационната жалба на  Изпълнителна агенция по лекарствата- София, е подадена в законоустановения за това срок, от надлежна страна и е допустима. Видно от приложената към НАХД№1267/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, разписка, ИАЛ е получила препис от постановеното решение №656/04.10.2019г., 17.10.2019г., от която дата тече 14- дневният срок за обжалване пред Административен съд- Плевен. Съобразно нормата на чл. 60, ал. 5 от ГПК, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Изчисляването на срока, предвидено в чл.60 от ГПК, е приложимо в случая, при преценка срочността на депозираната касационна жалба, с оглед нормата на чл.144 от АПК, предвиждаща субсидиарно приложение на ГПК, за неуредените въпроси, сред които попада и изчислението на срока. С оглед изложеното,  в конкретната хипотеза, срока за депозиране на касационна жалба изтича на 01.11.2019г- датата, на която е депозирана жалбата, с оглед датата на пощенското клеймо.

Разгледана по същество, обаче, депозираната касационна жалба се явява неоснователна.

С обжалваното решение №656/04.10.2019г. по НАХД№1267/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, с която е отменено НП №РД-И-106/24.-08.2018г, на изп. директор на ИАЛ, въз основа на което, на пом.- фармацевт П.М.С.,***, като ръководител на аптека „Фармар-2“, е наложено адм. наказание „глоба“, в размер на 5000лв., за извършено нарушение на чл. 225, ал.3, вр. ал.1, вр чл. 287, ал.1, предл. 2 от ЗЛПХМ, като незаконосъобразно. В мотивите си, въззивния съд е приел, че процесното НП, е издадено в нарушение на материалният закон, при отсъствие на материална компетентност на актосъставителя. Приел е, че процесния АУАН, е съставен на 14.05.2018г. от М.Г.С., на длъжност главен експерт в Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ, което е в нарушение на чл. 295, ал.1 от ЗЛПХМ, съобразно който, нарушенията по същия закон, се установяват с актове, съставени от държавни инспектори от ИАЛ, съответно от РЗИ. ПлРС е приел, че в случая актосъставителят не е заемал длъжността „държавен инспектор“, посочил е, че са налице различия в длъжностите „държавен инспектор“ и „ст. експерт“, като се е позовал на Класификаторът на длъжностите в администрацията и Наредба за прилагането му. Приел е, че на основание чл. 7 ал.3 и ал.5 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, между двете длъжности е налице разлика, както на длъжностно и на експертно ниво, така и с оглед вменените на длъжността „държавен инспектор“, контролни функции,  каквито функции длъжността „ст. експерт“ няма; налице са също и по- завишени изисквания за заемане на длъжността „държавен инспектор“. В решението си, ПлРС е приел също, че НП е незаконосъобразно, тъй като в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на едно физическо лице, което не е субект на цитираните в процесните АУАН и НП права и задължения, и без да е изследвано в какво се изразява нейното лично виновно поведение, доколкото за задължението по чл. 287, ал.1 от ЗЛПХМ, адресат е търговеца, на когото е издадено разрешението. Приел, е че  отговорността за изброените в АУАН и в НП фактически констатации, се носи от търговеца, носител на разрешението и спрямо който, по делото е установено, че е наложена имуществена санкция, за това, че е допуснал дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката, да се извършват от неправоспособно лице. Приел, е че нормите на чл.225, ал.3 и чл. 287, ал.1 от ЗЛПХМ, не съдържат състав, предвиждащ допустителство. Приел, че в случая е налице нарушение на правото на защита на наказаното лице.

Настоящия касационен състав намира, при извършената служебна проверка за законосъобразността и допустимостта на атакуваното решение, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила и/или материалноправните норми, водещо до неговата отмяна. Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила, относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Настоящата касационна инстанция намира, че не са налице изложените в касацонната жалба касационни основания, водещи до отмяна на постановеното решение от ПлРС.

По делото се установява факта на съставяне на АУАН на 14.05.2018г., от актосъставителя М.Г.С., на длъжност “главен експерт“ в Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ- София, срещу пом.-фармацевт П.М.С., като ръководител на аптека на „ФАРМАР-2“ ООД, с Разрешение на дейността №АП -1597/28.11.2017г., на адрес с. Горна Митрополия, ул. ***, за извършване на дейности по съхранение и продажба на лекарствени продукти, с режим на отпускане „по лекарско предписание“, в нарушение на издаденото Разрешение, установени при извършване на проверка на 23.02.2018г., с което е нарушила нормите на чл.225, ал.3, вр. ал.1, вр. 287, ал.1, предл. 2 от ЗЛПХМ. Въз основа на така съставения АУАН, е издадено процесното НП № РД-11-106/24.08.22018г., на изп. директор на ИАЛ, въз основа на което, на пом.-фармацевт П.М.С., е наложена глоба в размер на 5000лв., за извършено от нея нарушение на  чл.225, ал.3, вр. ал.1, вр. 287, ал.1, предл. 2 от ЗЛПХМ.

По делото се установява също, че актосъставителя М.Г.С., на длъжност “главен експерт“ в ИАЛ- София, е определена за длъжностно лице по държавния контрол, въз основа на заповед № А-17-0555/08.08.2017г. на директора на ИАЛ.

Съдът намира, че в процесния случай, въззивният съд правилно и законосъобразно е преценил, че към датата на съставяне на АУАН, актосъставителя М.Г.С., на длъжност “главен експерт“ в ИАЛ- София, не е имала материална компетентност да състави същия, по силата на изричната норма на чл. 295, ал.1 от ЗЛПХМ. Цитираната норма, в действаща си към датата на съставяне на АУАН- 14.05.2018г., редакция, предвижда, че нарушенията по този закон, се установяват с актове, съставени от държавни инспектори на ИАЛ, съответно на РЗИ. Въззивният съд е изложил подробни и правилни мотиви в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция, по реда на  чл. 221, ал.2 от АПК и не следва да се преповтарят. Следва да се посочи, че с депозираната касационна жалба, касаторът не представя надлежни писмени доказателства, от които да се направи обоснован извод, че към датата на съставяне на АУАН, актосъставителя С., е заемала длъжността „държавен инспектор“ и съответно е била компетентна да състави АУАН, каквито твърдения за изложени в касационната жалба. Следва да се посочи също, че  сама по себе си, издадената заповед № А-17-0555/08.08.2017г. на директора на ИАЛ, не създава материална компетентност на лицето, като актосъставител по ЗЛПХМ, при отсъствие на законоустановените изисквания за това. Липсата на материална компетентност на актосъставителя, с оглед заеманата длъжност, е съществено процесуално нарушение, опорочаващо административно-наказателното производство и съставлява достатъчно основание за отмяната на НП и без да се изследва въпросът относно съставомерността на описаното нарушение. За пълнота следва да се посочи, че в касационната инстанция споделя мотивите на въззивния съд, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК, относно ангажирането на личната отговорност на пом.- фарм. П.С., за нарушение на задължение, което не й е вменено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. Първо АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №656/04.10.2019г. по НАХД№1267/2019г. по описа на Районен съд-Плевен.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване. Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        

                                                                                                 2.