Присъда по дело №1457/2024 на Софийски районен съд

Мотиви към присъда по НОХД № 1457/2024 година по описа на СРС,
НО, 96-ти състав

Софийска районна прокуратура (СРП) е повдигнала обвинение против Д.
Л. С. за това, че през периода от 01.01.2022 г. до 31.10.2023 г., включително, в
гр. София, след като е бил осъден с Решение № 20205210/29.10.2021 г. на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 80-ти състав, по
гражданско дело № 64731/2020 г. по описа на СРС, в сила 29.10.2021 г., да
издържа свой низходящ - сина си **** С., роден на дата 19.06.2015 г., като му
заплаща месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, чрез неговата майка
и законен представител Е. И. М., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 1 (една) непълна месечна
вноска от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за месец Януари 2022 г. и 21
(двадесет и една) месечни вноски в размер на 300 лв. (триста лева) всяка за
периода от 01.02.2022 г. до 31.10.2023 г., включително, като общият размер на
дължимата издръжка за посочения период възлиза на 6325,00 лв. (шест хиляди
триста двадесет и пет лева) – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съдебното производство по делото е проведено по реда на Глава XXVII от
НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Предвид предходното осъждане
на подсъдимия, от съда се иска да му наложи наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 9 месеца преди редукцията, изпълнението на което да се
отложи за изпитателен срок от 3 години, като му се възложат и направените в
хода на досъдебното производство разноски.
Защитникът на подсъдимия твърди, че няма спор по делото относно
извършването на деянието от подсъдимия, като от съда се иска да му наложи
по-лекото по вид наказание, а именно „пробация“, доколкото подс. С. е в
затруднено финансово положение, безработен и няма средства дори за
собствената си издръжка.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник, като заявява, че не
е била потвърдена отправената от последния закана за убийство, която „не е
издържала“ в съда.
Подсъдимият не се възползва от предоставеното му право на последна
дума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.
14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1

Подсъдимият Д. Л. С. е роден на *** г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, осъждан, неженен, безработен, живущ в
гр. София, ж.к. „***“, бл. **, вх. ***, ет. **, *** с ЕГН **********.
Със съдебно решение № 20205210/29.10.2021 г. на СРС, трето гражданско
отделение, 80-ти състав, по гр. дело № 64731/2020 г. по описа на СРС, в сила
от 29.10.2021 г., е признато за установено, че детето **** С. е заченато и
произхожда от подс. Д. С..
По силата на цитираното решение, упражняването на родителските права
по отношение на **** С. било предоставено на майката Е. И. М.. Бащата Д. С.
бил осъден да плаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лева.
След постановяване на съдебното решение подс. Д. С. преустановил
контакт с майката и детето си, като не изпълнявал указаното в съдебното
решение относно заплащането на месечна издръжка на сина му. По този начин
в периода от 01.01.2022 г. до 31.10.2023 г., включително, в гр. София, подс. Д.
С. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 1 непълна месечна вноска от 25 лева за месец
януари 2022 г. и 21 пълни месечни вноски в размер на 300 лева всяка за
останалия период от 01.02.2022 г. до 31.10.2023 г., включително, като общият
размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на 6325 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелката Е. И. М. (л. 13-14 от ДП); Решение №
20205210/29.10.2021 г. на СРС, ГО, 80-ти състав (л. 37 от ДП); справка от
Агенция по вписванията (л. 27 от ДП); справка от ОПП-СДВР (л. 41 от ДП);
заключението на съдебно-оценителна експертиза (л. 54-56 от ДП) и справка за
съдимост на подсъдимия.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК съдът
счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят
направеното от подсъдимия С. признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по
делото свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата
се в инкриминирания период фактическа обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В процедурата по реда на чл.
371, т. 2 НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е
необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно
доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва
2

противоречие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Следва да се
посочи единствено, че от показанията на св. Е. М. и заключението на съдебно-
оценителната експертиза се установява, че подсъдимият не е изплащал
дължимата издръжка от 300 лева за сина му **** С. в периода от 01.01.2022 г.
до 31.10.2023 г., а именно 1 непълна месечна вноска от 25 лева за месец
януари 2022 г. и 21 пълни месечни вноски в размер на 300 лева всяка за
периода от 01.02.2022 г. до 31.10.2023 г., включително, като общият размер на
дължимата издръжка за посочения период възлиза на 6325 лева.
Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че събраните по делото
гласни и писмени доказателства по категоричен начин подкрепят изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, както и
направеното по реда на Глава XXVII от НПК самопризнание от страна на
подсъдимия. Следва да се посочи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение
№ 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС „Разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не
изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е
приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен
начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимото лице”. Тоест, не следва да се абсолютизира
изискването самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК да е
подкрепено от всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай,
обаче, както се посочи по-горе, липсва каквото и да е противоречие между
събраните доказателства, подкрепящи по еднопосочен начин самопризнанието
на подсъдимия. Поради това съдът счита, че са спазени изискванията на
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК.
В хода на съдебното следствие са приобщени единствено обясненията на
подсъдимия, който заявява причината за неплащане на издръжката на детето
му, а именно тежкото му финансово състояние.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
счита, че подсъдимият Д. Л. С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна се установи, че подс. Д. С. е осъден с Решение №
20205210/29.10.2021 г. на СРС, Трето гражданско отделение, 80-ти състав, по
гражданско дело № 64731/2020 г. по описа на СРС, в сила 29.10.2021 г., да
издържа свой низходящ - сина си **** С., роден на дата 19.06.2015 г., като му
заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, чрез неговата майка и
законен представител Е. И. М.. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установи също така, че подсъдимият съзнателно не е
3

изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
1 непълна месечна вноска от 25 лева за месец януари 2022 г. и 21 пълни
месечни вноски в размер на 300 лева всяка за периода от 01.02.2022 г. до
31.10.2023 г., включително, като общият размер на дължимата издръжка за
посочения период възлиза на 6325 лева. С това свое бездействие през
посочения период подс. Д. С. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Престъплението е съставомерно и от субективна страна, като е извършено
при форма на вина пряк умисъл, доколкото подс. Д. С. е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние (че е задължен да заплаща
месечна издръжка на детето си в размер на 300 лева месечно), предвиждал е
това негативно изменение на обективната действителност и е целял
настъпването му.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За така извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 НК законодателят е
предвидил налагането на наказание „лишаване от свобода“ за срок до 1 година
или „пробация“.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство единствено съжалението от страна
на подсъдимия за извършеното. Съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство, на първо място, факта на предходното осъждане, на
подсъдимия по НОХД № 16006/2020 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав,
касаещо извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 НК, като следва да се посочи, че същите са били осъществени
спрямо майката на сина му – св. Е. М.. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и фактът, че настоящото престъпление е
било извършено в момент, в който подс. С. все още е изтърпявал наложеното
му наказание „пробация“ по предходното му осъждане (изтърпяно на
26.03.2022 г.), което разкрива завишената степен на обществена опасност
както на извършеното престъпление, така и на самия подсъдим. На последно
място, като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете
неплащането на издръжка за един значителен период от време от почти 2
години, както и високият размер на неизплатената издръжка – общо 6325
лева. С оглед на възприетите смекчаващо и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на отегчаващите такива,
поради което и с оглед постигане целите на наказанието по чл. 36 НК, съдът
счита, че на основание чл. 57, ал. 1 НК на подсъдимия следва да бъде
наложено по-тежкото по вид измежду предвидените в нормата на чл. 183, ал. 1
НК две алтернативни наказания, а именно „лишаване от свобода“.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, съдът счита, че наказанието
4

„лишаване от свобода“ следва да се индивидуализира в размер на 6 месеца,
като същото да бъде намалено с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, като се
определи окончателно за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 4 месеца. В настоящия случай съдът счита, че определеното по вид
и размер наказание се явява справедливо и съобразено с наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е от естество да
постигне в кумулативно единство целите по чл. 36 НК, като най-вече
въздейства за поправянето и превъзпитанието на подс. С..
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подс. Д.
С. наказание „лишаване от свобода“ следва да се отложи за минималния
изпитателен срок от три години, доколкото са налице всички предпоставки за
това – наложеното наказание „лишаване от свобода“ е в размер до 3 години,
подс. С. не е осъждан на наказание „лишаване от свобода“ за извършено
престъпление от общ характер, като за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето и превъзпитанието на дееца не е необходимо
последният да изтърпява ефективно наложеното му наказание „лишаване от
свобода“.
Съдът намира за неоснователно искането на подсъдимия и неговия
защитник за определяне на по-лекото по вид наказание „пробация“. Както се
посочи по-горе, в случая са налице множество отегчаващи отговорността
обстоятелства, които мотивират съда да определи по-тежкото по вид
наказание „лишаване от свобода“, като счита, че налагането на наказание
„пробация“ не е от естество да постигне целите по чл. 36 НК, предвид факта,
че подсъдимият е извършил настоящото престъпление по време на
изтърпяване на предходно наложено му наказание „пробация“.
По отношение на твърденията на защитника, че причината за неплащане
на издръжката от подс. С. се явява затрудненото му финансово състояние, като
същият дълъг период от време е безработен, следва да се посочи, че
посоченото обстоятелство не е извинително. Подсъдимият е в трудоспособна
възраст, като е имал обективна възможност да си намери работа и да получава
доходи от трудовата си дейност. Следва да се посочи, че от приложената на л.
27 от ДП справка от Агенция по заетостта се установява, че подс. С. е
регистриран като безработен едва до 14.04.2022 г., като след тази дата няма
регистрации в териториалните поделения на Агенция по заетостта. На
следващо място, от приложената на л. 41 от ДП справка от ОПП-СДВР е
видно, че на името на подсъдимия са регистрирани 3 автомобила, което е
показателно за обстоятелството, че последният е имал обективна възможност
да изпълнява задължението си за заплащане на издръжка на сина си Ивайло
С..

ПО РАЗНОСКИТЕ:

5

На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК подс. Д. Л. С. следва да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 187.20 лева,
представляваща направени разноски за съдебно-оценителна експертиза в
досъдебната фаза, както и полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СРС сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист в полза на СДВР.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	472
Дата:	11 юли 2024 г. (в сила от 27 юли 2024 г.)
Съдия:	Кирил Георгиев Димитров

Дело:	20241110201457
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 февруари 2024 г.

Присъда по дело №1457/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите