М О Т И В И:
Срещу
обвиняемия И.Г.Д. е внесено
постановление по чл.375 от НПК, с което РП Карлово прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а от НК, за извършеното от него престъпление по чл. 191, ал.1 НК, затова че през периода от месец март 2010 г. до месец май 2011 г. в
с.Д., П.
област, като пълнолетно лице, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16 - годишна възраст, а именно М.А.Р. ЕГН **********
***.
Прокурорът
поддържа внесеното предложение. Пледира на обвиняемия съдът на наложи
административно наказание - глоба в
близък до минималния предвиден в закона размер.
Защитникът
на обвиняемия пледира за наказание в минималния предвиден в закона размер.
Обвиняемият
Д. не оспорва фактическите положения, визирани в постановлението, признава се
за виновен и съжалява за стореното. Моли за минимално наказание.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в
предложението, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
И.Г.Д. е роден на *** ***, П. област, ******, с адрес с. Д., обл. П., *****,
ЕГН **********.
Обвиняемият
Д. ***, П. област в бащината си къща, заедно със своята майка Е.Д.. Преди
години живял на съпружески начала с лицето Д.Л., от която връзка им се родило
дете – Г.И. Д., роден през 20**** г. Съжителството им не продължило
дълго, и двамата се разделили, малолетното дете Г. останало да живее при
обвиняемия и майка му – св.Е.Д.. В началото на 2010 г. Д. *** има момиче на име
М.Р., което не е омъжено и заедно с майка си – св.Е.Д. отишли в с.Р., за да
„поискат” св.М.Р. за жена на Д.. За нея бил научил от нейна приятелка, която
била омъжена в с.Д.. При срещата им в дома на родителите на Р.а, обвиняемият
най-напред попитал М.Р. дали иска да живее с него и след като тя заявила, че го
харесва и иска да отиде с него в дома му в с.Д. за да заживеят като съпрузи,
поискал и съгласието на родителите ѝ – св. А. Р. и св.К.Р.. След като последните двама се
уверили от дъщеря си, че харесва обвиняемия, те
също се съгласили. Р.а и родителите ѝ казали на обвиняемия, че момичето е на 15 години. През м. март 2010г. М.Р. заживяла в дома
на обвиняемия в с.Д., където им била отделена самостоятелна стая, двамата
живели заедно като съпрузи, грижели се общо за детето на обв. Д. от предишното
му съжителство, за домакинството, имали
общ бюджет, имали и редовни полови контакти, били представяни в обществото,
сред близките и роднините си като семейство, въпреки липсата на формално
подписан акт за граждански брак. На *******. Р. родила дете –Д.И. Д., за което се грижели и
двамата с обвиняемия.
Св. М.Р. е
непълнолетно момиче от **** произход, с правилно физическо и психическо
развитие. Не се установяват данни за умствено изоставане или психично
разстройство, няма данни за преживени психотравми, както и за упражнявано
физическо и в частност – сексуално насилие. Общата информираност и разбиранията
на детето съответстват на културните особености на средата му. Случилото се
възприема като желано и естествено. Въпреки непълнолетието си е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите М.Р., Е.Д., А. Р. и К.Р. са в пряка
връзка и кореспондират помежду си. На тези показания изцяло съответстват
обясненията на обвиняемия, депозирани в досъдебната фаза на процеса, които
съдът кредитира като основно доказателствено средство. Няма установени различия
с фактическите положения, отразени в постановлението на Районна прокуратура.
При
постановяване на присъдата си съдът кредитира изцяло изготвената в досъдебното
производство съдебно психиатрична експертиза, като пълна и изчерпателна,
отговаряща на всички поставени въпроси, изготвена от лице с необходимите
познания.
При
постановяване на решението си съдът ползва и писмените доказателства, които са
събрани по установения в НПК ред и са относими към предмета на доказване –
справка за съдимост, справка АИС БДС, характеристични справки.
Не
са налице противоречиви доказателства, които да налагат нарочен коментар. С
оглед доказателствата, събрани по делото, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Съдът
намира, че обвиняемият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 191, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец март
2010 г. до месец май 2011 г. в с.Д., П. област, като пълнолетно лице, без да е
сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 -
годишна възраст, а именно М.А.Р. ЕГН ********** ***, поради което съдът го призна за виновен в това
престъпление.
От
обективна страна с престъплението по чл. 191, ал.1 от НК се засягат нормалните
предбрачни, брачни и семейни отношения, както и тези свързани с развитието на
подрастващите.
Субект на
това престъпление може да бъде само пълнолетно лице, от мъжки пол, какъвто е и
подсъдимия – видно от изготвената справка АИС БДС и при установяване на
самоличността му.
Изпълнителното
деяние се осъществява чрез заживяване на съпружески начала с непълнолетно лице
от женски пол и в настоящия случай, осъществяването му е установено по несъмнен
начин, както от обясненията на обвиняемия, така и от разпита на всички
свидетели, включително на самата М.Р., а престъпния резултат се състои в
съпружеския живот на двамата, включително и от факта на раждане на малолетното
им дете, който не е спорен. Престъплението е продължено – не се осъществява чрез еднократно действие от
страна на дееца, а представлява поддържане от него на трайно престъпно
състояние за инкриминирания период от месец
март 2010 г. до месец май 2011 г. Периодът
е установен от гласните доказателства и от рождената дата на Р.а, която към
настоящият момент е навършила 16 години.
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени и
настъпили обществено опасни последици и е желаел тяхното настъпване – умисъла
се установява от действията на обвиняемия, и показанията на свидетелите, като
фактът, че на Д. е била известна възрастта на Р.а е безспорно установен в
производството по делото.
Причини
за извършване на престъплението – културните особености на средата, в която
обвиняемият е отрасъл и възпитаван.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
съобрази императивните разпоредби на чл. 78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Тъй като
обвиняемият не е осъждан до настоящия момент, предвиденото в закона наказание
за извършеното от него умишлено престъпление по чл. 191, ал.1 НК е лишаване от
свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, и от деянието
няма причинени имуществени вреди, то за него са налице всички императивни
изисквания за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Съдът намира, че
административното наказание следва да бъде определено по отношение на
обвиняемия в предвидения от закона минимум, с оглед смекчаващите вината
обстоятелства – липса на други противообществени прояви, признанието на вината
и съдействие за разкриване на обективната истина още в досъдебната фаза на
процеса, както и обусловеността от средата в която Д. е израсъл и възпитано по
отношение съвместното съжителство с лица от женски пол. С оглед изложеното, на
Д. съдът налага глоба в размер на 1000 лева.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще се
осъществят генералната и индивидуалната превенция на закона.
Следва, на основание чл. 189, ал.3 НПК в тежест на
обвиняемия да се възложат и направените по делото разноски за СПЕ в размер на
75.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
А.П.