Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260 101
Дата 30.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение, Трети
търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Нели Богданова
открито съдебно заседание на 14.10. 2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 326/ 2020 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на адвокат П. К.
от САК, в качеството й на пълномощник на ищеца И. Я.И. с ЕГН:********** против
Решение № № 6 от 15.01.2020 г.,постановено от Пазарджишкият окръжен
съд по търг.дело № 41/2019 г.
Предмет на въззивно обжалване е
частта, с която искът по чл.432,ал.1 отТЗ
във връзка с чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер
от 20 000 лева до пълния предявен
размер от 200 000 лева. В тази
обжалвана част се поддържа
оплакването,че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл.51,ал.3 от ЗЗД като е
приел, че съпричиняването от страна на починалата е в размер на 50%.
Съдът необосновано е приел, че
пострадалата,която е била единствения пътник в лекия автомобил е допринесла в
същата степен за настъпването на
процесното ПТП,каквато има и неправоспособният водач,по вина на който
същото е настъпило. По делото не се били установени нарушения от страна на пострадалата,които да
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоностния резултат.
Поради това и възражението на
ответника за съпричиняване по чл.51,ал.3 от ЗЗД е било неоснователно и е
следвало да бъде оставено без уважение. Вместо това първият съд е приел, че е
налице съпричиняване 50 %
на 50 %,което не се подкрепя от събраните доказателства,а само на предположението,
че починалата е знаела за това ,че
съпругът й О.Ч. е неправоспособен водач.
Второто поддържано
оплакване във въззивната жалба е
,че присъдения размер на обезщетението е занижен,само формално е посочил ,че пострадалата е била
младо момиче, само на 22 години ,не е отчел, че е била дейна,активна и в отлично здравословно състояние. Била е сигурна
опора на родителите си като
единствена дъщеря. С оглед на тези оплаквания
решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД като размера на обезщетението е занижено и не
съответства на принципа на справедливото
обезщетение.
Третото оплакване е , че началният момент от който се дължи законна
лихва за забава е определен в нарушение на чл.429,ал.3 от КЗ ,
като неправилно съдът е определил
датата -4.01.2018 г, която обаче не е момента, от който застрахователят
е изпаднал в забава.
Претендира се отмяната на
решението в обжалваната му част,
като се постанови въззивно решение по
същество, по силата на което иска се уважи
в пълния му предявен размер от 200 000 лева или да се уважи иска за сумата от 180 000 лева.
Въззиваемата страна ЗК „Л. И.“ АД-С. представлявана от изпълнителните директори на дружеството поддържат писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд
след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и
доводи,приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени
искове ,от които главният иск е
по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
По делото
е установено, че с влязла в сила
присъда № 296 от 20.12.2018 г,постановена по в.н.о.х.д. № 548/18 г. от Пловдивският апелативен съд е изменена първоначалната
присъда на Пазарджишкият окръжен съд.
От влязлата в сила присъда се установява, че лицето О.А.Ч. е бил признат за виновен в това ,че на 29.10.2017 г ,около 17.30 часа, на
път Втори-..., между селата В. д. и Б.,
при управляване на МПС
– лек автомобил- марка „Б...“- модел“...“
с рег.№ ..., е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл.21,ал.1 от ЗДв.П,съгласно който „
При избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство от
категория „В“ при движение извън
населеното място е забранено да превишава следната стойност на скоростта – 90 км/ч и е превишил посочената
максимално разрешена скорост, като се е движил
със скорост от 102 км/ч; нарушил е
и чл.20,ал.1 от ЗДв.П, съгласно който „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като е
загубил контрол върху управлявания автомобил, с което по непредпазливост е причинил смъртта
на повече от едно лице – на намиращите се в автомобила лица – Н. А. Ч. и Н. Е.
И. с ЕГН: **********, като деянието е извършено след употреба на наркотично
вещество и деецът е управлявал собствения си автомобил, без да има необходимата
правоспособност.
От представеното писмо на ЗК „Л. И. „АД до ищеца И.И.
се установява, че последния е сезирал застрахователя с молба вх.№3427 от
15.03.2018 г. за изплащане на
неимуществени вреди, настъпили в резултат на Н.
Е.И. Последвал е отказ от
застрахователя мотивиран с това че
ищецът не е бил правоимащо лице,
с оглед на представеното удостоверение за наследници. В
същото като единствен законен наследник на починалото лице е посочена нейната майка – Е. Р. И. Ищецът И.
И. оказва се, че е само биологичен баща на починалата Н. И., но не е
припознал дъщеря си по причини,
които са ирелевантни по делото. От
разпита на свидетеля К. Е. Г. се установява, че майката на Н. Е. И.
и ищеца И.И. живеят на семейни начала от раждането на Н. и до настоящия момент,т.е повече от 25 години
. Свидетелят е установил, че от раждането на дъщерята и до трагичната й смърт
ищецът се е грижел за нея ,осигурявал е
издръжката й, отношенията между баща и дъщеря са били сърдечни свързвала ги е взаимна обич и
подкрепа.
Свидетелят
Г. е установил, че Н. е била единственото им дете ,то бащата ,както и майката
са преживяли
много тежко нелепата смърт на дъщеря си. Все
още не могат да преодолеят болката от
загубата на дъщеря си,а когато става
въпрос за загуба на дете, още повече единствено дете ,изобщо не е вярно,
че времето лекува всичко . Когато става въпрос за загуба
на дете е точно обратното - още повече се задълбочава усещането за безнадеждност.
С
оглед на тези убедителни
показания на св. Г. следва да се приеме, че в случая с годините се е създала трайна и дълбока
емоционална връзка между бащата и починалата му дъщеря по смисъла
на т.1 от ТР № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1 /2016 г. на ОСНГТК. Материално
легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт по изключение е и биологичният баща,който от
раждането на дъщеря си до преждевременната й смърт е полагал грижи за нея,
участвал е в отглеждането и възпитанието й.
По тези съображения ПАС споделя
извода на първия съд, че ищеца е
материално-правно легитимиран да претендира
обезщетение за причинените неимуществени вреди от настъпилата смърт.
Предявеният главен иск по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД е доказан като основание ,а относно
основанието решението е
влязло в сила,в частта, с която
главният иск е уважен до размер на
20 000 лева. В тази осъдителна
част решението е влязло в сила
като необжалвано.
По отношение на
първото оплакване, че съдът неправилно е приложил чл.51,ал.2 от ЗЗД като е определил размер на съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50 % - оплакването е напълно основателно. Следва да се отбележи, че с влязла в сила присъда е на
наказателния съд е установено ,че
водачът О.Ч. е управлявал автомобила след
употреба на наркотично вещество,със скорост от 102 км.ч, която е
над максимално допустимата такава от 90
км.ч. Установено е,че е бил неправоспособен водач, който факт
неговата съпруга – починалата Н.
И. е знаела или не е могла да не знае.
Съдът
обаче не е отчел факта, че
единствения принос в съпричиняването
се свежда до това, че пострадалата е пътувала на задната
седалка на лекия автомобил, без изобщо да може да влияе на неговото управление.
При това положение да се приеме,че съпричиняването от страна на
пострадалата е 50% и да се приравни
приноса й с този на причинилият
катастрофата водач – това не съответства
на установените по делото факти и на правната им преценка.
Това
е пълен юридически нонсенс.
Единственият „принос“ на пострадалата е в това ,че се е качила в лекия автомобил след като е
знаела, че съпругът й не притежава свидетелство за управление. Участието на
пострадалата е по-скоро пасивно – тя по никакъв начин, дори да иска
не би могла да повлияе на управлението на лекия автомобил и най– вече
на превишената скорост, с която той се движи.
По тази причина въззивният съд приема, че съпричиняването от страна на пострадалата в общия
причинно – следствен комплекс е в
размер на 10%, а останалите 90 % отразяват вината на водача на лекия автомобил, която е безспорно установена
с влязла в сила присъда на наказателния съд.
С оглед на изложеното и ПАС намира, че
съдът неправилно е приложил чл.51,ал.2 ЗЗД като е определил съпричиняване в размер на 50% от страна на пострадалата,
което е силно завишено.
Основателно е и второто оплакване в смисъл,
че съдът в нарушение на чл.52 ЗЗД е определил занижен
размер на обезщетението за неимуществени вреди от настъпилата смърт.
Съдът е предпочел да цитира конкретни решения от практиката на ВКС, без да отчете ,че всеки един случай е специфичен . В настоящия казус съдът
при определяне на размера на
обезщетението е игнорирал това, че е
отнет живота на едно младо момиче,което е само на 22 години. Починалата Н. И. е
била дейна и в добро здравословно състояние- живота е бил пред нея.
Ищеца е преживял мъчително загубата на единствената си дъщеря
,която е била и опора на родителите си.
Определения от съда общ размер
на обезщетението от 40 000 лева е силно занижено и в този смисъл е категорично
несправедливо.
Дори обидно несправедливо –все пак живота на едно 22 годишно
момиче не може да се оцени на
40 000 лева.
С оглед на това и въззивният съд
приема ,че общият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди не
може да бъде по-малък от 160 000 лева,т.е. четири пъти по-висок от
определения размер от първия съд.
Следва да се отчете ,че процесното ПТП е настъпило през 2017 г. и този
размер е съобразен с
икономическата конюнктура в страната,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Сега действащият КЗ,влязъл в сила на 01.01.2016 г. в чл.492от същия предвижда
лимит за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лева,а след изменението с ДВ,бр.101/2018 г.
-10 420 000 лева / за всяко събитие,независимо от броя на
пострадалите лица. / Разбира се тези лимити не са абсолютен критерий за
икономическото състояние на страната , а по –скоро индиция, но следва да се отчитат при определяне
на размера на обезщетението,присъдено
по справедливост. Това е становището
застъпено в съдебната практика- например Решение № 95 от 24.10.2012 г. по
търг.дело № 916 /2011г. на първо т.о.на
ТК,Решение № 28 от 09.04.2014 г на ВКС по
търг.дело № 1948/2013 г. на второ т.о. на ТК,докладчик съдия Б.Й. и
поредица други.
При това положение ПАС счита , че
общият размер на обезщетението за неимуществени вреди не може да бъде
по-малко от 160 000 лева. От тази
сума следва да се приспадне сумата от 16 000 лева,съответстваща на съпричиняването от страна на пострадалата,което въззивният съд определи на 10 %.
Разликата
от 144 000 лева е размера до
който главният иск по чл.432,ал.1 КЗ следва да се уважи,но от този размер следва да
се приспаднат присъдените вече от първия съд
20 000 лева, в която част решението е влязло в сила като необжалвано.
Следва
да се отмени обжалваното решение в частта, с която искът по чл.432,ал.1 КЗ е
отхвърлен за разликата над 20 000 лева
до 144 000лева. Вместо
това следва да се постанови въззивно
решение, по силата на което в полза на
ищеца следва да се присъдят
допълнително още 124 000
лева.
Третото
оплакване,поддържано във въззивната жалба е ,че съдът е допуснал нарушение на чл.429,ал.3 от КЗ при определяне на началния момент , от който следва да се дължи законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение.
Съгласно цитираната
разпоредба застрахователят дължи само тези лихви за забава, дължими от
застрахования,считано от датата на уведомяване
от застрахования за настъпването на или от датата на
уведомяване за настъпването на
застрахователното събитие или предявяване на
застрахователна претенция от
увреденото лице. В конкретния случай
застрахователят не оспорва, че задължението за уведомяване е изпълнено в
определения 7-дневен срок от датата на настъпването на застрахователното
събитие. Задължението за заплащане на лихви възниква след изтичането на
7-дневния срок, което в този случай е датата 06.11.2017 г. Другата
възможна дата е 20.12.2017 г., на
която застрахователят е бил уведомен от
самия пострадал и това уведомяване е станало с предявяването на претенция за
заплащане на обезщетение.
Най-ранната от двете дати е разбира се
06.11.2017 г.,считано от която
съгласно чл.429,ал.3 КЗ следва да се присъди законна лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно съдът е приел
като начална дата,от която се дължи законната лихва датата 4.01.2018 г и решението следва да бъде
отменено в тази му част.
В
заключение главният иск по
чл.432,ал.1 КЗ следва да се уважи в
размер на 144 000 лева, от които сумата от 20 000 лева е вече
присъдена. Следва да се потвърди решението в отхвърлителната му част за
разликата над 144 000 лева до пълния предявен размер от 200 000
лева. При което положение
отхвърлителната част от иска е 56 000 лева.
В полза на адвокат П.К. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение,дължимо на основание чл.36,ал.2 от ЗА - за осъщественото процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 4410 лева. Размера на
възнаграждението е определен,съразмерно с уважената част от иска / 124 000 лева / на основание чл.7,ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Пред
първата инстанция е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1130 лева,
съразмерно уважената част от 20 000 лева.
С оглед на въззивното решение ,по силата на което искът е уважен за
144 000 лева размера на дължимото възнаграждение е 4410 лева. От тази сума
следва да се приспаднат присъдените
1130 лева като за разликата в размер на
3280 лева следва да бъде осъден
ответника да заплати за
адв.възнаграждение, дължимо на основание чл.36,ал.2 ЗА,ал.2 за процесуално
представителство пред първата инстанция.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените от него съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска. Последната е в размер на
56 000 лева. Ответникът се е
защитавал против иск,предявен за сумата от 200 000 лева като е постигнал
частичен успех и искът е отхвърлен за 56 000 лева. Пред първата инстанция
е направил разноски в общ размер на 750 лева,но не е представил доказателства за разноски пред
въззивната инстанция.
С оглед на това ищецът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 266 лева, съдебни разноски,съразмерно отхвърлената част от иска.
На
основание чл.78,ал.6 ГПК,тъй като
делото е решено в полза на лице,освободено от заплащане на държавни такси,то в
този случай ответника следва да бъде
осъден да заплати сумата от 4960 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Пловдивския апелативен съд.
В
този смисъл следва да се постанови въззивното решение.
2.
По частната жалба на И.Я.И..
Същата е против определение №182 от 13.03.2020 г. постановено по реда на чл. 248
ГПК. По силата на обжалваното
определение съдът е изменил постановеното от него решение в частта му за
съдебните разноски, като е намалил същите от 950 лева на 855 лева. Съдът
е приел, че адвокат К. не е направила възражение за прекомерност на присъденото
юрисконсултско възнаграждение.
Констатацията не е вярна – в т.5 от
допълнителната ИМ процесуалния
представител на ищеца е направила
възражение за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт.
Възражението е основателно – съдът е присъдил
450 лева в нарушение на чл.37 от
Закона за правната помощ и наредбата за приложението му.
Съгласно чл.25 ,ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ
възнаграждението се определя в размер от 100 до 300 лева.
При отчитане на факта, че
юрисконсулта е подал единствено
писмен отговор на исковата молба, то
размера на възнаграждението за юрисконсулт следва да се намали до 200 лева, който размер
съответства на правната и фактическа сложност на делото.
В този смисъл частната жалба е частично
основателна като размера на присъдените съдебни разноски следва да се намали от 855 лв на
655 лева/ от които 500 лева –възнаграждение за САТЕ и 200 лева – възнаграждение за
юрисконсулт,определено от въззивния съд съгласно чл.25,ал.1 от НЗПП.
По
изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 6 от 15.01.2020
г,постановено от Пазарджишкият окръжен
съд в частта му, с която предявеният от
ищеца И. Я.И. с ЕГН: ********** ***
ЕИК ... е отхвърлен за разликата
над 20 000 лева до 144 000 лева, като вместо това в
тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И. „АД *** да заплати на И.Я.И. с ЕГН:********** към присъдената
сума в размер на 20 000 лева допълнително още сумата 124 000 / сто
двадесет и четири хиляди лева или сума в общ размер на 144 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания, причинени от смъртта на дъщеря му Н.
Е. И.,починала на 29.10.2017 г. в резултат на ПТП,настъпило на същата
дата около 17.30 мин., на пътя 2-... между селата В. д. в посока с.Б., при управление
на лек автомобил марка „Б...-...“, с рег.№ ..., управляван от водача О.А.Ч. , която сума в размер на 124 000 лева да заплати, ведно със
законната лихва, считано от 06.11.2017 г до окончателното й
заплащане.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която съдът е
присъдил законна лихва за забава върху
главницата, считано от 04.01.2018
г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди да се дължи,считано от 06.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част за
разликата над 144 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева
или за сумата от 56 000 лева.
В необжалваната част за сумата от
20 000 лева – решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ З.к.Л.И. „АД ЕИК ... да
заплати на адвокат П.К. от САК
сумата 4 410
лева,представляваща адвокатско възнаграждение,дължимо на основание чл.36,ал.2
от ЗА за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция ,
както и да заплати още 3280лева, дължимо
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА
И. Я.И. ЕГН: ********** да заплати на
ЗК „Л. И.“АД –С. ЕИК ... сумата от 266 лева,дължима на основание
чл.78,ал.3 ГПК,съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И. „АД ЕИК ... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ПАС
сумата от 4960 лева,
представляваща ДТ, дължима на основание
чл.78,ал.6 ГПК.
ИЗМЕНЯ Определение № 182 от
13.03.2020 г. постановено от Пазарджишкият окръжен съд по реда на чл.248
от ГПК, като НАМАЛЯВА размера на направените от ответника пред първата инстанция съдебни разноски от
855 лева на 655 лева, от които
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок,считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.