Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 332 10.03.2022 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на шестнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2570 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата и е образувано по повод жалбата на В.И.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Заповед № 21-0304-000395 от 17.10.2021 г., издадена от А.Г.А.на
длъжност полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, РУ Несебър, за налагане на
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца. Жалбоподателят моли за отмяна на наложената принудителна
административна мярка, като сочи, че е пенсионер и е освидетелстван с решение
на ТЕЛК.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваната
заповед.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена на жалбоподателя В.И.С. принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС- лек автомобил марка „Мазда“
с рег. № СА 68 44 РК, за срок от шест месеца. В съобразителната част на заповедта
се сочи, че на 17.10.2021 г. около 13.50 часа описаният лек автомобил е
управляван от С., в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Констатациите на полицейските
служители при извършената проверка на водача, отразени в съставения акт за
установяване на административно нарушение бл. № 096149/17.10.2021 г., са изцяло
възприети от административния орган и е прието, че са налице изискуемите
материалноправни предпоставки за прилагане на принудителна административна
мярка.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената Заповед № 21-0304-000395 от 17.10.2021 г. е
издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Несебър,
оправомощен със Заповед № 251з-3805 от 20.08.2021 г. на директора на ОДМВР-
Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че на
посочената дата автомобилът е управляван от неправоспособен водач, като тези
констатации се подкрепят от съдържащите се в преписката и от събраните в хода
на съдебното производство писмени доказателства.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства-
за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай горната хипотеза е
налице. Спрямо жалбоподателя С. е приложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0304-000372/21.09.2021
г. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП-
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Не е спорно между
страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, в т.ч. АУАН бл.
№ 096149/17.10.2021, че на 17.10.2021 г. около 13.50 часа същият е управлявал
автомобила. С оглед предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение и при
липса на доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации,
съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено
от административния орган. Ето защо съдът приема, че са налице законоустановените
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като в случая
административният орган е определил минималния предвиден в закона срок за
прилагане на същата.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други
нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при
съблюдаване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват
наведените в жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването
следва да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед № 21-0304-000395 от 17.10.2021 г., издадена от А.Г.А.на длъжност
полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, РУ Несебър, за налагане на принудителна
административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: