№ 143
гр. Свищов, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20214150100762 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 49 СК, във вр. с чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. ИВ. Н., ЕГН: ********** гр. *,
срещу М. ИЛ. Д., ЕГН: **********, гр. *, с правно основание чл. 49 СК.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 30.04.2003 г.
пред длъжностното лице по гражданското състояние (ДЛГС) в общ. Свищов.
От него имат едно родено дете: ИСКР. М. Д., ЕГН: **********, което било
пълнолетно. От осем години, пак според ищцата, съпрузите живеят при
условията на трайна фактическа раздяла. Не са се опитвали да заздравят
брачната си връзка, като всеки от тях бил уредил самостоятелно живота си.
Счита, че дългогодишната фактическа раздяла между тях е необратимо
състояние. Според нея съдът не трябва да се произнася по вината. С оглед на
това моли съдът да прекрати брачната връзка между страните чрез развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство (ДНРБ), като й предостави
ползването на семейното жилище: тъй като то се ползва от именно от нея и
сина им, а ответникът се е бил изнесъл от него; освен това ищцата не нямала
възможност да ползва друго жилище. Н. ИВ. Н. желае след брака да
продължи да използва предбрачното си фамилно име, което ползвала и след
брака си с ответника. Не претендира издръжка от ответника, нито разноски.
Ответникът М. ИЛ. Д. признава в отговора на исковата молба (ОИМ), че
искът е допустими, основателен и доказан. Ответникът не прави искане съдът
да се произнася по вината за ДНРБ, нито претендира издръжка от ищцата,
нито пък разноски. Моли СвРС да предостави използването на семейното
жилище както и комуто намери за добре.
След като взе предвид установените по делото доказателства,
посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията,
1
доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, СвРС намира за установено следното:
По допустимостта и по редовността на ИМ:
Първоинстанционният съд намира, че ИМ е редовна и допустима по
смисъла на чл. 127 и сл. ГПК, също както и ОИМ, която отговаря на
изискваният на чл. 131 и сл. ГПК. Разгледана по същество, ИМ се явява и
основателна.
По фактите:
Н. ИВ. Н. и М. ИЛ. Д. са сключили граждански брак пред ДЛГС в общ.
Свищов на 30.04.2003 г. (вж. Удостоверение за сключен граждански брак от
11.01.2005 г., л. 4). По време на брака им е бил роден синът им ИСКР. М. Д.
на 29.05.2003 г., понастоящем пълнолетен (вж. Удостоверение за раждане от
11.01.2005 г., л. 5). От разпита на Теодор Иванов Неделчев в о. с. з. на
15.12.2021 г. се установява, че: М.Д. от около осем години живее в ФРГ,
където работи и се е установил трайно; от около осем години двамата съпрузи
не поддържат връзки, които са характерни за съпруг и съпруга; всеки от тях е
устроил бита си самостоятелно; семейното им жилище на в гр. ** се ползва
понастоящем от Н.Н. и синът им. Последното обстоятелство е безспорно
между страните, също както и това, че жилището е собственост на трето лице.
По правото:
Първоинстанционният съд счита, че предявеният иск от Н. ИВ. Н.
срещу М. ИЛ. Д. за прекратяване на брака им по чл. 49 СК поради ДНРБ е
основателен и следва да бъде уважен: Страните са фактически разделени от
около осем години. Брачната им връзка съществува само формално,
изпразнена от нормално нравствено съдържание, което следва да се влага в
нея. Между съпрузите не съществува взаимност, любов и доверие. Те нямат
желание за заздравяване на съюза им, но, напротив, желаят разтрогването му.
Единствената пречка това да е станало чрез взаимното им съгласие е било
обстоятелството, че М.Д. живее в чужбина и рядко, и то за кратко, се намира
в пределите на Република България (предимно през съдебната ваканция).
В заключение бракът между Н. ИВ. Н. е дълбоко и непоправимо
разтроен по смисъла на чл. 49 СК, поради което същият следва да бъде
разтрогнат на основание чл. 44, т. 3 СК. Предвид на това, че никоя от
страните не е поискала съдът да се произнася за вината за ДНРБ им, както и
за издръжка между бивши съпрузи, съдът не дължи произнасяне по тези
въпроси. Искането на Н. ИВ. Н. за запазване фамилното й име преди брака,
което запазила и след брака, е несъстоятелно: след като тя не е променяла
името си при сключването на брака, няма как съдът да й възстанови
предбрачното име (вж. чл. 53 СК): преди, по време и след брака фамилното
име на Н.Н. е едно и също. По силата на чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК ползването на
семейното жилище, което е собственост на трето по делото лице, следва да се
предостави на Н. ИВ. Н., тъй като тя има жилищна нужда, от една страна, а
М. ИЛ. Д. живее в чужбина, от друга страна.
2
По разноските:
Страните не претендират разноски. Те обаче следва да бъдат осъдени да
заплатят допълнителна държавна такса в размер на по 15 лв., както и по 5 лв.
такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, Свищовският районен съд
РЕШИ:
РАЗТРОГВА брака между Н. ИВ. Н., ЕГН: ********** гр. *, и М. ИЛ.
Д., ЕГН: **********, гр. *, сключен на 30.04.2003 г. с Удостоверение за
сключен граждански брак от 11.01.2005 г. на ДЛГС към общ. Свищов, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
**, на Н. ИВ. Н..
ОСЪЖДА Н. ИВ. Н. да заплати по сметка на Свищовския районен
съд допълнителна държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева, както и
5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. ИЛ. Д. да заплати по сметка на Свищовския районен
съд допълнителна държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева, както и
5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
3