Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
29.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №166/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Б.Д. ЕАД, с която са предявени установителни искове срещу Н.Т.Л.
и Р.Т.Л. по чл.422 ГПК за съществуването на вземания, както следва:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 165296,74 лв., представляваща вземане за
неизплатена част от заета сума по договор за банков кредит от 28.01.2008 г.;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 31601,27 лв., представляваща вземане за
възнаградителна лихва върху заетата сума за периода 29.09.2013 г. – 12.05.2016
г.;
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за
сумата от 1010,24 лв., представляваща неустойка за забава за
периода 21.04.2016 г. – 12.05.2016 г.;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 1210,04 лв., представляваща вземане за заемни
такси.
Ищецът твърди, че по силата на договор
за ипотечен кредит от 28.01.2008 г. се е задължил да предостави кредит в размер
на 177500 лв. на Н.Т.Л. и Р.Т.Л., които са се задължили да върнат заема в срок
360 месеца от датата на усвояването му. С допълнително споразумение от 21.12.2009
г. поради забава в издължаване на кредита, същият е бил преструктуриран от
просрочен в редовен. Тъй като обслужването на кредита отново е било просрочено,
на 21.04.2016 г. банката го е обявила за предсрочно изискуем в пълния му размер.
Претендира разноски.
Ответниците оспорват предявените
искове по основание и размер. Твърдят, че не са подписвали представените по
делото Общи условия, поради което същите не ги обвързват. Позовават се на
неравноправност на клаузата на чл.14 от договора за банков кредит, която предвижда
възможност за банката едностранно да променя общите си условия, уведомяването
за което да се извършва чрез поставяне на съобщение в салоните на банката.
Твърдят, че реално дължимата главница по договора е в по-малък размер от
претендирания. Твърдят, че банката е прилагала лихва от 7,79% вместо
първоначално уговорените 7,29% вследствие промяна на БЛП, извършена на
основание чл.7, ал.1 от договора, чиято нищожност е установена с влязло в сила
съдебно решение между страните. По изложените съображения считат, че
заплатената възнаградителна лихва съобразно увеличението е платена без
основание като начислена на базата на нищожна клауза от договора, поради което
в тяхна полза е възникнало вземане за връщането й, с което правят възражение за
прихващане. Считат, че претенцията за възнаградителна лихва е неоснователна,
тъй като банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита 3 години, след
като е спряло обслужването му, както и че ако беше сторила това своевременно,
което считат за нейно задължение, нямаше да бъде натрупана възнаградителна
лихва в претендирания размер. Оспорват претенцията за наказателна лихва и претенцията
за заемни такси. Позовават се на изтекла погасителна давност по отношение на
претенциите за възнаградителна и мораторна лихва. Молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ:
Не е спорно между страните, а и се
установява и от представения договор за жилищен кредит от 28.01.2008 г. (л.39),
че на посочената дата е сключен договор, по силата на който Б.Д. ЕАД отпуска на
Н.Т.Л. и Р.Т.Л. в качеството на кредитополучатели ипотечен кредит в размер на
177500 лв. /т.1/ със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита /т.2/.
Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.
Кредитът се усвоява по сметка на С.П.ЕООД
с № 96601016418609 – 63994,71 лв. и по сметка на кредитополучателя Н.Т.Л. с №
02/14907268 – 113505,29 лв. /т.4/ и се погасява чрез разплащателна сметка № 02/14907268
на кредитополучателя Н.Т.Л. съгласно погасителен план – Приложение 1 /т.5/,
представен по делото (л.47-56). Погасителният план е подписан за
кредитополучателите, като в него е посочено, че кредитът се издължава на 360
вноски, от които последната е с падеж 13.01.2038 г.
Кредитът е усвоен в пълния му размер
от 177500 лв. на 13.02.2008 г. по разплащателна сметка № BG**********
с титуляр Н.Т.Л., съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза по
делото.
По въпроса какво е съдържанието на
уговорките между страните и по-специално – прилагат ли се общи условия към
процесния договор за кредит и кои, съдът намира следното:
По делото са представени Общи
условия за предоставяне на ипотечни кредити (л.43-46), в които е посочено, че
са „версия 2007 г.“ и които съдържат по два подписа на всяка страница. По искане на ответниците по отношение на тях е
открито производство по чл.193 ГПК. От заключението на допуснатата
съдебно-графическа експертиза по делото се установява, че подписите в лявата
част на долните бели полета на всеки лист в Общите условия (л.43-44) са
положени от Н.Т.Л., но подписите в дясната част на долните бели полета на всеки
лист в Общите условия не са положени от Р.Т.Л..
Съдът намира, че представените Общи
условия обвързват кредитополучателя Н.Т.Л., тъй като: 1) последният с подписа
си, положен върху самите Общи условия, е удостоверил, че ги приема, поради
което е изпълнено изискването на чл.298, ал.1, т.1 ТЗ; 2) в т.11 от договора за
кредит е обективирано изявлението му, че е получил Общите условия, които са
неразделна част от договора, поради което е изпълнено и изискването на чл.298,
ал.2 ТЗ. Общите условия не обвързват кредитополучателя Р.Т.Л., тъй като: 1) се
установи от съдебно-графическа експертиза по делото, че подписът върху самите
Общи условия не е положен от него, поради което не е изпълнено изискването на
чл.298, ал.1, т.1 ТЗ; 2) независимо, че е подписал договора за кредит, в който
се съдържа клауза, че неразделна част от него са Общите условия за предоставяне
на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и
приема с подписването на договора /т.11/, в тежест на банката е да установи кои
са конкретните Общи условия, които същият декларира, че е получил и приема,
като не би могло да се приеме обосновано, с оглед изричното оспорване на
ответниците, че това са именно представените по делото Общи условия „версия
2007 г.“.
Представена е заявка от 13.02.2008
г. (л.41) за ползване на преференциален лихвен процент по ипотечен кредит по
програма „ДСК Уют“, депозирано от Н.Т.Л., с което същият е заявил искане да
ползва преференциална лихвена отстъпка в размер на 0,5% от договорената
стандартна лихвена надбавка, като е посочил, че ще заплаща две услуги с месечно
плащане от разплащателната сметка.
Представени са условия за ползване
на преференциален лихвен процент по ипотечен кредит по програма „ДСК Уют“
(л.42), подписани от Н.Т.Л. и Р.Т.Л., по силата на които кредитополучателите имат
право на преференциална лихвена отстъпка в размер на 0,5% от договорената
стандартна лихвена надбавка при изпълнение на следните условия: 1.1.
кредитополучателят да има открита разплащателна сметка в лева; 1.2. при
изпълнение на кое да е от следните условия, посочени в б.а) – в), в т.ч. да
заяви и да извършва реално плащане на минимум две услуги месечно плащане.
По делото са представени и Общи
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити (л.59-62), в които е
посочено, че са „версия 10.11.2009 г.“ и които не са подписани, поради което
съдът намира, че не обвързват кредитополучателите, тъй като не се установява да
са изпълнение изискванията на чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 ТЗ.
По изложените съображения не се
налага обсъждане на възражението на ответниците за неравноправност на клаузата
на чл.14 от договора за банков кредит, която предвижда възможност за банката
едностранно да променя общите си условия, уведомяването за което да се извършва
чрез поставяне на съобщение в салоните на банката, тъй като съдът приема, че
приложение намират Общите условия (л.43-44) без последващите им изменения, и то
само по отношение на ответника Н.Т.Л..
С решение № I-24-119 от 04.11.2015 г., постановено по гр.д. № 26504/2014 г. на СРС, I ГО,
24 състав (л.109), е призната за нищожна
клаузата на чл.7, изр.1 от договор за потребителски жилищен кредит от
28.01.2008 г., сключен между Н.Т.Л. и Р.Т.Л., от една страна, и Б.Д. ЕАД,
от друга, като банката е осъдена да заплати на Н.Т.Л. и Р.Т.Л., на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата от 2651,80 лв., представляваща платената без правно
основание разлика между предварително уговорените и реално заплатените месечни
анюитетни вноски по договора за кредит, считано от 29.05.2009 г. до м.01.2013
г., ведно със законната лихва от 19.05.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С решение от 14.11.2016 г., постановено
по гр.д. № 1143/2016 г. на СГС, ГО, IV-Д състав (л.121), е потвърдено решение № I-24-119 от 04.11.2015 г., постановено по гр.д. № 26504/2014 г. на
СРС, I ГО, 24 състав. Посоченото решение е постановено след
предявяване на иска, който в случая се счита предявен от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2016 г., и на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземе предвид с оглед значението му за
спорното право.
Съдът намира, че прогласяването на
нищожността на чл.7, изр.1 от договора за кредит, съгласно което: „за предоставения кредит кредитополучателят
заплаща лихва за целия период, формирана от БЛП за този вид кредит, определян
периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
УЮТ“ – Приложение № 2 към договора“, налага
кредитът да бъде преизчислен съобразно първоначално уговорената възнаградителна
лихва от 7,29% по силата на чл.7, изр.2 от договора за кредит, в която част
посочената клауза не е била предмет на проверка за неравноправност и е запазила
действието си.
Установи се от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, че на 07.06.2017 г. вследствие на
съдебното решение от 14.11.2016 г. банката е извършила преизчисление на целия
кредит, прилагайки първоначалния погасителен план, от който е видно, че
месечната вноска е формирана от главница и лихва, при прилагане на 7,29 %
лихвен процент, като вещото лице е пояснило, че капитализираната с допълнително
споразумение от 21.12.2009 г. лихва след извършеното преизчисление е била
отново отнесена към лихва. При преизчислението за периода от усвояване на
кредита до 30.05.2009 г. (в който период всички месечни вноски са плащани
вцялост и в срок) е установено надплащане в размер на 2851,93 лв., с която сума
банката е „редуцирала“ размера на главницата. Следва да се отбележи, че сумата
надвишава присъдената на ищеца със съдебното решение по гр.д. № 26504/2014 г.,
с което е уважен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД от 2651,80 лв., тъй като при преизчисляването
ищецът е установил по-висок размер на надплащането. Банката е намалила
главницата с посочената сума, като по същество е извършила прихващане, а сумата
по съдебното решение е осчетоводила като „плащане на главница със суми,
възстановени съгласно съдебно решение“ (л.178 от експертизата). При тези
преизчисления банката е банката е отчела текуща главница от 174648,07 лв.,
формирана като разлика между усвоената главница от 175500 лв. и погасената в
резултат на преизчислението сума от 2851,93 лв. От текущата главница в размер
на 174648,07 лв. с месечните плащания е погасена сумата в общ размер от 9351,33
лв., поради което съгласно експертизата непогасената част от главницата възлиза
на сумата от 165296,74 лв.
Не е спорно, че поради просрочие
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, което се потвърждава от
представените нотариални покани до кредитополучателите по делото (л.82-83).
При преценка на размера, в който
съществува вземането, не следва да се взима предвид постъпилата сума в размер
на 1314,90 лв. – вноска от ЧСИ по изп.дело № 1125/2016 г. Съгласно т.9 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при преценка
съществуване на вземането съдът не съобразява факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. „Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.“ В противен случай правото на
ищеца би било отречено и това би било основание за издаване на обратен
изпълнителен лист и връщане на правомерно събраните суми в изпълнителното
производство. По тези съображения всякакви плащания, извършени в рамките на
образуваното изпълнително производство – по сметка на съдебния изпълнител, не
могат да бъдат съобразявани като правопогасяващи, поради което е безпредметно
да бъдат изследвани.
От изложеното следва, че в полза на
банката съществува вземане за главница в размер на 165296,74 лв.
В процесния договор за кредит няма
изрична уговорка, че кредитополучателите поемат задължението солидарно.
Наличието на солидарност обаче произтича от естеството на общото им задължение:
в съответствие с чл.287 ТЗ, независимо, че кредитополучателите не са търговци,
а физически лица, за договора за банков кредит важат общите правила за
търговските сделки, в т.ч. и правилото на чл.304 ТЗ, според което лицата, които
при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни
длъжници, ако от сделката не следва друго. В процесния случай кредитът е
предоставен общо на двамата ответници, задължението за връщането му е поето
общо и доколкото не е уговорено друго в договора, отговорността по силата на
закона между двамата длъжници е възникнала като солидарна.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ:
Съгласно чл.7, изр.2 от договора за
кредит към датата на сключване на договора лихвеният процент по кредита е
7,29%. В отговора на задача 14 към експертизата са предложени два варианта на
определяне на възнаградителната лихва, първият от които – по първоначалния
погасителен план за целия период на договора, следва да бъде предпочетен, тъй
като последицата от прогласяване на клаузата на чл.7, изр.1 за нищожна е, че
клаузата се счита за несъществуваща от момента на сключване на договора, а не
от началната дата на периода, за който се уважава искът по чл.55 ЗЗД за връщане
на надплатени суми по кредита. Наред с посоченото, възнаградителната лихва
следва да се изчисли за периода от 29.09.2013 г. до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост по кредита – 21.04.2016 г., тъй като след посочената
дата не е налице основание за начисляването й. С оглед изложеното, вземането за
възнаградителна лихва е в размер на 30331,75
лв., определен по реда на чл.162 ГПК, съобразно таблиците, приложени към
експертизата.
Неоснователно е възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност. По отношение на вземането за
възнаградителна лихва е приложима кратката 3-годишна давност, поради което
погасено по давност е вземането за лихва, чиято изискуемост е настъпила преди
13.05.2013 г., каквото обаче не се претендира в случая.
От изложеното следва, че в полза на
банката съществува вземане за възнаградителна лихва в размер на 30331,75 лв. за
периода 29.09.2013 г. – 21.04.2016 г., за което ответниците отговарят
солидарно.
По изложените съображения искът за
възнаградителна лихва следва да се уважи за сумата от 30331,75 лв. за периода
29.09.2013 г. – 21.04.2016 г. и да се отхвърли за сумата над 30331,75 лв. до 31601,27
лв. и за периода 22.04.2016 г. – 12.05.2016 г.
По иска чл.92, ал.1 ЗЗД:
Издадената в полза на ищеца заповед
за изпълнение ограничава предмета на настоящото исково производство до
присъдените със заповедта вземания, в т.ч. – сумата от 1310,78 лв., представляваща
санкционна лихва за периода 21.04.2016 г. – 12.05.2016 г. С допълнителната си
искова молба ищецът е заявил изменение на размера на предявения иск по реда на
чл.214 ГПК, посочвайки, че претенцията му е за признаване съществуването на
вземане за сумата от 243,02 лв. - санкционна лихва върху просрочената главница
за периода 03.01.2014 г. – 12.05.2016 г. и за сумата от 1010,24 лв. -
санкционна лихва върху остатъка от главницата за периода 21.04.2016 г. –
12.05.2016 г. Съдът намира, че с изявлението си ищецът намалява претенцията за
неустойка от 1310,78 лв. (сумата по заповедта за изпълнение) до 1010,24 лв.
(съобразно изявлението в допълнителната искова молба). Прибавянето на друга
претенция – за неустойка в размер на 243,02 лв. върху просрочената главница за
периода 03.01.2014 г. – 12.05.2016 г. не е допустимо – вземане за неустойка за
този период не е било предмет на заповедта за изпълнение, поради което не може
да се разглежда и в настоящото исково производство по чл.422 ГПК. Ето защо
претенцията от 243,02 лв. - санкционна лихва върху просрочената главница за
периода 03.01.2014 г. – 12.05.2016 г., няма да бъде разглеждана.
Съгласно т.20.1 от Общите условия на
банката (л.43-44) при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от договора, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
3 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 дни след
падежната дата, наказателна надбавка не се прилага.
Съгласно чл.20.2 от Общите условия
на банката (л.43-44) при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, като до предявяване на молба за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка от 10 процентни пункта.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че последното погасяване по
кредита със средства от разплащателна сметка № BG********** с титуляр Н.Т.Л., чрез която страните са уговорили да се
извършва погасяването на кредита съгласно т.5 от договора, е извършено на
30.05.2013 г., като забавата до датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е 1079 дни.
От систематичното тълкуване на
клаузата на т.20.1 и т.20.2 от договора за кредит следва, че върху просрочената
главница се дължи наказателна лихва в размер на договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта, която се начислява до датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, а след този момент върху
остатъка от кредита се дължи наказателната лихва в размер на договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта, до предявяване на молба за
събирането му по съдебен ред.
Съдът намира, че вземането на
банката за санкционна лихва при съобразяване заключението на ССЕ по делото
възлиза на сумата от 1008,58 лв. за
периода 21.04.2016 г. – 12.05.2016 г.
От изложеното следва, че в полза на
банката съществува вземане за наказателна лихва в размер на 1008,58 лв. за
периода 21.04.2016 г. – 12.05.2016 г., но само срещу ответника Н.Т.Л., тъй като
ответникът Р.Т.Л. не е обвързан от Общите условия, от които ищецът черпи
основанието на своята претенция.
Искът следва да се уважи за сумата
от 1008,58 лв. за периода 21.04.2016 г. – 12.05.2016 г. срещу ответника Н.Т.Л.,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1253,26 лв., а срещу
ответника Р.Т.Л. – да се отхвърли изцяло.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ:
Съгласно т.12 от договора за кредит
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента, която е в
сила към деня на съответното плащане. В т.13 кредитополучателите са декларирали,
че са запознати с тарифата, действаща към деня на сключване на договора
(Приложение № 3). Общите условия на банката (л.43-44) предвиждат, че
кредитополучателят дължи такса за управление на кредита, която в края на всяка
година, на падежната дата, определена в договора, се събира от авоара по
разплащателната сметка на кредитополучателя след погасяване на месечната вноска
за лихва и главница – чл.25.1, т.2, както и други обявени от кредитора такси и
комисиони – чл.25.1, т.6. Съгласно чл.25.2 от Общите условия на банката
кредиторът прилага такси и комисиони съгласно Тарифа на банката – Приложение №
3 към договора.
От изложеното следва, че в полза на
банката съществува вземане за заемни такси, чийто размер съгласно заключението
на ССЕ възлиза на сумата от 1210,04
лв., формиран като разлика межди начислената такса управление и застраховки в
размер на 1618,10 лв. и погасената сума от 408,06 лв., като за посочената сума
ответниците отговарят солидарно.
По възражението за прихващане с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД:
Ответниците са заявили възражение за
прихващане с вземането им в размер на 2651,80 лв., произтичащо от съдебно
решение, с което е уважен искът им по
чл.55, ал.1 ЗЗД срещу ДСК ЕАД. По делото се установи, че в полза на ответниците
е възникнало такова вземане, което се явява ликвидно – установено със съдебно
решение и изискуемо. Както бе посочено по-горе, от експертизата се установява,
че след влизане на решението в сила банката е извършила преизчисление на
кредита, като е приела, че има надплащане в размер, превишаващ присъдения и със
сумата е намалила дължимата главница. С оглед извършеното прихващане, банката е
изменила предявените искове по реда на чл.214 ГПК, като ги е намалила с
погасената чрез прихващане част, която не претендира в настоящото производство
от ответниците. Повторно прихващане на сумата не следва да се извършва, тъй
като би довело до неоснователно разместване на имуществени блага - ефектът,
който ответниците целят с възражението си за прихващане, е постигнат с
извършеното от ищеца извънсъдебно прихващане, поради което възражението им се
явява неоснователно.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 8217,82 лв. разноски в
заповедното производство, съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и сумата
от 5090,02 лв. разноски в исковото производство, или общо: сумата от 13307,84
лв. разноски по делото.
На
ответниците следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 19,75
лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Н.Т.Л., ЕГН ********** и Р.Т.Л., ЕГН ********** дължат
солидарно на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес: ***, както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ, сумата от 165296,74 лв.,
представляваща вземане за неизплатена част от заета сума по договор за жилищен
кредит от 28.01.2008 г., ведно със законната лихва от 13.05.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ, сумата от 30331,75 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 29.09.2013 г. – 21.04.2016 г.,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ, сумата от 1210,04 лв.,
представляваща вземане за заемни такси, като
ОТХВЪРЛЯ иска за
възнаградителна лихва за сумата над 30331,75 лв. до 31601,27 лв. и за периода
22.04.2016 г. – 12.05.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Н.Т.Л., ЕГН ********** дължи на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес: ***, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 1008,58 лв., представляваща неустойка за забава за периода 21.04.2016
г. – 12.05.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за неустойка срещу Н.Т.Л. за разликата над 1008,58 лв. до 1253,26 лв., а срещу Р.Т.Л. – изцяло.
ОСЪЖДА Н.Т.Л., ЕГН ********** и Р.Т.Л., ЕГН ********** да заплатят на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 5090,02 лв., представляваща разноски в
исковото производство и сумата от сумата от 8217,82 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Б.Д. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес: ***, да заплати на Н.Т.Л.,
ЕГН ********** и Р.Т.Л., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 19,75
лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: