РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Монтана, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Людмила Др. Никова
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК.
Настоящото производство е образувано по жалба на „Б.С.К.“ ЕООД, ЕИК * срещу
Разпореждане от 20.05.21г. ,с което ДСИ при Районен съд Берковица е прекратила
производството по ИД № 9/2020 г.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител твърди,че атакувания акт е
незаконосъобразен с оглед обстоятелството,че в случая не е налице разпоредбата на
чл.433,ал.2 ГПК .Изпълнителното производство е образувано по негово искане на основание
обезпечителна заповед ,с която е допуснато обезпечение на предявен иск срещу „К.И.“ООД
чрез налагане на запор върху определени движими вещи.Образуваното производство не е
приключило ,тъй като решението по т.дело № 2268/2019 . не е влязло изцяло в
сила/обжалвано е частично/ . А след като това е така,не е отпаднала нуждата от
обезпечение на иска.Изложени са и допълнителни съображения относно
незаконосъобразността на атакуваното разпореждане . Предвид гореизложеното моли съда
да отмени обжалвания акт .
В законоустановения срок не е постъпил отговор от длъжника.
Постъпило е писмено становище от ДСИ , в което са изложени мотиви относно
законосъобразността на атакуваното разпореждане,тъй като повече действия по това дело не
могат да бъдат извършвани и практически изпълнителното дело е приключено, а след
влизане в сила на разпореждането за приключване, съгласно ПАС делото ще бъде
архивирано.
Окръжният съд като обсъди приложенитепо делото доказателства във връзка с
доводите на страните, приема следното :
Жалбата е допустима/ подадена е от легитимирана страна в законоустановения срок
1
срещу действие,което подлежи на обжалване/,като по същество е основателна по следните
съображения:
Действително нормата на чл. 433, ал. 2 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението.
В случая обаче не се касае за изпълнително производство, а за обезпечително
такова. Вярно е, че е образувано изпълнително дело, но с това свършват сходствата между
двата института.
Производството по обезпечителните мерки се образува въз основа на
обезпечителна заповед и допуснатите от съда мерки се налагат от СИ, но или при висящо
съдебно производство, или при липса на още образувано такова – тоест – без да има влязло в
сила решение, с което да е признато изпълняемото право, без наличие на изпълнително
основание и без изпълнителен титул.
Изпълнителното производство, обратно – се образува само при наличие на
горните, въз основа на изпълнителен лист, като поисканите от взискателя изпълнителни
способи се прилагат от СИ, който осъществява принудителното изпълнение по определения
в ГПК ред.
Целта и предназначението на двете производства са различни, различен е и
режимът, регулиращ действията и правомощията на страните и СИ.
Това, че някои обезпечителни мерки /като запор и възбрана/ съвпадат с
изпълнителните такива, не означава, че е налице пълен идентитет в същността им.
Доколкото обезпечителният запор цели единствено обезпечаване на бъдещи права на
кредитора, то неговият ефект се ограничава до оказване на препятстващо действие спрямо
възможността на длъжника да се разпореди със запорираното имущество. Изпълнителният
запор цели да осигури удовлетворяване правата на взискателя и в някои случаи запорът има
ефект на опис, водещ до събиране на парична сума или продажба на движима вещ.
Правилата за обезпечителното производство са регламентирани в разпоредбите на
чл. 389 – чл. 403 от ГПК, а тези за изпълнителното – в чл. 404 – чл. 529 от ГПК и прилагане
по аналогия е недопустимо.
Както бе посочено – само в изпълнителното производство може да се осъществи
изпълнение на задължение, такова няма в обезпечителното. Следователно нормата на чл.
433, ал. 2 от ГПК е напълно неприложима в настоящия случай – приключването на
изпълнителното производство по смисъла на тази разпоредба, се свързва с изпълнение на
задължението /и събиране на разноските по изпълнението/, каквото в обезпечителното
изпълнително производство няма. Вярно е, че действията на СИ в производството по
изпълнение на обезпечението се изчерпват с налагането на обезпечителните мерки – тоест –
2
с "изпълнението" на обезпечителната заповед, издадена от съда, но това не е "изпълнение на
задължението", каквото визира чл. 433, ал. 2 от ГПК, тъй като такова още няма надлежно
признато. Липсва препращаща норма, която да предвижда аналогичен процесуален способ
по отношение на изпълнителните дела, образувани въз основа на обезпечителна заповед.
Съдебният изпълнител не разполага с възможност да приключи изпълнителното
производство по обезпечението по реда на чл. 433, ал. 2 от ГПК, независимо, че той не е
вдигнал обезпечителните мерки. Такъв правен механизъм е недопустим, най - малкото
защото при това положение, нормата на чл. 433, ал. 3 от ГПК повелява във всички случаи по
ал. 2, след влизане в сила на разпореждането за приключване, СИ служебно да вдигне
наложените възбрани и запори незабавно.
Това обаче е невъзможно, с оглед посоченото по-горе относно различния режим на
обезпечителния и изпълнителния запор, както и различната систематична регламентация на
двете производства. Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 3 от ГПК, единствената
възможност за вдигането на запора /обезпечителния/ е при наличие на влязло в сила
определение на съда. Автономно правомощие в тази насока за СИ не е предвидено. Той
отново извършва това действие – вдигане на запора – единствено въз основа на съдебното
определение, което от своя страна, става по реда на ал. 1 и ал. 2 на чл. 402. Независимо дали
по молба на длъжника-ответник, или по преценка на кредитора-ищец, отмяната на
обезпечението се постановява от съда и тя не може да бъде предшествана от вдигане на
наложените обезпечителни мерки от страна на СИ. От своя страна в разпоредбата на чл.
433, ал. 3 от ГПК няма предвидена абсолютно никаква изключителна хипотеза – например
относно изпълнителните дела, образувани въз основа на обезпечителна заповед, тоест –
императивът действа par excellence и СИ е длъжен да вдигне служебно възбраните и
запорите, което по тълкувателен път изключва възможността за приключване на
изпълнителното производство, когато то е образувано въз основа на обезпечителна заповед.
В този смисъл е абсолютно безразлично в случая, че съдебното производство по
обезпечения иск още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Сам по себе си този факт
не влияе на обезпечителното производство – евентуалното отхвърляне на иска или
прекратяване на производството не водят автоматично до отмяна на наложените
обезпечителни мерки, нито пък уважаването изцяло или отчасти на обезпечения иск
трансформира ex lege обезпечителните мерки в изпълнителни такива. Това обстоятелство
може да се разглежда само като индиция, че всъщност не е отпаднал интересът от
обезпечението от страна на кредитора, че обезпечението е още активно и следователно не
може да се приеме за изчерпан предметът на делото.
Всичко това означава, че след налагане на обезпечителните мерки, изпълнителното
дело остава висящо до свършването му чрез вдигане на наложените обезпечителни мерки
въз основа на съдебно определение. Производството, за което е образувано това дело, не е
изпълнително и не се подчинява на режима на чл. 433, ал. 1 от ГПК, поради което
3
"изпълнението" не може да бъде прекратено на никое от изброените основания, нито пък
може да бъде приключено на основание ал. 2 на чл. 433 от ГПК по горните съображения.
Освен това висящността на делото се обуславя и от законовопризнатата възможност на
страните по чл. 398 от ГПК да поискат, при съответните условия, замяна на една
обезпечителна мярка с друга, което не може да бъде извършено, ако производството не е
висящо – тоест е несъстоятелен мотивът на СИ, че "повече действия по това дело не могат
да бъдат извършвани".
Нормата на чл.120 ПАС,цитирана от ДСИ, касае реда за "архивиране и
унищожаване" на изпълнителните дела, образувани въз основа на обезпечителни заповеди –
тоест тя не въвежда директно правила за "прекратяването или приключването" им, което
следва да се извършва при стриктно спазване на ГПК.
Предвид гореизложените съображения атакуваният акт се явява незаконосъобразен
,поради което и следва да бъде отменен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 20.05.21г. ,с което ДСИ при Районен съд Берковица
е прекратил производството по ИД № 9/2020 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4