Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.07.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 7 юли 2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5539 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД твърдят в исковата си молба, че
на името на ответника Н.Г.И. и собственик на водоснабден имот, имало открита
партида във “В и К” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с номер 54203,
находящ се в ***.
С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната
възниквали договорни отношения, по силата на които “В и К” ЕООД се задължавало
да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение
абонатите били уведомени по надлежния ред както от инкасаторите. При закъснения
се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите, и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
По партидата на Н.Г.И. имало неизплатени в срок задължения към дружеството,
което представлявало в размер на 147,10
лв., произтичащи от предоставени от ВИК услуги за периода от 23.02.2018 г. до
14.02.2019 г., за което били издадени квитанции, подробно описани в приложения
лихвен лист, както и лихви за забавено плащане в размер на 7,70 лв. за период
от 01 04.2018 г. до 12.04.2019 г.
Сочат, че за този период било извършвано ежемесечно отчитане и начисляване
на предоставените и потребени ВиК услуги в имота на ответника. Отчитането на
количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в
електронна карнета за партидата на ответника и ставало през текущия месец, като
платежния документ – квитанция за тях се издавала до края на месеца, в които
станало отчитането или в началото на следващия месец. Срокът за заплащане на
дължимата сума по него бил 30 дни от датата на издаване на документа
/задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 - стара
редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за
количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 12
бр. квитанции, сумите, по които не били заплатени.
Срещу Н.Г.И. *** от страна па ищцовото дружество ГООД „Водоснабдяване и
канализация" - гр. Стара Загора било подадено заявление по реда на чл. 410
от ГПК, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
22.04.2019 г. пo ч.гр.д. № 2162/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Водоснабдяване и
канализация" гр. Стара Загора, както следва:
- 147.10 лева за главница;
- 7.70 лева - лихва върху гази сума за периода от 01.04.2018 г. до
12.04.2019 г.;
- законната лихва от 18.04.2019г. до окончателното заплащане на сумата;
- 25 лева за държавна такса, както и 1,50 лева за банков превод и 240 лева
за адвокатски хонорар.
Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на Н.Г.И. по
реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс. Районен съд - Стара
Загора дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация" гр. Стара
Загора, указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с
чл. 415. ал. 1. т. 2 от ГПК.
Предвид изложеното по горе считат, че за ЕООД „Водоснабдяване и канализация
гр. Стара Загора е на лице правен интерес от воденето на настоящото дело.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Н.Г.И., ЕГН **********,*** , че дължи да заплати на ЕООД
“Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - ***, представлявано от Управителя инж. Румен Тенев
Райков сумата 147,10 /сто четиридесет и седем лева и десет стотинки/,
произтичащи от предоставени ВиК услуги за период 23.02.2018 г. до 14.02.2019
г., за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 18.04.2019 г., до окончателното заплащане
на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 7,70 /седем лева и
седемдесет стотинки/ за период от 01.04.2018 г. до 12.04.2019 г., претендирана
на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от
сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да осъди
ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. № 2162/2019 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, разноски в размер на 266,50 /двеста шестдесет и
шест лева и петдесет стотинки/, представляващи платената държавна такса, банков
превод и адвокатски хонорар. Претендират направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.Г.И., чрез назначения й особен
представител адв. Д.П., в който заявява, че предявените искове са недопустими.
Сочи, че „ВиК“ ЕООД подало настоящата искова молба на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземането срещу доверителя по издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. Т.к. към исковата молба не били приложени доказателства,
удостоверяващи провеждането на производство и издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК с конкретно съдържание съвпадащо с предмета на иска, прави
възражение за недопустимост на подадената искова молба и моли съда да прекрати
производството по настоящото дело.
Особеният представител сочи също, че „ВиК“ ЕООД твърдели, че били подали
заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2162/2019 г. и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на
взискателя било указано, че в 1месечен срок може да предяви иск за вземането
си, предмет на заявлението. Т.к. към исковата молба не били приложени
доказателства, удостоверяващи спазването на 1 месечния срок, прави възражение
за просроченост на подадената искова молба и моли съда да прекрати
производството по настоящето дело.
По това възражение съдът се е
произнесъл с определение в доклада за насрочване на делото от 14.5.2020 г.
Относно основателността на исковете, моли съда, да отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените срещу ответника искове за установяване
съществуването на изискуеми вземания в размер на 147,10 лв., представляващи
цена на ВИК услуга по партида 54203 за имот, находящ се в гр. Ст. Загора, ул.
"Хан Аспарух" № 21, вх. а, ет. 2, ап. 3 за периода от 23.02.2018 г.
до 14.02.2019 г. и 7,70 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
01.04.2018 г. до 12.04.2019 г.
Оспорва фактите и обстоятелствата, на които ищеца основавал тези искове.
Заявява, че т.к. няма връзка с ответника, не може да заяви пред съда дали
той е сключил с ищеца по делото Договор за предоставяне на ВиК услуги. Не може
да заявя пред съда и дали посочената в исковата молба партида с номер 54203 е
за имот находящ се в ***, нито дали ответника имал качеството на титуляр на
тази партида за периода 23.02.2018г. до 14.02.2019г
След като се запознала със съдебните книжа констатирала, че към исковата
молба НЕ били приложени Договор за предоставяне на ВиК услуги, сключен между
ищеца и ответника по делото, нито документи установяващи по безспорен начин за
кой имот се отнасяла партида 54203 във ВиК ЕООД Стара Загора и кой бил титуляр
на същата в периода 23.02.2018 г. до 14.02.2019 г.
Сочи, че непредставянето на доказателства за тези твърдени от ищеца факти и
доказателства поставял под съмнение същите и било пречка да се установи по
безспорен начин сключили ли са страните договор и какво било неговото
съдържание, както и дали ответникът бил ползвател на услугите на ВиК ЕООД в
периода 23.02.2018г. до 14.02.2019г.
В този смисъл твърденията на ищеца за наличие на основание за плащане на
суми за ВиК услуги от ответника били изцяло недоказани.
Т.к. нямал връзка с ответника, не можел да заяви пред съда и дали той е
ползвал услугите, за чиято стойност били издадени приложените към исковата
молба , но не посочени в текста и, 12 бр. квитанции.
В обстоятелствената част и в петитума на исковата молба изобщо не било
посочено как е формирана претенцията за плащане на сумата 147,10 лв. - колко на
брой, какви по размер, и за какъв период задължения били включени в нея и какви
счетоводни документи били издадени за всяко едно от тях. Счита, че това бил
недостатък на исковата молба, който бил съществен и моли съда да остави същата
без движение като дадете указания на ищеца за отстраняването му.
Към исковата молба нямало доказателства, които да доказвали твърдението, че
ответника потребил ВиК услуги в периода в периода 23.02.2018г. до 14.02.2019г.
и, че техният размер бил установен по реда предвиден в закона.
Към исковата молба нямало доказателства, които да доказват твърдението, че
ответникът бил уведомен за задължение към ВиК.
Не се представяли и доказателства, доказващи че приложените към исковата
молба квитанции били осчетоводени от ищеца нито, че по същите имало неплатени
задължения.
В този смисъл твърденията на ищеца за наличие на задължение за плащане
стойност на потребени услуги в размер на 147,10лв. били изцяло неоснователни
недоказани.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан и предявения срещу
ответника иск за установяване съществуването на изискуемо вземане в размер на
общо 7,70 лв. - лихва за закъсняло плащане.
Оспорва фактите и обстоятелствата, на които ищеца основавал този иск. Към
исковата молба не били приложени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги,
действали към процесния период и цитирани от ищеца, на които ищецът основавал
претенцията си за лихви за забава.
В този смисъл моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани
претенциите на ищеца срещу ответника, включително и тези за заплащане на
съдебни и деловодни разноски по това дело и по цитираното от него ч.гр.д.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 2162/2019 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.04.2019
г. за сумата от 147.10 лева за главница; сума в размер на 7.70 лева лихва за
01.04.2018 г. до 12.04.2019 г. и законна лихва върху главницата от 18.04.2019
г. до изплащане на вземането, както и 25 лева
държавна такса. Заповедта до длъжника е връчена на основание чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което в законоустановения срок ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си.
По делото са представени Компютърно извлечение за
сметките - Лихвен лист за партида № 054203
в гр. Стара Загора, 12 броя квитанции за партида № 054203, описани в приложения
лихвен лист; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора; Досие на абонат номер 161864.
Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора,
одобрени от ДКЕВР и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора,
одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл. 8,
ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това
обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният
между него и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния
водоснабден имот ( чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на
тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл.
32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената
на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка
на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение
ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчитат консумираните от
него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните
квитанции, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да
заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не
стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с
правото да иска цената да му бъде заплатена.
Във връзка с оспорването, направено
от особения представител, че по делото липсват доказателства ответникът да е
потребител на ВиК услуги по смисъла на Общите условия, в съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е представил извлечение от електронното
досие на абоната, от които е видно, че партидата е открита на името на
ответника и се отнася за процесния имот. Начинът на отчитане показанията на
водомерите и отразяването на показанията на измервателните устройства -
водомерите - по партидата на абоната, е
подробно посочен в Глава шеста „Заплащане
на услугите В и К” на цитираната Наредба № 4. Показанията на водомерите се
отчитат от длъжностни лица на „ВиК“ оператора, като отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета / чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 /, освен
в случаите на отчитане по електронен път. В случая, отчитането показанията на водомера на
ответника е извършено с електронни средства. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 е предоставена
възможност на абоната да подава възражения до „ВиК“ оператора срещу определено
заплащане на изразходваното количество вода в 7-дневен срок от изтичането на
срока за плащане. Такова възражение от ответника против начислени задължения за
плащане не се установи да е постъпвало в ответното дружество и не са
представени доказателства в тази насока по делото. Квитанциите, представени с
исковата молба и приети като писмени доказателства, представляват първични
счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, като с оглед гореизложеното,
съдът намира, че възраженията на особения представител на ответника в тази
насока са неоснователни. Видно представените
12 броя квитанции за партида № 054203,
на ответника са начислявани количества вода за периода от 23.02.2018 г.
до 14.02.2019 г.
Съдът приема, че представените Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги действали за процесния период, се явяват
сключен договор между ВиК оператора и титуляра на партидата. При наличието на
Общи условия, ВиК операторите сключват индивидуални договори само в случай, че
има договорени условия различни от тези в Общите условия / чл. 8, ал. 2 от
посочената Наредба № 4 /. В ал. 4 на чл. 8 от Наредба № 4 е посочено, че „в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право
да представят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия
се отразяват в писмени споразумения.” По делото не бяха събрани доказателства
за предложени и приети условия, различни от одобрените Общи условия, поради
което Общите условия обвързват ответника и без приемането им, и представляват
сключен договор между страните по делото.
С откриването на партидата между
експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по
силата на които “ВиК” ЕООД се задължава
да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането /чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от „ВиК“ оператор/.
Задълженията за заплащане на изразходена питейна и отведена и пречистена
канална вода са периодични задължения, поради което не е нужно уведомяването на
ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и задължение за
плащане е уредено в Общите условия. При закъснения за заплащане на задълженията
си потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По делото е депозирано заключение на
назначената съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не беше оспорено
от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото
лице сочи, че процесните 12 бр. квитанции са осчетоводени в счетоводните
регистри на „ВиК” ЕООД - гр. Стара Загора в месеца, за които са издадени и са
на обща стойност 147.10 лв. Всички издадени фактури/квитанции се осчетоводяват
общо с една счетоводна статия, съгласно направена справка в софтуер „Инкасо” за
съответния месец, като индивидуалните фактури/квитанции се прехвърлят
автоматично от софтуер „Инкасо” в софтуер „Счетоводство”. Всички издадени
фактури/квитанции се включват в дневниците за продажби, съответно в справките
декларации по ЗДДС в съответния месец с една обща сума на база генерирана
справка от Софтуер „Инкасо” и се подават в законоустановените срокове. По
процесните квитанции няма извършени плащания. Към датата на проверката
03.06.2020 г. общото задължение по гореописаните квитанции издадени от „ВиК”
ЕООД на Н.Г.И. е сума в размер на 147.10 за отчетен период от 23.02.2018 г. до
14.02.2019 г./вкл./. Потребената вода е начислена съобразно реален отчет на
инкасатор.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК е основателен за сумата от 147.10
лв. за главница, сумата от 7.70 лева
лихва за 01.04.2018г. до 12.04.2019г. и законна лихва върху главницата
от 18.04.2019 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2162/2019 г. по
описа на РС Стара Загора, поради което следва да бъде уважен изцяло в
предявените с исковата молба размери.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата Н.Г.И. следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото
делото в размер на 845 лв., представляващи ДТ, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение
за особен представител и възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената
част на исковете, както и направените по ч.гр.д. № 2162/2019 г. по описа на РС
Стара Загора в размер на 266.50 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.И., ЕГН **********,*** , че дължи да заплати на ЕООД
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - ***, представлявано от Управителя инж. Румен Тенев
Райков сумата 147,10 /сто четиридесет
и седем лева и десет стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК услуги за
период 23.02.2018 г. до 14.02.2019 г., за което са издадени квитанции за
дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
18.04.2019 г., до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено
плащане в размер на 7,70 /седем лева
и седемдесет стотинки/ за период от 01.04.2018 г. до 12.04.2019 г.,
претендирани на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2162/2019 г. по описа на Районен
съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Н.Г.И., ЕГН **********,***, да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, направените от последния
разноски по настоящото дело в размер на 845
лв., както и направените по ч.гр.д.
№ 757/2019 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 266.50 лв.
Присъдените суми могат да се заплатят по следната банкова сметка: ***
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА НАНКА” АД - Стара Загора, IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: