Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С., 21.11.2016 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА Г.

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7931 по описа на съда за 2015 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на Е. В. И. срещу В.И.Г. за признаване правото му на собственост върху апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. „*********, със застроена площ от 126.90 кв.м.

Ищецът твърди, че на 14.04.2005 г. Н.Г.Г. и М.Х.Г. издали в полза на Л.Г.Г. пълномощно. На 01.06.2005 г. Р. Г. Г. и Н.Г.Г. сключили договор за покупко-продажба, според който Р.Г. продал на Н.Г. правото на собственост върху апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. „*********, заемащ целия трети етаж на сградата, състоящ се от три стаи, столова, кухня, баня, две антрета и балкон, със застроена площ от 126.90 кв.м., с две избени помещения с антре пред тях. На 06.06.2005 г. Е.И. сключил с Н.Г. и М.Г., чрез пълномощника им Л.Г., предварителен договор, според който му продали недвижимия имот с всички подобрения в него, за сумата от 66 000 лева, която продавачите получили напълно и в брой, чрез пълномощника си Л.Г.. На 06.06.2005 г. продавачите предали на ищеца фактическата власт върху имота.

На 16.06.2005 г. в качеството си на собственик ищецът сключил със С.К.П. договор за наем, с който му предоставил за възмездно ползване гореописания недвижим имот за срок от пет години. През този период наемателят извършил редица подобрения, ремонти, обзавеждане и др. След изтичане на срока на договора ищецът сключил нов договор със същия наемател, отново за срок от пет години. По този начин в периода 06.06.2005 г. – 06.06.2015 г. ищецът упражнявал фактическа власт върху апартамент № 3 необезпокоявано, явно и несмущавано като владелец единствено за себе си, поради което придобил по давност собствеността върху имота.

Правото му на собственост се оспорвало от ответницата В.И.Г., която имала претенции към имота и изисквала ищецът да го ползва единствено с нейно съгласие. Поради това моли съдът да признае притежаваното от него право на собственост върху апартамента, поради упражнявана фактическа власт в продължение на повече от 10 години.

Ответницата, в срока по чл. 131 от ГПК, е подала писмен отговор, в който оспорва иска по подробно изложени съображения. Твърди, че тя е собственик на имота на основание договор за дарение, сключен на 25.09.2007 г. с Л. И. П.. Оспорва, че лицето С.П. е бил наемател в имота, тъй като предявявал претенции за собственост върху ½ ид.ч. от него. П. обитавал имота от 2009 г., и то със съгласието на чичо си П. П., по договор за послужване.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното:

На 01.06.2005 г. Р. Г. Г. продал на Н.Г.Г., чрез пълномощника му Л.Г.Г. правото на собственост върху апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. „*********, заемащ целия трети етаж на сградата и състоящ се от три стаи, столова, кухня, баня, две антрета и балкон, със застроена площ от 126.90 кв.м., заедно с 27/100 ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ VІІ-424 от кв. 63 по плана на гр. С., м. „Л.-ІІІч“, целият с площ от 266.56 кв.м. Отбелязано е, че върху имота има запазено право на ползване за Г. Г. Г. и Е.М. Г.а.

На 06.06.2005 г. е сключен предварителен договор, по силата на който Н.Г.Г. и М.Х.Г., чрез пълномощника си Л.Г.Г., съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 203, продават на Е.М.И. процесния недвижим имот, като са се задължили окончателният договор да бъде сключен на 06.07.2005 г. Според чл. 8 от договора в деня на сключването му фактическата власт върху имота е предадена на купувача в деня на подписване на предварителния договор.

По делото са приети два договора за наем на недвижим имот – от 16.06.2005 г. и от 17.06.2010 г., с които наемодателят Е.М.И. предоставя за възмездно ползване на С.К.П. правото на ползване на процесния апартамент № 3.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189, том ІІІ, рег. № 9072, дело № 527 от 25.09.2007 г. на нотариус рег. № 343 на НК, Н.Г.Г. и съпругата му М.Х.Г. са продали на П. И. П. собствеността върху апартамент № 3. Купувачът го е придобил по време на брака си с Л. И. П.. По силата на сключен между съпрузите брачен договор от 11.05.2012 г. ап. № 3 е преминал в изключителна собственост на Л. И. П.. През 2014 г. Л. П. е дарила ап. № 3 на сестра си В.И.Г., за което е съставен нотариален акт № 156, том І, рег. № 6303, дело № 138/2014 г. на нотариус рег. № 271 на НК.

По делото е приета искова молба от 13.05.2014 г. от С.К.П. срещу Л. И. П., с ко

ято е предявен иск за делба на процесния ап. № 3 и на ап. № 65, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните.

С решение от 01.03.2016 г. по гр.д. № 17046/2014 г. по описа на СРС предявеният от С.П. иск за делба е отхвърлен.

На 16.01.2014 г. С.П. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, в която е декларирал, че процесният имот - ап. № 3 е съсобствен между него и Л. И. П., при равни квоти.

Представеният предварителен договор от 06.06.2005 г. е оспорен в частта, в която е положен подпис от пълномощника Л.Г.Г., поради което с протоколно определение от 13.05.2016 г. е открито производство по оспорване автентичността на документа в оспорената част.

Допуснатата и изслушана по делото съдебно-почеркова експертиза е дала категорично заключение, че подписът под предварителния договор от 06.06.2005 г. не е положен от Л.Г.Г..

Прието е писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“, ОТДЕЛ „Л.“ от 13.10.2016 г., от което се установяват подадените в периода 1998 г. – 20.06.2014 г. декларации по чл. 14 от ЗМДТ.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетели относно упражняваната върху имота фактическа власт.

Други относими към предмета на спора доказателства по делото не са ангажирани.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Предоставянето на търсената от ищеца защита е обусловена от установяването на правно релевантния за факт – спокойно, безспорно и явно упражняване на фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене за периода от 06.06.2005 г. до 06.06.2015 г.

Според разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В конкретния случай ищецът претендира собственически права на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. „*********, ет. 3, с площ от 126.90 кв.м.

За уважаване на това изключващо правата на ответника В.Г. твърдение следва да бъде установено наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност: владение (непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя) и определен срок от време.

Относно втория елемент, чието наличие следва да бъде доказано – срока на упражняваното владение, съдът намира, че в случая е необходимо същото да е продължило десет години непрекъснато или при прекъсване, но за не повече от шест месеца (чл. 81 от ЗС).

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да проведе пълно и пълно доказване на всеки от горепосочените елементи от състава на придобивната давност.

Във връзка с доказване на факта на спокойното и необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху имота по делото са разпитани две групи свидетели (на всяка една от страните) и са представени писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в хода на производството доказателства не беше установен по безспорен и несъмнен начин фактът на явно, спокойно и безспорно владение върху процесния имот от страна на ищеца със съзнанието на собственик, както и периода на това владение.

На първо място, ищецът не доказа по несъмнен начин, че това негово владение е започнало на посочената дата – 06.06.2005 г. От заключението на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза се установи неавтентичност на предварителния договор, сключен от пълномощника на Н.Г. и М.Г. – Л.Г.Г. и Е.М.И.. Подписът под същия не е положен от Л.Г., поради което съдът намира, че такъв договор не е сключен, от което произтича и опровергаване на твърдението на ищеца за началната дата на фактическата власт. Установяване на явно и спокойно владение върху процесния имот не се доказа и с ангажираните по делото гласни доказателства. Показанията на свидетелката Г. съдържат информация за епизодична среща със С.П., който е заявил, че е наемател в апартамент № 3 през август 2005 г., а обстоятелството, че собственик е Е.М. знае от своя брат. Свидетелката твърди и че С.П. все още обитавал имота на основание договор за наем. Следва да се отчете обстоятелството, че Г. не живее постоянно в сградата, в която се намира процесното жилище.

Свидетелят Тодоров заявява, че е приятел на ищеца и разказва, че бил помощник майстор при извършване на ремонт на жилището, който ремонт започнал през 2007 г. Присъствал на подписване на договор за наем преди около две години преди началото на ремонта, възложен от Е.И..

Подробни и последователни са показанията на свидетелката Л. П., която помни, че съпругът й П. П. харесал апартамента, когато го огледал през лятото на 2007 г. През септември същата година П. закупил апартамента, но не се нанесъл в него, тъй като Е., майка на Р. Г., трябвало да изнесе вещите си. В началото на ноември 2007 г. започнал ремонт на апартамента, но здравето на П. се влошило и той изоставил предприетата от него работа и заминал за САЩ. През 2008 г. Л. П. държала ключовете от апартамента и ползвала услугите на агенция за недвижим имоти за отдаване на апартамента под наем. През периода 2008 г. – 2009 г. П. е предоставяла имота за временно ползване на В.К..

Гласните доказателства – показанията на свидетелите П. и Койчева по категоричен начин опровергават твърденията за установена от ищеца Е.И. фактическа власт върху имота. През периода 2005 г. – 2015 г. процесният апартамент е обитаван от различни лица на основание постигнати договорености със собствениците. Съгласно съдържанието на нотариален акт № 35, том І, рег. № 3199, дело № 30/01.06.2005 г., запазено право на ползване върху собствения на Н.Г. апартамент № 3 е било учредено в полза на Г. Г. Г. и Е.М. Г.а. Обстоятелството, че те са се намирали в имота през 2007 г. се установява от показанията на св. П.. След закупуването му през септември 2007 г. от П. П. и в частност след влошаване на здравословното му състояние през 2008 г., ключове от процесното жилище е имала съпругата му Л. П.. Дори и да се приеме, че преди този период ищецът е владял имот с намерение за своене, давността е прекъсната с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца (чл. 81 от ЗС).

Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищецът не е владял процесните имоти явно и спокойно, със съзнанието на собственик за посочения период. Не се установи, че Е.И. е установил владение върху процесния имот, което да е продължило 10 години, без да е било необезпокоявано и неоспорвано, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан на посоченото правно основание и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът В.Г. е направила претенции за присъждане на разноски, които следва да й бъдат присъдени, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.И., ЕГН ********** срещу В.И.Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване правото му на собственост на основание давностно владение в периода 06.06.2005 г. – 06.06.2015 г., на следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. „*********, заемащ целия трети етаж на сградата, състоящ се от три стаи, столова, кухня, баня, две антрета и балкон, със застроена площ от 126.90 кв.м., при съседи: отдолу – М.К. Г.а, отгоре – тавански помещения, от изток – калкан, и от три страни – външни стени на сградата, заедно с две избени помещения с антре пред тях, без посочени номерация и квадратура по документ за собственост, при съседи: от изток – В.А., от юг – двор, от запад – мазета на Тилеви, от север – общ коридор, заедно с 27/100 ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ VІІ-424, бивш ХVІ от кв. 63 по плана на гр. С., м. „Л. – ІІІч.“, целият с площ от 266.56 кв.м., при съседи: улица „Кръстю Сарафов“, Етажна собственост Ал. С., Етажна собственост „*********, Етажна собственост арх. *********

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.М.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 000 лева, представляваща сторените в производството разноски.

Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: