№ 866
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000500369 по описа за 2025 година
С решение № 247 от 16.10.2024 г., по гр.д. № 401/23 г., ОС Монтана,
отхвърля предявения от „Мек Балкан“ ЕООД срещу нотариус С. Б. С. иск с
правно основание чл. 73, ал. 1 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 041 лв.,
представляваща претърпяна имуществена вреда поради обявяване нищожност
на упълномощителна сделка, представляваща пълномощно с нотариална
заверка на подписа и съдържанието, с рег. № 2225 и № 2226, том 1, акт 76 от
11.03.2016 г. и обявяване недействителността на упълномощителна сделка,
представляваща пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието, с рег. № 2370 и № 2371, том 1, акт 68 от 14.03.2016 г., в
резултат, на което е обявена недействителността на договор за покупко-
продажба на поземлени имоти, обективиран в нотариален акт № 15, том 6, рег.
№ 2694, дело 362 от 2016 г., вписан в СВп - гр. Лом, с рег. № 1656/22.03.2016
г., акт 163, том 3, дело 538/2016 г., на нотариус С. С. - Районен съд гр. Лом, рег.
№ *** на НК.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Мек Балкан“
ЕООД. Твърди се, че ищецът е претърпял вреда, тъй като продажната цена не
му е възстановена. Сочи, че нотариусът-ответник отговаря в условията на
1
солидарност с мнимия пълномощник и ищецът е избрал да насочи иска си
срещу него в условията на чл. 53 ЗЗД. Изтъква, че причинна връзка с
поведението на нотариуса и вредите е налице, тъй като С. не извършил
проверка на представителната власт на Ю. Н. (първият пълномощник).
Оспорва мотивите на съда и счита, че следва да се приеме, че ако ищецът бе
сключил сделката за продажба на имотите директно с мнимия пълномощник
Ю. Н. (а не от последващия Б. Б.), то за дружеството отново щеше да настъпи
вреда, в резултат от поведението на нотариуса, изповядал сделката. Твърди, че
С. е имал задължение да извърши проверка в служебно достъпната
Информационна система „Единство“. Настоява, че се касае до нарушение на
чл. 25, ал. 1 ЗННД, тъй като нотариусът не е опазил правата и интересите на
страната поради пропуск да извърши справки в базата данни („Единство“
според чл. 28б ЗННД) и фондовете по чл. 19, ал. 2 от с.з. Сочи, че вината се
предполага и претенцията не е погасена по давност, тъй като последната тече
от 9.03.2022 г. – дата на влизане в сила на решението, с което договорът за
покупко-продажба на имотите е обявен за недействителен (поради
недействителността на упълномощаването на страната на продавача). Моли да
се отмени решението и да се уважи иска, като се присъдят разноски.
Ответникът нотариус С. Б. С. оспорва жалбата. Подчертава, че в случая
липсва противоправно поведение тъй като няма неизпълнение на
професионалните задължения на нотариуса. Оспорва тезата за солидарна
отговорност. Счита, че проверката по чл. 25, ал. 3 ЗННД не включва проверка
в служебната система „Единство“. Претендира разноски.
Третото лице помагач ЗК „Уника“ АД оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 73 ЗННД.
Ищецът „Мек Балкан“ ЕООД твърди, че на 22.03.2016 г. сключил с А. К.
и З. К. договор за покупко-продажба на поземлени имоти, като заплатил
цената от 50 041 лв. Продавачите К. били представлявани от Б. Р. Б., който пък
бил упълномощен за това от Ю. В. Н., също пълномощник. Ищецът сочи, че с
решение на РС Лом, влязло в сила на 9.03.2022 г. двете упълномощителни
2
сделки, както и договорът за покупко-продажба били обявени за нищожни,
като в резултат на това, дружеството било отстранено от имотите, но
пазарната цена не му била възстановена. Счита, че пропускът на нотариус С.
С. да провери представителната власт на Ю. Н. е причинила на дружеството
вреди в размер на платената цена и претендира отвеният нотариус да му
заплати посочената сума ведно със законната лихва от 9.03.2022 г., както и
разноски.
Ответникът С. Б. С. оспорва иска. Счита, че не се налице елементите на
фактическия състав на деликта, както и че не се сочи кое свое задължение не е
изпълнил. Оспорва наличието на причинна връзка и намира, че отговорен за
вредите на ищеца е Ю. Н.. Подчертава, че регистър „Единство“ не съществува,
а на основание чл. 28б ЗННД е създадена информационна система на
Нотариалната камара. Изтъква, че нотариусът няма задължение да извършва
проверки в информационната система на Нотариалната камара. Твърди, че
нотариусът не е длъжен да следи за автентичност на представените му частни
диспозитивни документи. Намира иска за погасен по давност.
Третото лице помагач ЗК „Уника“ АД оспорва иска на основанията
посочени от ответника, вкл. като погасен по давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че с н.а. № 15 от 22.03.2016 г. пред нотариус С. С. е сключен
договор за покупко-продажба на поземлени имоти между продавачите А. К. и
З. К. и купувача „Мек Балкан“ ЕООД. На сделката продавачите не са
присъствали и са били представлявани от Б. Р. Б., с пълномощно с нотариална
заверка на подпис и съдържание № 2370 и № 2371 от 14.03.2016 г., на същия
нотариус С., като Б. е бил упълномощен от Ю. В. Н. (л. 36). Последният на
свой ред е бил упълномощен от физическите лица – продавачи, видно от
пълномощно с рег. № 2225 и рег. № 2226 от 11.03.2016 г. на Нотариус Н. Г. с
нотариална заверка само на подписите. (л. 34 и сл.). (В пълномощното е
записано, че Ю. Н. има право да се снабдява с всички необходими документи
във връзка с имотите, да подписва нотариален акт пред нотариус за покупко-
продажба на четирите описани имота, да преупълномощава други лица с
предоставените му права, като упълномощителите са посочили още, че за
3
плащанията следва да се ползва банковата сметка на упълномощеното лице).
Продажната цена за имотите била в размер на 50 041 лв. и няма спор, че
същата е заплатена преди подписване на договора по сметка на
пълномощника Ю. Н..
С решение, влязло в сила на 9.03.2022 г., постановено на 2.02.2022 г. от
РС Лом по гр.д. № 2229 от 2018 г., е признато, че посочените по-горе
упълномощителни сделки са недействителни – тези под № 2225 и № 2226
нищожни по силата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а тези под № 2370 и № 2371 като
недействителни по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Със същото решение на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД за недействителна е обявена и самата продажба.
С присъда № 27 от 9.06.2022 г., НОХД № 403/21 г., РС Лом, потвърдено
с окончателно решение № 124 от 12.07.2023 г. на ОС Монтана, е признато, че
Ю. В. Н. съзнателно се ползвал пред нотариус С. С. с неистински пълномощни
от А. и З. К. относно продажбата на поземлените имоти.
Няма спор, че лицето Ю. Н. е племенник на А. К..
Като свидетел е разпитан Б. Р. Б., пълномощник по сделката за
продажба. Сочи, че за процесната покупка на поземлени имоти го попитали
дали има възражения сделката да се сключи с пълномощник, тъй като
продавачката била от София, и Б. приел. Ю. дошъл в Лом със заверени
пълномощни от леля си и чичо си, но нямал редовни документи за имотите и
това налагало да се изчака няколко дни за сделката. Свидетелят завел Ю. в
нотариалната кантора за заверка на неговото пълномощно и после отишли в
банката, като част от сумата била платена в брой.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 73, ал. 1 нотариусът носи имуществена отговорност за
вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения,
съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес.
В разглеждания случай ищецът твърди, че нотариусът, изповядал
сделката за покупко-продажба не е проверил представителната власт на Ю. Н.,
като така е причинил вреда на дружеството, тъй като същото е заплатило
покупна цена по сделка, която е обявена за недействителна поради
сключването й без представителна власт.
Съгласно чл. 37 от ЗЗД, в редакцията му от ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила
4
от 01.03.2008 г., упълномощаването за сключване на договори, за които
законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако
договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването
може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и
съдържанието, извършени едновременно. В разглеждания случай се
установява, че Ю. Н. е разполагал с пълномощно за продажба на процесните
поземлени имоти, което не е отговаряло на изискванията на посочената
разпоредба – видно от приложения екземпляр по делото се установява, че
пълномощното има заверка само на подписа. Този пропуск безспорно е
допуснат от Нотариус Г., а същият недостатък на пълномощното е бил
пренесен и в упълномощаването на Б. Б.. Вярно е, че ответникът С. е заверил
пълномощното на Ю. Н. относно подписа на упълномощителя и
съдържанието на упълномощаването (в съответствие с нормата на чл. 37 ЗЗД).
При заверката на съдържанието обаче нотариус С. е бил длъжен да установи,
че представителната власт за прехвърляне на права върху недвижим имот не е
била надлежно учредена, тъй като е липсвала нотариалната заверка
едновременно и на подписа и на съдържанието на упълномощителната
сделка. Дори и да се игнорира това неправилно нотариално удостоверяване
следва да се вземе предвид, че при изповядване на самата продажбена сделка,
нотариусът е следвало да проследи представителната власт, удостоверена в
представените пълномощни и да установи, че липсва надлежно учредена
такава от титулярите на правото на собственост спрямо техният близък Ю. Н..
В случая дори не е било наложително да се извършва справка в
информационните регистри към Нотариалната камара и само въз основа на
така приложените пълномощни нотариусът е следва да откаже изповядване на
сделката, като така е можел да предотврати заплащането на продажната цена
от купувача, респ. да осуети настъпването на вреди за дружеството-ищец.
Посоченото по-горе поведение на нотариусът нарушава установеното в
чл. 25, ал. 1 ЗННД, според който нотариусът е длъжен да опазва правата и
интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и
фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните
последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха
довели до накърняване на техните права. Това нарушение на посочения текст
е виновно, тъй като не са ангажирани доказателства оборващи презумпцията
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Като пряка последица от него за дружеството е настъпила
5
вреда – то е загубило средствата, които е заплатило като продажна цена. Вярно
е, че ищецът може да претендира връщането на сумата, удостоверена в
нотариалния акт и от нотариус Г. и от самия пълномощник, който е осъден с
влязла в сила присъда за извършеното от него документно престъпление.
Няма пречки обаче претенцията да бъде насочена и към самия нотариус, тъй
като според чл. 53 ЗЗД когато вредата е причинена от неколцина, те отговарят
солидарно, а кредиторът по деликтното правоотношение може да насочи
претенцията си към всеки от солидарните длъжници. Отговорността на
нотариуса е ограничена от нормата на чл. 73, ал. 1 in fine ЗННД, а
разпределението на отговорността между делинквентите е ирелевантно за
настоящия спор.
Искът не е погасен по давност, тъй като правото на ищецът да
претендира обезщетение за вреди е възникнало от 9.03.2022 г., когато е влязло
в сила решението, с което продажбената сделка е прогласена за нищожна. От
този момент за него е породено правото да претендира обратно заплатената
цена от продавача, респ. да търси същата като вреда от лицата, които са
допуснали сключване на сделка в разрез с изискванията за нотариалното
удостоверяване.
Предвид казаното предявеният иск се явява основателен за исковата
сума, със законната лихва от 9.03.2022 г. (при прилагане на правилото на чл.
114, ал. 3 ЗЗД). На ищеца се дължат разноски за двете инстанции в размер на
6654,64 лв. и 5653,82 лв. за всяка от двете инстанции, по неоспорени списъци.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 247 от 16.10.2024 г., по гр.д. № 401/23 г., ОС
Монтана, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА нотариус С. Б. С., ЕГН **********, да заплати на „Мек
Балкан“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 73, ал. 1 ЗННД вр. чл. 45
ЗЗД сумата от 50 041 лв., представляваща претърпяна имуществена вреда
поради обявяване нищожност на упълномощителна сделка, представляваща
пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с рег. № 2225
6
и № 2226, том 1, акт 76 от 11.03.2016 г. и обявяване недействителността на
упълномощителна сделка, представляваща пълномощно с нотариална заверка
на подписа и съдържанието, с рег. № 2370 и № 2371, том 1, акт 68 от
14.03.2016 г., в резултат, на което е обявена недействителността на договор за
покупко-продажба на поземлени имоти, обективиран в нотариален акт № 15,
том 6, рег. № 2694, дело 362 от 2016 г., вписан в СВп - гр. Лом, с рег. №
1656/22.03.2016 г., акт 163, том 3, дело 538/2016 г., на нотариус С. С. - Районен
съд гр. Лом, рег. № *** на НК.
ОСЪЖДА С. Б. С. да заплати на „Мек Балкан“ ЕООД разноски в
размер общо на 12 308,46 лв. за двете инстанции.
Решението е постановено при участие в процеса на третото лице
помагач ЗК „Уника“ АД на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7