МОТИВИ към решение по АНД №102/2021г. по описа на КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е
внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на А.К.А. от гр.Единбург, Германия за
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че А. на
като 29.07.2019г. в гр.Кюстендил, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
гр.Кюстендил, е потвърдил неистина, че е установил обичайното си пребиваване в
Република България в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от
Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта – МВР на РБ, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лице е установило
обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде издадено
българско СУ на МПС - престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Представителя на Районна
прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производството.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият А.К.А. е роден на ***г***,
Германия, българин, *** гражданин, със
средно образование, монтьор, женен, неосъждан, ЕГН **********.
А. е роден в България и имал
постоянен адрес ***, но не живеел на този адрес, тъй като от 15.11.2016г.
заедно със съпругата си, свидетеля Г. А., обичайно пребивавал и постоянно живеел в
Германия, гр.Ползинген,
ул.“Швалбенбах“№15. Обичайното си пребиваване в Германия, обвиняемият А. бил
заявил и пред немските власти. А. пребивавал рядко в България, като за периода
от 29.07.2018г. до 29.07.2019г. е влизал само четири пъти в страната.
На 29.07.2019г. обвиняемият отишъл в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил, за да си подаде необходимия
набор от документи, изискващи се за издаване на СУМПС, в това число и декларация
по чл.151, ал.5 ЗДвП. На работа по това време била свидетеля Георгиева.
Последната обяснила на обвиняемия процедурата за това и го информирала, че за
да получи българско СУМПС, същият е следвало да е пребивавал на територията на
Република България поне 185 дни, през последните 12 последователни месеца,
поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради
лични връзки, които сочат на тясна обвързаност на лицето с мястото където
живее.
А. лично попълнил изискуемите
документи за кандидатстване за издаване на българско СУМПС, подписал заявление
за издаване на СУМПС, заедно с него попълнил лично и подписал писмена
декларация, с която декларирал, че обичайното му пребиваване не е в друга
държава, членка на Европейския съюз. Подписването на такава декларация се
изисквало по силата на чл.151, ал.5 ЗДвП.
Заявлението, ведно с попълнената
декларация били подадени в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил на
29.07.2019г. и входирани с №22336/29.07.2019г.
От назначената съдебно-графическа експертиза
е видно, че ръкописните попълнения и подписът, положен след „декларатор“ в
декларация от името на А.К.А. от 29.07.2019г. по чл.151, ал.5 ЗДвП, представена
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил са изпълнени от него.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства – показанията на разпитаните свидетели, заключението на
графическата експертиза, посочените писмени доказателства и справка за
съдимост.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемият А. ***, сектор „ПП“ при ОДМВР –
гр.Кюстендил, е потвърдил неистина, че е установил обичайното си пребиваване в
Република България, в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 ЗДвП се
дава пред орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Република
България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лице е
установило обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде
издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство -
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените
отношения, свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – А.
е декларирал в писмена декларация пред съответния орган, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България. Обвиняемият е потвърдил
неистина, декларирайки горното, при положение, че това не е сторено.
Субект на престъплението е обвиняемият.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от
100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не
е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното
му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С
така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите
членове на обществото.
Обвиняемият бе осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на 37,
86 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: