РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Златоград, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100208 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Б. Н. С. – А., ЕГН ********** с адрес гр.
З., обл. С., ул. „М.“ № *, чрез адв. З.Д., с адрес за призоваване: гр. Н., ул.
„Д.Ч.“ № * срещу О.З., представлявана от М.М.Я. - Кмет, адрес: гр. З., ул. „С.
С.“ № *.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. твърди, че
по силата на давностно владение е собственик на поземлен имот в гр. З. с
идентификатор 31111.31.10. Площта на имота е 395 кв.м. Границите на имота
са имоти с идентификатори 31111.3.126; 31111.3.125; 31111.31.9; 31111.31.1;
31111.31.11.
Твърди, че ползва и владее имота повече от 24 години, считано от
1998 г. до настоящия момент необезпокоявано от никого.
При направена справка ищцата се опитала да се сдобие с документи,
които и трябвали пред нотариус за издаване на нотариален акт за собственост
върху имота (включително и това, че имотът не е актуван като общинска
собственост. Отказано и е издаването на документи, тъй като Община З.
заявила, че е собственик на имота, независимо, че няма Акт за общинска
собственост.
Ищцата твърди, че ответникът никога не е упражнявал фактическата
власт, а същата се е упражнявала от нея, ползвайки го като е засаждала имота
със селскостопански култури.
1
Сочи, че процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС,
АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Община – З., че тя, по силата на давностно владение от 1998
година до предявяване на иска, е собственик на ПИ с идентификатор
31111.31.10 по КК и КР, одобрени със Заповед № 300-05-08/01.10.2003 г. на
изп. директор на АГКК при съседи: ПИ с идентификатори 31111.3.126;
31111.3.125; 31111.31.9; 31111.31.1 и 31111.31.11.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Д., поддържа иска и моли да бъде
уважен.
Ответникът Община - З., редовно призован, не изпраща представител.
Чрез писмено становище от юрк. Ц. оспорва предявения иск, като твърди, че
процесният имот е общинска собственост.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Имот № 31111.31.10 съгласно Скица № 15-1124971/29.09.2022 г. по
КККР на гр. З., одобрена със Заповед № 300-05-08/01.10.2003 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК- С. е с площ 395 кв.м. Посочено е, че няма
други носители на вещни права, както и че в имота попада сграда с
идентификатор 31111.31.10.1 със застроена площ 16 кв.м.
За процесния имот е съставен акт за публична общинска собственост
на 10.10.2022 г., т.е. след предявяване на иска (26.09.2022 г.).
По делото са представени три броя удостоверения от общинска
администрация – З., от които се установява, че процесният ПИ с
идентификатор 31111.31.10 попада в улична регулация и в терен без
отреждане в кв. 3 по ПУП на Златоград. Този ПИ е идентичен по
местоположение с част от имот пл. № 2080 кв. 3 по ПУП на Златоград
одобрен със Заповед № РД-221/16.02.1982 г. на Председател на ОНС – С.
Имот пл. № 2080, кв. 3 по ПУП на З. от 1982 г. е записан в разписната книга
на наследници на А.Ч.С. Пак съгласно действащия план на гр. З., одобрен
през 1982 г. имот пл. № 2080 е с обща площ 3763 кв.м., от които 80 кв.м. се
заемат от реализирана улица и 3683 кв.м. са извън регулация.
От А.Ч.С. е подадено заявление за възстановяване на земеделски земи
в „К.л.“ общо с площ 1,8 дка. В крайна сметка с Решение № 09А3Ф, след
направени измервания и корекции на заявителя е възстановена ливада в
местността „К.л.“ имот № 003125 с площ 3.292 дка. Решението е по чл. 18ж и
е придружено със скица, т.е. то е окончателно. С Решение № 96А-1 от
29.04.2004 г. ОСЗ З. е отказала да възстанови нива с площ 0.080 дка в
местността „К.л.“, като с две последващи решения е определено на
наследниците на А.С. обезщетение за признато, но не възстановено право на
собственост, както и същите са обезщетени с компенсационни бонове.
Като свидетели по делото са разпитани К.А.В. и С.М.Х. Съдът дава
2
вяра на техните показания, тъй като не влизат в противоречия помежду си, а и
с останалите събрани по делото доказателства.
От тези показания съдът приема за установено, че имотът се намира в
западната част на гр. З., т.е. на изхода към гр. М., но зад бензиностанция „П.“
и зад реката. Площта на имота е около 400 кв. м. и мястото се ползва от около
25-30 години от Б..
В посочения имот има жилищна сграда, селскостопанска сграда и
гараж, които са поставени от Б. и семейството й. Мястото се засажда
ежегодно с различни селскостопански култури. Никой близък на Б., нито друг
човек от З., както и представител на общината не е влизал в имота или пък да
има претенции към него.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице инж. Д. С.. Съдът приема заключението, като обективно,
компетентно и пълно.
От заключението на вещото лице съдът приема за установено, че
процесният имот не е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК и други подобни
организации. В местността „К.л.“ има внесени от А.Ч.С.: люцерна 1,2 дка и
нива 0,6 дка, или общо 1,8 дка, които са в съседство с процесния имот.
Няма данни процесният имот е отчуждаван или одържавяван. По
действащия ПУП на Златоград от 1982 г. за част от имота с площ 80 кв.м. има
отредена улица, а за останалата площ няма отреждане. Улицата не е
реализирана (т.е. налага се извода, че тези 80 кв.м. от процесния имот, за
които има отредена, но нереализирана улица са различни от 80-те кв.м. от
земеделския имот, които не са възстановени защото има реализирана улица,
за което е предвидено обезщетение с компенсационни бонове). Имотът се
намира в края на регулацията и граничи със земеделските земи. Приложената
скица от СГКК на процесния имот е коректно изготвена.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че с категоричност
заявява, че процесния имот с идентификатор 31111.31.10, не е бил включван в
ТКЗС, ДЗС, АПК или други подобни организации, не е заявяван за
възстановяване. Върху една част от процесния имот е предвидено да се
изгради улица, такава обаче не е реализирана, а в останалата част изобщо
няма отреждане. Като казва, че е предвидено да мине улица, вещото лице има
предвид, че това е само идея по плана, като практически не е започнало
отчуждаване, нито обезщетяване, нито пък прокарване на улицата. Не може
да се кажем, че процесният имот е част от речното корито, тъй като имотът е
на много по-високо надморско равнище отколкото реката и речното корито.
Вещото лице е направило разграничение между процесния имот и двата
имота по преписката на ОСЗ, които са признати за възстановяване и върху
единия е възстановено правото на собственост, а за другия има обезщетяване,
като разграничението го направила по следния начин: първо по културния вид
на процесния имот и неговата площ. В процесния имот има застрояване. В
част от възстановения имот има стара жилищна сграда. Трета сграда
съществува на място, която е стопанска и с част от застроената си площ
участва в процесния имот, а с друга част участва във възстановения по ЗСПЗЗ
3
имот. Процесният имот е ограден заедно с възстановения. От
обстоятелството, че върху процесния имот има изградени стари сгради,
каквито не са вкарвани в ТКЗС вещото лице прави извода, че част от този
имот е бил застроен, т.е. не е подлежал на вкарване в ТКЗС, а другата
свободна площ – земеделската е включена в ТКЗС. Общо двата имота
поискани за възстановяване са 1,8 дка, а процесния имот е с площ 395 кв.м.
От горните обстоятелства вещото лице прави извода, че процесният имот е
съвсем отделен и не случайно има и отделен идентификатор, който е в
регулация.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 24-годишна
придобивна давност, а именно от 1998 г.
По делото има доказателства, че още преди това имотът е бил на неин
праводател – записан е на наследници на А.Ч.С. в разписния лист към плана
от 1982 г. Тоест, явно владението е започнало много преди 1998 г.
Владението й не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници на праводателя или други лица.
Изпълнено е изискването на съдебната практика и по-точно на ВКС,
владението да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. В този
смисъл е Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС, по гр.д. 603/2012 г., I-ва г.о.
Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства –
гласни, а също и от заключението на вещото лице, което сочи за построени
няколко сгради в имота. Застрояването на сгради в имота и държанието им
спокойно е несмутена налага извод точно за описаното по-горе владение,
което е годно да направи владелеца собственик.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищцата, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
4
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
Настоящият имот назад във времето най-вероятно е бил земеделски,
като върху него са строени и сгради. Този имот обаче според вещото лице не
е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК и други подобни организации и за него не важи
режима за възстановяване по ЗСПЗЗ.
Възможно е назад във времето за З. в тази му част да е нямало
утвърден улично-регулационен план. За подобни имоти като настоящият се е
приемало, съгласно примерния устав на ТКЗС са се считали местата
застроени с жилищни и стопански постройки на кооператора. Върху тези
места той е запазвал правото си на собственост в реални граници до размера
на един урегулиран дворен парцел до размера на един урегулиран дворен
парцел по нормите на ЗПИНМ, при условие, че няма друго дворно място с
жилищни и стопански постройки, включени в регулационния план на същото
или друго населено място. Настоящият случай най-вероятно е такъв, тъй като
първоначално имотът е бил един планоснимачен номер 2080, като една част е
включена в ТКЗС, но другата, която е застроена е останала невнесена и това
понастоящем е имот с друг номер. В този смисъл е постановено Определение
№ 50456/04.11.2022 г., на ВКС по гр.д. № 1068/2022 г., I-во, с което не е
допуснато до касационно обжалване Въззивно решение на ОС – С. №
224/12.11.2021 г., по В.гр.д. 345/2021 г. на ОС – С.
По делото няма доказателства ищцата да е губила правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ г.о., че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищцата следва да докаже само обстоятелствата свързани
с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска
5
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответникът не се
легитимира като собственик.
В Решение № 31/11.02.2022 г. по В.гр.д. № 446/2021 г. на ОС – С. се
застъпва становището, че актът за държавна собственост е официален
документ и по-точно официален свидетелстващ документ. Той няма
правопораждащо действие а само констатира собствеността на държавата, но
само, когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно
основание. При спор за собственост, оспореният АДС не е годно
доказателство за установяване правото на собственост и легитимиращият се с
него следва да установи основанието на което е издаден и придобит от
държавата.
В настоящия случай Община - З. не е посочила конкретни основания за
придобиване и конкретен закон.
От заключението на вещото лице се установява, че имотът не е част от
речното корито и поради това няма как да е публична, общинска или
държавна собственост по силата на конституцията и закона за водите. Този
имот не е и част от пътя, което би могло да бъде друго основание да е
общинска или държавна собственост. Това, че има предвиждане по плана,
част от имота да стане улица не означава, че то е общинско. В практиката на
ВКС трайно се приема, че с отреждането на даден имот за определено
мероприятие той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се
придобива от държавата, а е необходимо да се проведе специална процедура
по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти –
Решение № 227/28.06.2010 г. на ВКС, по гр.д. 735/2009 г., I-во г.о.
За прецизност следва да се посочи, че настоящият акт за публична
общинска собственост е съставен на 10.10.2022 г., т.е. когато вече Б. С. е
придобила собствеността върху процесния имот по давност – 10-те години са
започнали да текат през 1998 г. и са изтекли през 2008 г.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им – Решение № 197/10.05.20111 г. на ВКС, по гр.д. №
430/2010 г., I г.о.
По горните съображения предявеният иск ще следва да бъде уважен.
Ищцата не претендира разноски по делото.
Приложената скица, изготвена от СГКК – С. по делото на лист 19,
6
преподписана от съдия-докладчика следва да се счита като неразделна част от
решението по делото.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл.77 и
чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на ОБЩИНА – З., БУЛСТАТ ******,
представлявана от Кмет М. М. Я. със седалище и адрес на управление: гр.
Златоград, обл. Смолян, че Б. Н. С. – А., ЕГН ********** с адрес гр. З., обл.
С., ул. „М.“ № * е собственик по силата на давностно владение, считано от
1998 година, с площ 395 кв.м., находяща се в местността „Л.“ с
идентификатор 31111.31.10 по КК и КР, одобрени със Заповед № 300-05-
08/01.10.2003 г. на Изпълнителен директор на АГКК при граници: имоти с
идентификатор 31111.3.126; 31111.3.125; 31111.31.9; 31111.31.1; 31111.31.11.
Приложената по делото скица на лист 19, изготвена от СГКК - С.,
преподписана от съдия-докладчика, следва да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _________Д.Х.______________
7