№ 65
гр. Свиленград, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100061 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.1, ал.1,
т.3, вр чл.3, ал.2, пр.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Ищецът Д. ХР. Н. е предявил срещу ответника Териториално поделение
на Национален осигурителен институт – гр. Хасково (ТП на НОИ - гр.
Хасково) иск за установяване в отношенията между страните, че в периода от
14.02.1989 г. до 31.12.1995 г. ищецът е работил по трудово правоотношение и
е придобил стаж, който се признава за трудов стаж при пенсиониране,
съгласно тогава действащите разпоредби, като в периода 14.02.1989 г. -
30.09.1989 г. е работил на длъжността „пушач в колбасарска работилница“, а
в периода 01.10.1989 г. - 31.12.1995 г. - на длъжността „колбасар термична
обработка“ в Държавна фирма „Траки“ ООД – гр.Свиленград (заличена),
правоприемник на ДСП „Родопа“ – гр.Свиленград, с нормална
продължителност на работния ден и работната седмица.
Ищецът твърди, че в периода от 14.02.1989 г. до 31.12.1995 г. работил
по трудово правоотношение, в началото - като „пушач в колбасарска
работилница“, а от 01.10.1989 г. до края на периода - като „колбасар термична
обработка“ към Държавно стопанско предприятие - „Родопа” –
гр.Свиленград, с правоприемник към 27.12.1990 г. - Държавна фирма „Траки”
със седалище гр. Свиленград. Предприятието нямало точен адрес, а
единствено седалище и адрес в град Свиленград, тъй като се намирало в
покрайнините на града, където нямало улици.
С Решение от 07.03.2002 г. по търг. дело № 129/1995 г. по описа на
Окръжен съд - Хасково държавната фирма „Траки“ ООД (с
1
правноорганизационна форма към 07.03.2002 г. „Траки“ ЕООД – гр.
Свиленград) била заличена в Търговския регистър, поради прекратяване па
производството по несъстоятелност на дружеството.
Ищецът бил освободен от работа в държавната фирма на 31.12.1995 г.,
като в трудовата му книжка имало положен печат, с подпис на директора, и
посочване на началната и крайната дата за времето на положения от него
труд, като трудовият му стаж същият бил изписан и с цифри, и с думи, а
именно 6 години, 10 месеца и 17 дни. Липсвали обаче положени в трудовата
книжка подписи на касиер и главен счетоводител.
През целият период на трудовото си правоотношение ищецът работил
на 8 – часов работен ден, при 5 – дневна работна седмица, при ежемесечно
заплащане на труда. Ищецът работил без прекъсвания и без да ползва
неплатен отпуск за повече от 30 дни. Трудовото му възнаграждение било
променяно през годините със съответни заповеди и допълнителни
споразумения към трудовия договор, които данни били отразени в трудовата
му книжка.
Към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение -
31.12.1995 г. ищецът не се снабдил с надлежни документи, установяващи
трудовият му стаж и получаваната работна заплата. Не можел да се снабдя с
такива и към настоящия момент, тъй като роботодателят му не съществувал и
нямал правоприемник.
На 09.09.2021 г. ищецът внесъл в ТП на НОИ - гр. Хасково искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но получил отказ
с Разпореждане № **********/07.01.2022 г., като не бил признат стажа му в
Държавна фирма „Траки” - гр. Свиленград - правоприемник на ДСП „Родопа”
– гр. Свиленград, тъй като в трудовата му книжка същият не бил оформен,
съгласно изискванията за заверка на стажа по чл.6 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж.
На 21.01.2022 г. ищецът се снабдил от ТП на НОИ - гр. Хасково с
удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в
осигурителния архив на Националния осигурителен институт липсват
писмени данни за положен от него трудов/осигурителен стаж за периода от
14.02.1989 г. до 31.12.1995 г. при работодател/осигурител ДСП Родопа -
Свиленград /Държавна фирма „Траки“ ООД - Свиленград/, и което
удостоверение да му послужи пред PC - Свиленград за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи предявения иск и да
му присъди направените по делото разноски
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в
който посочва, че ще вземе становище по основателността на иска след
събиране на допуснатите доказателства. В хода устните състезания
ответникът, чрез пълномощника си, дава становище, че искът е основателен и
следва да се уважи. Моли разноските по делото да се възложат на ищеца, на
основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Представено е с исковата молба Удостоверение от ТП на НОИ – гр.
Хасково с изх. № 5506-26-60-1 от 21.01.2022 г., представляващо
удостоверение по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР за липсата на писмени
данни за претендирания стаж. Работодателят - Държавна фирма „Траки” - гр.
Свиленград - правоприемник на ДСП „Родопа” – гр. Свиленград е прекратил
дейността си, без да има правоприемник. При тези обстоятелства,
предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР е
процесуално допустим.
Представено е и заверено копие от трудовата книжка на ищеца,
издадена от „ПУЦ при СМК“ – гр. Хасково на 11.02.1987г., в която е
отразено, че в периода 09.01.1987г. – 09.02.1989г. същият е работил в Завод
„Коприна“ – гр. Свиленград. Отразено е също, че на 14.02.1989г. ищецът е
започнал работа в Предприятие „Родопа“ – Свиленград на длъжността „пушач
в колбасарска работилница“, а от 01.10.1989г. бил е преназначен на
длъжността „колбасар термична обработка“. Видно от трудовата книжка, на
01.01.1991г. ищецът е бил преназначен в ДФ „Траки“ – Свиленград
(правоприемника на Предприятие „Родопа“ – Свиленград“ на същата
длъжност „колбасар термична обработка“. В трудовата книжка е положен
правоъгълен печат, в който е посочено, че трудовият договор е прекратен на
31.12.1995г., като върху печата е положен подпис на „директор“, но подписи
на „касиер“ и „гл. счет.“ липсват.
С Разпореждане № **********/07.01.2022 г. на Ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ – гр. Хасково е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Д. ХР. Н., в отговор на подаденото от него заявление №
2170-26-96/09.09.2021г. Видно от разпореждането, осигурителен стаж на
ищеца за периода от 14.02.1989г. до 31.12.1995г. в ДФ „Траки“ – гр.
Свиленград не е зачетен, с мотива, че „стажът не е оформен съгласно
изискванията за заверка на стажа по чл.6 от Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж“.
По делото са събрани и гласни доказателства. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/ осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/
осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.
Т.е, законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски
показания по делата за установяване на трудов/ осигурителен стаж само при
наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия.
В разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗУТОССР са изброени примерно, а не
изчерпателно, писмените доказателства по смисъла на ал.1 на чл.6 от този
закон. Освен примерно изброените в ал.2 писмени доказателства, такива
могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на
полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото
правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като
3
трудов/ осигурителен стаж.
В случая, от ищеца е представено заверено копие от фиш за заплата на
Д. Хр. Н. за месец юли 1991г., издаден от ДФ „Траки“. Това писмено
доказателство представлява такова по чл.6, ал.2, т.9 от ЗУТОССР, тъй като е
документ, издаден от работодателя по време на полагане на стажа и има
съдържание, което сочи на отделен момент от претендирания период от време
за трудов стаж (м. юли 1991г.). Следователно, този документ представлява
писмено доказателство, което установява вероятността на трудовия стаж по
смисъла на чл.6, ал.1 ЗУТОССР, поради което са допустими свидетелски
показания за установяване му.
Съобразно показанията на разпитаните по делото свидетели ищецът е
постъпил на работа в ДСП „Родопа“ – Свиленград през 1989 г. като „пуш-
майстор“ и е работел непрекъснато и на пълен работен ден като такъв, а
впоследствие и като „колбасар“ до края на 1995 г. Показанията на
свидетелите Г.А.К., работил в ДФ „Траки“ – Свиленград (правоприемник на
Предприятие „Родопа“ – Свиленград, правоприемник на Месокомбинат
„Родопа – Свиленград) от 13.09.1982 до 31.12.1995г. като „обезкоствач“ и
като „колбасар – обезкоствач“, и П.Д. Х.а, работила в същото предприятие от
20.09.1983г. до 24.08.1993г. като „счетоводител“ и „завеждащ личен състав“,
съдът намира за непосредствени, непротиворечиви и допълващи се с
писмените доказателства, коради което ги кредитира изцяло.
Въз основа на така събраните доказателства може да се направи извода,
че е установен положения от ищеца трудов стаж през процесния период – от
14.02.1989 г. до 31.12.1995 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски, каквито претендира – по аргумент на противното на чл.9,
ал.3 от ЗУТОССР (Специалната норма на чл.9 ал.2 от ЗУТОССР е приложима
само в исковото производство за установяване на осигурителен стаж по чл.1,
ал.1, т.2 от ЗУТОССР, но не и в исковото производство за установяване на
трудов стаж по чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР – ТР № 2/06.06.2016г. по т.д. №
2/2015г. на ОСГК на ВКС). Видно от представения с исковата молба Договор
заправна защита и съдействие, ищецът е представляван от адвокат безплатно,
на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът на
ищеца, осъществил безплатното представителство, има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,
ал.2 от ЗА (Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения). Ето защо и съобразно чл.7, ал.1, т.4 от
Наредбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца
сумата 600 лв. – адвокатско възнаграждение по делото. Направеното от
пълномощника на ответника възражение, че последният не дължи разноски на
основание чл.78, ал.2 от ГПК, е неоснователно, тъй като не са налице
комулативните предпоставки на тази разпоредба.
Ищецът е освободен от заплащането на държавни такси в настоящото
производство, но в случая правилото на чл.78, ал.6 от ГПК е неприложимо,
4
предвид специалната разпоредба на чл.9, ал.1, вр. чл.10 от ЗУТОССР,
съгласно която по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по
този закон не се събират държавни такси.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.1, ал.1, т.3, вр чл.3, ал.2,
пр.2 от ЗУТОССР, по отношение на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт - гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул.
„Георги Кирков“ № 30, че Д. ХР. Н., с ЕГН: **********, от гр. ************,
със съдебен адрес: гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски“ № 10, чрез адв. Х.Х.,
в периода от 14.02.1989 г. до 31.12.1995 г. е полагал труд по трудово
правоотношение и е придобил стаж, който се признава за трудов стаж при
пенсиониране, съгласно тогава действащите разпоредби, като в периода
14.02.1989 г. - 30.09.1989 г. е работил на длъжността „пушач в колбасарска
работилница“, а в периода 01.10.1989 г. - 31.12.1995 г. - на длъжността
„колбасар термична обработка“ в Държавна фирма „Траки“ ООД – гр.
Свиленград (заличена), правоприемник на ДСП „Родопа“ – гр.Свиленград,
при 8-часов работен ден и 5-дневна работната седмица.
ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен
институт - гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Георги Кирков“ № 30, да
заплати на адвокат ХР. Й. ХР., вписан в Хасковска адвокатска колегия, с
№*********, с адрес: гр. Свиленград, ул. "Г. Скрижовски" № 10, сумата 600
лв. (шестстотин лева) - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5