Присъда по дело №195/2012 на Районен съд - Чирпан

МОТИВИ ПО НОХД № 195/ 2012 г.

по описа на РС Ч.

 

Обвинението е против подсъдими М.Х.Х. – на ** г., роден на *** ***, обл. С.З.. Български гражданин. Със средно образование. Безработен. Не е женен. Неосъждан. ЕГН ********** по чл. 122 ал. 1 от НК за това, че на 25. 05. 2009 г. в гр. Ч., обл. С.З. е причинил по непредпазливост смъртта на И.М.А., ЕГН **********.

Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение и моли съда, чрез процесуалния си представител и лично да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В хода на ДП изразява съжаление за случилото се.

Представителят на обвинителната власт поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание при наличието на смекчаващи вината обстоятелства - лишаване от свобода в размер над минималния, предвиден в Закона, изтърпяването на което наказание да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години.

До започване на съдебното следствие в първоинстанционен съд са предявени граждански искове в размер на по 25 000. 00 лв. от Ю.И.Ю., ЕГН **********, Р.И.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН ********** за всеки един то тях, или общо в размер на 75 000. 00 лева против подсъдимия М.Х.Х., ЕГН **********, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимущствени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние, а именно считано от 25. 05. 2009г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът конституира Ю.И.Ю., ЕГН **********, Р.И.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********, като граждански ищци и частни обвинители по настоящото НОХД № 195/ 2012 г. по описа на РС Ч..

В това си качество, последните вземат становище, чрез процесуалния си представител адв. А.С., който поддържа, че обвинението е доказано, като предоставя на съда да определи вида и размера на наказанието и изцяло поддържа предявените граждански искове. Гражданския ищец и частен обвинител Ю.И.Ю. в с.з. заявява, че изцяло поддържа изнесеното от неговия пълномощник в писмената му молба.

Представителят на обвинителната власт твърди, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск е основателен. Относно размера счита, че същият следва да бъде определен от съда по справедливост, съобразно практиката на съдилищата, като бъде взето под внимание наличието на съпричиняване за настъпването на престъпния резултат от страна на пострадалия.

Подсъдимият, чрез процесуалния си представител и лично взема становище, че следва да бъде признат за невиновен, а от тук и гражданският иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото писмени доказателства: справка за съдимост, храктеристична справка, декларация СМПИС, СМЕ на труп, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, удостоверение за наследници, писмо на НОИ С.З., материали от ЕТ “ М.П. ***, както и представените по НОХД № 195/ 2012 г. справка за съдимост с рег. № 671/ 03. 09. 2012 г. и справка № 091/ 04. 05. 2012 г. за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/ 18. 11. 2009 г. от НБД “ Население “ и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Х.Х. ***.

Подсъдимият М.Х.Х. е осъждан за престъпления от общ характер, както следва:

1. С Протоколно определение от 08.12.2011г. по НОХД № 454/2011г. на РС Ч. за извършено на 23.11.2011г. престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност на полаганите подписи два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. На основание 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишава от право да управлява МПС за срок от 1 година. На основание чл. 59 ал. 4 от НК от определеното наказание лишаване от право да управлява МПС зачита и приспада времето на административното лишаване от право да управлява МПС със Заповед за налагане на принудителни административни мерки № 1175/2011г. от 24.11.2011г. на Началник РУП, считано от 24.11.2011г. Определението е в сила от 08.12.2011г.

2. С Присъда № 23/ 25. 07. 2012 г. по НОХД № 275/ 2012 г. по описа на РС Ч. за извършено на 15. 04. 2012 г. престъпление по чл. 345 предл. 1 от НК е осъден на глоба в размер на 300. 00 лева, като на осн. чл. 53 ал. 1 б. А от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото- 2 броя табели с рег. № на МПС – ДКН СТ 2838 СХ. Присъдата е влязла в сила на 09. 08. 2012 г.

Предвид горното се установява, че към момента на извършване на деянието, за което подсъдимият Х. е предаден на съд по настоящото НОХД № 195/ 2012 г., същият е с чисто съдебно минало.

Подсъдимият М.Х.Х. се познавал добре с И.М.А. и двамата поддържали добри колегиални взаимоотношения.  

И. А. работел по трудов договор № 3/23.03.2007г. в ЕТ ”Е. – М.П.”***, като според Допълнително споразумение № 2 /04.03.2008г. към трудовия договор бил на длъжност „обслужващ работник в производството” в цех метало-обработване с адрес гр. Ч., ул. „Ц.” № **, бивш комбинат „С.”.

По сключен граждански договор № 2/06.04.2009г. между ЕТ ”Е. – М.П.”, представляван от Д.С.С. от една страна и подсъдимия Х. от друга, на последния като изпълнител било възложено извършване на монтаж на стълбищен и терасен парапет за срок от 20 дни.

Цехът за металообработване на ЕТ ”Е. – М.П.” се намирал в западния край на гр. Ч. в двор на бивш комбинат „С.”, находящ се на ул. „Ц.” № **. В двора се намирали и други стопански постройки, собственост на други физически лица и фирми.

Тъй като от около средата на месец май 2009г. поради липса на материали за работа, цехът за металообработване на ЕТ ”Е. – М.П.” реално не функционирал, Управителят му – свидетелят Д.С.С. казал на А. и на свидетеля Г.М.М., работещ като шлосер, да не идват на работа, като при доставка на материали, ще им се обади, за да дойдат да работят.

На 25.05.2009г. в около 07,30ч. свидетелят М. отишъл до цеха за металообработка, за да се поинтересува има ли доставка на материали за работа. Там срещнал И.М.А.. Свидетелят С. казал на двамата, че все още няма получени в цеха материали и тръгнал по работа за гр. С.З.. Тогава А. помолил свидетеля М. да отидат да вземат тухли от постройка, намираща се в задната част на двора на бившия комбинат. Двамата стигнали до голяма на площ недостроена стопанска сграда. Сградата била с размери 50 х 12м., разположена по дължина в посока изток - запад. Същата била собственост на свидетеля Н.Б.Б., който живеел и осъществявал дейност в гр. П.. Сградата била в състояние на недовършен строеж, без врати и покрив с изградени стени и бетонен пояс на височина около 1,80м.- 2,00 м. Собственикът й – свидетелят Б. към момента не обитавал сградата и не я използвал, но същата била оборудвана със СОД, била осветена и се охранявала денонощно от охраната на целия двор на бившия комбинат.

А. и свидетелят М. посредством носени от тях лостове започнали да разкъртват и вадят тухли „четворки” от източната и северната стена на постройката.

След около час при тях дошъл техен колега и познат, който се похвалил, че има син и ги поканил да се почерпят в цеха за металообработка. А. и свидетелят М. преустановили работа и отишли в цеха за металообработване, където колегата им налял по около 50гр. уиски. В цеха стояли около половин час. По същото време в около 09,00ч. подсъдимият М.Х.Х. също отишъл в цеха за металообработване на ЕТ ”Е. – М.П.”. Там разговарял със събралите се на почерпката лица. При разговор с А. и свидетеля М. разбрал, че ще разкъртват и вадят тухли от стопанска постройка в задната част на двора на бившия комбинат.

В близост до цеха се намирал паркиран товарен автомобил марка „Мерцедес 307 D” с рег. № ***, собственост на В.Ч., който автомобил към момента свидетелят С. ползвал. Същия го бил “ закупил “ без обаче да прехвърли собствеността по надлежния ред. Подсъдимият взел от цеха ключовете за товарния автомобил и отишъл с него до постройката, в която А. и свидетеля М. изкъртвали тухли, но след като видял, че същите са приготвили за извозване незначително количество тухли, отишъл с камиона в питейно заведение в централната част на гр. Ч. да пие кафе.

Междувременно А. и свидетелят М. отново отишли до постройката на свидетеля Б. и продължили да разкъртват стената и да вадят тухли.

В около 10,30ч. подсъдимият се върнал в двора на бившия комбинат „С.” и след като не намерил никой в цеха за металообработка на ЕТ ” Е. - М.П.”, отишъл до сградата, където се намирали А. и свидетеля М.. Те продължавали да вадят тухли, като А. разкъртвал тухли от по – късата по дължина стена на сградата / източната/, а свидетеля М. – от по – дългата / северната/. По същото време при тях дошъл свидетелят Ю.И.Ю. – син на А. и поискал от него да му даде пари, за да заплати болнични разходи за детето си. За да приключат работата по– бързо и да извадят тухлите по – лесно, А. поискал от подсъдимия да вържат бетонния пояс - трегера на едната стена за товарния автомобил и да я издърпат и съборят. Подсъдимият се съгласил и като взел намиращото се в товарния автомобил стоманено въже, подал единия му край на А. и последният го вързал за бетонния пояс - трегера на една от дългите стени на постройката ( северната ). Другият край подсъдимият вързал сам за кука в предната част на автомобила. Подсъдимият Х. се качил в автомобила, задействал двигателя му и подвикнал към намиращите се в постройката А. и свидетЕ.е Г. и Ю. да се изместят и пазят. Свидетелят Г. се изместил в ляво от товарния автомобил в посока западната стена на сградата. А. и свидетелят Ю. останали от дясната страна на товарния автомобил в близост до източната стена на постройката.

Подсъдимият привел в движение товарния автомобил, като по този начин започнал да дърпа с въжето бетонния пояс ( трегера ) на северната стена на постройката. Тъй като постройката била масивна, автомобилът не се предвижвал, а само на място се въртели гумите му. Тогава подсъдимият започнал да върти на различни страни волана, при което „лашкал” автомобила. Свидетелят Ю. излязъл от постройката и се изместил в страни от нея.  А. останал във вътрешността на постройката в близост до източната стена. 

От дърпането на бетонния пояс с въжето и люлеещите движения на автомобила, част от бетонния пояс с дължина около 25м. от дългата страна- северната, се стоварила на земята, събаряйки и тухли от стената. Същевременно с това се съборил и бетонния пояс на източната стена- късата на постройката, който затиснал и премазал стоящият в близост до същата стена А.. 

Подсъдимият, виждайки, че бетонните пояси паднали, преустановил работата на автомобила и излязъл от същия. Подсъдимият и свидетЕ.е Ю. и М. отишли до мястото, на което се намирал преди това А. във вътрешността на постройката и го видели лежащ по гърди на земята, затиснат от падналия върху му бетонен пояс на източната стена. Започнали да се опитват да вдигнат пояса, чрез използване на крик и да го извадят, но не успели. Тогава свидетелят Ю. и подсъдимият отишли до РУП – Ч., а в последствие и в ромския квартал на града, за да съобщят за случилото се и да потърсят хора, които да помогнат за изместване на бетонния пояс. Върнали се отново до постройката и посредством крика на товарния автомобил, успели да повдигнат бетонния пояс и да извадят А.. По същото време на място пристигнали екипи на РУП – Ч. и на ЦСМП Филиал – Ч.. Лекар от екипа на ЦСМП прегледал А. и констатирал смъртта му.

Подсъдимият уведомил за случилото се свидетелят С., като му обяснил при какви обстоятелства е настъпила смъртта на А.. От своя страна свидетелят С. уведомил за инцидента собственика на ЕТ”Е. – М.П.” – свидетеля М.П.П. и свидетеля Б., тъй като съборената постройка била негова собственост.

Трупът на А. бил откаран за извършване на СМЕ, а следствено – оперативна група на РУП – Ч. извършила оглед на местопроизшествието.      

Видно от заключението на назначената Съдебно - медицинска експертиза на труп № 97/2009 г., И.М.А., на 25.05.2009г. е получил: Гръдна травма – масивни охлузвания и кръвонасядания по кожата на двете гръдни половини, счупване на гръдната кост, счупване на всички ребра по няколко линии в двете гръдни половини, контузии и разкъсвания на двата бели дроба, разкъсване на възходящата част на аортата, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на дясното предсърдие. Кръв в двете гръдни кухини. Коремна травма - разкъсване на двата купола на диафрагмата с навлизане на тънкочревни бримки в лявата гръдна половина, кръвонасядане на мастните капсула и на двата бъбрека, разкъсвания на капсулите на слезката и черния дроб. Кръв в коремната кухина. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Разчленяване на двете кръстнопоясни стави. Разчленяване на лонното съчленение. Счупване на телата на ІХ и Х гръдни прешлени с разчленяване на гръбначния стълб и пълно прекъсване на гръбначния мозък. Счупване на глезенния израстък на лявата малкопищялна кост. Разкъсноконтузни рани и охлузвания по кожата на лицето. Охлузвания по крайниците. Алкохол в кръвта 0,24 промила. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по начин, отразен в предварителните сведения – затискане от бетонен трегер. Причината за смъртта на И. А. са множествени тежки травматични увреждания, несъвместими с живота. Смъртта е настъпила бързо в рамките на 5-6 минути и е била неизбежна. Всички травматични увреждания са прижизнени. Не са установени такива, които да не могат да се получат при конкретното затискане от бетонен трегер. Към момента на настъпване на смъртта си А. е бил в субклинична степен на алкохолно опиване. Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие.

В заключение съдът счита, че може да се направи само един обоснован извод, този за наличието на фактическата обстановка, приета от съда и подкрепяща се от показанията на свидетЕ.е– очевидци Ю.Ю. и Г.М., като дава вяра на показанията на свидетеля Ю., приобщени към доказателствения материял по настоящото НОХД № 195 / 2012 г. по описа на РС Ч. по реда на чл.281, ал. 4 във вр. ал.1, т. 1 от НПК чрез прочитане на показанията му дадени в хода на ДП на стр. 19 от същото, относно механизма на извършване на деянието, тъй като счита, че същите са по достоверни от тези, дадени в хода на съдебното производството поради следното: Разпитът на свителя Ю. в ДП е извършен на същата дата – 25.05.2009 г., т.е. непосредствено след настъпване на деянието- същият е започнат в 14,55 часа, а смъртта е настъпила около и малко след 10, 30 часа на същия ден. Съдът приема, че спомените на този свидетел тогава са много по ясни, точни и непосредствени, отколкото при извършване на разпита в съдебната фаза на производството, извършен в с.з. на 12.06.2012 г., т.е след малко повече от три години от извършване на деянието.

Нещо повече, приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя и от обясненията на подсъдимия приобщени към доказателствения материял по настоящото НОХД № 195 / 2012 г. по описа на РС Ч. по реда на чл. 279 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 4 предл. 1 от НПК чрез прочитане на обясненията му, дадени в хода на ДП на стр.18 от същото.

При така описаната фактическа обстановка, подсъдимият М.Х.Х., е осъществил от субективна и обективна страна престъпният състав на чл. 122 ал. 1 от НК, като на 25. 05. 2009 г. в гр. Ч., обл. С.З. е причинил по непредпазливост смъртта на И.М.А., ЕГН **********, по който текст съдът го признава за виновен.

Субект на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, без закона да изисква някакви специални качества на дееца.

Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в причиняване на смърт, т. е. лишаване от живот или умъртвяване на лице, в случая И.М.А., който се явява предмет на престъплението, като за да бъдат съставомерни действията на виновното лице, без значение са начина и средствата, по които се причинява смъртта. В случая деянието на подсъдимия е осъществено чрез действия, а именно неговото активно поведение, като същият е дърпал с вързаното за товарния автомобил въже бетонен пояс или трегер на северната стена на постройката и е въртял волана на автомобила наляво и надясно с цел да събори стената, което в крайна сметка е осъществено - падане на част от същата и на част от съседната стена- източната, в резултат на което и е бил затиснат и умъртвен намиращият се в постройката, в близост до съборените стени И.М.А.. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява причинно- следствената връзка между действията на подсъдимия и смъртта на А., т. е., че настъпилият престъпен резултат е пряка и непосредствена последица именно от действията на подсъдимия.

От субективна страна съдът счита, че деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост при условията на непредпазливост под формата на небрежност – чл.11, ал.3, пр. І- во от НК, при която деецът не е желаел и не е целял настъпването на общественоопасните последици от деянието си – смъртта на А.. Същият не е предвиждал настъпването на смъртта на пострадалия, но е могъл да стори това. Всеки с нормално развит интелект знае, че когато се дърпа с товарен автомобил с цел събаряне на по- голямо количество тухли от стена на постройка, бетонния пояс- трегер, укрепваш стената и свързващ я с останалите стени от постройката, и в сградата се намират хора и не са предприети каквито и да е било мерки за обезопасяване, като заграждения, поставяне на наблюдатели и т. н. е възможно да настъпят общественоопасните последици.

Съдът счита, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от действията си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

Относно субективната страна на престъплението- за да е налице убийство поради несъзнавана непредпазливост, следва да се установи безусловно в конкретния случай възможността в съзнанието на извършителя на престъплението да се формират представи за настъпването на обществено опасните последици, т. е. възможността същият да ги предвиди, както и задължения за това. При това за субективната съставомерност на непредпазливото престъпление не се изисква предварителна конкретност за възможните общественоопасни последици, т. е. че от конкретното действие може да настъпи конкретно смърт или конкретна телесна повреда. Достатъчно е да е налице възможност за формиране на общи представи относно настъпването на общественоопасните последици.

Самата дейност по разрушаване на части от сгради се отличава със съпътстващият я риск и опасност от причиняване на увреждания на хора и имущество. По делото е безспорно установено, че трегера на северната стена е бил вързан със стоманено въже за автомобила от подсъдимия и последният е привел в движение превозното средство и го е задвижвал, въртейки волана на различни страни, именно с цел да събори стената на постройката, за да могат свидетЕ.е М. и починалият А. да вземат за по кратко време по- голямо количество тухли, като следва да се отбележи, че всъщност свид. М., А., а и самият подсъдим не са били овластени да извършват тази дейност. Те нито имат такава правоспособност, нито им е била поставяна такава задача, нито целта им е била пълното събаряне на постройката. В конкретният случай, това което са целели и са се стремели, е било изваждането на тухли от едната стена на постройката.

Общоизвестен факт обаче е, че бетонният пояс на постройката е предназначен и служи за придържане на стените и за осигуряване на нейната цялост и здравина. Дърпането и съответно събарянето на един от трегерите логически води до нарушаване на здравината на постройката като цялост и застрашава нейната стабилност като такава. Това обстоятелство, не само че е общоизвестно, но е било известно и на самия подсъдим. Видно от данните по делото, същият е разговарял с А. и с М. и действията по вързване на трегера с въже за автомобила и дърпането са били именно с цел да бъде нарушена отчасти целостта на сградата, за да бъдат съборени от нея тухли, които лесно могат да бъдат взети.

Съдът приема, че с действията си подсъдимият цели именно събаряне на стената и на самия трегер, при което положение с оглед конкретните му цели, конкретната обстановка, конкретните му действия, а с оглед и на относително зрялата му възраст към момента на извършване на деянието и неговият житейски опит, обстоятелството че е видял, че А. и Ю. се намират в близост до стената на постройката и то във вътрешността на същата, същият е имал задължение, както и възможност да формира в себе си представи относно общественоопасните последици от деянието си, а именно че при дърпането на трегера могат да изпадат не само няколко тухли, а може да падне и стена, която да нарани някой от намиращите се в постройката хора, както и че събарянето, чрез дърпане на трегера на стената, може да доведе до нарушаване на целостта на постройката като цяло и да предизвика рухването и на други нейни части, с което могат да бъдат наранени намиращи се в нея или в близост около нея хора, както и да бъде повредено имущество.

Подсъдимият е с нормална психика. Същият има завършено средно образование. Тези му качества, наред с общоизвестните обстоятелства за риска и опасните последици, които може да предизвика събарянето на една постройка, както и че събарянето на трегера може да увреди постройката като цяло, създават възможност за безусловно формиране в съзнанието на подсъдимия на представи за настъпване на общественоопасните последици от деянието му, а наред с това и с оглед на обстоятелството, че събарянето и разрушаването на сгради като цяло е правно регламентирана дейност, води до наличие на задължение у същият да предвиди тези общественоопасни последици.

Възраженията на защитника, че е налице случайно деяние не намират опора във фактите по конкретния случай. За да има случайно деяние, което изключва вината, а от там и наказателната отговорност, деецът трябва да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Както ясно беше казано по-горе, правилата на елементарната логика водят до извода, че подсъдимият е можел да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая същият не се е уверил, че пострадалият и другите свидетели са се отстранили на достатъчно разстояние и то извън постройката, не са предприети каквито и да е било мерки за обезопасяване и то през целия период от време, през който е дърпал трегера- около 5-6 минути.

Съдът счита, че в конкретния случай за настъпването на престъпния резултат има вина не само подсъдимия, който е предприел дърпането на трегера, и то при положение, че А. и свид. М. са се намирали в близост до товарния автомобил и дори в постройката и в близост до стената, която е подлежала на събаряне, според техните цели. В конкретния случай вина за настъпване на престъпния резултат има и самото починало лице И.М.А., който също е бил наясно с извършваната дейност. Той, заедно с подсъдимия и със св. М. са имали обща идея за събарянето на стената, с оглед на което същият е следвало да се отдалечи на такова място, при което дори и при събаряне на стената, падането на трегера да не го засегне, защото и за това лице трябва да съществуват същите задължения и формиране на представа за общественоопасния характер на действията, т. е. то е следвало да предприеме необходимите мерки, за да се самозащити, което не е извършило.

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата основни принципа в наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалния текст на Закона за този вид престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години- в редакцията на чл. 122, ал. 1 от НК преди Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., тъй като съгласно нормата на чл. 2. ал. (1) от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, както и ал. (2) от същия член- ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от НК при положение, че не е определен минимума на наказание, същото може да бъде най- малко в размер на 3 месеца.

При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието, а именно обстоятелството, че се касае до престъпно посегателство срещу личността, след като прецени и обществената опасност на дееца, степента и формата на вината, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, изразеното от подсъдимия в хода на ДП съжаление за извършеното деяние, добрите му характеристични данни, наличието в конкретния случай на съпричиняване от пострадалия на общественоопасния резултат, а като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието, предвид непосредственият обект на засягане, а именно неприкосновеността на човешкия живот.

При определяне на размера на наказанието съдът се съобрази и с обстоятелството, че в конкретния случай подсъдимият не се е укрил, а напротив сигнализирал е на надлежните органи и се е опитал да помогне на пострадалия.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, при условията на чл. 54 от НК, поради което му наложи наказание 9 месеца лишаване от свобода, което наказание лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието се отложи с изпитателен срок от 3 години, отчитайки чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на отрицателни предпоставки за приложение на чл.66, ал. 1 от НК. Съдът счита, че следва да възложи възпитателната работа с този подсъдим на ПИ при РУП на МВР гр. Ч., отговарящ за населеното място, в което живее подсъдимия, съгласно нормата на чл. 301, ал. 1, т. 7 от НПК.

Съдът счита, че с така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат цЕ.е на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.

Относно предявения граждански иск.

При така изнесената фактическа обстановка и след като се съобрази с показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства по делото, съдът намира, че допуснатите за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански искове се явяват основателени и доказани до размер на по 15 000, 00 лв. за всеки един от наследниците на пострадалия.

Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

В настоящия случай безспорно се установи, че подсъдимият М.Х.Х. в условията на непредпазливост под формата на небрежност – чл.11, ал.3, пр. І- во от НК, при която деецът не е желаел и не е целял настъпването на общественоопасните последици от деянието си, е причинил смъртта на И.М.А..

Видно от представеното и приложено по делото Удостоверение за наследници № АО- У- 606/ 29. 05. 2009 г. се установява, че наследници на починалото лице А. са Ю.И.Ю.- син, ЕГН **********, Р.И.М.- дъщеря, ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********- син. Видно от извършената справка № 091 за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/ 18. 11. 2009 г., извършена от НБД “ Население “ се установява, че починалото лице И.М.А. няма други живи роднини, а именно неговите родители- майка З.М.Й. и баща М.А.Й. са починали, починала е и неговата съпруга Е. А.а А.а. От гореизложеното се установява активната процесуална легитимация на конституираните, като граждански ищци Ю.И.Ю., Р.И.М. и М.И.М..

При определяне на размера на обезщетението, което съдът счита, че следва да присъди на наследниците на починалия, се съобрази с настъпилия вредоносен резултат, като в случая е засегнато неотменимо човешко право, а именно правото на живот, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания на наследниците на починалия А., както и обстоятелството, че пострадалият е починал в присъствието на един от своите синове- свидетелят Ю.И.Ю..

При определяне на размера на обезщетенето, съдът се съобрази и с обстоятелството, че конституираните като граждански ищци в настоящото производство, макар и нисходящи на пострадалия, са пълнолетни лица, както и обстоятелството за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия на общественоопасните последици.

Предвид гореизложеното и съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че обезщетението, което подсъдимият трябва да заплати на гражданските ищци за претърпените от тях, в резултат на инкриминираното престъпно деяние неимуществени вреди, следва да бъде в размер на по 15 000, 00 лв., тъй като възприема исковете за основателни и доказани до този размер, а не до твърдяния в молбата им по 25 000. 00 лв. на всеки един от тях.

Съдът приема, че иска е основатален до този размер, като отчита емоционалната връзка, която се изгражда между децата и техния родител, независимо, че последните са навършили пълнолетие, още повече, че в конкретният случай към момента на настъпване на смъртта пострадалият А. е бил единственият техен жив родител, обстоятелство което се установява от извършената справка от НБД “ Население “. Действително по делото не бяха представени други доказателства, установяващи вида на претърпените болки и страдания и тяхната продължитеност, но съдът приема, че безсъмнено преждевременната смърт на пострадалия, като човек на възраст 58 години навършени, е наложила своя емоционален отпечатък и негативно въздействие върху психиката на неговите низходящи и деца – гражданските ищци по настоящото дело.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените по делото разноски върху подсъдимия М.Х.Х..

Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в подценяване на елементарните условия за безопасност, свързани с осъществяване на дейтост, носеща риск от унищожаване на имущество или засягане на човешкото здраве и живот.

Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………. .