Р Е Ш
Е Н И
Е
No62
гр. Ботевград, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 2292 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432 от Кодекса
за застраховането /КЗ/.
Ищецът- Н.В.Д. *** твърди, че при пътнотранспортно
произшествие, причинено от застрахован при ответника водач, са му причинени
телесни увреждания, вследствие на които търпи неимуществени вреди. Твърди, че
на 20.08.2017 г. Ц.Н.Д., управлявайки лек автомобил марка “*****, е нарушил
правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с
конкретните пътни условия и със законовите ограничения и не пропуснал движещия
се по пътя с предимство лек автомобил марка “Опел”, модел “Вектра” с рег. No *****,
вследствие на което реализирал ПТП и причинил телесни увреждания на ищеца.
Сочи, че във връзка с ПТП е образувано д. п. No 278/2017 г. по описа на РПУ-
Ботевград и пр.пр. No 906/2017 г. по описа на РП- Ботевград. Поддържа, че на
ищеца са причинени телесни увреждания, намиращи се в причинна връзка с
настъпилото ПТП, както следва: множество охлузвания на цялото тяло; контузия на
глава и тяло, лява подбедрица; охлузвания и кръвонасядания по лявата скапуларна
област и лява подбедрица. Бил неадекватен, объркан и дезориентиран в първите
дни след катастрофата, нямал спомени за случилото се. От тогава започнали болки
в главата, които се проявяват и до настоящия момент. Станал нервен и избухлив,
имал много силни пристъпи на болка. Цялото му тяло било натъртено, движел се
трудно и всяко движение било болезнено.
Твърди, че лекият автомобил марка “*****, при управлението
на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка “Гражданска
отговорност” в *****, валидна от 24.10.2016 г. до 23.10.2017 г., което ангажира
отговорността на ответното дружество за причинените вследствие на ПТП-то вреди.
Поддържа, че предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция с вх. No
ОК-89381/08.02.2018 г. за изплащане на обезщетение, но ответникът не определил
и не изплатил такова.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника
да му заплати сумата от 6000.00 лв. – частичен от 26 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, физически и емоционален дискомфорт, настъпили
вследствие причинени му телесни увреждания от водач на лек автомобил марка “*****,
застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на
подаване на исковата молба.
Ответникът- *****, гр. София, в депозиран в срока по чл.
131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото и
не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение,
като изискуемият в чл. 498, ал. 3 от КЗ тримесечен срок от предявяване на
претенцията пред застрахователя, изтичането на който е процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ, в случая не е изтекъл към датата
на подаване на исковата молба- ищецът е депозирал претенцията си за вреди пред застрахователя
на 08.02.2018 г., на 12.03.2018 г. застрахователят е изискал повторно
допълнителни документи, същите не са представени от ищеца, а вместо това той е
депозирал исковата молба в съда на 17.12.2018 г. Заявява, че с действията си
ищецът го е поставил в невъзможност да определи размера на обезщетението,
включително наличие/ липса на основание за плащането му, както и да изплати
такова в законовия 3 месечен срок, като последното е от значение и за
определяне на момента, от който ищецът може да претендира лихва за забава.
По същество оспорва исковете като неоснователни и
недоказани, както и като завишени по размер. Оспорва да е причинен деликт от Ц.Н.Д.,
застрахован при дружеството. Сочи, че разследването по досъдебното производство
не е приключило, като не е установена вината на някоя от страните в пътния
инцидент. Оспорва законосъобразността на издадения Констативен протокол No 167
от 23.08.2017 г., като неотговарящ на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба
No Iз – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд. Оспорва твърдението, че ищецът има
качеството на пострадало и увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, тъй като в случая не е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че тъй като
Констативният протокол е съставен незаконосъобразно, от него не може да се установят
пострадалите лица и механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че вина
за настъпилия пътен инцидент има ищецът, като водач на лек автомобил лек
автомобил марка “Опел”, модел “Вектра” с рег. No *****, който се е движел с
превишена или несъобразена скорост, като неговото противоправно поведение е в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинените евентуално вследствие на
него телесни увреждания на ищеца. В условията на евентуалност, с поведението си
ищецът е допринесъл за вредоносния резултат. Оспорва твърдения в исковата молба
механизъм на ПТП, както и наличието на настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП неимуществени вреди, включително да са настъпили такива вреди,
които да обосноват размера на исковата претенция. Счита, че е налице
изключителен принос на пострадалия, който е бил без поставен обезопасителен
колан, като е налице самоувреждане на лицето. Дори да се приеме, че вредите са
настъпили вследствие на твърдяното ПТП, то счита, че същите не са в резултат на
деликт по смисъла на чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно деяние. Оспорва и
размера на претенцията. Прави възражение и за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, като сочи, че ако ищецът е бил с поставен
предпазен колан, не би се стигало до настъпване на вредоносния резултат или
вредата не би била в същия обем. Предвид това са налице основания за намаляване
на обезщетение на ищеца поради съпричиняване на настъпилите вредни последици.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
От заверено копие на Констативен протокол No 167/23.08.2017
г. относно посетено ПТП на дежурен по КАТ на РУП- Ботевград при ОД на МВР -
София се установява, че на 20.08.2017 г. в 18.30 часа в гр. Ботевград, на
кръстовището на ул. “Г. С. Раковски” и бул. “България”, е настъпило ПТП с
участници МПС марка “Фолксваген”, модел “Голф” с ДК No *****, собственост на *****Д.,
управлявано от Ц.Н.Д. – участник No 1, и МПС марка “Опел”, модел “Вектра” с ДК
No *****, собственост на Н.В.Д. и управляван от него – участник No 2. Като
обстоятелства и причини за произшествието е вписано, че участник No 1 се движи
по ул. “Г. С. Раковски” от Автогара посока ул. “Сан Стефано” и навлиза в
кръстовището на бул. “България” и реализира ПТП с участник No 2, който се движи
по бул. “България” от с. Врачеш към ул. “17-ти ноември”, при работещ светофар.
Посочено е, че взето отношение- ЗМ No 278/2017 г., докладвано на Районна
прокуратура- Ботевград. Като видими щети по автомобил марка “Фолксваген”, модел
“Голф” с ДК No ***** са описани: предна ходова част; челно стъкло; преден
капак; задна дясна врата; предна маска и броня; предни калници, а по автомобил
марка “Опел”, модел “Вектра” с ДК No ***** – заден ляв стоп; задна броня; заден
ляв калник; предна ходова част; челно стъкло; преден ляв калник; предна броня;
преден капак; …ARB и др. Като пострадали лица при ПТП е посочена Рая Василева
Иванова.
Видно от заверено копие на Протокол за оглед на
местопроизшествие, на 20.08.2017 г. е извършен оглед на местопроизшествието на
процесното ПТП от разследващ полицай при РУ- Ботевград, започнал в 20.50 ч. и
завършил в 21.35 ч., като са описани фактическата обстановка и местоположението
на автомобилите. Посочено е, че кръстовището, на което е настъпило
произшествието, е регулирано от светофарна уредба, която към момента на огледа
е била в работещ режим.
От представеното заверено копие на Справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че за управлявания
от Ц.Н.Д. лек автомобил с ДКН *****, към момента на настъпване на
произшествието на 20.08.2017 г. е имало валидна сключена застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество ***** – застрахователна
полица No BG/02/116002731531, със срок от 24.10.2016 г. до 23.10.2017 г., като
същото е видно и от приетото по делото
заверено копие на застрахователна полица No BG/02/116002731531 на *****.
Видно от заверено копие на Медицинско свидетелство за
пред съда от 22.08.2017 г. на д-р Светлозар Иванович, в същото е удостоверено,
че при преглед на ищеца Н.В.Д. на същата
дата последният е съобщил, че на 20.08.2018 г. към 18.00 часа е претърпял ПТП,
като се оплаква от главоболие, световъртеж, болезненост в областта на кръста,
гърба повече вляво, врата, лява подбедрица, охлузвания в областта на гърба и
лява подбедрица. Обективно е констатирано следното: “Не се установява отпадна
неврологична симптоматика. Запазен обем на движенията на крайниците. Палпаторна
и спонтанна болка в областта на кръста и лява гръдна половина, шията, лява
париетална област на главата, охлузване и кръвонасядане 4/8 см. в лява …
област, охлузване 4 см. и оток в предната трета на лява подбедрица.”
По делото като безспорно е обявено обстоятелството, че
ищецът е предявил застрахователната си претенция в
ответното дружество ***** с молба от
08.02.2018 г. С молбата си до ответника от 08.02.2018 г., ищецът е заявил
искане да му бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие причинена телесна повреда при процесното ПТП в размер на 15000
лв. Със същата молба ищецът е приложил заверен препис от съставения за ПТП-то Констативен протокол.
С писмо изх. No НЩ-1268 от 20.02.2018 г. застрахователят
***** е изискал от ищеца Н.В.Д. още доказателства за
виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП-то, като
е заявил, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ това обстоятелство,
ЗД “Бул Инс” не е в риск и няма основание да му изплати претендираното застрахователно
обезщетение. С писмо вх. No ОК-119188/22.02.2018 г. до ответното дружество
пълномощникът на ищеца е посочил, че към момента не им е известнво да има по
образуваното наказателно производство влязла в сила присъда, няма изгответни
експертизи и няма краен прокурорски акт, поради което няма как да предоставят
преписи от същите. С писмо изх. No НЩ-1720 от
12.03.2018 г. застрахователят ***** е изискал от ищеца Н.В.Д. същите
документи, описани в предходното изпратено му писмо.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите *****-
майка на ищеца*****, Н. *****и Ц.Н.Д..
От показанията на свид. *****- майка
на ищеца, се установява, че на 20.08.2017 г. свидетелят Владислв ***** отишъл в
дома й и я уведомил за катастрофата на светофара със сина й. Излага, че синът й
не отишъл на преглед при лекар в деня на катастрофата, тъй като бил много
притеснен за пострадалото момиче, което било оставено под наблюдения в
хирургията на болницата, но отишъл на преглед след 2-3 дни, тъй като го боляло
все повече. От показанията на свид. ***** се установява, че след инцидента
ищецът имал ожулване на единия крак и на двете ръце, имал видими натъртвания по
гърдите. Бил страшно натъртен, имал много охлузвания и синки и много се
придържал в гърдите и корема, куцал. Сочи, че един месец му било много трудно,
за абсолютно всичко му трябвало нейната подкрепа - тя го обличала и къпела.
Давала му обезболяващи, мажела го. Тя го возела до болницата, защото той не
можел нито да ходи пеша, нито да кара автомобил. Излага, че оплакванията му
продължили около месец, месец и половина. От показанията й се установява, че
към момента на инцидента ищецът не е работел. Сега има проблеми с кръста и с
единия крак, но свидетелката не знае дали са от инцидента.
От показанията на свид. *****се установоява, че на 20.08.2017 г. ищецът,
когото познава от 15 години и с когото са съседи, му се обадил, че е претърпял
ПТП. Свидетелят ***** отишъл на мястото на произшествието. Излага, че ищецът
бил под адреналин и се тревожел за състоянието на приятелката си. Сочи, че
когато отишъл на мястото, автомобилите били там. Единият автомобил бил “Опел”,
който бил на десния тротоар след кръстовището, в посока от с. Врачеш към
центъра на града, а другият автомобил бил “Фолксваген Голф” и бил на средата на
кръстовището. Когато свидетелят отишъл на място, ищецът нямал видими травми по
него. В същия ден не е ходил в болницата, а отишъл след около 2 дни. Излага, че
ищецът се оплаквал от болки в лявата горна част на тялото, в стомашната област
и на левия крак. На крака имал белези като охлузване. Оплакванията му
продължили от три до четири седмици. Пиел обезболяващи. Свидетелят сочи, че към
настоящия момент ищецът не му е споделял да има болки във връзка с инцидента. Към
онзи момент ищецът не е работел.
От показанията на свид. Н. ***** се установява, че на 20.08.2017 г. около
18.00 часа бил със сина си в парка, като се прибирали в посока центъра на гр.
Ботевград и приближавайки светофара, на
пешеходната пътека, на около 3-4 метра се спрели, за да пие детето вода.
Светофарът за пешеходците тогава бил зелен, но те спрели, защото детето
поискало да пие вода. В този момент се чул силен удар на ламарини и когато
свид. ***** се обърнал към кръстовището, видял винен “Опел” и “Фолксваген
Голф”, и тогава му направило впечатление, че светнало жълто на светофара на
бул. “България”, в посока центъра. Опелът, който се движел към центъра, бил
отместен и се бил забил в дясно, след пешеходната пътека до светофара, а Голфът
бил на средата на пътното платно. Сочи, че тъй като детето се уплашило, те се
върнали назад в парка.
От показанията на свид. Ц.Д. се установява, че на 20.08.2017 г. участвал в
пътно произшествие. Било сухо, имало видимост, тъй като било светло, към 17.00 – 18.00 часа вечерта. Излага,
че тръгнал с автомобила си от автогарата в гр. Ботевград нагоре, като пред него
имало две коли, и когато те пресекли на кръстовището, той бил след тях вече на
зелен светофар. Твърди, че се движел с не повече от 20-30 км/ч., защото пред
него имало две коли, а другият автомобил, който идвал от другата страна и който
го ударил, бил с превишена скорост. Твърди, че другата кола го ударила и го
завъртяла, защото идвала по-бързо, от посока от с. Врачеш. Свид. Д. излага, че
той е идвал отдолу, от автогарата, пред него имало две леки коли – на около 15
до 30 метра пред него, намалил до минимум, светнало зелено и той минал на
зелено. Заявява, че другите две коли минали на зелено и той минал след тях.
Твърди, че другите коли не са спрели след сблъсъка, а продължили. Сочи, че
когато идвал от автогарата, светофарът светел червено, светнал зелено и двете
коли пред него тръгнали. Заявява, че не е видял другите два автомобила да чакат
да светне зелено, не ги е видял спрели на светофара, а ги е видял в момента, в
който са тръгнали на зелено. Излага, че след като след сбъсъка колата му спряла
да се върти, тя се запалила, и той минал отпред да я гаси. Пристигнали полицаи,
дошли и лекари. Бил проверен за алкохол. Свидетелят сочи, че имало пострадало момиче,
което се оплаквало, че я боли в кръста, а освен момичето нямало друг, който да
се оплаква.
Съдът кредитира показанията на свидетелите **********, *****и Н. ***** като
непосредствени, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Съдът отчита обстоятелството,
че свид. ***** е майка на ищеца, поради което се явява заинтересована от изхода
на спора, като приема, че в случая посоченото обстоятелства не е повлияло на
достоверността на показанията й, тъй като същите кореспондират с останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства и заключението на вещото лице
по приетата съдебно-медицинска експертиза.
Съдът не кредитира показнията на свид. Ц.Д. в частта им относно твърдението
му, че е минал с автомобила си на зелен светофар на кръстовището, където е
реализирано пътно-транспортното произшествие. Свидетелят Д., който е един от участниците
в произшествието, се явява заинтересован, като съдът приема, че в показанията
си същият се стреми да докаже липса на виновно поведение от негова страна за
настъпването му, каквото би се явило преминаване на кръстовището на червен
светофар. Наред с това, показанията му в тази им част от една страна
противоречат на показанията на свид. *****, които са обективни и категорични, а
свидетелят е незаинтересован, и съгласно които непосредствено преди сблъсъка на
автомобилите светофарът за пешеходци на кръстовището в посока от парка в гр.
Ботевград /посока от с. Врачеш/ към центъра на гр. Ботевград е светел зелено.
Следователно към този момент светофарът за автомобилите по това направление, по
което се е движел автомобилът на ищеца, също е светел зелено. Последното
изключва възможността в същия този момент светофарът пред кръстовището на
улицата, по която се е движел свидетелят Д., да е светел зелено. Свидетелят *****
е категоричен относно обстоятелството, че светофарът за пешеходци е бил зелен
тогава, доколкото си спомня, че приближавайки пешеходната пътека с детето си,
вместо да преминат на зеления за пешеходци светофар, те спрели, тъй като детето
поискало да пие вода. На следващо място показанията на свидетеля Д. в тази им
част съдържат и вътрешни противоречия, като са и неясни – така същият твърди,
че идвайки отдолу от посока автогарата светофарът светел червено, след това
светнал зелено и двата автомобила пред него тръгнали, минали на зелено и той
минал след тях, а същевременно заявява, че двата автомобила пред него ги е
видял в момента, в който тръгнали на зелено, като не ги е видял да са спрели на
светофара да чакат да светне зелено.
По делото са изслушани и приети заключенията на вещото
лице В.П. по назначените съдебно-автотехническа експертиза и допълнителна
експертиза, от които се установява следният механизъм на процесното ПТП: на
20.08.2017 г. в 18.30 часа в гр. Ботевград, на кръстовището на бул. “България”
и ул. “Г. С. Раковски”, е станало ПТП,
при което лекият автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с ДК No *****,
собственост на *****Д., а управляван от Ц.Н.Д., с посока на движението от
Автогарата към ул. “Сан Стефано” е блъснал лекия автомобил марка “Опел”, модел
“Вектра” с ДК No *****, собственост и управляван от Н.В.Д., с посока на
движение от с. Врачеш към ул. “17-ти ноември”, при работещ светофар. Съгласно
допълнителното заключение, изготвено след събиране на гласните доказателства по
делото, ударът е реализиран в предните части на двата леки автомобила, като е
бил прав, ексцентричен и страничен. След удара под въздействието на
инерционните сили лекият автомобил “Опел Вектра” се отклонил в дясно и
продължил движението си напред, като е напуснал кръстовището и се качил на
тротоара, където се е блъснал с предната си част в метален стълб от уличното
осветление, а в резултат на удара лекият автомобил “Фолксваген Голф” се
завъртял на около 110 градуса в посоката на въртене на часовниковата стрелка,
след което се установил с предната си част, насочена към центъра на
кръстовището. Лекият автомобил “Опел Вектра” се е движил по път с предимство, а
лекият автомобил “Фолксваген Голф” се е движил по път без предимство, съгласно
пътната маркировка в района на кръстовището.
Съгласно основното заключение на САТЕ, скоростта на
движение на лекия автомобил “Фолксваген Голф” в момента на удара е около 32
км/ч, като същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е
намалил скоростта си на движение и е спрял преди да пресече кръстовището, след
като през него премине лекият автомобил “Опел Вектра”. Лекият автомобил “Опел
Вектра” според това заключение в момента на удара се е движил със скорост от
около 67 км/ч., при допустима скорост в пътния участък /населено място/ от 50
км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил “Опел Вектра”
при движение със скорост 67 км/ч е била около 48 м., а при движение със скорост
от 50 км/ч е 30.71 м, като отстоянието, на което се е намира от мястото на
удара в моемнта на възникване на опасността, е 31.74 м., следователно лекият
автомобил “Фолксваген Голф” е попадал в опасната зона на лекия автомобил “Опел
Вектра” при движение със скорост 67 км/ч (не е изпълнено условието 48 <
31.74), и не е попадал в опасната му зона при движение със скорост 50 км/ч (30.71
< 31.74). При скорост от 67 км/ч водачът на лекия автомобил “Опел Вектра” в
района на кръстовището не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, а
при скорост от 50 км/ч е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Съгласно допълнителното заключение на вещото лице В.П.,
скоростта на движение на лекия автомобил “Опел Вектра” в момента на удара е
била около 64 км/ч, а скоростта на движение на лекия автомобил “Фолксваген
Голф” е била около 46 км/ч, като с тази скорост водачът на лекия автомобил
“Фолксваген Голф” е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е
намалил скоростта си на движение и е спрял преди да пресече кръстовището, след
като през него премине лекият автомобил “Опел Вектра”.
От основното заключение на САТЕ се установява още, че
двата автомобили са били в експлоатационна годност, като липсват данни, които
да сочат техническото им състояние да е в причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Липсват и данни, от които от техническа гледна точка по категоричен начин да се
установи ползвал ли е при ПТП ищецът предпазен колан или не. Заключенията не са
оспорени от страните и са приети от съда като компетентни и безпристрастни.
По делото е изслушано и прието и заключението на вещото
лице В.Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза, от което се установява,
че съгласно наличната по делото медицинска документация на името на ищеца, в
резултат на настъпилото на 20.08.2017 г. ПТП същият е получил следните
травматични увреждания: Охлузване и кръвонасядане с размери 4х8 см. в лява
скапуларна /лопатъчна/ област, охлузване с размери 4 см. и оток в средната
трета на лява подбедрица. Контузия на главата в лявата теменна област, шията,
гръдния кош вляво и кръста, изразяващи се в спонтанна и при опипване болка.
Съгласно залкючението, в момента на получаване на травматичните увреждания
пострадалият е изпитвал болка в контузените места, която е била търпима с
невисок интензитет, предвид характера на уврежданията и липсата на фрактури на
кости. Болезнеността е отзвучала в рамките на 15-20 дни. Вещото лице е
посочило, че при подобни увреждания се прилага обезболяваща терапия, както и че
предвид обстоятелството, че констатираните увреждания са повърхностни и
мекотъканни, то понястоящем не може да се наблюдава болезненост в контузените
места. От заключението се установява, че увреждането в областта на гърба е
получено в резулатат на удар, съчетан с приплъзване и добре отговаря да е
получено при контакт с ръба на седалката, а охлузването в областта на лявата
подбедрица е причинено от действието по допирателаната с или върху предмет с
неравна контактна повърхност и може да се получи от неуточнена част от
интериора на автомобилното купе. Така отразените като контузи увреждания в
областта на тялото се дължат на сътресение и удари в момента на произшествието,
които не са довели до видими морфологични изменения. Касае се за мекотъканни
увреждания, които са отзвучали за около 15-20 дни, без да останат трайни или
постоянни последици за здравето на послстрадалия. Съгласно същото заключение,
при прегледа на ищеца, на базата на който е издадено медицинското свидетелство,
не са констатирани увреждания, съответстващи на такива, получаващи се от
правилно поставен обезопасителен колан. Вещото лице е посочило, че
констатираните травматични увреждания при ищеца по вид и характер, както и
предвид анатомичното им разположение и механизма на получаване, могат да се
получат независимо дали пострадалият е бил или не с поставен обезопасителен
колан. Съдът кредитира заключението като компетентно, задълбочено и
безпристрастно.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 432 от КЗ - пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с
определението си по реда на чл. 140 от ГПК, поради което и не преповтаря изложените
в същото съображенията за това. В допълнение следва да се посочи, че в случая
са изпълнени предпоставките за допустимост на иска, предвидени в чл. 498, ал. 3
от КЗ, като увреденото лице е предявило претенцията си пред съда както след
изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ – застрахователната претенция е
отправена с молба от 08.02.2018 г., а искът е
предявен на 04.12.2018 г., така и след отказ от страна на застрахователя да
плати обезщетението /при алтернативното изискване в разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 от КЗ на което и да е от тези условия/.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за
окончателно произнасяне по претенцията задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, като по силата на ал. 2 в
този срок застрахователят трябва или да определи и изплати размера на
обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да откаже плащане /т. 2 на чл. 496,
ал. 1 / - в посочените в б. “а”, “б” и “в” хипотези. По силата на чл. 108, ал.
3 от КЗ, когато по застрахователна претенция по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите не са представени всички доказателства по чл.
106, се прилага срокът за произнасяне от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4 на чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя
по чл. 492, ал. 2, т. 2, а именно мотивираният отговор по претенцията, когато:
1. отказва плащане /б. “а”/; основанието на претенцията не е било напълно
установено /б. “б”/, или размерът на вредите не е бил напълно установен /б.
“в”/, се счита за отказване на плащане. Наред с това, съгласно чл. 496, ал. 3
от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП-то е бил представен някои от
изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които констативен протокол за ПТП
(т.1). Сред представените от ищеца с молбата му за заплащане на застрахователно
обезщетение до ответника документи е и констативен протокол за ПТП No 167 от 23.08.2017
г. С оглед на това, то и допълнително отправеното от застрахователя искане за
представяне на други документи, включително влязъл в сила съдебен акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застраховано в дружеството МПС, какъвто акт
не се изисква от закона, представлява неправомерен отказ на застрахователя да
се произнесе по основателността на претенцията - в нарушение забраната по чл.
чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ, а по силата на чл. 108, ал. 4 от КЗ отговорът му, с
който е изискал допълнителни документи, се счита за отказване на плащане.
Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск е допустим.
По същество, съдът намира иска за частично основателен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата
на чл. 380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца
е да установи наличието на виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени
вреди и фактите, свързани с вида на болките и страданията, които
преживява, тяхната сила и интензитет, възстановителен период, усложнения и
т.н., както и наличието на причинна връзка между деянието и вредите; наличие на договор за застраховка гражданска отговорност,
сключен между ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на
същия застрахователен риск. В тежест на ответника е докаже
обстоятелствата, обуславящи липса на вина, доколкото
вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и за наличие
на действия на ищеца по съпричиняване на щетата.
В случая по делото са установени всички посочени по-горе
елементи от фактическия състав на претендираното право на застрахователно
обезщетение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
По делото е безспорно, че ищецът
е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение с молба от 08.02.2018 г. Не е спорно и обстоятелството, че
ответникът не е платил на ищеца застрахователното обезщетение.
Безспорно се установява, че за лек автомобил “Фолксваген
Голф” с рег. No *****, към датата на произшествието на 20.08.2017 г. е имало
сключена валиден договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответника ***** - застрахователна
полица No BG/02/116002731531 със срок от 24.10.2016 г. до 23.10.2017 г.
По отношение на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил “Фолксваген
Голф”, макар за същото да не е налице влязла в сила присъда, то деянието се
установява от събраните по делото доказателства – писмени доказателства /констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед на местопорозшествие/ и гласни такива,
съдържащи се в показанията на свидетелите *****и Н. *****, както и заключенията
на основната и допълнителната САТЕ. От посочените доказателства се установява,
че на 20.08.2017 г. в 18.30 часа в гр. Ботевград, на
кръстовището на бул. “България” и ул.
“Г. С. Раковски”, е реализирано ПТП, при което лекият автомобил марка
“Фолксваген”, модел “Голф” с ДК No *****, собственост на *****Д., а управляван
от Ц.Н.Д., с посока на движението от Автогарата към ул. “Сан Стефано”, е
блъснал лекия автомобил марка “Опел”, модел “Вектра” с ДК No *****, собственост
и управляван от ищеца Н.В.Д., с посока на движение от с. Врачеш към ул. “17-ти
ноември”, при работещ светофар. От същите доказателства съдът приема за установено, че при настъпване на процесното ПТП лекият автомобил
“Фолксваген Голф” е навлязъл в кръстовището, където е реализирано ПТП, при
сигнал на светофара, който не е разрешавал преминаването му. От показанията на
свид. *****, присъствал на мястото на произшествието, се установява, че в
момента преди свидетелят да чуе сблъсъка между двата леки автомобили, участници
в произшествието – “Фолксваген Голф”, управляван от свидетеля Ц.Д., и “Опел
Вектра”, управляван от ищеца, е светел зелен светофар за пешеходците по
направлението на пътя, по който се е движел лекият автомобил “Опел Вектра”,
т.е. в посока от парка на гр. Ботевград, респ. от с. Врачеш, към центъра на
града. Следователно от тези гласни доказателства се установява, че лекият
автомобил “Опел Вектра” е навлязъл в кръстовището при зелен сигнал на
светофара, доколкото за движещите се в тази посока пешеходци е светел зелен
светофар. Последното означава, че светофарът на пътя, по който се е движел
лекият автомобил “Фолксваген Голф”, е бил с червен сигнал, неразрещаващ
преминаването му. При това, в нарушение на разпоредбата на чл. 50 от ЗДвП,
водачът на лекия автомобил “Фолксваген Голф” на кръстовището не е пропуснал
движещия се по сигнализирания със светофар като път с предимство лек автомобил
“Опел Вектра”, въпреки че е бил длъжен да го пропусне, като по този начин е
отнел предимство на управлявания от ищеца автомобил и е реализирал процесното
събитие. Деянието на водача на водача на лекия автомобил “Фолксваген Голф”,
застрахован при ответника, е противоправно, като вината му се предполага на
основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена от събраните по
делото доказателства, с оглед на което съдът счита, че фактическият състав на
деликта е налице.
Следва да се посочи, че протоколът за ПТП не е задължително доказателствено
средство за установяване на механизма на пътнотранспортно произшествие и
конкретната фактическа обстановка при настъпването му, като тези обстоятелства
могат да се доказват с всякакви доказателствени средства. Когато вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни
за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на
верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства.
На следващо място от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещто лице по съдебно-медицинската
експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са причини телесни
увреждания, а именно охлузване и кръвонасядане с размери 4х8 см. в лява
скапуларна /лопатъчна/ област, охлузване с размери 4 см. и оток в средната
трета на лява подбедрица; контузия на главата в лявата теменна област, шията,
гръдния кош вляво и кръста, изразяващи се в спонтанна и при опипване болка.
Съгласно залкючението, в момента на получаване на травматичните увреждания пострадалият
е изпитвал болка в контузените места, която е била търпима, с невисок
интензитет, предвид характера на уврежданията и липсата на фрактури на кости.
Болезнеността е отзвучала в рамките на 15-20 дни. В резултат на така
причинените вследставие от предизвикато от ответника ПТП травматични увреждания
ищецът е претърпял болки и страдания, а именно налице е и пряка и
непосредствена причинна връзка между извършеното деяние и претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Доколкото претендираното обезщетение е за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, то съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът му следва да се
определи от съда по справедливост. При определяне на конкретния размер на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, каквито обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други, съгласно ППВС Nо 4/68 г.
В случая при определяне на
размер на претендираното обезщетение съдът взе предвид обстоятелството, че на
ищеца са причинени единствено мекотъканни увреждания- охлузвания и
кръвонасядания, без разкъсни/прорезни рани или фрактури. Същите са с нисък интензитет
на болка, позволяващ покриването й с болкоуспокояващи средства, и едновременно
с това са с малък възстановителен период – за 15-20 дни съгласно залкючението
на СМЕ, и около месец, съгласно гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свид. ***** и свид. ***** /3-4 седмици/. Наред с това, така
получените от ищеца увреждания не са оставили трайни или постоянни последици за
здравето му. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че ищецът е търпял болки
на много места по тялото си – в областта на гърба, гърдите, корема, левия крак
и ръцете, което му е създавало проблеми при движение, включително за извършване
и задоволяване на ежедневните му потребности, за които му е била необходима
чужда помощ. По този начин ищецът, който е в активна възраст /на 22 г. към
момента на ПТП/, е търпял за известен период неудобства и емоционалини и
физически сътресения вследствие на ограничената от болките подвижност.
При това съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца за причинените му болки и
страдания в резултат на получените травми от причиненото от водача на
застрахования при отвентика автомобил пътнотранспортното произшествие, и изразяващи
се в охлузвания и кръвонасядания в областта на гърба и гърдите, корема, левия
крак /лявата подедрица/ и ръцете, възлиза на 2500.00 лв.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
резултат, като основание за намаляване на отговорността за вреди. Съпричиняване
е налице, когато със своето поведение на пътя пострадалият като участник в
движението е допринесъл за настъпване на ПТП или на вредите. В случая от
доказателствата по делото – писмени такива и заключения на основна и допълнителна
САТЕ, по несъмнен начин се установява, че ищецът при настъпване на процесното
ПТП се е движил с превишена скорост, а именно с 67 км/ч съгласно основното
заключение, респ. 64 км/ч съгласно допълнителното такова, при допустима
максимална скорост за населено място от 50 км/ч - нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От заключението на САТЕ се установява, че при движение с 50 км/ч ищецът,
като водач на лекия автомобил “Опел Вектра” е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като при такава скорост лекият автомобил “Фолксваген Голф” не
е попадал в опасната му зона на спиране, но последният е попадал в опасната му
зона при движение на лекия автомобил “Опел Вектра” с превишената скорост от 67
км/ч (48 м. при опасна зона на спиране от 31.74 м.) Същото се отнася и при
превишена скорост от 64 км/ч, колкото е приета, че е скоростта на движение на
лекия автомобил “Опел Вектра” в заключението на допълнителната САТЕ.
Следователно, при движение с превишена скорост от 64 км/ч водачът на лекия
автомобил “Опел Вектра” се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, каквато
възможност би имал при движение с разрешената скорост, с което е допринесъл за
настъпването му. Предвид това съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се установява, че с поведението си пострадалият обективно е допринесъл за
настъпване на ПТП, в резултат на което за него са настъпили процесните уврежданията.
Налице е съпричиняване на вредите, като поведението на ищеца е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, поради което
на основание на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице основание за намаляване на
обезщетението. Сътът приема, че в случая противоправното поведение на ищеца е
съпричинило вредоносния резултат, наред с това на деквента, в размер на 50%, с
колкото следва да бъде намалено обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди.
Съдът намира за неоснователно като
недоказано възражението на ответника за наличие на изключителен принос на
пострадалия за настъпване на уврежданията, поради това, че е бил без поставен
обезопасителен колан при настъпване на ПТП-то. Доказателства за това не бяха
събрани в производството по делото, при доказателствена тежест за
установяването му на ответника. Същевременно от заключението на СМЕ се установява,
че травматичните увреждания на ищеца могат да се получат независимо от това
дали е бил или не с поставен обезопасителен колан, поради което последното
обстоятелство се явява ирелевантно за причините за настъпване на уврежданията.
При това съдът приема, че дължимото на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди се явява в размер на 1250.00 лв. (50% от 2500 лв.), до
който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Над този
размер и за разликата до пълния му предявен размер от 6000.00 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното
искане от ищеца за присъждане на деловодните му разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива съразмерно с
уважената част от иска в размер на 133.33 лв., от които 50.00 лв. за държавна
такса, 20.83 лв. за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, и 62.50 лв. за
възнаграждение на вещо лице по САТЕ /основна и допълнителна/,
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на пълномощника на ищеца следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника по делото, в размер
на 157.50 лв., определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба No
1/09.07.20004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 1033.91 лв., от които 598.50 лв. за адвокатско
възнаграждение, 158.33 лв. за възнаграждение на вещо лице по СМЕ и 277.08 лв.
за възнаграждение на вещо лице по САТЕ. Разсноски в размер на 15.00 лв. за
депозит за призоваване на свидетел не следва да се присъждат на ответника, тъй
като същите не са изплатени на свидетеля, предвид направеното от него искане.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “*****” No 87, да заплати на Н.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични
увреждания, получени вследствие на пътно-транспортно произшествие на 20.08.2017
г. по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. No *****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2018 г. (датата на подаване
на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 133.33 лв. /сто тридесет и три лева и тридесет и
три стотинки/ за направените разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1250.00 лв. до пълния му
предявен размер от 6000.00 лв. /шест хиляди лева/- частичен иск от 26000.00 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, като неоснователен.
ОСЪЖДА *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “*****” No 87, да заплати на Адвокатско дружество “Чаталбашев, Петкова и
Иванова” гр. София, БУЛСТАТ *****, регистрирано с номер в Единния регистър *****,
, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Колокотница” No 2А, ет.
8, сумата от 157.50 лв. /сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА Н.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на *****, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. “*****” No 87, сумата от 1033.91 лв. /хиляда тридесет
и три лева и деветдесет и една стотинки/ за направените по настоящото дело
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :