Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……..2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на десети май
две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Гергана
Цветкова и в присъствието на прокурора Лилия Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Кехайова ВАНД № 1488 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ
от НПК.
С решение от 09.02.2021 г., постановено по
НАХД № 12215/2020 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав съдът е признал
обвиняемия Н.С.Т. за виновен в това, че на 30.10.2019 г., около 16.00 часа, в
гр. София, ж.к. „Дружба“, на ул. „Димитър Пешев“, преди кръстовището с ул.
„Искърско шосе“ чрез напръскване със спрей, причинил лека телесна повреда на
повече от едно лице, както следва:
-на Л.И.И.причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне на роговицата на очите
с единични точковидни епителни дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки
и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали
медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, съставляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
-на
В.Д.И.причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне на
роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти, зачервяване на
конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите
на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди /на публично място и при явно незачитане на обществения ред
и неприкосновеността на личността/, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т.
12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, вр. с
чл. 378, ал. 4 , т. 1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, обвиняемият Н.Т. е осъден да заплати в
полза на бюджета на МВР и по сметка на СДВР направените по делото разноски за
експертизи в размер на 280,80 лева.
На основание чл. 53,
ал. 1, б. „а“ от НК съдът е отнел в полза на Държавата вещественото
доказателство – един брой флакон със спрей с черен етикет залепен за него, с
надпис PFEFFER KO FOG със
залепен баркод, който не се чете с видим номер 6225 и с отбелязване, че е на
стойност 15,00 лева, запечатано с картон Серия А 0332396 на СДВР, като след
влизане на решението в сила, е постановил същият да бъде унищожен.
Против съдебния акт в законоустановения
срок е постъпила бланкетна въззивна жалба от адв. К. и адв. К. – упълномощени
защитници на обвиняемия, в която са изложени декларативни твърдения за
неправилност, незаконосъобразност на първоинстанционното решение и постановяването
му в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Отправя се искане за отмяна на решението на първата
инстанция и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение и алтернативно такова за
връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.
Възползвайки се от
правната възможност, закрепена в чл. 320, ал. 4 от НПК, защитникът на обв. Т.,
в лицето на адв. К. е депозирал допълнително писмено изложение за допълване на
доводите, посочени в жалбата. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния
съд за наличие на хулигански подбуди в действията на обвиняемия. Поддържа се,
че обвиняемия е действал по личен мотив – с цел предпазване от агресивното
поведение на пострадалия, както и че освен от пострадалите по делото,
действията на обвиняемия не са били възприети от никой друг, поради което не е
налице възприетото от съда квалифициращо обстоятелство. Твърди се, че районният
съд неправилно е отказал допускането на съдебно-химическа експертиза, като по
този начин е създал пречки за разкриване на обективната истина. Излагат се
съображения за некоректен доказателствен анализ, изразяващ се в кредитиране на
показанията на пострадалите лица, без да са отчетени противоречията между тях и
обясненията на обвиняемия, и без да са отстранени тези противоречия посредством
поставянето им в очна ставка или чрез непосредствен разпит на същите в хода на
съдебното следствие пред СРС. Наложеното административно наказание било явно
несправедливо и не отговаряло на обществената опасност на деянието и дееца.
Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което да признае обвиняемия за невиновен в извършването на
престъплението, за което е предаден на съд. Алтернативно от една страна се моли
за изменение на постановения от първата съдебна инстанция съдебен акт, като се
намали размера на наложеното наказание, а от друга се моли за отмяна на
решението на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В
разпоредително заседание на 22.04.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането
на други доказателства.
В хода на производството
пред въззивния съд, защитникът на обвиняемия- адв. К. поддържа въззивната жалба
и допълнението към нея, като възпроизвежда отново оплакванията, отразени в тях.
Пледира за оправдателно решение, алтернативно за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС или за изменение на решението, относно
наложеното наказание, в посока неговото намаляване.
Обвиняемият Н.Т. се присъединява към развитите
от адв. К. доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация.
При въззивните прения,
представителят на Софийска градска прокуратура намира първоинстанционното
съдебно решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде
потвърдено. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал
на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че обвиняемият е
извършил престъплението, за което е признат за виновен. Счита, че наложеното наказание е било
съобразено изцяло с обществената опасност на деянието и дееца, поради което
следва да бъде потвърдено.
В правото си на последна
дума, обв. Н.Т. моли да бъде оправдан или да му бъде наложено по-ниско
наказание.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, XII въззивен състав като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Производството пред
първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК при внесено постановление на прокурор при СРП с предложение
за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на
особените правила, установени в глава XXVIII
от НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства,
които е преценил на основание чл. 378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила
на традиционния наказателен процес, без да е необходимо непосредственото им
събиране.
Въззивният съд счита, че
вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е формирано на
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като в хода на производството пред втората съдебна инстанция не бяха установени
нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд фактическа
обстановка се припокрива с рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението и изцяло се споделя от настоящата инстанция, като не са налице
основания за промяна във фактическите изводи на ревизирания съд, нито е налице
основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Въз
основа на ангажираните в производството доказателства и доказателствени
средства, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка,
която се споделя изцяло и от контролиращия съд, а именно:
На 30.10.2019 г., около
16:00 часа, свидетелите Л.и В.И.се придвижвали с лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“ с рег. № ******в гр. София, ж.к. „Дружба“, по ул. „Димитър Пешев“ в
посока ул. „Искърско шосе“ до болница
„София Мед“ и наближавали кръстовището с ул. „Мюнхен“. Свидетелят И.забелязал,
че от лявата му страна от ул. „Мюнхен“ идва лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „Е класа“, с рег. № *****, който бил управляван от обвиняемия Н.Т..*** и
ул. „Мюнхен“ било реализирано леко засичане между автомобилите управлявани от
св. И.и обв. Т., след което св. И.продължил по ул. „Димитър Пешев“, а обв. Т.
направил ляв завой и тръгнал след него също по ул. „Димитър Пешев“.
Преди кръстовището с ул. „Искърско
шосе“, свидетелят И.спрял на червен светофар, като прозорецът на предната му
лява врата бил свален. Отляво на автомобила му, на около 50 см. спрял лекият
автомобил – марка „Мерцедес“ модел „Е класа“, с рег. № *****, управляван от
обвиняемия Н.Т.. Т. свалил предния десен прозорец на автомобила си и започнал
да крещи на И.„Какво искаш, бе“, „Ще ти избия зъбите“. След това Т. се
пресегнал с дясната си ръка, в която държал спрей, през отворения десен
прозорец и го насочил към лицата на свидетелите И.и, напръскал ги и потеглил с
бърза скорост в посока към „Гара Искър“. Около 5-10 минути след като били
напръскани, свидетелите усетили остра болка и парене в областта на очите и
лицето, парене по кожата и задушаване.
От назначените и изготвени в хода на досъдебното производство СМЕ се
установява, че на свидетелите Л.И.и В.И.са нанесени следните идентични телесни
увреждания: химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни
епителни дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение,
оток и зачервяване на клепачите на двете очи, които и при двамата свидетели
реализирали медико-биологичните признаци на временно-разстройство на здравето,
неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето извън случаите по чл.
128 и чл. 129 от НК.
Описаната фактическа обстановка е установена
въз основа на събраните в хода на досъдебното производство
доказателствени материали, преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно
показанията на пострадалите Л.И.И.и В.Д. И., лист за преглед на Л.И.от
30.10.2019 г. и допълнителен лист към него; лист за преглед на В.И.от
30.10.2019 г. и допълнителен лист към него, заповед за задържане на обв. Т., 2
броя протоколи за разпознаване на лица и предмети от 31.10.2019 г. и фотоалбуми
към тях, показанията на свидетелката К.З., която е била поемно лице при извършените
разпознавания, СМЕ на пострадалия Л.И.по писмени данни, СМУ №870/2019 г., СМУ
№869/2019 г., протокол за доброволно предаване на 1 бр. спрей, черен на цвят,
справка от Централна база на КАТ за л.а. „Мерцедес“, модел „Е класа“, с рег. № *****,
справка за съдимост на обвиняемия, СМЕ на пострадалата В.И.по писмени данни и
вещественото доказателство по делото – един брой флакон със спрей с черен
етикет залепен за него, с надпис PFEFFER
KO FOG със залепен баркод, който не се чете с видим номер 6225 и с
отбелязване, че е на стойност 15,00 лева, с обозначен на флакона баркод с №
017777244052, запечатано с картон Серия А 0332396 на СДВР, който е бил предаден
от обвиняемия с протокол за доброволно предаване, справка от 03 РУ-СДВР.
В съответствие с изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите към решението са изложени подробни съображения
относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства. Настоящата
инстанция напълно възприема аргументирания анализ на доказателствените
източници, подробно изложени в мотивите и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на формалната логика. Първостепенният съд не е допуснал
нарушения при оценката на доказателствата по делото и формиране на вътрешното си
убеждение.
По делото категорично и безпротиворечиво са
установени времето и мястото на възникналия инцидент и участието на обв. Т. и
свидетелите Л.И.и В.И.а, в него. Правилно, при извеждане на изводите си за
авторството на деянието в лицето на обв. Т., първостепенният съд е ценил
показанията на пострадалите лица, протоколите за разпознаване и приложената по
делото справка от КАТ, разкриваща собственика на инкриминирания лек автомобил
„Мерцедес Е класа“ с рег. № *****, като между впрочем това обстоятелство не е
спорно, тъй като и самият обвиняем го признава. Неспорно по делото е и
обстоятелството, че на инкриминираната дата, обвиняемият е напръскал двамата
пострадали с лютив спрей в очите, пресягайки се с ръка през отворения десен
прозорец на собствения си лек автомобил. За тези факти гласните доказателствени
средства са еднопосочни и както обв. Т. в своите обяснения, така и пострадалите
свидетели ясно и несъмнено ги установяват. Обясненията на обв. Т. съдържат по
същество признание на съществена част от съставомерните факти, а именно за
това, че е напръскал с лютивия спрей св. И.и св. И.а, като заявеното от него се
подкрепя от обективните находки – уврежданията на двамата свидетели. Поради
това както контролираният, така и контролиращият съд приема, че свидетелите Л.И.и
В.И.са получили химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни
епителни дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток
и зачервяване на клепачите на двете очи, както и че автор на така описаните
увреждания е именно обвиняемия Т..
Съдът от първата инстанция е
подходил с необходимото внимание и към констатираните в гласните доказателства
различия по отношение предисторията на конфликтната ситуация. Както правилно е
посочил първостепенният съд, противоречията между обясненията на обв. Т. и
показанията на свидетелите Л.И.и В.И.а, са концентрирани върху поведението на
двамата водачи на МПС на кръстовището между ул. „Димитър Пешев“ и ул. „Мюнхен“,
което поведение е в основата на процесния инцидент. Така според обясненията на
обв. Т. причината за предприетите действия спрямо пострадалите е предхождаща
ситуация между двамата водачи на въпросното кръстовище, виновен, за която е
самия И.– последният се изплашил, че спрелия на знак стоп обвиняем ще се включи
в движението, поради което задминавайки го с висока скорост се обърнал към него
и го напсувал. Противоположна по насоченост информация се съдържа в показанията
на св. Л.И.и св. В.И.а, които твърдят, че именно обвиняемият е навлязъл с
висока скорост в кръстовището, без да се съобрази с пътния знак, задължаващ го
да спре, след което е предприел рязко спиране, за да избегне удар с друг
насрещно движещ се автомобил, като по този начин създал предпоставки за
настъпване на ПТП с автомобила, управляван от св. И..
При такова явно противоречие, особено когато
съдържанието на обясненията на обвиняемия се конфронтират с друго гласно
доказателствено средство също със субективен характер, съдът следва да положи
максимални усилия, за да прецени на кое доказателство да се довери. За да се
установи достоверността на всяко от анализираните доказателства, следва да се
обсъди вътрешната им структурираност, последователност, логичност, както и
степента, в която съответстват на другите несъмнено установени обстоятелства от
фактическата верига на събитието на престъплението.
Следвайки именно този подход, правилно и
обосновано първонстанционният съд е приел с доверие показанията на двамата
пострадали, които по еднопосочен и категоричен начин свидетелстват за
създадената от обвиняемия рискова пътна ситуация, като е отхвърлил обясненията
на обв. Т. за противното, както и заявеното от него, че напръскването със спрей
е станало като реакция на поведението на св. И.– т.е. при условията на самозащита.
Във
връзка с горното въззивният съд отчете факта, че контролираната инстанция е
изследвала доказателствената стойност на обясненията на обвиняемия, като е
описала подробно наличието на вътрешни противоречия, както и несъответствието
на изложеното от него по повод процесния инцидент с обикновената житейска
логика. Наличните противоречия и несъответствия са по няколко пункта, които в
единство обосновават правния извод, че същите не отговарят на действителната
обстановка. Анализирайки обясненията на обв. Т., в които същият твърди, че е
успял да разчете по движението на устните на св. И., че последния го псува,
както и че И.е пристигнал на местопроизшествието с управлявания от него лек
автомобил след обвиняемия, съдът е преценил обясненията като неубедителни и в
противоречие с нормалната житейска логика – ако е вярно, че св. И.е управлявал
автомобила си с висока скорост, то не е правдоподобно твърдението, че
обвиняемият е успял да разчете изреченото от него и то в момент, в който е бил
задминат от автомобила на И., а последното пък не дава рационално обяснение за
това как автомобила на обвиняемия е пристигнал преди този на И.на светофара,
при положение, че именно последният е задминал при това с висока скорост на
предишното кръстовище. Този извод се налага не с оглед противоречието между обясненията
на обвиняемия и показанията на св. И.и св. И.а, както твърди защитата, а с
оглед собствената им неубедителност. Достоверността на гласните доказателствени
средства не зависи само от съпоставката им с други доказателствени средства, но
и от собствената им последователност и непротиворечивост. А доколкото и
логическите закони гарантират истинността на човешкото изказване, независимо от
негово съдържание, те също имат своето място при преценката за достоверност на
гласните доказателства.
На обясненията на обвиняемото лице
в останалата им част, в която се изнасят сведения, че инцидентът е иницииран от
св. И., който при появата на обвиняемия на светофара е проявил вербална
агресия, както и че при опита му да излезе от автомобила си, обвиняемият воден
единствено от инстинкта си за самосъхранение го е напръскал с лютивия спрей,
настоящият състав не дава вяра. Въззивният съд приема така представената от
обв. Т. картина на фактите, за защитна и
неправдоподобна. Тя има за цел да придаде на действията на последния общественоприемливо
съдържание - че обвиняемият се е оказал на практика нападнат, жертва, обект на
агресията, поставен в опасност за здравето и живота си, на която агресия е
отговорено с изваждането на лютивия спрей. Това е така, защото на първо място в
показанията на св. И.и св. И.се отрича, последният да е предприел описаното от
обвиняемия поведение по напускане на автомобила, като двамата свидетелстват
единствено за разменени реплики между водачите, но дори и да го е направил,
невъзможно е, при липса на допълнителни фактори, този опит да постави
обвиняемия в ситуация на риск, още повече, когато последният е могъл да се
заключи в своя автомобил, както правилно е отбелязал и контролирания съд. От
друга страна, въззивният съд не може да не отчете и това, че ако обвиняемия е
видял св. И.да отваря шофьорската си врата, то необяснимо остава как при това
положение той е успял още в същия момент да го напръска със спрея, при все, че
тази му реакция – по изваждането на спрея, неговото отваряне и насочването му
през отворения прозорец, неминуемо предполага изминаването на известен период
от време, през който пострадалия би следвало вече да е успял да излезе от
автомобила си. В този смисъл обвиняемият или е очаквал нападение и вече е бил
подготвен за самоотбрана, или действията му в конкретната конфликтна ситуация не
са били продиктувани от самозащитни рефлекси. Така въззивият съд счита, че св. И.единствено
е седял на шофьорското си място, като не е излизал от автомобила си, не е
връхлетял върху обвиняемия, не е замахвал с ръка или с предмет, не е нанасял
удар и не е носел някакво оръжие. Обвиняемият е бил този, който изненадващо се
е пресегнал през отворения прозорец и е напръскал с лютивия спрей двамата
пострадали. От това следва несъмнено, че неговата „защита“ е била
преждевременна, тъй като е предприета в момент, когато не е имало реална и
непосредствена опасност от увреждане на личността му. Известно е, че единствено
вербална агресия не би могла да провокира защита, тъй като това би било
равнозначно на предприемане на отбранителни действия срещу несъществуващо
нападение. В случая не би могло да се приеме, че е имало и друга агресия, освен
вербалната, а именно заплаха от физическа агресия. Такъв извод би почивал на
предположението, че вербалното напрежение между двамата водачи на МПС би могло
да доведе до враждебно действие, но доказателствените изводи на съда не могат
да се основават на предположения, а само на доказани факти. Не на последно място
от параметрите на констатираните детайли от процесната ситуация, може да бъде
направен извод, че към момента на осъществения престъпен акт, обвиняемият по
собствена воля е решил да влезе в пререкание със св. И.на процесния светофар,
предварително въоръжен с лютивия спрей, за да реагира на евентуално нападение,
от което субективно се опасявал и страхувал, последното от които не обуславя
правомерност на претендираната „отбранителна дейност“. Така установената
активност от страна на обвиняемия изключва
претендираната „самоотбрана“ със следващия от тази липса правно значим
институт на „неизбежна отбрана“.
Всичко изложено мотивира въззивната
инстанция да приеме за правилен подхода на първата при кредитиране именно на
показанията на св. Л.И.и В.И.а, третирайки като недостоверни обясненията на
обв. Т., в коментираните части. Последният като лице, спрямо което се развива
наказателна отговорност е най-заинтересован от изхода на делото и напълно
нормално да се стреми да изгражда защитна теза в своя полза, още повече, че за
него задължението да говори истината е неотносимо.
Ето защо и след самостоятелен
анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно
споделя констатациите на първата инстанция по фактите, включени в предмета на
доказване по делото.
Относно наведеното от защитата възражение
за допуснато от районния съд процесуално нарушение, изразило се в решението да
не бъдат непосредствено разпитани свидетелите по делото, настоящият състав
следва да отбележи, че същото би било принципно основателно при условие, че от
показанията на свидетелите от досъдебното производство не може да се установят
действително възприетите от последните факти. В настоящия случай макар по делото
да се очертават две диаметрално противоположни тези относно причината за
възникването на процесната конфликтна ситуация, непосредствен разпит на
свидетелите не се явява наложителен. Това е така, тъй като показанията на всеки
от свидетелите са вътрешно безпротиворечиви и разкриват непосредствените им
възприятия за процесния инцидент, като обстоятелството дали ще бъдат възприети
с доверие или отхвърлени за сметка на обясненията на обвиняемото лице следва да
се извърши след внимателната съпоставка както помежду им, така и с останалия
събран по делото доказателствен материал. В тази връзка, следва да се подчертае
и това, че съдът без основание е бил упрекнат, тъй като е изпълнил задълженията
си за преценка на доказателствата в тяхната взаимовръзка и чрез задълбочен и
детайлен анализ на цялата доказателствена съвкупност е достигнал до решението
да не бъдат възприети като опровергаващи обясненията на обв. Т., което
настоящата съдебна инстанция не прие като произволно и едностранно.
Констатираните противоречия и тяхното отстраняване по съображенията, изложени
според изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, не са налагали и провеждането на
очна ставка. Добре е известно, че очната ставка по реда на чл. 143 от НПК е
способ, който предполага решение на съответния орган за необходимостта от
използването му. При липсата на инициатива, на която й да било от страните и
като не е установил необходимост, съдът не е бил длъжен непременно да проведе
очни ставки между обвиняемия и свидетелите, на които е поставен акцент във
въззивната жалба. Това не е злепоставило постигането на обективната истина по
делото, тъй като всички обстоятелства от кръга по чл. 102 от НПК са изяснени по
изискуемия от закона начин - всестранно, пълно и обективно. От друга страна
следва да се отбележи и това, че производството по делото е протекло по реда на
Глава ХХVІІІ от НПК, доколкото са били налице всички условия за това. При
разглеждане на делото по този ред, в съответствие с предвиденото в чл. 378, ал.
2 от НПК, съдът се ползва от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо
отново да бъдат събирани лично и непосредствено от съдебния състав, разглеждащ
делото, какъвто ред е предвиден в производството по Глава ХХ от НПК. Не на
последно място, в производството пред районния съд, защитниците на обвиняемия
не са направили изрично искане за непосредствен разпит на свидетелите или на
някои от тях, а единствено са констатирали, че в хода на ДП не е била проведена очна ставка между
обвиняемия и двамата пострадали, поради което не е налице процесуално
нарушение, допуснато от първостепенния съд при разглеждане на делото. С оглед
възможността, дадена в нормата на чл. 375, ал. 2 НПК, доказателствата,
използвани за постановяване на атакуваното решение са приобщени по предвидения
в НПК ред, поради което и първият съдебен състав законосъобразно се е позовал
на тях, за да постанови крайния си съдебен акт.
Неоснователно се явява и
оплакването за ограничаване правото на защита предвид отказа на районния съд да
назначи съдебно-химическа експертиза на процесния спрей. Поначало решаващият по
делото съд не е длъжен да удовлетвори всяко отправено към него доказателствено
искане, а само тези, които биха могли да допринесат за изясняване предмета на
доказване. В протоколно определение от 09.02.2021 г. първоинстанционният
съдебен състав е мотивирал отказа си за назначаване на претендираната
експертиза по начин, който не търпи процесуален упрек. Изложените съображения
дават представа за извършена от съда преценка за неоснователност на претенцията
на защитата, която настоящият състав намира за правилна. Това е така, защото в
настоящия случай е безспорно установено, че този спрей действително е
притежаван от обвиняемия и държан от него в автомобила му. Използването му
срещу пострадалите не само, че не е било обект на дискусия в нито един момент
от хода на производството, но се признава безрезервно от самия обвиняем.
Веднага след инкриминирания инцидент, пострадалите лица са потърсили медицинска
помощ и са били прегледани от специалист УНГ в УМБАЛ „Света Анна“, който е
констатирал, че и при двамата е налице химическо изгаряне на роговицата на
очите, което в последствие е било потвърдено и от съдебния медик издал СМУ
№870/2019 г. и СМУ №879/2019 г., както и от изготвените по делото СМЕ. Ето
защо, по мнение на въззивния съд в случая липсват обективни данни, които да
поставят под съмнение годността на процесния спрей да предизвика констатираните
при двамата пострадали, телесни увреждания, поради което и не откликна на
искането на адв. К. и не допусна назначаване на СХЕ на процесния спрей, по
съображения за доказателствена достатъчност по делото.
Правилно СРС е приел като
относими към правните си изводи и заключенията на изготвените по делото
съдебно-медицински експертизи, отчитайки факта, че същите са обосновани и
отговарят в пълнота на поставените задачи. От експертизите се установяват
причинените на св. Л.И.и св. В.И.телесни увреждания, характера и
медико-биологичните им характеристики, както и механизмът на получаването им.
Правилно са били кредитирани и приобщените
към доказателствения материал писмени доказателства и доказателствени средства,
които също допринасят за разкриване на обективната истина по делото.
Информация за съдебното минало на обвиняемия
Н.Т. съдът извлече от приложената справка за съдимост. От нея се установява, че
Т. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК.
След така направения анализ на
доказатествата и въз основа на установената фактическа обстановка, настоящия
съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил правилни правни изводи
досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като го е подвел напълно
законосъобразно под състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12,
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Телесната повреда е типично
престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата
цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо
се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и
страдание.
Безспорно обвиняемият Н.Т. е автор на
вмененото му престъпление, което е категорично доказано въз основа на правилно
кредитираните от първия съд гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Правилно е установено от обективна страна,
че обвиняемият Т. на 30.10.2019 г., около 16.00 часа, в гр. София, ж.к.
„Дружба“, на ул. „Димитър Пешев“, преди кръстовището с ул. „Искърско шосе“ чрез
напръскване със спрей, причинил лека телесна повреда на повече от едно лице,
както следва:
-на Л.И.И.причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в химическо изгаряне на роговицата на очите с единични
точковидни епителни дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и
сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали
медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, съставляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
-на В.Д.И.причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в химическо изгаряне на роговицата на очите с единични
точковидни епителни дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и
сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали
медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, съставляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /на
публично място и при явно незачитане на обществения ред и неприкосновеността на
личността/.
В случая е налице пряка
причинно-следствена връзка между действията на обвиняемия Т. – напръскване със
спрей и получените от двамата пострадали увреждания, тъй като видно от
изготвените по делото съдебно-медицински експертизи, приложените
съдебно-медицински удостоверения и показанията на свидетелите от досъдебното
производство, уврежданията в областта на очите на пострадалите са били причинени
вследствие противоправните действия от страна на обвиняемия Н.Т..
Инкриминираните телесни повреди попадат в обхвата на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй
като по своята медико-биологическа характеристика са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и съответстват на
тълкуването в ППл на ВС № 3 от 27.09.1979 г. по н.д. № 6/1979 г. относно леката
телесна повреда. Именно от правилно кредитираното заключение на съдебно
-медицинските експертизи, съставът на районния съд е извел категоричния факт
относно получените от св. Л.И.и св. В.И.телесни увреждания, които съответстват
според вещото лице като начин на заявеното от пострадалите.
Налице е и квалифициращия признак на чл. 131,
ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК - причиняване лека телесна повреда „на повече от едно
лице“, тъй като с поведението си на инкриминираната дата и място обвиняемия Т.
е причинил телесни увреждания на две лица – св. Л.И.и св. В.И.а.
Правилни и съобразени със задължителната
съдебна практика и тълкуване на закона, са изводите на първия съд в насока
наличието на „хулигански мотив“ в поведението на обвиняемия при извършване на
инкриминираното деяние.
Доводите на защитата за несъставомерност
на извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК от страна на
обвиняемия Т., тъй като е извършено с цел последният да се предпази от
агресивното поведение на пострадалия И., настоящият въззивен състав намира за
неоснователни. По същество чрез тези твърдения защитата иска да обори
хулиганските подбуди и да накара съда да приеме, че обвиняемият е действал при
личен мотив, а не за да покаже себе си и да изрази неуважение към установените
правила за нормално човешко общуване. Въззивният съд изразява несъгласие с
подобна теза, тъй като по делото бе категорично установено, че обвиняемият е
предприел инкриминираното действие срещу пострадалите, без да е бил поставен в
положение, което да е налагало да се отбранява или да е бил провокиран от св. И..
Увреждането на последния не е в резултат на негово провокативното поведение и
при „възникнало чувство на уплаха“, а е резултат от хулиганската проява на
обвиняемия и първоинстанционния съд правилно е съобразил това. Именно
действията на обвиняемия по напръскването на двамата пострадалия с лютивия
спрей, на публично място, без да са налице лични отношения между тях и без да е
бил поставен в ситуация да се отбранява, нарушават по груб и безпардонен начин
съществуващите в обществото правила за зачитащо правата на другите общуване и
представляват недвусмислена демонстрация на неуважение към общоприетите морални
ценности. Първостепенният съд е изложил обстоятелствени мотиви в тази насока, с
които настоящата инстанция изцяло се съгласява, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря. Доводът на защитата, че действията на обвиняемия
не са били възприети от трети лица, не се споделя от настоящия съд, тъй като за
да се приеме, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т.
12 от НК, то следва да бъде установено по делото, че хулиганските действия са
станали достояние или могат да станат достояние на трети лица. Въпреки, че по
настоящето дело не са били установени свидетели на инкриминирания инцидент,
различни от пострадалите лица, то именно с оглед начина му на извършване – в
пиков час на движение на превозни средства, на оживена пътна артерия и в
светлата част на денонощието, следва, че действията на обвиняемия несъмнено са
могли да бъдат възприети от случайно преминаващи лица, които обстоятелства са
достатъчни и определят публичния характер на обективираните от обвиняемия
действия, предприети срещу телесния интегритет на св. И.и св. И.а.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр.1 от НК - обвиняемият е предвиждал общественоопасните последици от деянието,
съзнавал е общественоопасния му характер и е целял настъпването на тези
последици. В случая безспорно е установено, че обвиняемият е съзнавал, че
напръскването на пострадалите лица с лютивия спрей от близко разстояние е от
естество да причини на последните разстройство на здравето, като предвид
насочеността на струята - към лицето на св. И.и св. И.а, където са разположени
зрителните органи водят да извод, че пряката и непосредствена цел, която е
преследвал обвиняемият е да им причини именно телесно увреждане.
Както бе изяснено, въззивният съд
намери за недоказано по делото наличие на реализирано нападение срещу
обвиняемото лице, чрез започнало увреждане на личността и законните му права,
или създадена обективна реална и непосредствена опасност за тяхното засягане,
поради което неприложим в случая се явява институтът на „неизбежната отбрана“,
като подробни съображения в тази насока въззивният съд изложи при обсъждане на
доказателствата по делото. Мотиви в тази насока е изложил и първостепенния съд,
които изцяло се споделят и от настоящия въззивен състав.
С оглед изложеното, настоящият
въззивен състав споделя изводите на районния съд, за осъществен състав на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК от обв. Т..
Законосъобразно районният съд е
приел, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Н.Т.. За извършеното от него умишлено
престъпление, се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години. От
това престъпление не са причинени имуществени вреди. Обвиняемият не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност. Съобразявайки тези обстоятелства,
районният съд правилно е разгледал делото в диференцираната процедура по глава
ХХVІІІ от НПК и е освободил дееца от наказателна отговорност.
Справедливо и съответно на
обществената опасност на деянието, механизмът на извършването му и естеството
на нанесените телесни повреди на пострадалите лица е и определеното му
наказание - глоба в размер на 1500 лв., по- близо до минималния предвиден в
закона размер, съобразено с наличието на два квалифициращи признака на
извършеното престъпление и добрите характеристични данни за обвиняемия, поради
което и последващото му смекчаване не се явява обществено оправдано и
обосновано.
Претентираното от защитата чисто
съдебно минало на обвиняемото лице не може да бъде взето предвид от съда като смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото липсата на предишни осъждания (конкретно за
престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от
НК ) е отчетено от законодателя като предпоставка за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което
не може да бъде едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на
отговорността на дееца.
Инцидентът от миналото на обвиняемия
също не може да смекчи отговорността му, тъй като не би могъл да оправдае
конкретната поведенческа реакция, която обвиняемият е избрал да има спрямо
потърпевшите. Освен, че фактите и обстоятелствата по него не са доказани с влязъл
в сила съдебен акт, то е недопустимо същия да бъде използван като повод за
толериране на действия, които са довели до увреждане на здравето, при това не
на едно, а на две лица.
Както вече бе изяснено св. И.не е
отправял думи и не е извършвал действия по отношение на обвиняемия, които да са
имали заплашителен характер, не е имал агресивно или провокативно поведение по
отношение на него, с оглед на което неговото поведение също не може да бъде
отчетено в полза на обв. Т., както настоява защитата.
Законосъобразно и в съгласие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК при
този изход на делото разноските са възложени в тежест на обвиняемия.
По отношение произнасянето на
първата инстанция по веществените доказателства въззивният съд не намира
основания за промяна на направените изводи, като счита същите за
законосъобразни и обосновани.
След обобщаване на резултатите от
извършената, на основание чл. 314 НПК, служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед посочените
съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК във връзка с чл. 338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.02.2021 г.,
постановено по НАХД № 12215/2020 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.