Присъда по дело №5480/2013 на Районен съд - Бургас

 

М О Т И В И към присъда по НОХД № 5480/2013 г.

 

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против И.Ж.И. с обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, предл. първо, т. 5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК  и  И.И.В. с обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. първо и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал. 1, т.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на Бургаската районна прокуратура поддържа обвинението и пледира за наказаниe спрямо подсъдимия И.Ж.И. за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, предл. първо, т. 5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК при многобройни смекчаващи вината обстоятелства при приложение на чл. 58а, ал.4 от НК, като му се наложи наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно наказание ЛОС за срок от седем месеца, което на основание чл.66, ал.1 НК бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Спрямо подсъдимата И.И.В. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. първо и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал. 1, т.3 от НК да бъде наложено наказание, при редукция по чл.63 от НК, при приложение на чл.55, ал.1, т.2 б. „б” от НК, като й се наложи наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при периодичност за явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година;

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Защитниците на подсъдимите пледират за налагане на наказания както следва: Адв. К. - защитник на подсъдимия И.Ж.И. пледира за приложение на чл. на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Също така счита, че деянието на И.И. следва да бъде определено като помагачество - вр. чл.20, ал.4 от НК  а не извършителство по  ал.2.

Адв. С. - защитник на  И.И.В. счита, че на подсъдимата следва да бъде определено наказание пробация в минимален размер. Алтернативно за приложение на чл. 55 от НК .

Подсъдимите признават вината си, съжаляват за извършеното престъпление. Молят за минимално наказание.

Делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371, т.2 от НПК.

Съдът след като се съобрази с направеното пълно самопризнание от подсъдимите и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

 

І. ФАКТИЧЕСКА  ОБСТАНОВКА

 

Известно време преди деянието, предмет на настоящото дело, подсъдимата В. по предложение на приятеля си подсъдимия И.И. взела от дома на баба си златни предмети и му ги е дала, а той ги заложил в заложна къща и похарчил получените пари. Нa 15.03.2012 г. липсата на златните предмети била установена от майката на подсъдимата свид. Н.Л.. Подсъдимата В. признала за извършеното от нея и обещала да откупи обратно златните накити. Излязла от жилището и заедно с приятелката си В.Г. отишли при подсъдимия И., който ги чакал в лек автомобил марка „Н.М." с per. №*******, собственост на баща му - свид. Ж И.И.. Подсъдимата В. седнала на предната седалка до подсъдимия И. и му казала, че трябва да откупят златото на баба й. Двамата решили, че единственият начин да сторят това е да вземат пари, бижута или чанти от възрастни жени. Към тях се присъединил и свидетеля Д. И., който отказал да участва в кражбата, но останал с тях, за да се разходи. Започнали да обикалят из града, като подсъдимият И. управлявал автомобила, до него на предната дясна седалка седяла подсъдимия В., а на задната седалка седели свид. Д. И. и свид. В.Г.. Близо до училище „П.Я", подсъдимият И.И. забелязал жена и я посочил на подсъдимата В., като й казал да отиде и да й скъса синджирчето. Спрял автомобила, а свид. Г., слязла заедно с подсъдимата И.. Подсъдимият И. продължил с автомобила, за да ги посрещне. Подсъдимата В. и свид. Г. тръгнали след жената, но не взели нищо, защото тя влязла в един вход и подсъдимата В. се отказала. В. и Г. се качили отново в лекия автомобил и продължили да обикалят центъра на гр. Б.

Около 18,30 часа, свид. С.Х. М. отивала на гости на свид. М.Б.Щ. и носела в ръцете си чанта с покупки и дамската си чанта. Входът към жилището на свид. Щ. бил с лице към ул. „П.Г.". Подсъдимият И. забелязал свид. М. и казал на подсъдимата И.В., че това е жената, на която трябва да вземе чантата, защото на ръката си имала голям златен пръстен и поради тази причина било много вероятно и в чантата си да има пари. Спрял автомобила. Подсъдимата В. слязла от него и тръгнала след свид.М.. Вървяла след нея по улицата и я последвала, когато влязла във входа. Там подсъдимата В. се възползвала от обстоятелството, че в едната си ръка М. носела чантата с покупки, а в другата си ръка държала дамската си чанта и бързо посегнала към ръката, с която свид. М. носела дамската си чанта. Свидетелката не очаквала това действие на подсъдимата и силно се изненадала. Подсъдимата В. бързо издърпала дамската чанта от ръката на свидетелката и излязла веднага от входа. Побягнала към лекия автомобил и бързо влязла в него. Подсъдимият И. веднага потеглил в посока к-с „И". В този момент от входа излязла и свид. М., и започнала да вика след подсъдимата В..

След деянието четиримата отишли в апартамента на подсъдимата В.. Там прегледали съдържанието на открадната от В. чанта. В нея се намира ли следните вещи: документи, сума в размер на 62,00лв., портмоне от естествена кожа, портмоне от плат, златна халка, комплект кръстче, сърчице и котвичка, половин гривна, комплект обеци /с топчета/, златен дамски пръстен с плочка, златно синджирче, комплект златни обеци /с пулчета/, златен медальон/с гравюри/, златна сечена монета, пудриера, златна пластина с  надпис, швейцарски дамски часовник.

Подсъдимата И.В. взела вещите и излезли от жилището. Когато излезли навън, подсъдимият И. предложил да отидат до гр. П., за да заложат златните предмети. Качили се в автомобила управляван от подсъдимия И. ***. Подсъдимата В. дала на И. златните вещи. След като пристигнали в гр. П., подсъдимият И. се обадил на свид.С.С К. и му казал, че има нещо за продаване. Двамата се срещнали и подсъдимия И. му показал златните накити. Свид. К. закарал подсъдимия И. при свид. Ж.Д.Г. Подсъдимият И.И. извадил златните предмети от джоба си и му ги показал. Свид. Г. закупил пръстена, комплекта с котвата, сърцето и кръстчето, чифт обици и половината гривна, като заплатил на подсъдимия И. сумата от 450,00лв. в брой. И.И. взел парите и се върнал в автомобила. След това се прибрали в гр.Б.. И. заложил останалите златни предмети в заложна къща в град Б.. Получените пари И. дал на В. пари, за да може да откупи златните вещи на баба си. С останалите пари наел вила в близост до гр. Поморие и купил почерпка.

Според заключението на назначената по делото оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи възлиза на сумата 2541 лева.

Описаната фактическа обстановка се приема на основание направените пълни самопризнания от подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство доказателства чрез следните доказателствени средства: Показанията на свидетелите С.Х. М., М.Б.Щ, И. А.Б., Д(Д. И., С.С.К., Ж.Д.Г, С.П.Н, В.Г. Г., Н.В.Л. и А.С.К, заключение на вещото лице, протокол за оглед на веществени доказателства, разписка, протокол за доброволно предаване, фотокопия на два бр.заложни билети.  

Фактите, установени чрез изброените доказателствени средства водят да категоричния и безспорен извод, че автори на престъплението са подсъдимите И. и В..

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

От установените по делото факти съдът приема, че подсъдимите И.Ж.И. и И.И.В. са осъществили състава на престъплението кражба. Подсъдимият И.Ж.И. е извършил престъпление по  чл.195, ал.1, т. 4, предл. първо, т. 5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК, като нa 15.03.2012 г., около 18.30 ч., в гр. Б., на ул. П.Г., при условията на повторност в немаловажни случаи, след предварителен сговор, в съучастие като съизвършител с непълнолетната И.И.В., в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство – л.а. марка „Н.М.”, рег. № А 2218 КТ, собственост на Живко И.И., управлявано от И.Ж.И., отнел чужди движими вещи на обща стойност 2541 (две хиляди петстотин четиридесет и един) лева, от владението на С.Х. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои .

Подсъдимата И.И.В. е извършила престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. първо и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал. 1, т.3 от НК, като  на 15.03.2012 г., около 18.30 ч., в гр. Бургас, на ул. П.Г., като непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, след предварителен сговор и в съучастие като извършител с И.Ж.И., в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство – л.а. марка „Н.М.”, рег. № *****, собственост на Живко И.И., управлявано от И.Ж.И., отнела чужди движими вещи на обща стойност 2541 (две хиляди петстотин четиридесет и един) лева, от владението на С.Х. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна подсъдимите И. и В. са осъществили признаците на престъплението кражба. Те са отнели чужди движими вещи от владението на С.Х. М., без нейно съгласие. Подсъдимите са прекъснали владението на владелеца на вещите и са  установили своя, трайна фактическа власт върху отнетите предмети.

Съдът не възприема становището на защитника на подсъдимия И. деянието му да се квалифицира като помагачество, тъй като И. е управлявал лекия автомобил, с който извършителите са се отдалечили от местопрестъплението и по тази начин е участвал в отнемането на откраднатите вещи и в установяването на трайна фактическа власт върху тях.

При извършване на престъпните деяния подсъдимите са използвали моторно превозно средство - л.а. марка „Н.М.”, рег. № ***** за установяване на трайна фактическа власт върху вещите и отдалечаването от местопрестъплението.

Престъплението е извършено след предварителен сговор. Подсъдимите взели решението си да извършат кражбата няколко часа преди началото на изпълнителното деяние, в спокойно състояние и съгласували престъпните си намерения. Разпределили ролите помежду си.

Подсъдимият И.Ж.И. е извършил престъплението при условията на повторност, тъй като е осъждан за същото по вид умишлено престъпление от общ характер. С Определение за одобряване на споразумение от 10.10.2008г. по НОХД №*****/2008г. по описана БРС, в сила от 10.10.2008г. на основание чл. 194, ал. 1 от НК на подсъдимия И.Ж.И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като изпълнението на наказанието е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Преди настоящото производство подсъдимият бил осъждан за извършена кражба, която не са представлява маловажен случай. В петгодишния срок по чл. 30 от НК от осъждането по тези присъди, подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело и предвид обстоятелството, че кражбата не представлява маловажен случай, е извършена при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК .

Към момента на извършване на деянието /15.03.2012г. / подсъдимата. И.И.В. е била непълнолетна, но е могла да разбйра свойствотои значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Престъпленията са извършени при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимите са съзнавали обстоятелствата от обективната страна на престъплението, а именно, че отнемат чужди движими вещи без съгласието на владелеца им. Съзнавали са, че за отнемането на чуждите движими вещи са действали след предварителен сговор и са използвали моторно превозно средство - автомобил „****”, рег. № ******

Между съучастниците И. и В. е съществувал общ умисъл за осъществяване на намисленото престъпление, което се установява от разпределението на ролите помежду им. Те са действали съвместно при отнемането на вещите от пострадалата. Всеки от съучастниците е съзнавал, че извършва действия за постигането на общият престъпен резултат – а именно да се отнемат чужди движими вещи.

Подсъдимите И. и В. са действали с намерение да присвоят чуждите вещи, което обстоятелство се доказва от факта, че след кражбите вещите са продадени.

 

 

                   ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне на наказанието на подсъдимия И.Ж.И. съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл.58а от НК. Осъди подсъдимия И.И. на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 58а от НК намали определеното наказание с една трета и наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година. Отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Осъди И.И.В. на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б” НК наказание пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител, или упълномощено от него длъжностно лице, два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от  една година;- безвъзмезден труд в полза на обществото 100 (сто) часа годишно за една календарна година.

При определяне на наказанията съдът съобрази, че подсъдимите имаха готовност да възстановят причинената от престъплението вреда, но до този резултат не се достигна поради категоричната позиция на пострадалата , че желае да и бъдат възстановени реално откраднатите и вещи. Прецени че подсъдимата към дата на деянието е била на 14 години и 5 месеца. Действала е под въздействието на подсъдимия И., който е набелязал плана , по който да се действа и впоследствие е продал откраднатите вещи. Подсъдимата не е осъждана. Тези обстоятелства съдът прецени като многобройни смекчаващи и приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” НК.

Предвид горните съображения съдът прецени, че за да се изпълнят целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а да се превъзпитат подсъдимите и да се въздейства превъзпитателно върху тях, с оглед индивидуализацията на наказанието те следва да изтърпят наказанията, посочени по-горе в настоящите мотиви.

Накрая съдът се занима и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимите И.Ж.И. и И.И.В., да заплатят в полза на държавата, в случая - ОД на МВР гр. Б., сумата от 45 (четиридесет и пет) лв., като всеки един от тях следва да заплати по 22.50 лева (двадесет и два лева и 50 ст.).

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си. 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: