Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 23.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №6134
по описа за 2019год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от АГЕНЦИЯ ПО
ЗАЕТОСТТА гр. София Д.Т.Н. ***. В молбата се твърди, че между страните е бил
сключен договор № 411- 0046- 18- 66091 от 23.02.2018год. за професионално
обучение на безработно лице, съгласно Двугодишен план за обученията, провеждани
от Държавно предприятие „Българо- германски център за професионално обучение“
/ДП БГЦПО/.Твърди се, че предмет на договора е обучение по професия „Монтажник
на водоснабдителни и канализационни мрежи, специалност “Вътрешни
водоснабдителни и канализационни мрежи“, II СПК 5820501 за периода от 26.02.2018год.
до 02.07.2018 год. Твърди се, че по силата на договора Дирекция „Бюро по труда“
гр. Плевен е организирала обучението за придобиване на II СПК от професия на
професионална квалификация, превеждала е разходите по същото на обучаващата
институция- Държавно предприятие „Българо- германски център за професионално
обучение“ клон гр. Плевен. Твърди се, че цената на обучението за един участник
на конкретния курс за горепосочения период и специалност е в размер на
1 200 лв. Твърди се, че съгласно раздел II „Задължение на страните“ от
договора, т.2.2.1, ответникът е поел задължение да посещава редовно курса на
обучение /да има минимум 80 на сто присъствие на учебни занятия/ и да се яви на
изпит при приключване на обучението. Твърди се, че без уважителна причина
ответникът спрял посещението на курса и до приключването му не се е явил.
Твърди се, че с тези си действия ответникът е нарушил т.2.2.1 от договора. Твърди се, че на 04.05.2018год. в
Дирекция „Бюро по труда“ гр. Плевен е постъпило писмо № 229/02.05.2017год. от
ДП БГЦПО клон гр. Плевен, с което са уведомили, че към 02.05.2018год.
ответникът е превишил допустимия брой отсъствия, поради което същият е отпаднал
от обучение. Твърди се, че съгласно клаузите на договора /т. 3.1/ при
неизпълнение на задълженията по т.2.2.1 от договора за професионално обучение
на безработно лице обучаваният дължи неустойка в размер на направените разходи
по т. 1.1, ведно с 5 % върху тази сума. Твърди се, че Дирекция „Бюро по труда“
гр. Плевен е отправила писмо с изх. № 20-04-11-241 от 15.05.2017год. до
ответника, с което го е уведомила, че не е изпълнил задълженията си съгласно
сключения договор, както и че ако има уважителна причина за това следва да
представи документ, като в противен случай ще дължи неустойка по т.3.1 от
договора. Твърди се, че на 02.08.2018год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Плевен
е получено писмо с № 502/07.08.2018год. от ДП БГЦПО клон гр. Плевен, от което е
видно, че реалната цена направена за обучението на ответника е 1197,55 лв.
Твърди се, че на 08.08.2018год. с покана изх. № 20- 04- 11- 309 Дирекция „Бюро
по труда“ гр. Плевен е поканила ответника за доброволно плащане, но дължимите
суми не са били платени. Твърди се, че поради това ищецът е подал заявление по
чл. 410 от ГПК срещу ответника и е било образувано ч. гр. дело № 2546/ 2019год.
по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че тъй като ответникът не е бил
открит, по разпореждане на съда законоустановения срок, е предявяването на
настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането
му към ответника за сумата от общо 1257,43лв., представляваща неустойка, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
За ответника, назначения процесуален
представител е взел становище, че искът е неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2546/2019год.
по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е
основателен. Вземането на ищеца АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА гр. София произтича от
разпоредбата на т.3.1 на договор № 411- 00046- 18- 66091 от 23.02.2018год. за
професионално обучение на безработно лице, съгласно Двугодишен план за
обученията, провеждани от Държавно предприятие „Българо- германски център за
професионално обучение“ /ДП БГЦПО/ .Визираният по- горе договор е бил сключен
между ищеца като възложител и ответника като обучаем, като по силата на същия
обучаемият се е задължил да посещава редовно курса на обучение и да положи
изпит след приключване на обучението. Договорът е допускал направени отсъствия
по уважителни причини до 20 % от общия брой учебни часове в курса на обучение,
като легалната дефиниция на термина „уважителни причини“ е дадена в §1 т. 26 от
ДР на Закона за насърчаване на заетостта: такива са задържане от органите на
властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор
или преподготовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ, за
които ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен
своевременно. Като допълнителни причини, които не попадат в горните хипотези,
но не са квалифицирани като неизпълнение на задълженията на обучаемия,
разпоредбата на т.3.2 от процесния договор посочва неиздържан изпит и
започването на работа по трудово или служебно правоотношение /за което се
представи съответен документ/ при работодател на несубсидирано работно място. Не
са представени доказателства за извинителни причини за отсъствие на ответника.Представени
са доказателства за преведената сума.Видно от приложеното писмо изх. №229/02.05.2018год.
на ДП БГЦПО клон гр. Плевен, че ответникът е превишил допустимия брой отсъствия
за периода на обучението. Както се посочи по- горе, не са посочени уважителни
причини за допуснатото нарушение на договорните задължения на ответника.Приложените
доказателства, относно посочените обстоятелства, не са оспорени по надлежния
ред, поради което съдът ги приема като годно доказателство относно отразените в
тях обстоятелства. При тези обстоятелства съдът приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника съобразно
разпоредбата на т.3.1 от сключения договор, а именно: между страните по делото
е било налице облигационно правоотношение и ответникът виновно не е изпълнил
основното си задължение като обучаем /да посещава редовно курса на обучение/,
поради което същият следва да възстанови на възложителя направените във връзка
с обучението разноски, ведно със санкционна надбавка от 5 % върху сумата.
С оглед изложеното съдът приема,
че в полза на ищеца АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА гр. София съществува вземане срещу
ответника за сумата общо 1257,43лв., в който размер предявените положителни
установителни искове по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да се уважат.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че предявените установителни искове, се явяват основателни и доказани.
При това положение, съдът приема, че ответницата не е изпълнила в срок
задължението си и и с поведението си е станала причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. в размер на 75лв., които следва да се присъдят в
негова полза.
При този изход на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените от нея разноски в исковото производство в размер общо 493лв.,
от които 75лв. за държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, 318лв.
за особен представител.
По така изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Д.Т.Н., ЕГН**********, че
същият дължи на ищеца А.П.З. БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата общо
1 257,43 лв.,от която сумата 1197,55лв. за неизпълнени договорни
задължения и сумата 58,88лв.- 5% върху дължимата сума, по т.3.1 от договор № 411- 0046- 18- 66091
от 23.02.2018год. за професионално
обучение на безработно лице, за обученията, провеждани от Държавно предприятие
„Българо- германски център за професионално обучение“ /ДП БГЦПО/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 23.04.2019г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед№1411/25.04.2019г. по ч.гр.д.№2546/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Д.Т.Н., ЕГН**********, да
заплати на А.П.З. БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 75лв., представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №2546/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Д.Т.Н., ЕГН**********, да
заплати на А.П.З. БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***,сумата от 493лв., представляваща
направени деловодни разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :