Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … … …

 

град Кърджали, 08.07.2021 год.

 

                                   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..……….

съдебно заседание на осми юни …………………………..….……………………………..……….………….

през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря ….……………….……………………….  Мелиха Халил ………..…….......…………….…..…

като разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов ........................... 

административно дело …………... №4 ……....... по описа за 2021 година ….........................

и за да се произнесе, взе предвид  следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Производството е образувано по жалба от ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представляван и управляван от А. М. М., подадена чрез пълномощник - адв.В.П.М. от АК-***, със съдебен адрес за връчване на книжа и призоваване: ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год., издаден от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, с който, на основание чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1 и т.4 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова финансова помощ по мярка 312 „Разнообразяване  към неземеделски дейности” от  Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 – 2013 год., във връзка с чл.2 и чл.16, ал.2 от същата наредба, както и на основание на т.4.4, буква „б” и т.8.1 от Договор №*** от *** год., във връзка с т.4.12, т.4.17, букви „а” и „д” и т.4.18 от Договор №*** от *** год., както и на основание чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, на жалбодателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева; с т.ІІ от същия, на жалбодателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева; с т.ІІІ от същия, на жалбодателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева; с т.ІV от същия, на жалбодателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева и с т.V от същия АУПДВ, на основание чл.3, ал.1 от „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., е наложено на ЕТ „НУР ТУР - А. М.”, с ЕИК ***, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (*** лева и *** ст.), което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната и подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по АУПДВ, съгласно таблица 5 към акта.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита издадения АУПДВ за незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което го обжалва законоустановения срок. Твърди, че са неправилни изводите на административния орган, заявени в мотивите на оспорения АУПДВ, за наличие на неизпълнение на договорни и нормативни задължения от ЕТ „НУР ТУР – А. М.”и че последният е изпълнил проекта си с №09/312/03012 от 31.05.2013 год., с предмет - „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.** по плана на ***”, одобрен с Договор № *** от *** год. и че в тази връзка, извършените от административния орган преценки върху констатациите за допуснати нарушения, основани на: извънредна проверка в периода 17.06.2019 год. - 24.06.2019 год. и последваща такава на 15.07.2019 год. - 19.07.2019 год., посочени в т.1 на процесния АУПДВ за пълните финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., били неточни, като заявените числови финансови процентни стойности на изпълнение на приходите са и изцяло неясно формирани. Според жалбоподателя, изложените мотиви в обжалвания акт не съдържат конкретно посочени фактически данни и метод относно тяхното изчисление, както и конкретно фактическо документално обосноваване, а освен това, за констатираното към момента на извършване на проверките от 17.06.2019 год. до 24.09.2019 год. и от 15.07.2019 год. до 19.07.2019 год. нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект за 3 цели финансови години, се установява, че не е имало и действащ нормативен акт, по силата на който да се определи и претендирания размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ с процесния АУПДВ. Твърди, че това е така тъй, като „Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР за периода 2007 - 2013 год.” е била обявена за нищожна с Решение №15652/14.12.2018 год. по адм. дело №11440/2017 год. на ВАС - Четвърто отделение, оставено в сила с Решение №8020/29.05.2019 год. по адм. дело №1757/2019 год. на ВАС - петчленен състав и че съдебното решение за обявяването на нищожността е било обнародвано в ДВ, бр.47 от 14.06.2019 год., от което следвал и извода, че от този ден тя е неприложима. На следващо място сочи, че във връзка с определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, административният орган се е позовал на т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони”, приети със Заповед №03-РД/3218 от 08.08.2019 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, които, съгласно §3 от Заключителните разпоредби, са в сила от 30.08.2019 год. - от деня на обнародването им в ДВ, бр.69/30.08.2019 год., но че тези Правила нямат обратно действие и не са били в сила към датата на извършване на проверките. Според жалбоподателя, задълбоченото фактическо проследяване на административно- процесуалните действия на административния орган водят също така до извода, че същият е открил производство по издаване акта, на основание чл.26, ал.1 от АПК, на 22.11.2019 год. и се е произнесъл с обжалвания акт една година по-късно - на 18.11.2020 год., едва след като мониторинговия период на 13.10.2019 год. вече е изтекъл - факт, който се признавал и от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”/стр.5, абз.последен/. и поради това счита и за недопустими административно-процесуалните действия на административния орган по образуването и провеждането на административното производство за определяне възстановяването на изплатена на финансова помощ, тъй като след 13.10.2019 год., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” не е имал правомощия за това, както и не е имал качеството на страна в административния процес като административен орган. Освен това, жалбоподателят счита, че регламентираните в Правилата условия, критерии и правила, в конкретния случай за това посочено нарушение, са приложени несъответно спрямо действително установяващото се фактическо положение във връзка с изпълнение на поетите договорни ангажименти. Изложен е и довод, че са неправилни и изложените съображения за допуснати и установени от ответния орган неизпълнения на проекта на жалбоподателя за разкриване на заложените по бизнес план работни места, основани отново на проверки на място и допълнително извършени административни проверки, за които не е бил известен момента на тяхното осъществяване, като се твърди, че в мотивите си в тази връзка, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” посочил средно годишни и средно аритметични изчисления за 2016 год., 2017 год. и 2018 год. на наетия персонал, които жалбоподателят счита за неправилни и неточни, довели и до формирането на несъответни крайни фактически констатации и правни изводи, касаещи наличието на неизпълнение на заложения в бизнес плана брой на работни места. Развива се и довод, че зa сочените от административния орган в т.2 на обжалвания АУПДВ „неточни изпълнения на поети договори ангажименти”, подлежащи на възстановяване публични вземания, при определяне на техния претендиран размер от *** лева, органът се е позовал на т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения” от посочените по-горе „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони”, чийто условия били приложени и несъответно спрямо действително установяващото се фактическо положение във връзка с изпълнение на поетите от жалбоподателя договорни ангажименти. При преценка на това оплакване за незаконосъобразност, жалбоподателят моли съдът да съобрази и изложените в т.1.1. от жалбата съображения относно неприложимостта на посочените Правила, както и недопустимите процесуални действия на административния орган, тъй като изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” определил и основал размера на подлежащото на възстановяване вземане именно на тях. На следващо място счита за неправилни и твърденията на административния орган, посочени в т.3 от обжалвания АУПДВ, въз основа на които е установил нарушения при изпълнение на т.5.1 и т.5.5. от Договор №*** от *** год., касаещи застраховането на обекта на инвестиция, като при преценка и на това оплакване за незаконосъобразност, отново моли съдът да съобрази и изложените в т.1.1. от настоящата жалба съображения. На следващо място, счита за напълно неправилни и силно субективно преценени и заключенията на административния орган, за наличие на основанието по т.4 от обжалвания АУПДВ, а именно - наличие на „изкуствено създадени условия, необходими за одобрение за финансиране, включително и с цел получаване на предимство пред други кандидати в противоречие с мярката.” и че мотивите по това основание, обхванати в 9 позиции, са изцяло погрешно подведени и квалифицирани, като договорно и нормативно нарушение, като същите не обосновават наличието на посочените от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” изкуствено създадени условия, а представляват явен опит за фактически внушения, целящи да „обслужат” и ревизират действията и поведението на самия административния орган. В жалбата отново се твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на един незаконосъобразен АУПВД. Поради изложеното, жалбоподателят моли с жалбата, съдът да постанови надлежен съдебен акт, с който да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год. на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, с ЕИК ***, се представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.В.П.М. от АК-***, която поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Излага и допълнителни съображения във връзка с посочените в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения, като счита, че в хода на административното производство, административният орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК и не е изяснил всички факти от значение за случая, в резултат, на което е формирал грешни изводи, като твърди, че след съставяне и подписване на Контролния лист от 24.06.2019 год. за извънредна проверка на място и Контролния лист от 19.07.2019 год. от разширена проверка на място, същите са били коригирани без знанието на жалбоподателя, с което се опорочавало тяхното издаване. Счита, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, като е издал процесния акт, основавайки се на разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, като е приложил недопустимо ДОПК и съответно е издал неправилно АУПДВ и че в настоящия случай е приложим ЗУСЕСИФ и административният орган е следвало да се произнесе с решение за финансова корекция, като сочи в този смисъл Решение №6421 от 28.05.2021 год., постановено по адм.дело №709/2020 год. по описа на ВАС на Р България, постановено във връзка с адм.дело №77 по описа на АдмС – Кърджали и моли съдът да се съобрази с това решение. Счита също, че административният орган е приложил неправилно, спрямо изпълнението на бизнес-плана, Правилата за определяне на размера на подлежаща за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като сочи, че тези Правила са обнародвани в ДВ и са влезли в сила на 30.08.2019 год., след датата на извършване на проверките, но че те нямат обратно действие, а също така счита, че процесният акт е издаден и след изтичане на мониторинговия период, а това била датата 13.10.2019 год., когато изтичал срокът на договора, сключен между жалбоподателя и ДФ „Земеделие”. В тази връзка намира, че са недопустими административно-процесуалните действия на административния орган по образуване и провеждане на административното производство и че в тази връзка, изпълнителният директор не е имал качеството на страна в административния процес, като административен орган и не е разполагал с правомощия за това. Като допълнение към този аргумент сочи, че разпоредбата на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обнародван в ДВ, бр.2 от 2018 год., е неприложима. На следващо място счита, че са недоказани и необосновани твърденията за наличие на договорни нарушения на жалбоподателя, посочени в обжалвания АУПДВ и за неправилни и напълно субективно преценени намира и заключенията на административния орган за наличие на основанието по т.4 от обжалвания АУПДВ, а именно - за наличие на изкуствено създадени условия, необходими за одобрение за финансиране, включително и с цел получаване предимство пред други кандидати с противоречие с мярката. Счита, че тези основания, не са налице, като представените доказателства не обосновават тези твърдения, а по-скоро представляват явен опит за фактически внушения, но не и доказани такива. Поради това моли съда да отмени обжалвания административен акт и да присъди в полза на жалбоподателя направените разноски по делото. В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – град София, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв.Н.Б. от АК-***, която преди първото по делото заседание е депозирала писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и счита същата за недоказана и неоснователна, а оспореният АУПДВ – за валиден, законосъобразен и обоснован. В съдебно заседание, в хода по същество, моли съда да остави в сила обжалвания АУПДВ, като валиден, правилен и законосъобразен, като счита, че правилно административният орган се е позовал на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, тъй като именно от съдебната практика на ВАС на Р България се установява, че констатираните неизпълнения на договора не представляват основание по чл.70, ал.1, от т.1 до т.9 от ЗУСЕСИФ, т.е. те не представляват финансови индикатори, като сочи, че за да бъдат финансови индикатори, същите трябва изрично да бъдат обозначени като такива в административния договор, поради което липсва нарушение на процесуалните, съответно и на материалните закони, при издаването на АУПДВ. Сочи също, че безспорна в случая е константната практика на ВАС на Р България, че неизпълнението на бизнес-плана в частта на реализираните приходи, а оттам приходите, които следва да се реализират и в частта, свързана с поддържане на осигуряване, е неизпълнението на договора, което било доказано с приетото в съдебно заседание заключение на вещото лице. Претендира направените разноски по делото, за които представя списък на разноските по делото, с всички направени разноски от ответника по жалбата. В предоставен от съда срок също депозира и писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорения АУПДВ.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 и ал.3 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, като актът за публично държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им, като жалбите или протестите се подават чрез органа, издал оспорвания акт, съобразно разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК. Същият 14/четиринадесет/-дневен срок за обжалване на акта, считано от съобщаването му, е посочен и в самия АУПДВ №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., както и е указано, че жалбата се подава чрез ДФ „Земеделие” пред административния съд по постоянния адрес или седалището на адресата на акта.  В случая, екземпляр от оспорения Акт №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, на който е поставен и Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год. на ДФ „Земеделие”/л.16-л.33/, е изпратен на жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от приложените по делото известия за доставяне на „Български пощи” ЕАД ***, с баркод *** и с баркод ***/л.34/, пощенската пратката, съдържаща АУПДВ №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год. на ДФ „Земеделие”, е получена на датата 02.12.2020 год., лично от жалбоподателя А. М., за което е положен и саморъчен подпис на известията за доставяне. Жалбата против АУПДВ №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., е подадена по пощата, с препоръчана пощенска пратка, на датата 11.12.2020 год., видно от пощенското клеймо, положено върху приложения по делото пощенски плик/л.15/, Жалбата е подадена чрез изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ДФ „Земеделие” с Вх.№01-6500/8914#6  от 16.12.2020 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.7/.

От горното следва, че жалбата против АУПДВ №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е подадена на 9-ия/деветия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същия. Жалбата е подадена от лице, адресат на АУПДВ, за което лице този АУПДВ създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същия му се определя подлежащо на възстановяване от същото лице публично държавно вземане, в посочения в АУПДВ размер. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че през 2013 год. жалбоподателят е подал заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 год., с приложен към него бизнес план, с посочена в него сума на инвестицията – *** лева/л.210-л.226/.

На 13.10.2014 год., между Държавен фонд „Земеделие” и ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството на „ползвател”, е сключен Договор №***/л.200-л.209/, по силата на който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №*** от *** год., като съгласно т.2.1. от договора, първоначално одобрената помощ е в размер на *** лева. Според т.4.4, б.„б” от договора, „Фондът има право да откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”. Съгласно предвиденото в т.4.12. от договора, ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т.4.18. същият се задължава да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В т.8.1. от същия договор е регламентирано, че: „В случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл.46 и чл.41 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. В т.9.1., б.„г” от раздел „Други условия” на договора е дадена дефиниция за „одобрен проект”, съгласно която, „одобрен проект” е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба №29 от 11.08.2008 год., документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312.”.

Сключеният между ДФ „Земеделие” и едноличния търговец – ползвател договор е бил изменен с подписан Анекс 1 на 17.11.2014 год./л.199/, с който е било уредено изменение на уводната част на договора по отношение на посочената банкова сметка.

Видно от Таблица за одобрени разходи по проект с ИД *** – Приложение 1 към Договор №***/л.206/, размерът на разходите, с които се кандидатства, е *** лева, като размерът на частното финансиране е *** лева, а одобрената субсидия в полза на едноличният търговец е в размер на ***/***/ лева, от която, размерът на одобрената субсидия от ЕЗФРСР е в размер на *** лева, а размерът на одобрената субсидия от Националния бюджет е *** лева.

Представеният по делото/на л.210 и следв./ и одобрен от ДФ „Земеделие”, бизнес план е за „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.** по плана на ***.”.

Жалбоподателят е подал на 09.04.2015 год. Заявка за авансово плащане до ДФ „Земеделие” – Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони”, отдел „РРА” – Кърджали/л.195-л.198/, с която е заявил авансово плащане по проекта в размер на *** лева. Видно от писмо за оторизация на плащането №10093 от 30.04.2015 год. на Дирекция „Финансово управление” Отдел „Финансова отчетност”/л.193-л.194/ и уведомително писмо за одобрение №4141 от 30.04.2015 год. на Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР”/л.191-л.192/, ДФ „Земеделие” е изплатил на жалбоподателя авансова сума по проекта, в размер на *** лева. С уведомително писмо за одобрение №1126/312, с Изх.№01-6600/5336 от 25.05.2015 год. на ДФ „Земеделие” – РА, Дирекция „ОППМРСР”, отдел „Мерки за частни стопани”/л.190/, жалбоподателят ЕТ „НУР ТУР – А. М.” *** е бил уведомен за извършеното плащане по банковата му сметка според договора за отпускане на финансова помощ и подадената заявка за плащане, като в писмото е посочено, че изплатената сума е *** лева, а датата на плащане е 11.05.2015 година.

На 15.10.2015 год. жалбоподателят е подал Заявка за окончателно плащане по проекта с УИН ***, до ДФ „Земеделие” – Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони”, отдел „РРА” – Кърджали/л.184-л.188/, към която е приложил и Таблица за разходите към заявката за плащане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”/л.189/. Видно от писмо за оторизация на плащането №09/312/03012/3/01N01 от 07.12.2015 год. на Дирекция „Финансово управление” Отдел „Финансова отчетност”/л.182-л.183/ и уведомително писмо №4608 от 21.12.2015 год. на Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР”/л.180-л.181/, ДФ „Земеделие” е изплатил на жалбоподателя окончателна сума по проекта, в размер на *** лева. С уведомително писмо за одобрение №1479/312, с Изх.№СЛ-6500/1806 от 28.01.2016 год. на ДФ „Земеделие” – РА, Дирекция „ОППМРСР”, отдел „Мерки за частни стопани”/л.178/, жалбоподателят ЕТ „НУР ТУР – А. М.” *** е бил уведомен за извършеното плащане по банковата му сметка според договора за отпускане на финансова помощ и подадената заявка за плащане, като в писмото е посочено, че изплатената сума е *** лева, а датата на плащане е 14.11.2015 година.

Така, общо получената безвъзмездна помощ от жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” *** по сключения с ДФ „Земеделие” Договор №*** от *** год., съгласно цитираните писма за оторизация и уведомителни писма, възлиза общо в размер на *** лева.

С два броя Заповеди с №373980 от 17.06.2019 год./л.176, л.177/, началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) - Кърджали е разпоредил извършване на проверка на място, с начална дата - 17.06.2019 год. и крайна дата на проверката – 26.06.2019 год., на кандидат с УРН *** (ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***) относно заявление с УИН ***. В заповедите е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка – 26.06.2019 год., като проверката е възложена на двама експерти от отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали – С. Ю. С. и Б. М. И.

Резултатите от проверката са описани в Контролен лист за извънредна проверка на място/л.161-л.175/, който контролен лист е подписан от двамата проверяващи експерти, извършили проверката и от упълномощено от ползвателя лице – Н. М. А., без вписани забележки. Впоследствие, от главен експерт при отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали са изготвени четири броя контролни листа от процедурна проверка, съответно от датите 27.06.2019 год./л.159/, от 26.08.2019 год./л.158/, от 30.06.2019 год./л.157/ и от 01.07.2019 год./л.156/, като в първите три от тях са направени забележки и предписания, а именно: че липсват задължителни приложения и да се попълни коректно контролния лист от ПнМ, като в първия контролен лист е дадено предписание, да се приложат снимки на проверявания обект, както и е дадена препоръка към проверяващите експерти, да прочетат допълнителните насоки при извършване на проверки на място по мярка 312 и да ги спазват.

Впоследствие, с два броя Заповеди с №374402 от 08.07.2019 год./л.153, л.154/, началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) - Кърджали е разпоредил извършване на проверка на място, с начална дата - 08.07.2019 год. и крайна дата на проверката – 25.07.2019 год., на кандидат с УРН *** (ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***) относно заявление с УИН ***. В заповедите е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка – 25.07.2019 год., като проверката е възложена на същите двама експерти от отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали – С. Ю. С. и Б. М. И.

Резултатите от проверката са описани в Контролен лист за проверка на място – Развитите на селските райони – Проверка след плащане/л.128-л.152/, който контролен лист е подписан от двамата проверяващи експерти, извършили проверката и от упълномощено от ползвателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” лице – Н. М. А., без вписани забележки. Впоследствие, от главен експерт при отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали са изготвени два броя контролни листа от процедурна проверка, съответно от датите 26.07.2019 год./л.127/ и от 29.07.2019 год./л.126/, като в първия от тях е направена забележка: „За корекции”.

С Уведомително писмо Изх.№01-092-6500/79 от 29.07.2019 год. на началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали/л.125/, жалбоподателят ЕТ „НУР ТУР – А. М.” е уведомен, че при проверка на място, извършена от Б. М. И. - експерт в отдел РТИ - Кърджали, засягаща неговото заявление с горепосочения номер - УИН: ***, са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен лист (доклад за проверка), както и че има възможност да направите своите забележки и възражения в писмен вид, в рамките на 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо, на адрес: Държавен фонд „Земеделие”, ***, Дирекция „Технически инспекторат”, отдел „Контролни проверки”, като към писмото е било приложено копие от Контролния лист (доклад за проверка).

С Писмо Изх.№01-6500/8314 от 22.11.2019 год./л.67-л.77/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е уведомил А. М. М., като едноличен търговец с фирма ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, че на основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.34, ал.3 от АПК, открива производство по установяване на публично държавно вземане. Видно от съдържанието на писмото, производството е открито, поради констатирани при извършване на административната проверка на място непостигнати финансови показатели, залегнали в бизнес плана, на база, на които проектът бил определен за допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. В тази връзка в писмото е посочено, че при проверката на място са представени документи за 3 (три) пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова година, както и за периода 01.01. - 17.06.2019 год., при което: I. Установено е изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) в размер на 6.69% от заложените приходи; II. Установено е, че за 3 (три) пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) в предприятието са наети средно 2.47 броя лица, а в одобрения към заявлението за подпомагане бизнес план е заложено разкриване на 6 (шест) работни места - за производствен персонал; III. Установено е, че пред ДФ „Земеделие” не е представена застраховка за периода след 10.08.2019 год. и IV. Установено е, че са налице изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта. На адресата е предоставена е възможност, в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, в 14-дневен срок от получаването му да представи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и при необходимост да представи писмени доказателства.

По преписката не са представи доказателства за това, на коя дата това писмо е съобщено или получено от жалбоподателя, като между страните не се спори, че на 16.12.2019 год. А. М. М. - едноличен търговец ЕТ „НУР ТУР – А. М.” *** е подала възражение с Вх.№01-6500/8914 от 16.12.2019 год., до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”/л.52-л.66/, в което е изложила подробни доводи и аргументи във връзка с откритото производство по установяване на публично държавно вземане.

Това възражение явно не е било уважено и така, 11/единадесет/ месеца след подаването на същото, от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София е издаден и оспореният в настоящото производство АУПДВ №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год./л.16-л.33/, с който, предвид изложените в същия мотиви и на основание чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1 и т.4 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год., във връзка с чл.2 и чл.16, ал.2 от същата наредба, както и на основание на т.4.4, буква „б” и т.8.1 от Договор №*** от *** год. във връзка с т.4.12, т.4.17, букви „а” и „д” и т.4.18 от същия Договор №*** от *** год., както и на основание чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и в съответствие с Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., на ЕТ „НУР ТУР - А. М.” ***, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева.

В подробните мотиви към акта са изложени съображения, че след извършване в периода 17.06.2019 год. - 24.06.2019 год. на извънредна проверка на място след плащане, резултатите от която са обективирани в контролен лист от 24.06.2019 год., подписан от упълномощеното лице Н. М. А., както и след извършване на последваща разширена проверка в периода 15.07.2019 год. - 19.07.2019 год., резултатите от която са обективирани в контролен лист от 19.07.2019 год., подписан от същото упълномощено лице Н. М. А., е констатирано неизпълнение на нормативни и договорни задължения, поети с Договор №*** от *** год., а именно:

1. В резултат на осъществените проверки на място е установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с Договор № *** от *** год. бизнес план, което не съответства на постигането на целите на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 год., определени в Наредба №29 от 11.08.2008 год. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план били залегнали финансови показатели, на базата на които проектът бил определен като допустим, сключен бил договор за подпомагане и била изплатена субсидията по него. В одобрения бизнес план за всяка една от годините от 10-годишния период на неговото изпълнение след осъществяване на субсидираната инвестиция и получаване на окончателното плащане по договора били заложени приходи от нощувка в двойна стая/аll inclusive/. При извършените в периода 17.06.2019 год. - 24.06.2019 год. и 15.07.2019 год. - 19.07.2019 год. проверки на място били проверени първата, втората и третата година от изпълнението на одобрения бизнес план, а именно целите финансови години 2016 год., 2017 год. и 2018 год. В мотивите е отразено, че при проверките било установено следното:

В одобрения към проекта и Договор №*** от *** год. бизнес план, за всяка една година били заложени приходи от субсидираната дейност в размер *** лева годишно. За пълната финансова 2016 год. били реализирани приходи от нощувки в общ размер на *** лева, което представлява 0.00% изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. За пълната финансова 2017 год. били констатирани приходи от нощувки в размер на *** лева, което представлява 6.32% изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план, а за пълната финансова 2018 год. били констатирани приходи от нощувки в размер на *** лева, което представлява 13.74% изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план и следователно, установеното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност, изчислени средноаритметично за всички пълни финансови години (2016 год., 2017 год. и 2018 год.), било в размер на 6.69%.

В мотивите е посочено, че установеното в много висока степен неизпълнение на основни параметри на одобрения бизнес план, а именно приходи от субсидираната дейност, както и преустановяването на дейността и неизползването на субсидираните активи съобразно тяхното предназначение, се явява и неизпълнение на условията на т.4.12, т.4.17, букви „а” и „д” и т.4.18 от Договор №*** от *** год., като е отбелязано, че в чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. е заложено, че: „Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2”, както и че точка 4.12. от Договор №*** от *** год. определя следното задължение: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи”, а точка 4.18. определя, че: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.’’.

В мотивите е отбелязано, че в Държавен вестник, бр.69 от 30.08.2019 год., в сила от 30.08.2019 год., са обнародвани „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.”.

В мотивите е посочено, че за констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три) цели финансови години (2016 год., 2017 год. и 2018 год.), съгласно т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от посочените Правила, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, тежестта на нарушението се квалифицира като голяма, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане и че когато нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост и времетраенето на нарушението е над една финансова година, съответно - при посочените условия е продължило повече от две пълни финансови години (в конкретния случай при посочените условия продължило три пълни финансови години: финансовите 2016 год. - 0.00%, финансовата 2017 год. - 6.32% и финансовата 2018 – 13.74%), подлежащото на възстановяване публично държавно вземане е в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора, конкретно в размер на *** лева.

Така, с т.I от оспорения АУПДВ, за това нарушение, съгласно т.30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по  чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 год. - 2013 год., обн., ДВ, бр.69 на 30.08.2019 год., на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (***) лева, предвид неизпълнение във висока степен на заложените в бизнес плана приходи, доказващи жизнеспособността на инвестицията.

На следващо място, в мотивите към АУПДВ е посочено, че при извършените проверки на място, както и след допълнително извършените административни проверки, е констатирано, че не са разкрити заложените по бизнес плана 6 (шест) работни места, което представлява неизпълнение както на одобрените чрез договора и заложени в бизнес плана индикатори, така и на една от целите на мярката, разписани в чл.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год., а именно: „насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони, като е отбелязано, че в допълнителните разпоредби на наредбата, в §1, т.26 е дадено легално определение на понятието „Устойчива заетост”, като това е „запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.”. Посочено е в тази връзка, че в бизнес плана към заявлението за подпомагане кандидатите попълват Таблица 5 - „Разходи за заплати и социални осигуровки”, като в цитираната таблица по проект №*** били заложени 6 (шест) броя работни места на позиция „производствен персонал”. След справка в информационната система на НАП за ЕТ „НУР ТУР - А. М.” било установено, че изчислено средногодишно,  за 2016 год. наетият персонал бил 1.92 бр., за 2017 год. – 2.67 бр. и за 2018 год. – 2.83 бр., което от своя страна, изчислено средноаритметично за проверяваните години означавало, че в предприятието са били наети 2/двама/ души персонал (с точност - средно 2.47 броя), което било изпълнение в размер на 41.20% от заложените в бизнес плана работни места, съответно представлявало неизпълнение по-голямо от 50% спрямо параметрите, заложени в бизнес плана.

В мотивите е посочено, че предвид неточното изпълнение на поети ангажименти и неспазване на условието на т.4.18 от договора за подпомагане и предвид непостигането на основна цел на мярка 312 от ПРСР 2007 - 201З год., на ЕТ „НУР ТУР - А. М.” следва да се определи подлежащо на възстановяване публично държавно вземане и че размерът на публичното вземане е определен съгласно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения” към посочените по-горе „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 - 2013г.”, а именно – когато ползвателят не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващите работни места и неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, тежестта на нарушението се определя като голяма, тъй като засяга критерий за допустимост по съответната мярка и в този случай размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане е 100% от предоставената финансова помощ по договора или в конкретния случай, подлежащото на за възстановяване публично държавно вземане е в размер *** (***) лева.

Така, с т.II от оспорения АУПДВ, за това нарушение, съгласно т.18 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по  чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 год. - 2013 год., обн., ДВ, бр.69 на 30.08.2019 год., на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (***) лева, предвид непостигане на основна цел на мярка 312, като във висока степен не са изпълнени заложените в бизнес плана параметри по отношение на създадени нови работни места.

На следващо място, в мотивите към оспорения АУПДВ е посочено, че при извършените проверки на място и административни проверки е установено, че не е представена застрахователна полица за периода след 10.08.2019 год. до изтичане на мониторинговия период - 13.10.2019 год., което представлява самостоятелно основание за претендиране от страна на ДФ „Земеделие” за неспазване на разпоредбите на Раздел V, т.5.1. и т.5.5. от Договор №*** от *** год. и че съгласно цитираните разпоредби, ползвателят е длъжен да сключи и поддържа валидна застраховка за срока от подаване на заявката за плащане, до изтичане на пет години от датата на сключване на договора, както и ежегодно до изтичане срока на валидност на застрахователната полица и когато застраховката не покрива целия 5-годишен срок от сключването на договора, ползвателят е длъжен да представя подновена застрахователна полица, валидна за период поне една година, ведно с платежни документи за изцяло платена застрахователна премия от Договор №*** от *** год.

В мотивите е посочено, че в случай на неизпълнени ангажименти по представяне на подновени застрахователни полици на финансираните активи за периода след 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., съгласно точка 27 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., е отчетено, че нарушението не е отстранено и засяга подпомаганата дейност в цялост. Тежестта на нарушението се определя като висока, тъй като пряко засяга и осуетява възможността на РА да се удовлетвори от застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователно събитие по отношение на подпомаган актив, но същевременно, че ДФ „Земеделие” отчита факта, че липсва предишно нарушение на това задължение и времетраенето на нарушението е под 12 месеца, считано до изтичане на мониторинговия период по договора, както и че в този период не е настъпило застрахователно събитие. На гореописаните основания и съображения, поради липсата на валидна застрахователна полица за периода от 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., в мотивите е прието, че на ЕТ „НУР ТУР - А. М.” следва да се наложи финансова санкция, в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора или конкретно *** лева.

Така, с т.III от оспорения АУПДВ, за това нарушение, съгласно т.27 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по  чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 год. - 2013 год., обн., ДВ, бр.69 на 30.08.2019 год., на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** (***) лева, поради липса на валидна застрахователна полица за периода от 10.08.2019 год. до 13.10.2019 година.

На следващо място, в мотивите на АУПДВ е посочено, че в хода на извършените проверки са установени факти и обстоятелства, които водят до заключение, че са налице изкуствено създадени условия, необходими за одобрение за финансиране по мярката, включително и с цел получаване на предимство пред други кандидати, в противоречие с целите на мярката, което представлява самостоятелно основание за претендиране от страна на ДФ „Земеделие” за възстановяване на получената финансова помощ, както и че в резултат на извършени административни проверки след плащане от дирекция „ОППМРСР”, са установени индикатори, водещи до съмнение, че реален собственик на къщата за гости е друг, а не кандидатът. В мотивите, в 9/девет/ точки са описани установените факти и обстоятелства, както и е отбелязано, че новосъздаденото предприятие ЕТ „НУР ТУР - А. М.”, което не е подпомагано от ЕС, със собственик млада жена, която видно от документите, не извършва никаква реална дейност по управлението на субсидираната инвестиция, е донесло допълнителни 25 точки при оценката за подбор, като по този начин изкуствено е създадено предимство пред други кандидати и че при оценката на проекта и ранкирането му в условията на ограничен бюджет, проектът е получил общо 75 точки. Като установени факти в тази връзка, в мотивите е описано, че основната част от документите, свързани с преустройството на съществуващата сграда в семеен хотел, са издадени на името на ЕТ „ХАТИ - Х. Х.”, с ЕИК ***, напр. възложител на цялата проектно-техническа документация по части: Архитектурна, Енергийна ефективност и ОВ, В и К, Електротехническа, Технология и Пожарна безопасност, е ЕТ „ХАТИ - Х. Х.”; Становище на МОСВ - РИ Хасково с №ПД-640/22.10.2012 год.; Разрешение за строеж №22 от 22.10.2012 год. също са издадени на името на ЕТ „ХАТИ - Х. Х.”. Отбелязано е, че посоченият при кандидатстването за подпомагане за връзка адрес на електронна поща *** е идентичен с този, посочен за връзка с ЕТ „ХАТИ - Х. Х.” в Търговския регистър, както и че посоченият при кандидатстването за подпомагане и заявката за плащане телефон за връзка *** с бенефициента, е идентичен с този, посочен за връзка с ЕТ „ХАТИ - Х. Х.” в Търговския регистър. В Удостоверение за въвеждане в експлоатация №9/20.10.2015г. като възложители са посочени ЕТ „НУР ТУР - А. М.” (бенефициента по договора за подпомагане) и собственици Р. Р. М. и М. Р. М., т.е. направено е изрично уточнение по отношение на собствеността на обекта на инвестиция, а именно, че ЕТ „НУР ТУР - А. М.” не е собственик на финансирания обект. Посочено е също, че от представено пълно дневно банково извлечение от сметката на ЕТ „НУР ТУР - А. М.” за 11.09.2015 год. е видно, че са постъпили суми в размер *** лева (*** лева) и *** лева (*** лева), с основание „съгласно договор”, от „***” ООД, със собственик на 90% от капитала - Н. А. А., като останалите 10% от капитала са собственост на *** Е. А. Отразено е също, че на същия ден, ЕТ „НУР ТУР - А. М.” е извършила плащания към „***” ООД - изпълнител на строително монтажните работи по проекта, в размер на *** лева и на *** лева, като в платежните нареждания за сумите, въпреки наличието на специална за целта графа, не е бил посочен произходът на паричните средства. В мотивите е изведен извод, че постъпването на огромни суми в банковата сметка на бенефициента, с които са извършени плащанията към одобрените изпълнители по проекта и чиито произход не е обоснован, води до обосновано заключение за това, че бенефициентът ЕТ „НУР ТУР - А. М.” не е реалният собственик на субсидираната инвестиция. В мотивите е описано, освен това, че на извършените в периода 17.06.2019 год. - 24.06.2019 год. и 15.07.2019 год. - 19.07.2019 год. проверки на място след плащане, присъства упълномощеното лице Н. М. А., която е съпруга на собственика на 90% от капитала на „***” ООД, което е превело по банковата сметка на бенефициента сумите в общ размер от *** лева, с които са заплатени извършените от страна на строителя „***” ООД строително монтажни работи по обекта. Отбелязано е, че Н. М. А. е подписала от името на бенефициента контролните листове с отразените резултати от проверките на място, като е представено Пълномощно с peг.№*** от *** год., заверено от нотариус Г. Г. в район PC – ***, с №***, след подаване на заявката за окончателно плащане, с права по отношение не само на управлението на субсидираната инвестиция, но и за разпореждане с имуществото на едноличния търговец, като напр. „да кандидатства за кредити при условия, каквито прецени за добре; да усвоява кредити; да продава собствените на едноличния търговец имоти при условия, каквито прецени за добре; да учредява права на строеж; да подписва договори за особени залози; да се разпорежда с банковите сметки на фирмата; да тегли неограничено в лева и валута от банковите сметки на фирмата; да представлява бенефициента, ангажира и подписва пред нотариуси, администрации и банки и много други, като пълномощното да се тълкува разширително и изцяло в полза на упълномощеното лице. Изведен е извод, че упълномощаването на лице, различно от бенефициента, с права, свързани с пълно управление на субсидираната инвестиция, вземане на кредитно-финансови решения и цялостно разпореждане със собствеността и банковите сметки на бенефициента, макар и само по себе си да не е забранено от законите на Република България, води до обосновано заключение за това, че бенефициентът ЕТ „НУР ТУР - А. М.” не е реалният собственик и управител на субсидираната инвестиция. Същевременно в мотивите в тази връзка е отбелязано, че предвид конкретните предимства, които ЕТ „НУР ТУР - А. М.” може да ползва в качеството си на кандидат за подпомагане, е получила значително предимство за финансиране пред други кандидати. В мотивите е посочено също, че е установено, че упълномощеното с практически неограничени права лице Н. А. е съпруга на Н. А. и снаха на Е. А. - собствениците на „***” ООД и че А. М. - собственик на ЕТ „НУР ТУР - А. М.”, е първа братовчедка на Н. А. и племенница на Е. А. - собствениците на „***” ООД. В тази насока, в мотивите е посочено също, че в резултат от извършените проверки на място е установено, че в електронните сайтове, сайтове за резервации за настаняване и социалните медии няма информация за предлагане за настаняване в субсидираната къща за гости и няма изработени други материали с информация за предлаганите услуги, а същевременно, по извършени допълнителни административни проверки е установено, че финансираният обект се предлага единствено в една от социалните мрежи като комплекс „***” в ***, което допълнително обосновава съмнението, че реалният собственик на финансирания обект е „***” ООД или собственикът на 90% от капитала му в лично качество.

В мотивите към АУПДВ се сочи, че част от гореизброените обстоятелства са били известни към момента на сключване на договора за подпомагане, а друга част от тях се съдържали в документите към заявката за окончателно плащане и след извършената проверка на място след плащане, в периода 17.06.2019 год. - 24.06.2019 год., на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция станали известни допълнителни обстоятелства, като част от тези обстоятелства били свързани с присъствието при извършените от ДФ „Земеделие” проверки на място, на различно от управителя на бенефициера лице - Н. М. А., както и от съдържанието на представеното при проверката, издадено след подаване на заявката за плащане, пълномощно с peг.№*** от *** год. Сочи се също, че във връзка с тези обстоятелства са извършени допълнителни проверки, при които били установени роднински, съпружески и корпоративни връзки между А. М. - собственик и управител на бенефициера ЕТ „НУР ТУР - А. М.”, упълномощеното лице Н. М. А., собствениците на „***” ООД - дружеството, превело по сметката на бенефициера суми в общ размер *** лева и Х. Х., част от които описани по-горе, а друга част от обстоятелствата били резултатите от извършените проверки по отношение на експлоатацията на финансирания обект, съгласно одобрения проект и постигането на целите на мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 год. Посочено е, че след като усреднено за три пълни финансови години е установено изпълнение в размер 6.69% от заложените в бизнес плана приходи, е извършена проверка в Интернет по отношение на рекламирането на финансирания обект — практика, която била обичайна за този бранш и че липсата на информация за предлагане на обект, указващ собствеността на бенефицера ЕТ „НУР ТУР - А. М.” и установеното предлагане на финансирания обект като комплекс „***” в ***, били допълнителни обстоятелства, подкрепящи обоснован извод за наличието на създадени изкуствени условия за допустимост за финансиране на проекта.

В мотивите се сочи, че изложените факти и обстоятелства сами по себе си не представляват нарушение на законите на държавата, но разгледани в тяхната съвкупност и предвид кандидатстването и получаването на субсидия със средства от ЕЗФРСР/НБ показват, че съществува обоснован извод за наличие на изкуствено създадени условия за финансиране и че съгласно член 60 от Регламент ЕС №1306/2013 год. „Клауза относно заобикалянето на разпоредби”: „Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.”. Сочи се също, че съгласно чл.46, ал.3, т.1 от Наредба №29/2008 год. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата   помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, както и че съгласно ал.3, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато: т.1. Ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба, като същото условие било заложено и в т.8.1. от Договор №*** от *** год.

В мотивите към АУПДВ е прието, че на основание на условията на т.4.4., буква „е” от Договор №*** от *** год., респективно разпоредбите на чл.46, ал.3, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. и на основание на чл.60 от Регламент ЕС №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 год. и чл.4, §3 от Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 год. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и като са взети под внимание указанията в т.7 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.”, общият размер на задължението следва да бъде определен на 100% от получената финансова помощ, а именно *** лева (*** лева).

С т.IV от оспорения АУПДВ, за това нарушение и като са взети под внимание условията на т.7 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по  чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 год. - 2013 год., на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (***) лева, поради установени създадени изкуствени условия за допустимост за финансиране и предимство за финансиране пред други кандидати.

Така, в крайна сметка, с т.V от оспорения АУПДВ, на основание чл.3, ал.1 от „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год.”, на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (*** лева и *** ст.), което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по настоящия акт, съгласно таблица 5.

Приетата от административния орган за установена фактическа обстановка е подробно описана в мотивите към акта, както са изложени и правни аргументи, като освен това, в оспорения АУПДВ подробно е обсъдено подаденото възражение от ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, направено в хода на административното производство, като са изложени и мотиви, поради което същото, респ. изложените в него доводи и аргументи, са приети за неоснователни и съответно, възражението е отхвърлено.

Тук следва да бъде отбелязано, че една седмица след издаването на оспорения АУПДВ, а именно - на 25.11.2020 год., от Отдел „ММ” към Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони” е изготвен и Доклад за нередност №09/312/03012/3/01/17/01 от 25.11.2020 год., до Дирекция „Финансова” при ДФ „Земеделие, с Изх.№01-6500/8914#4/26.11.2020 год./л.43-л.51/, за установени нередности, след плащане, от страна на бенефициента ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, с ЕИК ***, по проект - „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.** по плана на ***”, финансиран по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микро предприятия”. В доклада е отразено, че източник на сигнала за нередност са проверка на място след плащане, в периода: 17.06.2019 год. - 24.06.2019 год. и последваща разширена проверка в периода 15.07.2019 год. - 19.07.2019 год. и че датата на регистрация на сигнала за нередност е 19.07.2019 год., а като описание на извършената нередност е посочено неспазване на договорни и нормативни задължения, като в съдържанието на доклада по идентичен начин са описани същите четири нарушения, които са описани и в оспорения АУПДВ.

В хода на производството по делото, по доказателствено искане на процесуалния представител на ответника по жалбата, направено с писмена молба-становище, е допусната съдебно-икономичска експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с доказателствата и материалите по делото, извърши справки при жалбоподателя и в неговото счетоводство, извърши справки в Интегрираната система за административен контрол/ИСАК/ на ДФЗ, в НАП и в община Джебел, област Кърджали, да отговори на поставените в молбата 7/седем/ въпроса. Вещото лице – икономист И.К.Н., след запознаване с материалите по делото и след извършена проверка и справки, е представило мотивирано заключение/л.405-л.415/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 08.06.2021 година/л.425/. В т.2 от заключението е посочено, че на база т.IV Финансово икономически статус - приходи и разходи, т.1 - приходи, предвидените в Бизнес план „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.** по плана на ***, прогнозните приходи от продажби на услуги, представляващи нощувки, двойна стая/all inclusive/, по години са следните: I-ва година/2016г./ - планирани приходи в размер на *** лева, които да бъдат постигнати, след реализация на 4000 бр. нощувки, при цена от *** лева; II-ра година/2017г./ - планирани приходи в размер на *** лева,. които да бъдат постигнати след реализация на 4000 бр. нощувки, при цена от *** лева и III-та година /2018г./ - планирани приходи в размер на *** лева, които да бъдат постигнати, след реализация на 4000 бр. нощувки, при цена от *** лева. В т.3 от заключението е отразено, че реализираните приходи от субсидираната дейност/нощувка двойна стая/all inclusive/ през 2016 год., на база информация от Книга за дневните финансиви отчети и Справки-декларации по ДДС за 2016 год., са в размер на *** лева, като не е представен Регистър на настанените туристи за 2016 год., предвид което отчетените приходи не са съпоставени с брой на настанени туристи и че процентът на изпълнение за 2016 год., съпоставен с предвидения в Бизнес плана приход от субсидираната дейност/наем двойна стая/ е 0.3%. В същата т.3 е отразено, че реализираните приходи от субсидираната дейност/нощувка двойна стая/all inclusive/ през 2017 год., на база информация от Книга за дневните финансови отчети и Справки-декларации по ДДС за 2017 год., са в размер на *** лева и че процентът на изпълнение за 2017 год., съпоставен с предвидения в Бизнес плана приход от субсидираната дейност/наем двойна стая/ е 6.32%. Съответно, посочено е че реализираните приходи от субсидираната дейност/нощувка двойна стая/all inclusive/ през 2018 год., на база информация от Книга за дневните финансови отчети и Справки-декларации по ДДС за 2018 год., са в размер на *** лева, а процентът на изпълнение за 2018 год., съпоставен с предвидения с Бизнес плана приход от субсидираната дейност/наем двойна стая/ е 13.27%. Относно процента на изпълнение на Бизнес плана средноаритметично за трите финансови години 2016 год., 2017 год. и 2018 год., както поотделно за всяка година, така и общо за трите години, в т.4 от заключението е посочено, че процентът на изпълнение за 2016 год., съпоставен с предвидения в Бизнес плана приход от субсидираната дейност/наем двойна стая/, е в размер на 0.3%; процентът на изпълнение за 2017 год., съпоставен с предвидения в Бизнес плана приход от субсидираната дейност/наем двойна стая/, е в размер на 6.32%; процентът на изпълнение за 2018 год., съпоставен с предвидения в Бизнес плана приход от субсидираната дейност/наем двойна стая/, е в размер на 13.27% или, процентът на изпълнение на Бизнес плана средноаритметично за трите финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., е в размер на 6.63%. По отношение броя на отчетените нощувки за всяка една от годините – 2016 год., 2017 год. и 2018 год. в „Семеен хотел” в ***, ***, изграден по проект „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.** по плана на ***, ***, в т.5 от заключението на съдебно-икономическата експертиза е посочено, че при направена справка в община Джебел - Дирекция МДТОС е установен следният брой на отчетени нощувки за всяка една от годините: За 2016 год. в община Джебел не са отчетени нощувки и не е представен Регистър на настанените туристи за 2016 год., предвид което не може да се определи броя на настанени туристи през 2016 год. Посочено е, че общият размер на отчетените нощувки в община Джебел за 2017 год. е 464 бр., а общият размер на отчетените нощувки в община Джебел за 2018 год. е 971 бр. В заключението е отбелязано, че данните за броя на реализираните нощувки за 2017 год. и 2018 год., декларирани пред община Джебел, съвпадат с информацията във водените регистри за настаняване на туристи от ЕТ „НУР ТУР - А. М.”. По отношение предвидената заетост/брой работни места/ според Бизнес плана, в т.6 от заключението е посочено, че предвидената заетост по години е следната: I-ва година/2016 год./ - планиран брой на заети лица: 1 бр. управител - без планиран разход за заплата и 6 бр. заети лица на позиция производствен персонал, при месечна заплата от *** лева за всеки зает, като е планиран разход за заплати на годишна база, в размер на *** лева и е планиран и разход за социални осигуровки за работниците, в размер на *** лева, а за управителя - в размер на *** лева; II-ра година/2017 год./ - планиран брой на заети лица: 1 бр. управител - без планиран разход за заплата и 6 бр. заети лица на позиция производствен персонал, при месечна заплата от *** лева за всеки зает, като е планиран разход за заплати на годишна база, в размер на *** лева и е планиран и разход за социални осигуровки за работниците, в размер на *** лева, а за управителя - в размер на *** лева; III-та година/2018 год./ - планиран брой на заети лица: 1 бр. управител - без планиран разход за заплата и 6 бр. заети лица на позиция производствен персонал, при месечна заплата от *** лева за всеки зает, като е планиран разход за заплати на годишна база, в размер на *** лева и е планиран и разход за социални осигуровки за работниците, в размер на *** лева, а за управителя - в размер на *** лева. В т.7 от заключението на съдебно-икономическата експертиза, вещото лице е посочило, че заетите лица на работа в обект „Семеен хотел” в ***, община Джебел, област Кърджали, през 2016 год. са 1.92 бр., в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик, като през 2016 год. е поддържано социално и здравно осигуряване за 1.92 бр., в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик и че процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в Бизнес плана на ЕТ „НУР ТУР - А. М.” за 2016 год. е 32%. В същата т.7 е посочено, че заетите лица на работа в обект „Семеен хотел” в ***, ***, през 2017 год. са 2.67 бр., в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик, като през 2017 год. е поддържано социално и здравно осигуряване за 2.67 бр., в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик и че процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в Бизнес плана на ЕТ „НУР ТУР - А. М.” за 2017 год., е 44.50%.

В т.7 е посочено също, че заетите лица на работа в обект „Семеен хотел” в ***, ***, през 2018 год. са 2.83 бр., в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик, като през 2018 год. е поддържано социално и здравно осигуряване за 2.83 бр., в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик и че процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в Бизнес плана на ЕТ „НУР ТУР - А. М.” за 2018 год. е 47.16%. В т.7 на заключението вещото лице е посочило, че средно аритметично за трите години, заетите лица в обект „Семеен хотел” са 2.47 бр., а процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в Бизнес плана на ЕТ „НУР ТУР - А. М.”, средно аритметично за трите финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., е 41.22%.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на зактоносъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публични са вземанията недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

В нормата на §1, т.13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11, ал.1, т.4 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

На следващо място, съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

От посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” - РА е издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мярката по чл.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. В случая, оспореният АУПДВ е издаден именно от лицето, изпълняващо тази длъжности следователно, следва да се приеме, че обжалваният АУПДВ е издаден от материално компетентен орган.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са необходими за неговата валидност, съгласно указаното в чл.59, ал.2 от АПК, включително всички фактически и правни основания за постановяването му. Посочени са правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие, както и съдържанието на разпоредените правни последици.

Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР за периода 2007 - 2013 год. са регламентирани в цитираната Наредба №29 от 11.08.2008 год., издадена от министъра на земеделието и храните/Обн., ДВ, бр.76 от 29.08.2008 г., посл.изм. и доп., ДВ, бр.76 от 02.10.2015 г., в сила от 02.10.2015 г./. Съгласно §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба №29 от 11.08.2008 год., „проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.

Нормата на чл.26, ал.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. регламентира, че кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл.43 от УПДФЗ по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение.

Съгласно разпоредбата на чл.16 от Наредба №29/2008 год., един от задължителните документи е изготвен от бизнес план, който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец (приложение №3) за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls”. Съгласно ал.2 на същия чл.16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредба №29/2008 год. В §1, т.6 от ДР на Наредба №29/2008 год. е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност”, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес, а легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост” е дадена в §1, т.26 от ДР на Наредба №29/2008 год., като според същата, това е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба №29/2008 год., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение №6, тоест оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 312, посочени в чл.2 от Наредбата, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по проекта за съответния период. От изложеното следва, че след като бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ/В т.см. - Решение №1581/08.02.2021 год. по адм.дело №8437/2020 год. на ВАС – 8-мо отделение; Решение №6690/04.06.2020 год. по адм.дело №13736/2019 год.; Решение №15642/16.12.2020 год., Решение №15240/10.12.2018 год. по адм.дело №13050/2017 год. и др./.

Между страните не е спорно, че ползвателят е извършил одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект, т.е. проектът „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.** по плана на ***”, одобрен с Договор №*** от *** год., е изпълнен.

В случая фактическите съображения, послужили като основания за издаване на обжалвания акт, са следните:

1. Неизпълнение във висока степен на заложените в бизнес плана приходи, доказващи жизнеспособността на инвестицията, т.е. неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с Договор №*** от *** год. бизнес план.

2. Неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри по отношение на създадени нови работни места.

3. Липса на валидна застрахователна полица за периода от 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., за финансираните активи.

4. Установени създадени изкуствени условия за допустимост за финансиране и получаване на предимство за финансиране пред други кандидати.

От контролните листове за извършените проверки на място и най-вече от приетото без оспорване от страните заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза безспорно се установява твърдяното от административния орган неизпълнение на финансовите показатели по одобрения бизнес план, както и на заложените в бизнес плана параметри по отношение на създадени и поддържани нови работни места. От тези доказателства се установява, че изпълнението на заложените в бизнес плана приходи, доказващи жизнеспособността на инвестицията, т.е. изпълнението на финансовите показатели по одобрения бизнес план,  средно аритметично за трите пълни финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., е 6.63% за три пълни финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., съответно процентът на неизпълнение по този показател от бизнес плана е много над 50%. От същите доказателства се установява, че процентът на изпълнение на одобрения бизнес план по показателя устойчива заетост, т.е. създадени и поддържани нови работни места, е средно аритметично 41.22% за три пълни финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год. и съответно, процентът на неизпълнение и по този показател от бизнес плана е над 50%. Безспорно е установена и липсата на валидна застраховка, т.е. на валидна застрахователна полица, за периода от 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., за финансираните активи.

Налице е било основанието за връщане на изплатените средства по чл.46, ал.1 от Наредба №29/2008 год., поради неизпълнение от ползвателя на нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, както е приел и административният орган. Размерът на средствата, които следва да бъдат възстановени, е определен правилно по правилото на чл.46, ал.2 от Наредба №29/2008 год. и в съответствие с т.18, т.27 и т.30 от Приложението към раздел I „Общи положения” от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год. (Обн., ДВ, бр.69/30.08.2019 г., в сила от същата дата) и чл.3, ал.1 от същите Правила. Органът е отчел вида, степента и продължителността на неизпълнението по проекта. Следва да се отбележи, че Правилата са утвърдени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - РА, каквото изискване поставя разпоредбата на чл.27, ал.9 от Закона за подпомагане на земеделските производители и са обнародвани в ДВ, бр.69 от 30.08.2019 год., като посочените Правила са действащ нормативен административен акт и именно въз основа на тях следва да бъде определена подлежащата на възстановяване финансова помощ за установеното от административния орган за неизпълнението на Договор №*** от *** год., сключен по мярка 312 „Подкрепа за създаване и модернизиране на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год. са нормативен акт, приложим в процесния случай, тъй като оспорения АУПДВ е издаден при тяхното действие, а освен това, проверката за законосъобразността на тези Правила е приключила с Решение №3618/10.03.2020 год. на ВАС, пост. по адм.дело №14154/2019 год. - I отд., оставено в сила с Решение № 15545/15.12.2020 год. на ВАС по адм.дело №8071/2020 год. - 5-членен състав. Следва да се съобрази, че приетите от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”- РА Правила не извършват преценка на юридически факти, настъпили преди одобрението им. С тези Правила не се установяват нарушения на задължения на ползвателя и не се променят правните последици, настъпващи вследствие на нарушение на задълженията по сключени договори за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и модернизиране на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. Тъй като още преди приемането на Правилата, законодателят в Наредба №29 от 2008 год. е определил видовете нарушения на договорни и нормативни задължения на ползвателите по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности” по ПРСР 2007 - 2013 год. и ясно са посочени правните последици при установяване на тези факти, а именно - правото на ДФ „Земеделие” - РА да иска пълно или частично възстановяване на вече изплатената финансова помощ, тези Правила имат за цел да създадат ясни и прозрачни критерии при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ в случаите, при които ДФ „Земеделие” - РА упражни правото си да иска възстановяване на изплатената помощ, при наличие на нарушения на задълженията на ползвателите по мярка „Подкрепа за създаване и модернизиране на микропредприятия” по ПРСР 2007 - 2013 год. Съгласно чл.2, ал.1, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд „Земеделие” - РА или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ. Доколкото в настоящия случай са установени нарушения на договорни задължения на бенефициера, произтичащи от договор от 13.10.2014 год. за отпускане на финансова помощ по мярка 312, процесните правила са приложими към установените нарушения.

Съгласно т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения” от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 год., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи, както безспорно е доказано, че е в случая и това е продължило в упоменатия проверяван период/три пълни финансови години/, считано от началото на 2016 год., размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е 100%, който размер правилно е определен в пълния размер на отпусната финансова помощ от *** лева, за описаното по т.I от АУПДВ неизпълнение на бизнес плана. За неизпълнението на бизнес плана, описано по т.II от АУПДВ, съгласно т.18 от Правилата, когато това неизпълнение е по-голямо от 50% спрямо заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост, както отново е безспорно установено в случая, подлежи на възстановяване 100% от предоставената финансова помощ по Договора, поради което правилно е определена подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ в размер на *** лева. За описаното неизпълнение по т.3 от АУПДВ, също безспорно доказано, съгласно т.27 от Правилата се предвижда финансова санкция в размер на 5% от цялата предоставена финансова помощ – *** лева, като в случая, размерът на санкцията по тази точка от акта правилно е определен в конкретния размер от *** лева.

В хода на извършените две проверки на място и от събраните в хода на същите писмени доказателства са установени факти и обстоятелства, водещи до заключение, че са налице функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката, в противоречие с целите на мярката, което представлява, т.е. се явява самостоятелно основание за претендиране от страна на ДФ „Земеделие” за възстановяване на цялата изплатена субсидия, въз основа на т.4.4., буква „е” от Договор №*** от *** год., респективно чл.46, ал.3, т.1, предл.II/второ/ от Наредба №29 от 11.08.2008 год., която регламентира, че Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми, заедно със законната лихва върху тях, когато изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба.

Съдът в настоящия състав намира, че обосновано и в съответствие с доказателствата, събрани в хода на извършените проверки и приобщени като доказателства и по настоящото дело, административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав на изкуствено създаване на условия за допустимост за финансиране, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел да се получи предимство, в противоречие с целите на мярката, което е основание за изискуемост на цялата изплатена финансова помощ. В мотивите към оспорения АУПДВ много подробно и детайлно – на шест страници, са описани установените факти и обстоятелства, които водят до този извод, както и писмените доказателства, които ги установяват, като следва да се посочи, че тези изводи по никакъв начин не са опровергани от жалбоподателя в хода на настоящото производство, а и нито в жалбата, нито в хода по същество и в представената писмена защита не са изложени съществени и основателни доводи и аргументи, които дори да разколебават този извод на административния орган. Тук следва да се отбележи, че нормативно е заложено в чл.7, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. на МЗХ, че финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката.

В крайна сметка, правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл.3, ал.1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., е определен и общият размер на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, а именно *** лева, като най-голямо по размер и представляващо 100% от получената субсидия.

Така, поради изложените съображения, съдът в настоящия състав приема, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год. на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год., е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и изискуемото се съдържание, при спазване процесуалните правила и разпоредби и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по издаването му, както и в съответствие с целта на закона, т.к. определянето на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане чрез АУПДВ е начин да се възстанови положението преди извършването на разхода от съответния европейски фонд, който разход е признат за недопустим или незаконосъобразен, т.е. целта е да се поправи причинената вреда и се състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния проект и в този смисъл, този акт не е санкция, а вид договорна отговорност на бенефициера заради неизпълнени договорни и нормативни задължения, поети с подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответната мярка за подпомагане. От горното следва, че по отношение на оспорения АУПДВ не е налице нито едно от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ДФ „Земеделие” направените по делото разноски, възлизащи в размер общо на 8492.92/осем хиляди четиристотин деветдесет и два лв. и 92 ст./ лева, съгласно представения списък на разноските, в това число - заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за един адвокат, в размер на 7729.92/седем хиляди седемстотин двадесет и девет лв. и 92 ст./ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2021 год./л.242/, Фактура №*** от *** год., издадена от Адвокатско дружество „***” ***, ***, с ДДС №***/л.243/ и бюджетно платежно нареждане  №*** от *** год. на „Юробанк” АД ***/л.244/ и платено възнаграждение за назначеното по делото вещо лице, в размер на 700.00/седемстотин/ лева, съгласно представеното бюджетно платежно нареждане от 09.03.2021 год. на „Уникредит Булбанк” АД/л.258/.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.IV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

  

                                        Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представляван и управляван от А. М. М., против Акт за установяване на публично държавно вземане №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., издаден от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год. на Държавен фонд „Земеделие” - град София.

ОСЪЖДА ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представляван от А. М. М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – град София направените разноски по делото, общо в размер на 8492.92/осем хиляди четиристотин деветдесет и два лв. и 92 ст./ лева.

Преписи от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                  С Ъ Д И Я :