№ 1673
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500222 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозирано
Възражение (наименовано неправилно като въззивна жалба) от страна на „Еко
Чистота Бургас“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“, бул. „Генерал Владимир Вазов“ № 11
по реда на чл. 423 от ГПК, в което се посочва, че постановената заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не е връчена по надлежния ред на
дружеството. Претендира се съдът да приеме депозираното възражение за
допустимо и основателно и делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас
за продължаване на съдопроизводствените действия по заповедното
производство. В депозираното възражение се посочва, че дружеството чрез
своите представители е узнало за първи път за постановената Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на дата – 21.10.2021г. – датата, на която
им е била връчена покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител
лично на Управителя на дружеството – Тихомир Атанасов. Посочва, че
връчването на издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
извършено от Районен съд – Бургас не е надлежно, тъй като връчителят е
посетил адреса на длъжника само веднъж, както и не е положил достатъчно
усилия да събере данни за наличието или липсата на офис на дружеството на
посочения адрес, тъй като в случай, че бе сторил това, то би достигнал до
канцеларията на дружеството. Твърди се, че е нарушена процедурата по чл. 50
от ГПК. В депозираното възражение се оспорва истинността на
1
удостовереното от връчителя обстоятелство, че на посочения адрес
дружеството няма офис. Заявява, че дружеството не е променяло своя адрес
на управление, поддържа своя офис там, развива дейността си именно на
посочения адрес на управление и в този офис работят наети в дружеството
служители. Посочва се, седалището на дружеството се намира че територията
на „ДК Домостроене Бургас“ – в сграда в общ двор с други сгради, до които
сгради се достига посредством общ портал.
Ответната страна по депозираното възражение – „Стоми Билдинг“
ООД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмено становище, в което
оспорва депозираното възражение и счита, че същото като неоснователно
следва да бъде оставено без уважение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на
закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е депозирано Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Стоми Билдинг“ ООД със седалище гр.
Бургас, с което се претендира да бъде разпоредено длъжникът „Еко Чистота
Бургас“ ЕООД да заплати на заявителя сума в размер на 18 804, 02 лева,
представляваща неизплатено задължение по сключен Договор за извършване
на строително-монтажни работи от 19.02.2021г. и издадена въз основа на този
договор Фактура № 20/02.03.2021г., ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до съда до
изплащане на вземането.
Въз основа на депозираното заявление е постановена Заповед №
1780 от 16.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, постановена по
частно гр. дело № 4858/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на
която е разпоредено длъжникът „Еко Чистота Бургас“ ЕООД със седалище гр.
Бургас да заплати на „Стоми Билдинг“ ООД със седалище гр. Бургас сума в
размер от 18 804, 02 лева, представляваща неизплатено задължение по
сключен Договор за извършване на строително-монтажни работи от
19.02.2021г. и издадена въз основа на този договор Фактура №
20/02.03.2021г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението до съда до изплащане
на вземането.
2
По делото е изпратено съобщение за постановената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, от което е видно, че
дружеството – „Еко Чистота Бургас“ ЕООД е търсено на адрес – гр. Бургас,
кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ 11 . Видно от направеното
отбелязване от страна на връчителя на посочения адрес на дата – 02.08.2021г.
не е открит офис на дружеството, липсва табела и пощенска кутия. Видно от
представеното по делото съобщение – на дата – 02.08.2021г. е залепено
уведомление на входа на сградата.
След връщане на изпратеното съобщение, съдът е постановил
Разпореждане № 6159 от 24.09.2021г. по частно гр. дело № 4858/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е разпоредено да се издаде
изпълнителен лист в полза на заявителя по делото съобразно постановената
по делото заповед. Съдът в своето разпореждане е приел, че издадената
заповед за изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 50 от
ГПК във връзка с чл. 47 от ГПК след залепване на уведомление на адреса,
посочен като седалище и адрес на управление на дружеството – длъжник на
03.08.2021г., който срок е започнал да тече на 18.08.2021г. и в едномесечен
срок от тази дата – тоест – до 18.09.2021г. не е постъпило възражение от
страна на длъжника. В своето разпореждане съдът е приел, че заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила.
По делото не се спори, че заявителят се е снабдил с изпълнителен
лист и е образувано изпълнително дело № 688/2021г. по описа на ЧСИ Делян
Николов и по това дело на дата – 21.10.2021г. на адреса на управление на
дружеството е връчена покана за доброволно изпълнение, получена лично от
Управителя на дружеството. При това положение, съдът приема, че именно
това е датата, на която дружеството чрез своя представител е узнало за
постановената Заповед № 1780 от 16.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 4858/2021г.
по описа на Районен съд – Бургас и като взе предвид, че настоящото
възражение е депозирано в съда на дата – 08.11.2021г. приема, че същото е
депозирано в предвидения по чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок от
узнаване на заповедта за изпълнение, допустимо е и следва да бъде
разгледано по същество.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.,
3
постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК
разпоредбите на чл. 407 и чл. 423 от ГПК имат различно приложно поле.
Когато длъжникът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал
възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид
(например защото възражението не е било приложено своевременно по
делото), защитата му следва да се реализира по реда на чл. 407 от ГПК,
защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в
сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът
твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно
връчване на заповедта (например защото му е връчена чрез залепване на
уведомление при липса на предвидените в чл. 47 от ГПК предпоставки за
това, връчена е на съсед и пр.), налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от
ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.
В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят твърди, че
издадената заповед за изпълнение не му е връчена надлежно, тъй като е
невярно отразяването на връчителя, че на посочения в съобщението адрес
дружеството няма офис и не са намерени служители, на които да бъдат
връчени книжата по делото. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че
в конкретния случай длъжника твърди, че изпратеното съобщение изобщо не
е достигнало до него и е налице ненадлежно връчване на заповедта, то съдът
намира, че защитата му следва да се осъществи именно по реда на чл. 423, ал.
1 от ГПК.
По отношение на депозираното възражение по чл. 423, ал. 1 от
ГПК, БОС намира за установено следното:
На основание чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд, когато заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.
От събраните по делото доказателства се установява, че съдът е
връчил съобщение на „Еко Чистота Бургас“ ЕООД на адреса, посочен от
страна на заявителя в депозираното пред съда заявление, който адрес съвпада
с адреса на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър – гр.
Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов № 11“ - това
обстоятелство не се оспорва от страна на длъжника. По делото се спори по
4
отношение на това, че връчването е останало ненадлежно, тъй като
връчителят не е положил достатъчно усилия да открие офиса на дружеството.
От изпратеното по делото съобщение се установява единствено
обстоятелството, че връчителят е констатирал, че на посочения адрес няма
офис на дружеството, няма табела и пощенска кутия.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
изразена и в Решение № 279 от 24.01.2015г., постановено по гр. дело №
2769/2014г. по описа на ВКС на РБ, Решение № 15 от 09.03.2018г.,
постановено по гр. дело № 3719/2017г. по описа на ВКС на РБ и Определение
№ 60369 от 20.10.2021г., постановено по гр. дело № 2172/2021г. по описа на
ВКС на РБ се приема, че за да се приеме, че търговецът е напуснал адреса,
вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес, връчителят
трябва да е удостоверил, че на адреса отсъства название на фирмата на
търговеца, означено с табела в сграда или помещения, в които пребивават
негови служители, както и да отрази сведения, относно пребиваването на
търговеца на въпросния адрес, времето на същото пребиваване. Необходимо
е, освен това, връчителят да посочи в съобщението от кои лица е събрал
сведенията, както и да впише имената на същите лица, адресите им, или ако
сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена,
длъжности, адреси на фирмите, в които работят лицата, дали тези сведения.
Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се
удостовери по надлежния ред кога и как са събрани сведения за
пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна
проверка, дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на
съответната фирма. Констатацията, че на адреса няма представители на
търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога и как са
събрани сведения за това, опорочава връчването на съобщението. В
конкретния случай е безспорно, че връчителят единствено е посочил, че
дружеството няма офис на посочения адрес, но няма посочване от къде и по
какъв начин са събрани тези сведения. По делото не се спори, а това
обстоятелство се установява и от справка в интернет страницата на
дружеството, че на посочения адрес на управление на дружеството има и
други сгради, както и се помещават и офисите на други дружества и е
достъпна възможността връчителят да събере сведения относно
местонахождението на офис, канцелария или служители на търсеното
5
дружество.
От друга страна - дори и да се приеме, че връчителят е залепил
уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, то по делото няма данни, че
съобщението е било залепено именно на сграда, в която се намира офиса на
„Еко чистота Бургас“ ЕООД, предвид обстоятелството, че в имота има
няколко сгради и не е отразено точно на коя сграда е извършено залепването,
а е безспорно, че при залепване на уведомление на дружество, връчителят
следва да го залепи на офиса на дружеството в случаите когато офис има, но
връчителят не е могъл да осъществи достъп до този офис или не е намерил
служител, който да получи съобщението.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че при
така удостоверените данни, не може да бъде направен категоричен извод за
напускане на дружеството – длъжник в заповедното производство от
вписания в Търговския регистър адрес на управление, само при наличието на
която хипотеза е приложимо фингираното връчване по реда на чл. 50, ал. 2 от
ГПК.
При това положение и с оглед липсата на отразяване от страна на
връчителя по какъв начин е направил констатациите за липса на офис на
адреса на управление на дружеството, непосочване на обстоятелството дали и
от кого са събрани конкретни сведения за това обстоятелство, както и липсата
на данни къде точно е залепено уведомлението по чл. 50, ал. 4 от ГПК,
настоящата инстанция намира, че прилагането на разпоредбата на чл. 50 от
ГПК е неправилно и издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 4858/2021г. по описа на Районен съд – Бургас не е била
връчена надлежно от страна на съда на длъжника „Еко Чистота Бургас“
ЕООД, поради което и на основание чл. 423, ал. 1 от ГПК депозираното
възражение е основателно и следва да бъде прието.
Предвид обстоятелството, че съдът констатира, че връчването на
съобщението за постановената заповед за изпълнение е нередовно на
формално основание – нередовно оформено съобщение, то намира, че се
налага делото да бъде внесено в открито съдебно заседание и да бъдат
допуснати гласни доказателства.
На основание чл. 423, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че
се касае за постановена заповед да изпълнение на парично задължение по
6
реда на чл. 410 от ГПК съдът следва да спре изпълнението й.
Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на „Еко Чистота Бургас“ ЕООД със
седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
„Победа“, бул. „Генерал Владимир Вазов“ № 11, представлявано от
Управителя Тихомир Иванов Атанасов против издадената Заповед №
1780/16.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по частно гр. дело № 4858/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас, по която е издаден и изпълнителен лист.
СПИРА изпълнението на Заповед № 1780/16.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно
гр. дело № 4858/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за изпълнение на
процедурата по чл. 423, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7