Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 20.07.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и девети юни,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
33 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №19-0356-000442/29.11.2019г
на Началника на РУ на МВР-Тетевен.
Жалбодателят, редовно призован се явява в съдебно
заседание,както и се представлява се от адвокат С.С.-***. Последният навежда в жалбата
доводи,поддържани и в съдебно заседание, че атакуваното постановле3ние
неправилно,необосновано и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Категорично твърди,че не е виновен за ПТП.На 19.11.2018г
тръгнал рано сутринта от село Г.,Лов. обл. по посока село Б И.През нощта бил
валял сняг,пътят бил непочистен,имало коловози.С жалбодателя се возела
приятелката му Р.М.Р.,било тъмно.Движел се бавно,възможно най-вдясно.В един
момент срещу него възприел светлини,като няма спомен какво точно се е
случило.По-късно разбрал,че са били блъснати от товарен автомобил,а след удара
си е глътнал езика.С автомобил на бърза помощ е докаран в Тетевен,а оттам с
линейка е транспортиран в болница в град Плевен.
По случая е било образувано досъдебно производство,което е
било прекратено с постановление на прокуратурата.В описателната част на
нарушението,посочено в наказателното постановление е описано нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП,а
квалификацията на нарушението е по чл.20,ал.2 от ЗДвП.Подобно е и съдържанието
на акта за установяване на административно нарушение.Счита,че е налице смесване
на нормите на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,твърди,че се касае за нарушения на
разпоредбите на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,както и на чл.42,т.4 от ЗАНН.Твърди,че
при издаване на акта са допуснати множество съществени неотстраними процесуални
нарушения.От датата на ПТП-19.11.2018г е започнал да тече срока за издаване на
АУАН,който в случая е тримесечен.Актът е подписан само от един свидетел,като
нито актосъставителя,нито свидетеля по акта са очевидци на случая.Другият
участник в ПТП е напуснал мястото му,поради което акта е следвало да бъде
подписан от двама свидетели и то ако няма свидетели-очевидци,а такива е
имало,включително и приятелката му Р.М.Р..В акта и наказателното постановление
не е посочено мястото на извършване на нарушението-няма път трети клас №ххх-с.Г.-с.Б
И,Община-Тетевен.Този път нито е трети клас,нито е под този номер,който е
посочен в акта и наказателното постановление,т.е. липсата на място на
извършване на нарушението също е съществено процесуално нарушение.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка на съда
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена
без последствия и се потвърди наложеното наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл
се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по
степен, място и материя орган.
От писмените и гласни доказателства-показанията на
свидетелите Х.И.Х.,В.С.Х.,Р.М.Р.,А.Р.С.,О.
И.Р.,Р.И.Р,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по
делото:
За соченото в жалбата пътно-транспортно произшествие е било
образувано Досъдебното производство №323/2018г
по описа на РУП-Тетевен, за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ във
връзка с чл.342 ал.1 от НК, извършено на 19.11.2018 година в с.Г., Ловешка
област.По същото е било установено, че на 19.11.2018г, около 06,30 часа,
товарен автомобил „хххххххххх управляван от свид.Б Д П се движел по път хххв
посока от с.Б.И.към с.Г., Ловешка област. По същото време, но в обратна посока
от с.Г. към с.Б.И.се движел лек автомобил „ххххххххххх управляван от М.А.Н.,
като асфалтовата настилка била заснежена.При километър ххх, в района на пътна
крива лекият автомобил „П“ не се вписал в кривата и макар водачът да завъртял
волана наляво, колата продължила движението си направо, поднесла се по посока
обратна на часовниковата стрелка и навлязла в лентата за насрещно движение, при
което последвал удар между предната част на товарния автомобил и дясната
странична част на лекия автомобил.
От заключението на изготвената по досъдебното
производство автотехническа експертиза е установено, че скоростта на движение на
лекия автомобил „П“ преди удара е била 73,8 км/ч., а тази на товарния автомобил
„ххх“ е била 77,51 км/ч. Мястото на удара е в дясната по посока с.Г. лента за
движение и критичната скорост за преодоляването на завоя е 70 км/ч.Причината за настъпването на ПТП е внезапното навлизане на лекия автомобил „Пежо“ в лентата за
насрещно движение.Вписването на лекия автомобил в кривата и запазването на
траекторията му в дясната лента е било осъществимо при движение със скорост по
ниска от критичната такава от 70 км/ч. Вещото лице е приело, че дори товарният
автомобил да е бил спрял, при тази скорост и траектория на движение на лекия
автомобил П удар е щял да настъпи, както и че при създалата се ситуация ПТП е било непредотвратимо чрез
спиране.Вещото лице е приело също, че заснеженото пътно платно е
намалило коефициента на сцепление на колелата на автомобилите и пътя и е
изисквало повишено внимание при управлението, но не е пряка причина за
настъпване на ПТП. Първоначалната загуба на устойчивост на лекия автомобил е
предизвикана от движение със скорост над критичната за завоя при конкретните
условия и причината за удара е внезапното навлизане на лекия автомобил П в
лентата за насрещно движение.
Вследствие на настъпилото ПТП пострадал именно водача
на лекия автомобил П и настоящ жалбодател М.Н., като от заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че на същия е
причинена травма на главата, изразяваща се в загуба на съзнание, което обуславя
разстройство на здравето, временно опасно за живота.На возещата се в лекия
автомобил Пежо свид.Р Р е причинена травма на главата без данни за загуба на
съзнание, които са и причинили болка и е налице телесно увреждане, което е леко
такова по смисъла на закона.
С постановление от 24.04.2019г на Районна
прокуратура-Тетевен е било прекратено
образуваното наказателно производство по досъдебното производство,на основание
чл.24,ал.1,т.1 от НПК,а постановлението изпратено на началника на
РУП-Тетевен,за образуване на адм.-наказателно производство срещу жалбодателя.По
отношение на законосъобразността и обосноваността на постановление е осъществен
съдебен ксонтрол и същото е потвърдено.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът
счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбодателя,в
които развива тезата си,че актът за установяване на административнно нарушение
е съставен извън срока по чл.34,ал.1 от ЗАНН и недопустимо е било образувано
административнонаказателно производство,поради следните съображения:
На първо място, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган. На следващо място в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е предвидено,
че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на
акта. Следователно в хипотези като процесната, правната норма изключва не
само необходимостта, но и възможността да се съставя акт за установяване на
административно нарушение. Функцията на този констативен акт е да удостовери
възприетото от контролния административен орган противоправно деяние (действие
или бездействие) по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, като свидетелства в качеството си
на официален документ за констатираните факти и съответните обстоятелства, при
които те са проявени. В случаите, при които е образувано производство по
реда на НПК, всички данни относно противоправното деяние (действие или
бездействие), констатираните факти и обстоятелства, при които те са проявени,
писмените материали и иззетите вещи, ако има такива, се съдържат в съответната
преписка, като удостоверителните волеизявления относно същите са обективирани в
акта на прокурора, с който е отказано да се образува наказателно производство
(в настоящата хипотеза това е сторено в постановление от 24.04.2019
г. за отказ да се образува наказателно производство на прокурор при
Районна прокуратура-Тетевен). Ето защо Законът за административните
нарушения и наказания не изисква и не предвижда процесуалноправно основание и
ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в
хипотезите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
В тази връзка изготвянето на АУАН в случаите, когато
прокурорът е отказал да образува наказателно производство, няма за правна
последица слагането в ход на административнонаказателно производство и
съответно изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от момента на неговото
съставяне. Гореизложените съображения, пренесени на плоскостта на настоящия
казус, водят до извод, че административнонаказателното производство е сложено в
ход към 15.07.2019 г., когато Постановлението за отказ да се образува
наказателно производството е постъпило и регистрирано в деловодството на РУП-Тетевен/в.ж. печат на писмо-горен десен ъгъл
на стр.11-та от делото/ ,т.е. то е влязло в сила и е изпратено за евентуално
осъществяване на административнонаказателна отговорност. Следователно
шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, в който е следвало да бъде
издадено наказателното постановление, е започнал да тече на 15.07.2020 г. и е спазен от наказващия орган към момента на
издаване на атакуваното наказателно постановление.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с ДВ бр.
63 от 2017 г. хипотезата на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН беше
допълнена със случаите на отказ на прокурора да образува наказателно
производство и препращане на материалите на наказващия орган - каквато е и
процесната хипотеза, като допълнената разпоредба е в сила от 06.11.2017 г.
Следователно към момента на получаване в РУП-Тетевен на процесния отказ на
прокурора да образува досъдебно производство, то правилото, че производството
се счита образувано без съставянето на АУАН, е било действащо право, с което
наказващият орган е трябвало да се съобрази.
На следващо място, тъй като по изричната разпоредба на
закона АУАН не се съставя, ако все пак в противоречие със законовите разпоредби
такъв бъде издаден, то той не произвежда правно действие. В този смисъл
нарушаването на сроковете за съставянето му по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН не
може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП. Доколкото АУАН в тази
хипотеза не произвежда правно действие, то същият не се явява и надлежно
процесуално действие, което да прекъсне давността за издаване на НП. Обстоятелството,
че не се дължи съставяне на АУАН, а ако такъв е съставен, той не
произвежда правно действие е и трайно застъпено в съдебната практика: така Решение №2468 от 14.11.2013 г. по к.а.н.д. №
2279/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1830 от 27.10.2017 г. по к.а.н.д. № 1897/2017 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1501 от 25.07.2016 г. по к.а.н.д. № 1236/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1501 от 25.07.2016
г. по к.а.н.д. № 1236/2016 г. на Административен съд – Пловдив. По
посочените съображения неоснователни са възраженията в жалбата дали АУАН е
издаден в рамките или извън тримесечния срок от откриването на нарушителя. В
настоящата хипотеза съставяне на АУАН въобще не се дължи, същият не произвежда
правно действие и евентуалните пороци при съставянето му не могат да опорочат
цялото производство.
Поради същите съображения неоснователно е и възражението,че
АУАН е съставен само в присъствие на един свидетел и той не е очевидец.
Съдът констатира и че процесното постановление на прокурора
за отказ да образува наказателно производство ясно и конкретно очертава фактите
и обстоятелствата, описващи конкретно извършеното деяние и неговия извършител,
поради което е годно да замести АУАН. В случая не е имало неяснота нито относно
самоличността на дееца, нито за признаците от фактическа страна на деянието,
като единствено правната преценка за това дали установените факти се субсумират
под състава на административното нарушение е следвало да се извърши от
компетентния за това орган.
Не се споделят доводите на жалбодателя за това,че в акта и
наказателното постановление не е посочено мястото на нарушението.Както се
изложи,наказателното постановление е издадено на база писмените материали от
досъдебно производство №323/2018г по описа на РУП-Тетевен,след влизане в сила
на постановлението за неговото прекратяване и изпращането му на наказващия
орган за образуване на административнонаказателно производство. Мястото на
нарушението е посочено от наказващия орган на база данните от огледния протокол,съставен
констативен протокол с пострадали лица и заключението на изготвеното по
досъдебното производство автотехническа експертиза.Доказателства за това,че
мястото на нарушението е погрешно посочено от наказващият орган,т.е. че същото
погрешно е отразено и по писмените доказателства по досъдебното производство,не
са ангажирани в хода на настоящето производство от жалбодателя.
По същество на делото,решаващият състав намира,че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно,правилно и обосновано.
Жалбодателят е санкциониран за нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП,като текстово наказващият орган е посочил елементите от състава на
нормата,които жалбодателят е нарушил при избиране на скоростта си на движение
на сочената дата и място на извършване на нарушението,а именно: атмосферни
условия,релеф,условия на видимост,интензивност на движение и други
обстоятелства“.
При
извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост, е без значение с
каква скорост се е движил водача и каква е причината за настъпване на ПТП, а от
значение е единствено дали водачът се е съобразил с всеки един от
конкретноизброените елементи на пътната обстановка. Именно скоростта трябва да
бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при
необходимост реакцията на водача да предотврати евентуалното настъпване на
пътнотранспортно произшествие. В разпоредбата на чл.20, ал.2 изрично са
изброени тези елементи на пътната обстановка. Несъобразяването дори и само с
един от тях, ирелевантно кой, е достатъчно основание да се приеме, че от
обективна страна са налице белезите на това нарушение. Според разпоредбата на
чл.20, ал.2 ЗДвП те са 8: атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.
Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в наказателното постановление административно нарушение. Нарушението е доказано от обективна и субективна страна,в предвид гласните доказателства,събрани в настоящето производство и писмените такива по ДП №323/2018г по описа на РУП-Тетевен.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие." Със санкционната норма на чл. 179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП, движението с несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в административно нарушение. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети." Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни елементи на нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена скорост – несъобразена с атмосферните условия и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП, от което да са последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети. По делото са установени и доказани следните факти: движение с несъобразена с атмосферните условия,релеф,условия на видимост,интензивност на движение скорост, такава, че при предвидимо препятствие пред водача на ППС, същият да може да спре и причиняване на ПТП. По отношение скоростта същата следва да е съобразена с всички посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства, с цел водачът да е в състояние да спре при евентуално наличие на предвидимо препятствие. В този смисъл в НП е описано наличието предвидимо препятствие, което да е било е предпоставка за ПТП. Всички свидетели по делото твърдят, че пътят е бил ,заснежен,хлъзгав, мокър ,пътното платно не е било добре почистено от снега,имало образувани коловози. По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за което е наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и нарушителя.
Атакуваното
наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл.
57 от ЗАНН.
В
предвид изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-0356-000442/29.11.2019г на Началника на РУ към ОДМВР Ловеч,РУ-Тетевен,с
което за нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП,на М.А.Н.,ЕГН:********** *** наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200.00/двеста/лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :