Определение по дело №143/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 220 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. К. З., Ч. А. Д. Л.Х., против определение от 05.04.2011 г. на Районен съд – С., постановено по г.д. № 147/2011 г., в частта, с която е отхвърлено като недопустимо искането на жалбоподателката за привличане на Д. К. З. и М. Н.К. (З.) като трети лица – помагачи в процеса на нейна страна. В жалбата се твърди, че интересът от привличане на трето лице и интересът от встъпване на трето лице е идентичен. Жалбоподателката прави оплакване, че първостепенният съд не е изследвал в пълнота наличието на конкретните основания, обуславящи правния интерес от привличането/встъпването в процеса на посочените лица. Излага съображения, че още в отговора на исковата молба тя като ответник по г.д. № 147/2011 г. по описа на РС – С., е поддържала становището, че именно тези лица са действителните носители на претендираното от ищеца право на собственост. Конкретният интерес от участието им в процеса произтича от опасността да се затрудни или усложни защитата им при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Положението на третите лица, чието привличане е поискано, в голяма степен се доближава до главното встъпване по чл. 225 от ГПК, което в случая е ненужно, тъй като жалбоподателката не оспорва и се съобразява с техните права. Поради изложените съображения жалбоподателката моли съда да отмени определение от 05.04.2011 г. на Районен съд – С. в частта, с която е отхвърлено искането й за привличане на Д. К. З. и М. Н. К. (З.) като трети лица – помагачи и вместо него да постанови друго, с което да конституира същите като помагачи на нейна страна, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Н. Г. В. – ответник в производството пред първата инстанция, в който излага становище, че определението в атакуваната част трябва да бъде оставено в сила.

Частната въззивна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване на първостепенния съдебен акт.

Окръжен съд - Б., след като обсъди мотивите на атакувания съдебен акт, възраженията в подадената частна жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Пред Районен съд - С. са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които се иска да бъде установено по отношение на ответниците Н. Г. В. и М. К. З., че Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., е собственик на следния недвижим имот: 14/15 от къща на два етажа с по две стаи и антре на етаж с принадлежащо към нея таванско помещение, заедно с прилежащи 70.00 кв.м. от парцел XI в кв. 53, целият от 638 кв.м, а именно сграда с идентификатор 653334.300.742.6 с предназначение жилищна сграда – еднофамилна с адрес Г. С., ул.”С.” № 14, както и искове с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 153/14.06.2007 г., рег. № 1678, д. № 338/2007 г. и нотариален акт № 114, том 3, регистър 1000 от 14.08.2001 г., издаден от Служба по вписванията – С..

В отговора на исковата молба жалбоподателката М. К. З. твърди, че с договор за продажба на държавен жилищен имот от 18.04.1960 г. на И. Н. З. е продаден държавен имот, находящ се в Г. С., парцел XI в кв. 53 по плана на Г. С., а именно полумасивна жилищна сграда, състояща се от два етажа с по две стаи и антре на етаж с принадлежащо към нея таванско помещение, заедно с 70 кв.м. ид.части от парцел XI в кв. 53, целият от 638 кв.м. След смъртта му на 25.08.1973 г. в резултат от прекратяването на СИО, ½ ид.ч от имота е придобита от жалбоподателката-негова съпруга, а другата ½ ид.ч. е придобита от сина им - Н.И.З.(починал на 21.01.1993 г. и оставил за наследници съпруга – Д. К. З. и дъщеря – М. Н. К. (З.)). През 2001 г. съпругата на И.Н. З.се е разпоредила със своята ½ ид.ч. в полза на своята внучка М. Н. К.. Жалбоподателката М. К. З. твърди, че понастоящем претендираният от ищеца недвижим имот принадлежи на Д. К. З. и М. Н. К., като тя държи същия за действителните му собственици. Това обстоятелство обуславя и правния й интерес да иска привличането им като трети лица – помагачи на нейна страна в процеса.

С определение от 05.04.2011 г. Районен съд – С. е отхвърлил искането на жалбоподателката М. К. З. за привличането на Д. К. З. и М. Н. К. като трети лица – помагачи на нейна страна с мотива, че постановеното по делото съдебно решение няма да разпростре по изключение силата си спрямо тези трети лица, тъй като предявеният иск е установителен, а не осъдителен. Като втори аргумент се сочи, че неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна в случая няма да послужи като повод тя да предяви иск срещу третите лица.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Условие за допустимост на искането за привличането на трети лица – помагачи в процеса е наличието на интерес от привличането им. Хипотезите, в които за привличащия съществува такъв интерес са свързани със случаите, когато по изключение силата на решението ще се разпростре спрямо третите лица или когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви регресен иск срещу помагачите. По настоящото дело липсва правен интерес, който да е обусловен от горните две хипотези.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че участието на третите лица е допустимо, тъй като положението им се доближава до главното встъпване. При него едно трето лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения осъдителен (ревандикационен) иск своите искове, с които претендира същото гражданско право, което вече е предмет на процеса. Неговите искове се допускат за съвместно разглеждане с вече предявения иск, защото при уважаването на последния третото лице би било фактически затруднено при осъществяване на своето право. В конкретната хипотеза лицата, чието привличане се иска, не са заявили самостоятелни претенции върху предмета на делото. От друга страна, срещу ответницата М. К. З. е предявен установителен, а не осъдителен (ревандикационен) иск за признаване по отношение на нея, че ищецът е собственик на идеална част от процесния имот, поради което съдебното решение няма да окаже въздействие върху правното положение на третите лица. Поради изложените съображения настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на атакувания съдебен акт и счита, че същият следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. К. З. против определение от 05.04.2011 г. на Районен съд – С., постановено по г.д. № 147/2011 г., в частта, с която е отхвърлено като недопустимо искането на жалбоподателката за привличане на Д. К. З. и М. Н. К. (З.) като трети лица – помагачи в процеса на нейна страна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: