Определение по дело №368/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 260100
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Галина Косева Косева
Дело: 20204200500368
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                         гр.Габрово,29.10.2020г.

 

                                В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

  ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети октомври през  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В.ТОПАЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  В. ГЕНЖОВА

                                                                      Г. КОСЕВА

 като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д. № 368 по описа за 2020г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

         Образувано е по подадена жалба от заявителя "ЕОС Матрикс" ЕООД- С., чрез адв. Д. П. ***, срещу  Разпореждане, обективирано в заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3015/01.07.2020г.- ч.гр.д. №894/2020г. на ГРС, в частта, в която заявлението не е уважено.

         С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата 202,70 лева  мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода 18.08.2009г.- 13.03.2020г.

         Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима. 

         Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

         Неправилно районният съд  е отказал присъждането на претендираната лихва с единственият мотив: "договора за потребителски кредит вероятно е разпечатан на шрифт по- малък от 12, тъй като трудно се чете, в противоречие с разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗПК, същия се явява нищожен само на това основание".

         Видно от приложеният към заявлението  договор от 09.10.2006г. същият е ясно и видимо четлив, каквото е изискването на ЗПК към момента на сключването му.

         Както е посочено в частната жалба, действащият към момента на сключване на процесният договор за издаване на национална кредитна карта РайКарт- 09.10.2006г. Закон за потребителският кредит /отменен 12.05.2010г./, не поставя изисквания за вида и размера на шрифта.  Цитираният от първата инстанция текст е от новият Закон за потребителския кредит, влязъл в сила на 12.05.2010г., като конкретно чл. 10 ал.1 от този ЗПК, внасящ изискване за размера на шрифта, е от 2014г.- в сила от 23.07.2014г. / нов, обн.ДВ, бр. 35 от 2014г./. Новият Закон за потребителският кредит и новата разпоредба на чл. 10 ал.1  от него не могат да бъдат приложени към договори, сключени години преди да бъдат приети. В § 5 от ЗПК 2010г. изрично е посочено, че "Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата". А в § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.) също е посочено, че "Разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 9, т. 3 от този закон".

            В случая не са налице  пречки от визираните в чл. 411 ГПК по отношение претенцията за законна лихва за забава, за да бъде отхвърлено заявлението в тази част. Правото на лихва за забава произтича от разпоредбата на чл.86 ЗЗД. В случая срокът на договора е 3 години, изтекъл е през 2009г. и не се твърди да е била обявявена предсрочна изискуемост на паричното задължение. При забава на потребителя кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана- в размер на действащата законна лихва за периода от 18.08.2009г. до 13.03.2020г.

         Налице са предпоставките на чл. 410 ГПК, както и чл.411 ал.1 ГПК, като по отношение на претендираната законна  лихва за забава не  може да се направи извод за обоснована вероятност за неравноправност или противоречие със закона.

                        Предвид гореизложеното разпореждането, в обжалваната част, следва да бъде отменено, като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд, като се укаже да издаде заповед за изпълнение за претендираната лихва за забава за периода 18.08.2009г. до 13.03.2020г.

         Водим от гореизложеното съдът  

О П Р Е Д Е Л И :

   ОТМЕНЯ разпореждане обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3015/01.07.2020г.  по ч.гр.д. №894/2020г. по описа на ГРС в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед  за изпълнение за сумата 202,70 лева лихва за забава за периода 18.08.2009г. до 13.03.2020г., подадено от "ЕОС Матрикс" ЕООД- С. ЕИК********, против длъжника Л.С.В. ЕГН********** ***, вместо което ПОСТАНОВИ:

         ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "ЕОС Матрикс" ЕООД- С. ЕИК********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л.С.В. ЕГН********** ***, за сумата 202,70 лева лихва за забава за периода 18.08.2009г. до 13.03.2020г.

         ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповед за изпълнение.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: