Решение по дело №488/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260036
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Палма Василева Тараланска-Петкова
Дело: 20204501000488
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                              Р Е Ш Е Н И Е

                                      260036

 

                            гр. Русе, 09.03.2021 г.

 

                    В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА  

                                                 БОЯН ВОЙКОВ – мл.с.

при секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д. № 488 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:

                  Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на  „Креди Йес“ ООД гр. Хасково,  ЕИК *********,  представлявано от управителя В. М. И. чрез пълномощник адв. П.И.П. – АК гр. Кърджали против Решение № 1018/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 5002 по описа за 2019 г. на Районен съд Русе,  в частта, с която е  отхвърлен предявения от дружеството иск  против Р. П. И. за сумата над 1450 лв до претендираните 3 096 лв.   В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно  правно релевантните  факти по спора. Моли същото да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени изцяло предявените претенции.

                 Въззиваемата страна по жалбата  Р. П. И. не взима становище.

                 Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

                  Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за частичната неоснователност на заявените претенции.

За да отхвърли  ищцовите претенции  против Р. П. И. за сумата над 1450 лв до претендираните 3 096 лв, първоинстанционният съд, позовавайки се на Директива 93/13 е приел, че в случая договорът за потребителски кредит, от който ищецът черпи правата си съдържа множество неравноправни клаузи съобразно европейското и националното законодателство.  Първоинстанционният съд е приел, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредбите на чл. 10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което е недействителен, за което е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя изцяло. Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит са визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – възстановяване само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви или други разходи. Доколкото ищецът признава наличието на извършено плащане в размер на 50 лв, то след приспадане на това плащане от отпуснатата главница в размер на 1 500 лв, дължима остава  разликата от 1 450 лв, до който размер претенцията правилно и законосъобразно е уважена, като е отхвърлена над този размер.

                 Първоинстанционният съд е обсъдил представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от него и относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е приложил относимите материалноправни норми.

Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи. 

Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивния жалбоподател са направените в  производството от въззиваемата страна разноски, но доколкото доказателства за извършването им няма представени, такива не се присъждат.

 Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 1018/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 5002 по описа за 2019 г. на Районен съд Русе.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: