Р
Е Ш Е Н И Е
№260272/10.9.2020г.
гр.Варна 10.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
пети август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№14831/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът "Е.П."
АД сочи, че ответника Д.Б.Д. е негов клиент с клиентски номер кл.№**, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен номер аб.№**, находящ се на адрес: **. Твърди, че тези облигационни
отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД и Общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.П." АД, които са приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране(КЕВР към момента). Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са
регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично е посочено,
че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Ищецът
твърди, че съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към " Е.П." АД
суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден".
Твърди, че предвид горното и на
основание чл.410 от ГПК, във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката на
05.06.2019 г. в Районен Съд - Варна е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу Д.Б.Д., в резултат на което е образувано ч.г.д. №8663/2019.
Твърди, че към момента на подаване на исковата претенция ответника има
неизплатени задължения в общ размер на 604.79лв. за обект на потребление,
заведен с абонатен номер аб. № **, в **. В посочената
сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 538.17лв.
(петстотин тридесет и осем лв. 17 ст.), представляваща главница за консумирана
ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 13.12.2017г.
-21.02.2018г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 66.62лв. представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 20.05.2019г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл.№**, към
същата дата, съгласно приложена в исковата молба таблица. Ищецът твърди, че предявява
настоящия иск, след подадено от длъжникът възражение в срока по чл.414 ГПК.
Прави уточнение в исковата молба, че не предявява иск за плащане на сумата в
размер на 19.00лв. по фактура №**********. издадена на 21.02.2018г. следствие
на което исковата му претенция е редуцирана до размера на неплатения остатък по
главницата за консумирана ел.енергия и лихви за забава. Твърди, че след
настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на
фактурите не са заплатени.
Предявява искане, съдът да постановите
решение с да приеме за установено, че
ответника Д.Б.Д., ЕГН: **********, дължи на „Е.П.“ АД сумата от 604.79лв.
за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб.
№ ** , **, в която сума сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер
на 538.17 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника
по фактури издадени в периода 13.12.2017г. - 21.02.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 66.62лв.
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 20.05.2019г., посочени подробно в извлечение от сметка
на ответника по кл. № **, към същата дата, както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни
разноски по настоящото дело и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло исковата претенция,
като възразява, че между Д.Б. и „Е.П."
АД не е налице облигационна връзка, по силата на която ищцовото
дружество доставя ел.енергия в обект на потребление с аб.
№**, находящ се на адрес: **. Твърди, че Д.Б. не е
клиент на „Е.П." АД с кл. №** за обект на
потребление с аб. №**, находящ
се на адрес: ** Твърди, че Д.Б. не е собственик или ползвател на посочения
обект, респ. не е потребител на ел.енергия по смисъла на чл.4 от Общите
условия, поради което и не дължи консумираната в него ел.енергия. Твърди, че за
процесния период 13.12.2017г. - 21.02.2018г., за
който са издадени фактури, „Е.П." АД не е предоставило, а ответникът Д.Б.
не е потребил реално ел.енергия в посочения обект на
потребление на претендираната стойност, както и че Д.Б.
въобще не е потребявал ел.енергия в посочения обект,
поради което не дължи плащането й. Твърди, че приложените към исковата молба
документи-фактури, справка за потреблението през последните 12/24/36м. и
извлечение фактури и плащания за период към 26.08.2019г. са издадени без основание
за процесния период, тъй като за този период не е
предоставяна и не е потребявана ел.енергия в процесния обект.Твърди, че справките и фактурите са
създадени от „Е.П.“ АД, като удостоверяват изгодни за дружеството факти, поради
което не могат да служат, като доказателство за това, че дружеството е
предоставило ел.енергия, както и за стойността й. При условията на евентуалност
в случай че се установи, че ответникът е потребител на ел.енергия в посочения
обект твърди, че ел.енергията не е надлежно отчетена от годно СТИ, както и че
приложените документи не отразяват реалните показания на монтираното в обекта
СТИ. Твърди, че нито една от издадените фактури за процесния
период не отчита стойността на реално потребената ел.енергия
в имота за съответния месечен период, която следва да се заплати, а е издадена
въз основа на произволно определяни количества, които реално не са били потребени респ. не са подлежали на заплащане в съответния
месец и по съответната фактура. В резултат на това и изчислената лихва върху
главницата по всяка издадена фактура не се дължи, доколкото не се дължи и
главницата или част от нея и моли да се отхвърли иска.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл.422
от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания страните чрез процесуални представители поддържат заявените позиции
по спора.
В полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №4432 от 7.06.2019г. по ч.гр.д. №8663/2019г.
по описа на ВРС, 26-ти състав за парично задължение от 538.17лв. представляващо
главница за незаплатена консумирана електрическа енергия по кл.№1**,
аб.№** за периода от 13.12.2017г. до 13.02.2018г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, 66.62лв. лихва
за забава изчислена по всяка от фактурите за периода на падежа до 20.05.2019г.,
както и 75лв. разноски оп делото.
Длъжника не е открит на регистрираните
адреси поради което на заявителя е дадена възможност да преда предяви иск за
установяване на вземането.
Като писмени доказателства по делото са
приети:
Фактури за ползвана помесечно
ел.енергия, справка за потреблението към 26.08.2019г., извлечение фактури и
плащания за период към 26.08.2019г., ОУ са ищеца и ССчЕ.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане ако
твърди такива.
Факта и валидността на договорната
обвързаност на страните по силата на договор за продажба на електрическа
енергия при действието на Общи условия на ДПЕЕ на "Е.П." АД по
отношение на обект с аб.№**, кл.№**
находящ се в ** се оспорва. По отношение на този
въпрос решаващия състав намира, че възражението на особения представител на
ответника, че последния не се намира в договорни отношения с ищеца е
основателно. Ищцовата страна не е ангажирала
доказателства от които да се установява, че ответника е собственик на посоченият
обект или ползвател на същия, също така не е представен и договор или поне
молба за разкриване на абонатен пост по смисъла на чл.11 от ОУ, поради което не
става ясно на какво основание ищецът е записал обекта на името на ответника.
При това положение остава недоказана първата от предпоставките за основателност
на иска, а именно наличие на качеството на абонат на ответника и поради това
той не може да бъде възприет като пасивно материалноправно
легитимиран по иска.
Видно от вписванията в книжата на ищеца
абонатния номер е открит на адрес сходен, но не идентичен с адреса на ответника
записан като постоянен и настоящ на ответник в НБДН. Видно е от записите в
посочения регистър, че ответника е с адрес в с.Л.Каравелово, но без да се сочи
конкретен адрес в селото, докато ищецът сочи по конкретизиран адрес там, но
ответника не е открит на посочения адрес поради което е невъзможно по косвен
път да се приеме, че той е ползвател на имота сочен от ищеца.
Само посочения пропуск сам по себе си се
явява основание за отхвърляне на предявения иск.
Разгледан извън посочената липса на
доказателства за договорно отношение за доставка на ел.енергия съдът намира, че
искът би бил доказан по основание и размер, тъй като се установява, че става
дума за редовни периодични плащания на месечно потребление на ел.енергия, като
това е видно както от представеното извлечение на л.11-14, така и от
заключението на ССчЕ.
Воден от горните съображения решаващия
състав приема, че искът се явява недоказан по основание и следва да бъде
отхвърлен.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.П.“ АД, *** срещу Д.Б.Д. ЕГН********** ***, иск за приемане за
установено, че ответника дължи на ищеца сумите от:
538.17лв. представляващо главница за
незаплатена консумирана електрическа енергия по кл.№**,
аб.№** за периода от 13.12.2017г. до 13.02.2018г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и 66.62лв. лихва
за забава изчислена по всяка от фактурите за периода на падежа до 20.05.2019г.
за обект на потребление, заведен с абонатен №**, ** по кл.
№** на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД присъдени в рамките на ч.гр.д. №8663/2019г.
по описа на ВРС, 26-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: