и за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение N 95/01.11.2006 г. по гр.д.N 433/2006г., Кърджалийският районен съд е отменил наложеното на Владимир Петков Папазов от гр.Кърджали дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение” със заповед №84/16.02.2006г. и е признал извършеното с тази заповед дисциплинарно уволнение за незаконно; възстановил е Владимир Петков Папазов на предишната му работа-главен счетоводител в ДПБ-Кърджали; осъдил е ДПБ-Кърджали да заплати на Владимир Петков Папазов сумата 1 306,83лв. ведно със законната лихва върху нея от 13.04.2006г. до окончателното й изплащане, от която 1 126,98лв. представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 16.02.2006г. до 24.04.2006г. и 179,85лв., представляваща разликата в заплатите за изпълнение на по-ниско платена работа за периода от 25.04.2006г. до 15.05.2006г., като е отхвърлил иска за разликата над 1 306,83лв. до пълния му предявен размер от 3 700лв. и за периода 16.05.2006г. до 16.08.2006г. С решението ДПБ-Кърджали е осъдена да заплати на Владимир Петков Папазов деловодни разноски в размер на 100лв. и по сметка на КРС ДТ и деловодни разноски общо в размер на 122,97лв. Постъпила е въззивна жалба от Директора на ДПБ-Кърджали, който атакува решението като незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни съображения. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски. Прилага писмено становище. Ответникът по жалбата – Владимир Петков Папазов, чрез пълномощник оспорва същата и моли да се остави в сила решението на РС-Кърджали като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадените жалби и наведените с тях оплаквания, констатира следното: Въззиваемият Владимир Петков Папазов е работил в Държавна психиатрична болница-Кърджали по трудов договор № 194/28.04.2001г. на длъжността “главен счетоводител”. На 16.02.2006г. със Заповед №84 от същата дата на основание чл.195 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, му е наложено наказание “уволнение”. Мотивите, които работодателят е изложил за процесното уволнение са , че Владимир Папазов е “извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина – незаконосъобразно изразходване на бюджетни средства и по-конкретно вмененото му като основно задължение за длъжността “главен счетоводител” – да организира отчетността на финансовите операции като осъществява контрол за законосъобразното и рационално използване на финансовите средства. Същият на 16.12.2005г. е осъществил незаконосъобразна финансова операция като е реализирал плащане за закупуване и доставка на пералня и сушилня без за това да има сключен договор, предвидено финансово обезпечение от първостепенния разпоредител с бюджетни средства и без да е проведена процедура за избор на доставчик по реда на НВМОП”. Видно от личното трудово досие на въззиваемия Папазов, преди на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, с писмо изх.№ 162/26.01.2006г. директорът на ДПБ-Кърджали е поискал от Владимир Папазов да даде писмени обяснения относно поръчаната от него за закупуванепералня, без за тази счетоводна операция да е предвидено финансово обезпечение от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити-Министерство на здравеопазването. На 16.02.2006г. ответника по жалбата е депозирал писмени обяснения, в които сочи, че е действал със знанието и по разпореждането на директора; били събрани 3бр. оферти; средствата били усвоени. По делото са приети 3 бр. оферти от “Класико”ООД, ЕТ “Найс-Николай Недков” и “МСПМ Трейдинг”ЕООД-София, без входящи номера, с предложения и цени за перални машини, сушилни машини и коландри. Всички те са адресирани до ДПБ-Кърджали или до г-н Дамян Гетев,ДПБ-Кърджали. Видно от регистрационна карта, издадена от Дирекция “Бюро по труда”, Владимир Папазов се е регистрирал в бюрото под № 17246 на 15.08.2006г. От завереното копие на страници 1, 4-5, 8-9 на трудова книжка №111 на името на въззиваемия, същата е издадена от ДПБ-Кърджали и в нея е вписано прослужено време на лицето в ДПБ от 01.05.2001г. до 16.02.2006г. От продължение-трудова книжка №116 също на името на Владимир Папазов, страници от 1 до 7, се установява, че същият е работил в “Браян Термоизол” ЕООД-гр.Ямбол през периода 25.04.2006г. до 16.05.2006г. с трудово възнаграждение 300лв. Приобщени към доказателствения материал са 3бр. разпореждания на РУ”СО” - Кърджали за размера на отпуснатото на Папазов парично обезщетение за безработица. От заключението на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза, което и съдът приема, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение за м.януари 2006г. на въззиваемия е било 512,60лв., а за периода 16.02.2006г. до 16.08.2006г. обезщетението възлиза на 3 052,30лв. Писмено, пред първоинстанционния съд, директорът на ДПБ-Кърджали д-р Дамян Гетев представя данъчна фактура №481/29.12.2005г., както и доказателства за наличието на въведена в болницата система за финансово управление и контрол. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че под платежното нареждане и фактура №481/29.12.2005г. стоял неговия подпис, за което бил подведен от главния счетоводител на болницата и за това му нарушение му било наложено дисциплинарно наказание от работодателя му. Прилага и доказателства в потвърждение на изложението си. Пред настоящата инстанция нови доказателства не се сочат. При така събраните доказателства въззивната инстанция споделя изводите на решаващия съд, че за да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, след което да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. Работодателят не е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като не е изискал обяснения от уволнения по смисъла на посочената разпоредба в рамките на конкретното дисциплинарно производство и по повод на конкретно дисциплинарно нарушение, съотв. налагане на конкретно дисциплинарно наказание. В стадия на установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения по повод на нарушението и по повод на евентуално налагане на дисциплинарно наказание, което означава, че ако работодателят смята, че един работник следва да бъде дисциплинарно наказан, то той трябва да го уведоми за това какво конкретно нарушение счита, че е извършил. В действителност, макар по делото да е прието като доказателство писмено обяснение от ищеца, то не може да се направи извод дали е дадено по повод на нарушението на трудовата дисциплина, което му се вменява с процесната заповед за уволнение. Още повече, че обясненията са искани по повод на поръчана за закупуване пералня, а дисциплинарното наказание уволнение е наложено за незаконосъобразна финансова операция осъществена на 16.12.2005г. – а именно, закупуване и доставка на пералня и сушилня без сключен договор и предвидено финансово обезпечение. Или, съдът приема, че обяснения от ищеца не са били изискани за конкретно нарушение, защото не е бил уведомен, че е извършил конкретно или конкретни нарушения, и конкретно за тях не са му били поискани обяснения. Искането на обяснения по общ начин не означава, че е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, защото всяко нарушение е деяние, което се характеризира по своите обективни и субективни признаци. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е посочено конкретно деяние – закупуване и доставка на пералня и сушилня, с конкретна дата, а обясненията са поискани общо и за друго действие – поръчана за закупуване пералня. Нарушаването на чл.193, ал.1 от КТ прави уволнението незаконно и води до невъзможността на съда да провери по същество има ли извършено нарушение на трудовата дисциплина, което да обуславя налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Или, при издаването на атакуваната заповед не са спазени императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ. С това е нарушено и правото на защита на наказания срещу наложеното дисциплинарно наказание, а от друга страна води до невъзможност разглеждането на спора по същество. С оглед тежестта работодателят да докаже правомерността на уволнението, няма доказателства по делото, че процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е била спазена, поради което следва да се отмени наложеното наказание “дисциплинарно уволнение” без да се разглежда спора по същество и уволнението да бъде признато за незаконно, а уволненият да бъде възстановен на предишната работа. Що се касае до предявения иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, вр. чл.225 , ал.1 от КТ настоящата инстанция съобрази следното: Въззиваемият е останал без работа за периода от 16.02.2006г. до 25.04.2006г., за който период му се дължи обезщетение. Видно от заключението на вещото лице, същото възлиза на 1 126,98лв. През периода 25.04.2006г. до 16.05.2006г. той е работил по трудов договор в “Термоизол” ЕООД-гр.Ямбол с възнаграждение 300лв. месечно, поради което има право на разликата в заплатите и същата възлиза на 179,85лв. Въззивният съд споделя изводите на решаващия съд, че след тази дата претенцията му за обезщетение поради незаконно уволнение е неоснователна, тъй като тогава е останал без работа поради прекратяване на последващо трудово правоотношение с друг работодател. Или, претенцията на ищеца по чл.225, ал.1 от КТ е основателна и доказана до размера 1 306,83лв., а в останалата й част и за разликата до 3 700лв. искът следва да се отхвърли. Следва поради изложеното да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. При този изход на делото разноски в полза на жалбодателя не се следват. Водим от изложеното,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95 /01.11.2006г., постановено по гр.д.№ 433/2006г. по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |