№ 9775
гр. София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110105711 по описа за 2022 година
Ищецът ЗК „У.“ АД твърди, че в изпълнение на сключен договор за застраховка Каско и във
връзка с щети на застрахованото МПС “VW Touareg”, с рег. № ..., заплатил обезщетение в
размер на 1 832,02 лв. Щетите били получени при ПТП, възникнало на 10.09.2019 г., между
т.а. “Range Rover” с рег. № ... и т.а. “VW Touareg”, с рег. № ..., при което последното МПС
било ударено в задната част от т.а. “Range Rover” с рег. № ..., при спиране на светофарно
кръстовище в близост до МОЛ Парадайс, в следствие на което застрахованото МПС
получило увреждания по задна броня и врата на багажник. След настъпване на процесното
ПТП, при ищеца постъпило уведомление за настъпила щета, като била изплатена сумата в
размер от 1 832,02 лв. за извършване на необходимите ремонтни дейности. Гражданската
отговорност на водача на МПС “Range Rover” с рег. № ... била застрахована при ответното
дружество ЗАД Б. В. И. Г. АД. Ищецът поканил ответ. да му възстанови платеното
обезщетение, но плащане постъпило на 06.03.2020 само за част от регресната претенция – в
размер на 1 177,45 лв. Ето защо ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
оставащата част от сумата в размер на 654,57 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 128,02
лв. за периода от 03.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор. Същият е депозиран след
изтичане на законоустановения месечен срок. Съгласно справката за електронно връчване,
препис от исковата молба е изпратен на 15.02.2022 г. в 16:46 ч., а съобщението е получено от
ответ. на 16.02.2022 г., в 12:11:58 ч. Депозираният отговор е изпратен на дата 17.03.2022 г.,
т.е. след изтичане на едномесечния срок, чийто последен ден е 16.03.2022 г. Доколкото не е
налице хипотеза, в която последният ден от едномесечния срок се явява неприсъствен, то
1
отговорът следва да се счита подаден след срока по чл. 131 ГПК. Все пак отговорът следва
да се отчете относно възраженията, които не са преклудирани. Ответникът оспорва
механизма на ПТП и стойността на вредите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Основателността
на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка имущество между
него и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно
противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността
му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на
претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата че на 10.09.2019 г. настъпило ПТП между т.а. “VW
Touareg”, с рег. № ..., което било застраховано по застраховка Каско при ищеца, и т.а.
“Range Rover” с рег. № ..., гражданската отговорност на чийто водач била застрахована при
ответното дружество, което изплатило по регресната покана 1177.45 лв.
С така извършеното частично плащане ответникът извънсъдебно е признал, че са налице
основания за ангажиране на регресната му отговорност.
Горното се изяснява и от събраните по делото доказателства. От двустранния констативен
протокол за ПТП, уведомлението за щета и заключение на САТЕ, се установява, че на
10.09.2019 г. МПС “VW Touareg”, с рег. № ..., се движи в района на МОЛ Парадайз и спира
на червен светофар, след него се движи автомобил “Range Rover” с рег. № ..., който не
успява своевременно да спре и удря с предна част задната част на автомобил Туарег.
Двустранният протокол за ПТП се ползва с формална доказателствена сила и установява, че
изявленията в него принадлежат на подписалите го лица, като в протокола е отразен така
описаният механизъм на произшествието. Според заключението на САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, ПТП е настъпило поради управление от
водача на автомобил “Range Rover” на недостатъчно разстояния от движещия се пред него
автомобил. При тези данни съдът приема, че е извършено от застрахования при ответ. водач
противоправно деяние, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 23, ал.1
ЗДвП да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се
предполага.
Според заключението на автотехническата експертиза щетите по лек автомобил Туарег са
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
2
По заведената в ищцовото дружество щета е изплатена сумата от 1 832.02 лв. за ремонт на
автомобила.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите.
Обемът на регресната отговорност на ответ. е по-малката измежду дължимата и платената
сума, и в рамките на застрахователната.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 1462.01 лв. По цените на фирмен сервиз, в какъвто е извършен ремонтът,
стойността за възстановяване възлиза на 1832.02 лв. Към датата на ПТП автомобилът е бил в
експлоатация 3 години, 2 месеца и 25 дни. Съдът намира, че следва да възприеме
заключението на вещото лице в частта относно дадената от него стойност по средни пазарни
цени на вредите. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, като
според чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на
необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на
овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Ако обаче автомобилът е бил в гаранционен
срок, т.е. пуснат в експлоатация преди не повече от три години от датата на ПТП, и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката, тогава обезщетението се определя на база
стойността на ремонта, отразена в издадените от фирмения сервиз фактури. Това е така,
защото в рамките на гаранционния срок автомобилът обективно има характеристиките на
нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Затова при тази хипотеза,
при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено
ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. Съответно,
делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплатят
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт. В
случая ищецът не твърди наличието на обстоятелства, обуславящи изплащане на
обезщетение по фактура от оторизиран сервиз, а и към датата на ПТП автомобилът е в
експлоатация повече от три години. Ето защо с установената от вещото лице пазарна
стойност на щетите се съизмерява регресното право на ищеца. При приспадане на
погасените 1177.45 лв., дължими остават 284.56 лв., за които искът следва да се уважи
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Частично основателна е и претенцията за обезщетение за забава. За процесното вземане на
ищеца моментът на настъпване на изискуемостта не е равнозначен на момента на
изпадането в забава. За това вземане не е приложима и разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй
като самият закон предоставя на длъж. срок, в който следва да изпълни, поради което едва
след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този срок е определен в чл. 412,
3
ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред ответ. или представяне на
всички доказателства за установяване основанието и размера на вредата /ал.2/. В случая
претенцията е предявена от ищеца до ответ. на 3.2.2020 г. видно от обратната разписка с
покана с приложени към нея документи, като ответникът не е изискал допълнителни
доказателства. При това положение забавата е настъпила с изтичане на 30 дни от получаване
на поканата, а и именно от 3.3.2020 г., считано от когато до 6.2.2022 г. обезщетението в
размер на законната лихва възлиза на 55.80 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената
част от исковете, от направени разноски за държавна такса 50 лв. /колкото е дължима/, 250
лв. депозит в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 260.95 лв.
Съгласно чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, на ответ. се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 56.51 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София,
...., ДА ЗАПЛАТИ НА ЗК „У.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...,
на основание чл. 411 КЗ и чл.86 ЗЗД, сумата от 284.56 лв., неплатена част от регресно
вземане за платено обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди при ПТП настъпило на
10.09.2019 г. по вина на водача на МПС “Range Rover” с рег. № ..., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответ., ведно със законната лихва от 07.02.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 55.80 лв. лихва за забава за периода от 03.03.2020 г. до
06.02.2022 г. и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 260.95 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 284.56 лв. до предявените 654.57 лв. и за
лихва за разликата над 55.80 лв. до предявените 128.02 лв.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ..., ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София,
...., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 56.51 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4