Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.10.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
петнадесети септември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14975 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото са два субективно съединени преки иска с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането във
вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и искове с правно основание чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на В.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, двете чрез адв. Н.М. и адв. П.Д., с която са предявени субективно съединени искове
с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗД „Б.В.И.Г.АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. *******, да заплати
сумата от по 200 000 лв. на всяка от ищците, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод настъпило на 28.05.2017 г. ПТП, при
което е починал на място Ц.В.П.– баща на първата и син на втората ищца, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 20.07.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Излагат се съображения, че на
28.05.2017 г. на ПП I-4, км. 68+600 София-Варна, в района на с. Малиново е
настъпило ПТП между МПС с марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № *******,
управлявано от И.Л.И.и МПС с марка „БМВ“, модел „525“, с per. № *******, управлявано
от К.И.И.. В резултат на настъпилото ПТП починал Ц.В.П.Заявява
се, че за процесното ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица №
28/28.05.2017 г., съгласно който, виновен за инцидента е И. Л. И., управлявал
лек автомобил „Опел“, модел „Астра“.
Образувано било досъдебно производство ЗМ № 355/2017 г. по описа на РУП
Ловеч и пр. пр. № 3218/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура Ловеч.
Посочва се, че В.П. и Д.П., са
съответно дъщеря и майка на починалия от катастрофата Ц.П.. Живеели в
един дом и домакинство, отношенията помежду им били много топли и близки,
основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение.
Починалият Ц.П.е бил стожерът на семейството, полагал е грижи не само за дъщеря
си, но и за майка си. Твърди се, че той
бил опора и радост в живота на ищците. Навеждат се доводи, че гражданска
отговорност на водача на л. а. „Опел Астра” с per. № *******е застрахована при
ответното дружество. Сочи се, че В.П. и Д.П. предявили пред ответното дружество
писмени претенции за изплащане на обезщетение за причинените им от процесното
ПТП неимуществени вреди, но застрахователят отказал изплащане на
застрахователно обезщетение. Съобразно изложеното молят исковата претенция да
бъде уважена.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното
„Б.ВИГ“ АД, в който предявените искове са оспорени по основание и размер.
Ответникът оспорва представения с исковата молба констативен протокол за ПТП.
Твърди, че не е изяснен механизмът на ПТП. При евентуалност е наведено възражение, че е
налице съпричиняване на вредите от страна на починалото лице, което е било без
поставен обезопасителен колан. Прави възражение за наличие на данни за доказано
по безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.
Оспорва, че за Д.П. е налице процесуална легитимация в качеството й на ищец по
делото. Оспорва претендираната от ищците лихва от датата на деликта. Счита
размера на предявената претенция за завишен. Претендира разноски.
В
срока по чл.373 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат
предявените искове и направените доказателствени искания с исковата молба.
Счита, че оспорването на констативен протокол за ПТП за бланкетно. Счита за
неоснователно и искането на дружеството ответника за спиране на настоящото
дело, тъй като не са налице предпоставки за спиране на настоящото производство.
Оспорва твърдението на ответника за принос от страна на починалия за настъпване
на вредоносния резултат.
В открито заседание ищците чрез адв.
М. поддържат предявените искове. Претендират разноски. Представят
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В открито
заседание ответникът З. „Б.В.И.Г.” АД, чрез процесуалния представител юрк. Георгиева
оспорва исковете. Претендира разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Навежда възражение за прекомерност на претендирания от ищцовата страна
адвокатски хонорар.
Софийски
градски съд, ГО, І
– 7 състав, като обсъди направените от
страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приетите констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 28 от 28.05.2017г. и протокол за оглед на местопроизшествие на
28.05.2017 г. около 08:10ч. на първокласен път ПП 1-4, на км. 69+600 настъпило
ПТП между л.а. „Опел Астра“ 1,7 ТД с per. *******, управляван от И.Л.И.и л.а. „БМВ
525“ с per. № *******, управляван от К.И.И., от което
на място починали две лица, вкл. Ц.В.П.и били ранени петима./л.10-л.15/ В КП за
ПТП като обстоятелства и причина за настъпване на ПТП е отразено: по случая се
води досъдебно производство № 355/28.05.2017г.
От
приетото Удостоверение за наследници изх.№2226 от 02.06.2017г. издадено от Община Горна
Оряховица се установява, че ищцата В.Ц.П. е дъщеря и единствен законен
наследник на Ц.В.П., починал на 28.05.2017г. /л.43 от
делото/
От приетото Удостоверение за родствени връзки изх. №
4808 от 15.12.2017г. на общ. Горна Оряховица, се установява, че ищцата Д.К.П. е
майка на Ц.В.П./лист 81 от делото/ Тази родсвена връзка е видна и от
представеното на лист 44 удостоверение за раждане на Ц.В.П.От приетото неоспорно заключние на
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р В.Т., се установява, че в
резултат на процесното ПТП Ц.В.П.е получил тежка
гръдна травма изразяваща се в пълно травматично прекъсване на гръдната аорта с
последвал масивен кръвоизлив в гръдната кухина. В резултат на произшествието е
получил и мекотъканни увреждания локализирани в челната област на главата. В
СМЕ е обосновано, че констатираното травматично прекъсване на гръдната аорта се
дължи на ударното притискане на аортата между гръдната кост и гръбначния стълб,
при рязката деформация на гръдния кош в предно-задно направление в момента на
удара, при което съда е пресечен на две. По своя характер това увреждане
представлява високоенергийна травма. Вещото лице заявява, че предвид характера на констатираното при аутопсията увреждане е налице пряка
и непрекъсната причинно-следствена връзка между процесното
пътнотранспортно произшествие, причинените увреждания и смъртния изход.
Заключението на СМЕ с вещо лице д-р В.Т. – специалист
съдебна медицина, съдът възприема като обективно дадено.
Относно механизма на ПТП допуснат до разпит по
делегация свидетелят Н.С.С. – очевидец на ПТП. В
показанията си дадени в о.с.з. на 03.07.2017г. по РС В. Търново, свидет. С.
сочи, че през м. Май 2017г. със сина му
пътували рано сутринта от гр. В. Търново за гр. Плевен, с лек л.а.„Ситроен
Джъмпи”. Според показанията на свидетеля се движението било слабо, а времето мрачно.
През нощта валяло и настилката тъкмо започнала да изсъхва. Свидетелят С.
посочва, че произшествието станало около 8 - 8.15 ч. сутринта. Спомня си, че
преминали разклона за с. Петко Славейково, след гр. Севлиево, зад тях се движел
лек автомобил „БМВ” пета серия комби. След разклона за селото, следвало
изкачване. Въпросният автомобил, който се движел зад тях, ги изпреварил. БМВ-то
се движело със скорост около 90 км/ч по време на изпреварването, а той със
скорост около 70 км/ч. След като ги изпревари, автомобилът БМВ продължил да се
движи пред тях в полагащата му се пътна лента, като леко се отдалечавал. В един
момент, когато БМВ –то се намирало на дистанция около 100 - 150 м, свидетелят
забелязал л.а. „Опел Астра” да се движи
срещу въпросното БМВ в тяхната пътна лента. В следващия момент забелязал, че
БМВ-то, което се движеше пред тях по посока гр. София предприел спасителна
маневра, да премине в лявата пътна лента, за да избегне движещият се срещу него
лек автомобил„Опел Астра” в дясната пътна лента. В същия момент и движещият се
срещу него „Опел Астра” преминал в полагащата му се за него пътна лента.
Последвал удар между двата автомобила, като същите отскочили на около метър -
метър и половина от земята. Според свидетелят ударът станал на осевата линия,
защото Опелът останал в средата на пътя след удара, а БМВ-то останало в ляво до
мантинелата. Не си спомня да е имало някакви пътни знаци на мястото на
произшествието, но зна, че в този участък изпреварването е разрешено. След
челния удар между двата автомобила, спрял, като позвънил на тел. 112. и отишъл
към катастрофиралите автомобили и видял, че от БМВ-то се опитвали да излязат
хора, които охкали. Доближил се и видял, че на пасажерската предна седалка на
БМВ-то човекът изглеждал мъртъв, защото си забил главата в колонката. Същият
бил без колан. През това време се появила жена, която казала, че е медицинска
сестра и той я помолил да види хората в БМВ-то. Тя констатирала, че има двама
мъртви - единият пътуващ на предната пасажерска седалка, а другият, намиращ се
в средата на задната седалка. Заявява, че в БМВ-то пътували пет човека./разпит по делегация на л.102/
Съдът кредитира показанията на свидетеля очевидец Н.С.,
тъй като възприятията на свидетеля са непосредствени, вътрешно непротиворечиви
и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
В заключението на приета САТЕ, изготвена от в.л. доц.инж.
А. П. А. оспорено от ответника, се сочи следния най-вероятен механизъм на ПТП:
на 28.05.2017 г. около 08:20 м на първокласен път ПП 1-4, на км. 69+600 в
землището на с.Малиново, обл. Ловеч в посока от В. Търново към София в дясната
си пътна лента се е движил л.а. „БМВ 525“ с per. № *******, управляван от К.И.И. със скорост около 100 км/ч. Пътят е бил прав, с добра
видимост. В същото време насреща в дясната си пътна лента в посока Варна се е
движил л.а. „Опел Астра“1,7 ТД с per. *******, управляван от И.Л.И.със скорост
около 89 -90 км/ч. По неустановени причини , когато л.а. „Опел Остра“ е
бил на около 87 м. преди удара, водачът му е завил наляво и след около 33 м е
започнал да навлиза в лентата за насрещното си движение. Когато е навлязъл
изцяло, възприемайки опасността и л.а БМВ, водачът на л.а. „Опел Остра“ е
реагирал като е завил надясно за да се върне в свята си пътна лента.
Същевременно разстоянието между двата автомобила е било около 90 метра, поради
което водачът на л.а. БМВ е взел решения да завие наляво и е насочил автомобила
си към лявата пътна лента. По-късно вероятно е възприел, че л.а „Опел Астра“ се
връща, но вече е било невъзможно за втора реакция и връщана в лентата си, затова
е настъпил челен кос удар между двата автомобила в лентата за движение на л.а. „Опел
Астра“.
Вещото лице инж.А. обосновава, че поради по-голямата си
маса и скорост л.а. БМВ е продължил напред и наляво още около 5,7 метра, където
след сблъсък с лявата за него мантинела се спира в лентата за движение в посока
Варна. Сочи, че л.а.Опел Астра е бил отблъснат назад и надясно спрямо посоката
на движение на БМВ и се е спрял в лентата за движение в посока София.
Констатирано, че в района на произшествито пътят е прав, с дневна видимост към момента на ПТП. Експертизата
отбелязва, че според свидетеля очевидец пътят е имал вертикална
кривина-гърбица, но той е бил на 100- 150 м след л.а. БМВ и е видял, че л.а. „Опел
Астра“ се движи насреща в лентата на БМВ. Така водачите и на л.а. „БМВ„ и на „Опел
Астра„ са се виждали още по- добре и по-отрано. В момента, в който л.а. „Опел
Астра“ допуснал навлизане в лентата за насрещното си движение в опасна близост
на насрещно движещия се л.а. БМВ и двамата водачи не са имали възможност да
спрат преди мястото на удара. Това е принудило водачът на л.а. БМВ за вземе
прибързано решение, за да предотврати удара като завие наляво. Каква е
причината за навлизане в лента на БМВ не може да се определи. От страна на
водача на л.а. БМВ завиването му наляво и навлизане в лентата за движение на
л.а. Опел е също в причинна връзка с настъпване на произшествието, защото
по-безопасно е било да предприеме спиране и да завие надясно и да навлезе в
десния банкет. Вещото лице доц.А. обосновава извод, че причината за създаване
на опасната ситуация и настъпване на ПТП е в действията или бездействието на
водача на л.а. „Опел Астра“ допуснал навлизане в лентата за насрещното си
движение в опасна близост на насрещно движещия се л.а. БМВ, с което е активирал
произшествието и настъпването му.
В обясненията си в о.з. на 24.09.2019г. вещото лице
инж. А. допълва, че в лентата на л.а.БМВ,
която е за посока София има достатъчно пространство, дори БМВ-то да не беше
завило нито наляво, нито надясно, удар нямаше да настъпи. И двата автомобила
щяха да се разминат. Вещото лице е
категорично, че първопричината за генериране на някаква опасност е завиването
на лекия автомобил „Опел“ наляво и навлизане в насрещната лента. Във всички
случаи е бил в лентата на „БМВ“. Може да се е движил и цял километър, но той
представлява опасност даже от професионална гледна точка. Това е създаването на
опасността. Ако не беше създадена тази
опасност нямаше да има ПТП.
Заключението на САТЕ с вещо лице доц. инж. А.А., съдът възприема като компетентно
и кореспондиращо с кредитираните показания на свидетеля очевидец.
От приетото заключение на съдебно-психологична
експертиза с в.л. д-р В.Г., се установява, че последствията от внезапната смърт
на баща й са дали отражения върху социалното функциониране и преживяванията на В.П..
Обосновано е, че ищцата В. е имала нарушения в обичайното си психическо,
емоционално и социално функциониране. Според психолога при ищцата е била налице адаптационна реакция след загуба
и реакция на скръб - била е с изразени емоционални реакции на тъга, плач,
загуба на апетит, редукция в теглото и съня, преживявания на самота,
безпомощност, невъзвратимост с интензивен характер; отказ от социални контакти,
невъзможност да изпълнява обичайните задължения към дома и семейството си. В случая те са били допълнително подсилени
от обстоятелството на силни емоционални връзки между дъщеря и баща. Вещото
лице д-р Г. пояснява, че това разстройство не е с качествата на психоза, което
да може да бъде приравнено към “краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието” по смисъла на закона. Констатирано е, че В.П. за около 2-3 месеца е
посещавала психологични консултации. Обоснован
е извод, че периодът на изживяване на преодоляване на загуба е индивидуален,
като при В.П., наличието на подкрепа /семейна среда, работа, подкрепяща
роднинска и приятелска среда/ са фактори, които благоприятстват процесът на
преодоляване като повишават прага на личностовата уязвимост и психологическата
справяемост. Към момента преживяванията от психологическата травма вследствие
на загубата, са с отслабваща сила и в процес на отзвучаване.
Заключението на
СПхЕ с вещо лице д-р В. Г., съдът
възприема като обективно и компетентно дадено.
По искане на ответната страна е допуснато изслушването
на КСМАЕ, изготвена от вещите лица инж. А.А. и д-р В.Т..
От заключеението на комплекната експертиза се установява, че лек автомобил БМВ
25 е заводски оборудван с триточкови предпазни колани на всичките 5 места.
Посочват,
че при комплексната оценка на
констатираните травматични увреждания и механизма на пътнотранспортното
произшествие, при което ударът между двата автомобила е настъпил между двете им
предни десни страни, може да се твърди със сигурност, че смъртоносното
увреждане причинено на пострадалия Ц.В.П.е в резултат на удар на гърдите му в
облегалката на предната дясна седалка, при което се е получила ударна
деформация на гръдния кош с прекъсване на аортата. В момента на този удар
тялото на пострадалия е отхвръкнало напред и нагоре, при което се е осъществило
и теглене на съда във вертикално направление в момента на притискането му между
гръбнака и гръдната кост, което е улеснило и разкъсването му. Този механизъм на
получаване на уврежданията се наблюдава когато пострадалият е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Експертите обощават, че като се отчете
морфологията, локализацията и механизма на получаване на констатираните
травматични увреждания, както и липсата на характерни такива по гръдния кош и
корема, наблюдавани в някои случаи от контакт с обезопасителния колан, считат,
че Ц.В.П.в момента на произшествието е бил без поставен такъв. Сочи се, че
получените увреждания добре отговарят да са получени при местоположение на
пострадалия на задната седалка.
В проведеното на 24.09.2019г. о.с.з. вещото лице инж. А.
пояснява, че тъй като автомобила „БМВ 525“ е с комби, облегалката на задната
седалка не е постоянно, за да има триточков предпазен колан на средното място.
Установил, че на средното място предпазния колан е двуточков самолетен тип. Вещото
лице д-р Т. заявява, че ако Ц.П.е бил с поставен двуточков колан, той
минава през поясната област, то тогава няма как колана да въздейства върху
гръдния кош и да доведе до такива травми. Колана задържа тялото, при което
тялото се навежда напред, като самият колан е опора. При това навеждане напред
най-тежки поражения ще получи главата, ако се удари в седалката.
Заключението на
КСМАТЕ с вещи лица инж. А.А. и д-р В.Т., съдът възприема като обективно и компетентно
дадено.
За претърпени от ищцата Д.П. неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Б.П./46г., в съдебен спор с ответника/. Свид. П.сочи, че живеела с Ц.П.на
семейни начала от 2003 г., като с тях е живяла и майка му Д.П.. Дъщеря му В. след като навършила 16 г. също
отишла да живее при тях. Свид. П.сочи, че Ц.много се грижел за дъщеря си, както финансово, така и с
подкрепа и съвети. Били в много близки отношения, той много държал на нея. В.
била единственото му дете. Разчитала на него както за съвети, така и като
основна помощ като родител. Сочи още, че
Ц.много години живял покрай майка си. Той поемал всяка грижа за семейството
като глава на семейство. Майка му Д. била страшно привързана към него.
Празнували заедно семейни празници. Свидетлката сочи, че се наложило тя да им
съобщи за случилото се. Извикали лекар за баба Д., която получила пристъпи. Св.П.сочи,
че все още Д. продължава да плаче и постоянно си ходи на гробища. Налагало се
някой да стои постоянно и покрай В., защото тя била със силен стрес, не искала
да стои сама, избягвала да пътува, трудно
приемала емоциите. Имала доста тежки моменти.
Свидетелката сочи, че ищцата Д. е трудно подвижна, внучката й ходи да
пазарува. На моменти изпадала в състояние, в което не иска да вижда никой. В.
станала много по-затворена, но грижите й покрай бебето я поразвличали.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Б.Б.П.,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията
на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от
събраните по делото доказателства.
За претърпени от ищцата В.П. неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.Е.И.. Свидетелят И.в показанията си дадени в о.з. на
6.11.2018г. сочи, че живее на семейни начала с В. и имат общо дете. И.сочи, че
бащата Ц.и дъщеря му В. се разбирали много, заедно живеели. По празници винаги са
били заедно. След развода на родителите В. първо живяла с майка си, но след това
е отишла да живее при баща си. Свид. И.сочи,
че В. понесла много тежко смъртта на баща си, и до ден-днешен ходела на
гробищата, плаче. Наложило се да ходи на психолог. Станала по-затворена в себе
си. Когато станала злополуката, тя кърмела бебето им и заради стреса се наложило да пие билкови
капки. Баба Д. също много тежко приела новината. Била съкрушена, здравето й се влошило.
Тя постоянно плачела за сина си. Наложило да водят Д. по доктори, защото
постоянно не се чувствала добре. В.
ходила на психолог.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Й.Е.И.,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията
на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от
събраните по делото доказателства.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 28.05.2017г. процесният л.а. марка
„Опел“, модел „Астра“ с рег. № *******, е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в З. "Б.В.И.Г."
АД с полица № BG/03/117000137713,
валидна до 05.01.2018г.
Приета е молба- претенция вх. № 3602 от 20.07.2017г., с която ищците В.П. и Д.П. са предявили пред ответното дружество искане за изплащане
на обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди от смъртта на Ц.В.П.вследствие
процесното ПТП, причинено от водача на
л.а. „Опел Астра“ 1,7 ТД с per. *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована в „Б.ВИГ“ АД. /л.53-55 от делото/
С писмо изх. № 00893
от 03.11.2017г. ответното застрахователно дружество уведомило ищците, че закрива
образувана пред него застрахователна преписка, поради непредставяне от страна на ищците
на изисканите – автотехническа експертиза и резултат от досъдебното
производство. /л.57 от делото/
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 53-55 от делото и
липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти:
1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно-транспортно произшествие на 28.05.2017г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП -"На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“. Деянието му е
виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в
пряка причинна връзка с настъпилия удар между л.а.„Опел Астра“, с per. № *******,
и л.а. „БМВ 525“, с per. № ******* и смъртта на Ц.П.– пътник в л.а. л.а. „БМВ 525“, в резултат на
получените при ПТП несъвместими с живота увреждания. Установи се, че водачът И.Л.И.на сочената
дата е управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *******, като е допуснал
навлизане в лентата за насрещното си движение в опасна близост на насрещно
движещия се л.а. БМВ, с което е активирал
произшествието и настъпването му. Установи се от заключенията на АТЕ, че
причина за настъпилото ПТП е в действията на водача на лекия автомобил „Опел
Астра“. Вещото лице доц. инж.А.П. А. е категорично в извода, че първопричината
въобще за генериране на някаква опасност в случая е завиването на лекия
автомобил „Опел“ наляво и навлизането му в насрещната лента, той представлява
опасност. Ако не беше създадена тази опасност нямаше да настъпи ПТП.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на л.а.„Опел Астра“, с per. № ******* - И.И..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.В.И.Г.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ са доказани по основание.
Установени са поделото (СПхЕ, гласни доказателства) и неимуществените вредите,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Предмет на исковите претенции са единствено
неимуществените вреди, които ищците са претърпели вследствие смъртта на Ц.П., който е баща
на първата ищцата и син на втората. Според
исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на морални
болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната и нелепа загуба на починалият,
с който всеки от ищците се е намирал в отношения на взаимна обич и привързаност
и от когото е получавал нормално присъщата за отношенията родител - дете
житейска подкрепа. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение върху увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е
приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Ищцата В.П. като низходящ на починалия, а Д.П.
– възходящ- попадат в кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 –
низходящи и възходящи роднини, които имат право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от ответника.
Относно прекия иск на В.П.:
Установи се, че между Ц.П.и единственото му дете В. е
съществувала особено близка връзка. Възрастта, както на пострадалия, така и на
низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката
между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и най –силна проява
при низходящи в детска и младежка възраст. Морална подкрепа, приятелство,
емоционална близост могат да обогатят тази връзка и след израстването на
децата. /В този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д. 458/2012г.
първо т.о. ТК / В случая събраните
гласни доказателства сочат, че между починалия Ц.П.на 50г. и дъщеря му са съществували отношения на
близост и разбирателство. Много добре се разбирали, по празници винаги били
заедно. Ищцата В.П. заедно със семейството си живели при баща си. В.П. тежко
понесла загубата на баща си, наложило се
посещава психолог за което сочат СПихЕ и кредитираните показания на свидетеля Й.И..
Нещо повече, в приетата по делото съдебно-психологична експертиза с вещо лице
д-р В.Г., се установи, че В.П. е имала нарушения в обичайното си
психическо, емоционално и социално функциониране. Според заключението на СПсихЕ при ищцата В.П. е налице адаптационна реакция след
загуба и реакция на скръб с изразени емоционални реакции на тъга, плач, загуба
на апетит, редукция в теглото и съня, преживявания на самота, безпомощност,
невъзвратимост с интензивен характер; отказ от социални контакти, невъзможност да
изпълнява обичайните задължения към дома и семейството си. В случая те са били
допълнително подсилени от обстоятелството на силни емоционални връзки между
дъщеря и баща. Установи се от свидетелските показания, че бащата оказвал
морална и финасова подкрепа на дъщеря си и бил нейна опора. Следва да бъде отчетено, че
стресовата реакция на дъщерята от внезапната смърт на баща и, за
което свидетелства заключението на
СПсихЕ, както и за високия интензитет на болките и страданията, причинени от
ранната преждевременна смърт на баща и,
в контекста на силната привързаност по
между им. При определяне на размера на
обезщетението следва да се отчете и обстоятелството непротиворечиво сочено от
двамата свидетели - ..., че починалия Ц.П.е бил много грижовен и ангажиран баща към единственото си
дете В., която грижа ищцата е загубила безвъзвратно. Следва да се вземе предвид и негативното отражение на
деликта върху психоемоционалното състояние на ищцата, която се затворила в себе
си и се наложило да ползва психологическа помощ, за да се справи със загубата,
при това в момент, когато кърмела своето дете.
Необходимо е да бъде съобразена и
съществуващата към момента на увреждането – 2017 г. обществено икономическа
обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на
СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата за неимуществените вреди, причинени от
смъртта на баща и, при установените
релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 150 000 лева.
Относно прекия иск на ищцата Д.П.:
Установи се по делото, че между Ц.П.и майка му Д. също
е съществувала връзка на взаимна обич и уважение. Живеели в един дом, като Ц.поемал
всяка грижа за дома и семейството – както физическа, така и финансова помощ. Установи
се, че ищцата Д.П. на 75г. изключително трудно преживява загубата на сина си.
От показанията на свид.И.и свид.П.се
установи, че Д.П. била съкрушена от загубата на сина си, здравето й се влошило.
Тя постоянно плачела за сина си, към
когото била особено привързана. Следва да бъде отчетено, че
стресовата реакция на майката от внезапната смърт на сина и преминала в депресивна реакция и
влошаване на здравето, което е свидетелство за изключително високия интензитет
на болките и страданията, причинени от ранната преждевременна смърт на детето
и.
С оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира,
че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата Д.П. за неимуществените
вреди, причинени от смъртта на сина и Ц.П., при установените релевантни обстоятелства
ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 150 000 лева.
Относно възражението за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Тълкуването на
нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр.
решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963
г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд
е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
В конкретния казус,
съдът намира за основателно възражението на ответника за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради следните обстоятелства:
Ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалия
е пътувал без поставен обезопасителен колан. Обезщетението следва да бъде
намалено, ако и самия пострадал е допринесъл за настъпването на вредите.
От приетата по делото КСМАТЕ с вещи лица инж. А. и д-р
Т. се установи, че отчитайки морфологията, локализацията и механизма на
получаване на констатираните травматични увреждания, както и липсата на
характерни такива по гръдния кош и корема, наблюдавани в някои случаи от
контакт с обезопасителния колан, експертизата счита, че Ц.В.П.в момента на
произшествието е бил без поставен такъв.Тези
увреждания добре отговарят да са получени при местоположение на пострадалия на
задната седалка, както сочат свидетелите.
С оглед
изложеното, настоящия съдебен състав определя 10% съпричиняване на вредоносния
резултат при ПТП от пострадалото лице.
На ищцата В.П.
след приспадане от размера на определеното обезщетение от 150 000лв., на сумата
съответна на приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от
починалото лице, дължимото обезщетение е в размер на сумите от 135 000лв. За
тази сума претенцията е основателна, като до пълния предявен размер от 200
000лв. прекия иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На ищцата Д.П. след приспадане от размера на определеното обезщетение от 150
000лв., на сумата съответна на приетата степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от починалото лице, дължимото обезщетение е в размер на сумите от 135
000лв. За тази сума претенцията е основателна, като до пълния предявен размер
от 200 000лв. прекия иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Неоснователно е обаче искането за
присъждане на лихва за забава за неимуществените вреди, считано от 20.07.2017г.
– датата, на която е предявена претенцията за изплащане на обезщетение пред
застрахователя.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2
от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В случая 3-месечният срок е изтекъл на 20.10.2017
г. и от 21.10.2017 г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва
върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
периода от 20.07.2017 г., до 20.10.2017 г. и уважен, считано от 21.10.2017
г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска. Ищците са освободени от държавна такса, съгласно чл.
83, ал.2 ГПК.
Съдът намира за основателно въведеното от пълномощника
на ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското
възнаграждение претендираното от ищците в размер на по 6 600 лв. за всяка. При
отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и нормативно
определения минимален размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален
интерес на делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 5 Наредба № 1/2004г. на
ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 5530 лева, до която сума следва да се
намали адвокатския хонорар за всеки от преките искове. С оглед частично
уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, на упълномощения от
ищците, адвокат Н.М. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете в размер на 7465, 50 лв.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част на иска. На ищците се следват разноски в общ размер на 526,50
лв., като общо сторените са 780 лв.
В полза на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 308,75 лева,
съразмерно отхвърлената част на иска, като общо сторените разноски съгласно
представения списък по чл.80 ГПК, са в размер на 950 лв.
При този изход на делото ответното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 10
800 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*******да заплати на В.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 135 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на баща й Ц.В.П., починал на 28.05.2017г. в резултат от ПТП на 28.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.10.2017 г. до окончателното
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал.1 от КЗ за разликата от присъдения размер до 150 000лв., поради
съпричиняване, а до предявения размер от 200 000 лв.,
като неоснователен, както и иска по чл.86 ЗЗД за периода от 20.07.2017г. до
21.10.2017г.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „*******да заплати на Д.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 135 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на сина й Ц.В.П., починал на 28.05.2017г. в резултат от ПТП на
28.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2017
г. до окончателното изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 от КЗ, за разликата от присъдения размер до
150 000лв., поради съпричиняване, а до предявения размер от 200 000 лв.,
като
неоснователен, както и иска по чл.86 ЗЗД
за периода от 20.07.2017г. до 21.10.2017г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК *******, да заплати на В.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.К.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от по 526.50 лева,
разноски пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.В.И.Г."
АД,
ЕИК *******, да заплати на адвокат Н.М.
- САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв сумата 7 465, 50 лв., адвокатско възнаграждение, съразмерно на на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на ЗД „Б.В.И.Г."
АД, ЕИК ******* разноски по делото в размер на 308,75 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.В.И.Г."
АД, ЕИК *******
да
заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 10 800 лв. държавна
такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: