Определение по дело №9/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 256/07.01.2013 г., постановено по гр. д. № 2147/2012 г., К.йският районен съд е осъдил ПГ „В. Л. гр. К., да заплати на П. А. Н. от гр. К., сумата в размер на 9137.20 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за периода от 01.09.1993 г. до 03.09.2009 г., както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 10984.26 лв. Съдът е осъдил ПГ „В. Л. гр. К. да заплати по сметка на КРС държавна такса върху присъдената сума в размер на 365.49 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 60 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ПГ „В. Л. гр. К., който го обжалва с молба да бъде отменено като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила като се отхвърли исковата претенция с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ. Излага съображения, че липсва правно основаниеза присъждане на обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ. Посочва, че съгласно практиката на ВКС, периодът през който работникът или служителят е останал без работа поради уволнението, от извършването му до отмяната му съдебен ред, се зачитал за трудов стаж на основание чл. 354 ал.1 от КТ, но изключението не се отнасяло за правото на платен годишен отпуск. Ищцата реално не престирала труд, поради което за нея не се е породило право на платен годишен отпуск, респ. за заплащане на обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ. Решение № 12/2010 г. на КС по д. № 15/2010 г., касаело правото на ползване на платения годишен отпуск и реда за това в различен от този случай. Посочва, че част от сумите били платени доброволно от ПГ „В. Л. гр. К., което не можело да се тълкува, че са дължими. Жалбодателят претендира разноски за двете инстанции, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се излагат сходни съображения.

Ответницата по жалбата лично в съдебно заседание оспорва жалбата. Посочва, че била уволнявана незаконно пет пъти и възстановявана от съда, и вместо да й разрешат отпуск с право на реално ползване, жалбодателят й връчвал незаконни заповеди за уволнение и не й плащал отпуск. Моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно, като се съобразят и доводите в становището на адвоката й. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 224 от КТ.

Ищцата твърди, че трудовият й стаж в ответната Г. бил непрекъснат от 01.09.1981 г. до 03.09.2009 г., когато ответникът издал заповед № 488/03.09.2009 г., с която не й било заплатено дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. След отмяната на заповед за уволнение № 13/02.09.1997 г. на ТМТ „В. Л.- К. с решение № 41/05.03.1998 г. на РС- К. по гр. д. № 476/1997 г., имала право да ползва платен отпуск: за учебната 1993/94 г.- 20 р. дни, за учебната 1994/1995 г.- 19 работни дни, за учебната 1996/97 г.- 8 работни дни, общо 47 работни дни. След отмяна на заповед за уволнение № 4/20.03.2000 г. на ТМТ „В. Л.- К. с решение № 97/21.06.2000 г. на РС- К. по гр. д. № 300/2000 г., имала право да ползва платен отпуск: за учебната 1997/1998 г.- 48 р. дни, за учебната 1998/1999 г.- 48 р. дни, от 01.09.1999 г. до 20.03.2000 г.- 26 р. дни, общо 122 работни дни. След отмяна на заповед за уволнение № 1/02.01.2001 г. на ПГ „В. Л. гр. К., с решение № 1147/06.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 114/2004 г., имала право да ползва платен отпуск: от 20.03.2000 г. до 01.09.2000 г.- 22 р. дни, за учебната 2000/2001 г.- 48 р. дни, за учебната 2001/2002 г.- 48 р. дни, за учебната 2002/2003 г.- 48 р. дни, за учебната 2003/2004 г.- 48 работни дни, за учебната 2004/2005 г.- 48 р. дни, за учебната 2005/2006 г.- 48 р. дни, от 01.09.2006 г. до 05.06.2007 г.- 36 р. дни, или общо 346 дни. За периода на работа от 05.06.2007 г. до 15.06.2007 г. имала право да ползва 2 р. дни платен отпуск, тъй като със заповед № 362/14.06.2007 г. била възстановена на работа, считано от 05.06.2007 г., а със заповед № 364/15.06.2007 г., било прекратено трудовото й правоотношение. След отмяна на заповед за уволнение № 364/15.06.2007 г. на ПГ „В. Л. гр. К. с решение № 22/18.03.2008 г. на РС- К. по гр. д. № 1026/2007 г., имала право да ползва платен отпуск: от 15.06.2007 г. до 01.09.2007 г.- 10 р. дни, за учебната 2007/2008 г.- 48 работни дни и от 01.09.2008 г. до 13.10.2008 г.- 6 работни дни, или общо 64 работни дни. След отмяна на заповед за уволнение № 89/13.10.2008 г. на ПГ „В. Л. гр. К. с решение № 28/06.04.2009 г. на РС- К. по гр. д. № 922/2008 г., имала право да ползва платен отпуск: от 13.10.2008 г. до 03.09.2009 г.- 42 р. дни. Претендира обезщетение по чл. 224 от КТ по периоди, както следва: за периода от 01.09.1993 г. до 02.09.1997 г.- 47 р. дни- 995.75 лв.; за периода от 02.09.1997 г. до 07.02.2000 г.- 117 р. дни- 2486.25 лв.; за периода от 07.02.2000 г. до 20.03.2000 г.- 5 работни дни- 106.25 лв.; за периода от 20.03.2000 г. до 05.06.2007 г.- 346 р. дни- 7352.50 лв.; за периода от 05.06.2007 г. до 15.06.2007 г.- 2 работни дни- 42.50 лв.; за периода от 15.06.2007 г. до 13.10.2008 г.- 64 р. дни- 1360 лв.; за периода от 13.10.2008 г. до 03.09.2009 г.- 42 р. дни- 902.50 лв. Искането й е, да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ в размер на сумата общо 12248.75 лв. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като същия се счита за заведен за сумата общо 10984.24 лв.

От фактическа страна се у±тановява следното:

От приложените по делото писмени доказателства- заверено копие на трудов договор, лично трудово досие и трудова книжка на ищцата, се установява, че същата е работила в ПГ „В. Л.- К. от 05.01.1981 г. до 03.09.2009 г. Трудовото правоотношение между ищцата и работодателя й било прекратявано неколкократно. След отменяване на заповедите по съдебен ред, ищцата е била възстановявана на заеманата преди това длъжност и отново е било прекратявано трудовото й правоотношение . Със заповед № 488/03.09.2009 г., считано от 03.09.2009 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ във вр. с § 1 ал. 1 от ПЗР на КСО.

От заключението на вещото лице Г. Д. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът приема, се установява следното: За периода от 01.09.1993 г. до 02.09.1997 г. по заповед № 13/02.09.1997 г. на директора на ответната Г., на ищцата било изплатено през м. септември 1997 г. обезщетение по чл. 224 от КТ за 47 работни дни в размер на 283.03 лв. За периода от 02.09.1997 г. до 07.02.2000 г. и от 07.02.2000 г. до 20.03.2000 г. по заповед № 4/20.03.2000 г., на ищцата било изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за 122 р. дни в размер на 1271.20 лв., или общо изплатените й суми на основание чл. 224 от КТ, били в размер на 1554.23 лв. За периода от 20.03.2000 г.- 05.06.2007 г. за 298 работни дни размера на обезщетението било 5997.55 лв. В този период не били включени 48 р. дни за учебната 2000/2001 г., за които обезщетението възлизало на 966.05 лв., или сумата за обезщетение за този период била в размер на 6963.60 лв. За периода от 05.06.2007 г.- 15.06.2007 г. за 2 р. дни размера на обезщетението бил 40.25 лв. За периода от 15.06.2007 г.- 13.10.2008 г. за 64 р. дни- обезщетението възлизало на 1288.06 лв. За периода от 13.10.2008 г.- 03.09.2009 г. за 42 р. дни- обезщетението било в размер на 845.29 лв. Така, общият размер на обезщетението бил в размер на 9137.20 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ за неоснователен. Съображенията на съда са следните:

Няма спор по делото, че трудовото правоотношение на ищцата с работодателя й- ответника по иска, е било многократно прекратявано. Заповедите за това са били отменявани по съдебен ред, уволненията са били признавани за незаконни и ищцата е била възстановявана на заеманата от нея длъжност. Съгласно разпоредбата на чл. 351 ал. 1 от КТ, трудов стаж по смисъла на КТ е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в кодекса, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Разпоредбата на чл. 354 ал. 1 т. 1 от КТ предвижда, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи- от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Предвиденото с чл. 354 ал. 1 от КТ изключение от правилото на чл. 351 от КТ, се отнася обаче само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работа по трудово правоотношение. Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение и е в зависимост от характера и тежестта на работата, като неговата цел е да се осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на работа сили. Поради това, платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването на работника на работа. С оглед изложеното, за исковия период, през който ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение, не възниква право на платен годишен отпуск. В този смисъл е и практиката на ВКС- Решение № 135/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 189/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 948/21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3128/2008 г., III г. о., Решение № 511/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 189/2009 г., всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

Отделно от това, следва да се посочи и установеното по делото от вещото лице, че ищцата е получила обезщетение по чл. 224 от КТ за периода от 01.09.1993 г. до 02.09.1997 г., изплатено й през м. септември 1997 г. за 47 работни дни в размер на 283.03 лв.; за периода от 02.09.1997 г. до 07.02.2000 г. и от 07.02.2000 г. до 20.03.2000 г. на ищцата е било изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за 122 р. дни в размер на 1271.20 лева., или общо изплатените й суми на посоченото основание за посочените периоди, са в размер на 1554.23 лв., което обстоятелство прави част от претенцията неоснователна и на това основание.

Наред с изложеното, съдът счита, че дори и да се приеме, че претенцията на ищцата е доказана, възражението на ответника по иска- жалбодател пред тази инстанция, че исковата претенция е погасена по давност, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 358 ал. 1 от КТ, исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: едномесечен- по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка” и в случаите по чл. 357 ал. 2; 2- месечен- по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение и 3- годишен- по всички останали трудови спорове. Съгласно ал. 2 на сочената разпоредба, сроковете по предходната алинея започват да текат: за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата- от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение- от деня на прекратяването; за другите искове- от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Правопораждащият факт, или началния момент на вземането, е връчване заповедта за уволнението, тъй като след този момент съгласно чл. 335 от КТ трудовото правоотношение се прекратява, трудовият договор престава да действа и да обвързва работодателя и работника. От този момент се изчисляват сроковете за обжалване законността на уволнението, времето през което работникът или служителя е оставал без работа поради уволнението, времето за което се дължи заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ и пр. От момента на връчване на заповедта за уволнение, настъпват всички последици, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение като възниква и правото на работника да получи обезщетенията, дължими при уволнение, вкл. и по чл. 224 от КТ. Обстоятелството, че е бил предявен иск за отмяна на уволнението като незаконно, не променя началния момент, от който тези вземания стават изискуеми, респ. започва да тече погасителната давност. Или, обезщетенията по чл. 224 от КТ са дължими и следва да бъдат изплатени на работника в деня на уволнението му. Поради изложеното, тази инстанция счита, че вземанията на ищцата, освен, че са неоснователни, са и погасени по давност с оглед началният момент, от който е започнала да тече давността за обезщетенията- това са моментите на връчване на заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата- на 02.09.1997 г., 20.03.2000 г., 04.07.2001 г., 15.06.2007 г. и 13.10.2008 г., при което тригодишната давност е изтекла- последната на 13.10.2011 г., а искът е предявен на 20.08.2012 г.

С оглед изложеното, следва да се отмени като неправилно решението на първоинстанционния съд, в частта, с която ПГ „В. Л. гр. К., е осъдена да заплати на П. А. Н., сумата в размер на 9137.20 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за периода от 01.09.1993 г. до 03.09.2009 г., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., държавна такса по сметка на КРС върху присъдената сума в размер на 365.49 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 60 лв., вместо което се постанови друго, с което предявения иск се отхвърли и до размера на 9137.20 лв.

При този изход на делото, следва ответницата по жалбата да заплати на жалбодателя, представляван от адвокат, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 1040 лв. Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 256/07.01.2013 г., постановено по гр. д. № 2147/2012 г. по описа на К.йският районен съд, в частта, с която П. Г. „В. Л. гр. К., с ЕИК * е осъдена да заплати на П. А. Н., с ЕГН *, от Г., сумата в размер на 9137.20 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за периода от 01.09.1993 г. до 03.09.2009 г., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., държавна такса по сметка на КРС върху присъдената сума в размер на 365.49 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 60 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТВХВЪРЛЯ предявения отП. А. Н., с ЕГН *, от Г., кв. "В. бл. 17, вх. А, . 5, ап.19, против П. Г. „В. Л. гр. К., с ЕИК *, иск за заплащане на сумата в размер на 9137.20 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, за периода от 01.09.1993 г. до 03.09.2009 г.

ОСЪЖДА П. А. Н., с ЕГН *, от гр. К., кв. „В. бл. 17, вх. *, . 5, ап. *, да заплати на П. Г. „В. Л. гр. К., с ЕИК *, направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 1040 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/