№ 2715
гр. София , 18.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря к.д.н
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110131946 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 10608/07.06.2021 г.,
с която ............... е предявило срещу ........ обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за суми, както следва: 1/
сумата от 418,60 лева, представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка ............. за причинени имуществени
вреди на автобус ............, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
06.11.2018 г., реализирано по вина на водача на МПС с ............... чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ........... към датата на реализиране на ПТП,
ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от
83,84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.04.2019 г. до
22.03.2021 г.
Със заявление вх. № 23021019/22.03.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ........ за суми, както следва: 1/ сумата
от 418,60 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка ............. за причинени имуществени вреди на автобус
............, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 06.11.2018 г.,
реализирано по вина на водача на МПС с ............... чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ........... към датата на реализиране на ПТП, ведно със
1
законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 83,84 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 02.04.2019 г. до 22.03.2021 г. На
25.03.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение
по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си на 18.05.2021 г. Исковата молба е
подадена на 07.06.2021 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка .......... е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. Поддържа, че
след настъпване на застрахователното събитие в ............... е подадено искане за
оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като
към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното
МПС – ............ е било застраховано при ищеца по застраховка ............. –
застрахователна полица № 4704180260001258/07.06.2018 г. Твърди, че в резултат
на процесното ПТП на МПС – ............ били причинени следните щети: челно
стъкло, ъглово стъкло, предна врата и др. Поддържа, че при ищцовото дружество
била образувана преписка по щета № 470418181859244, като увреденият
автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в
резултат на процесното ПТП и същите били отстранени за сметка на ищцовото
дружество в доверен сервиз на застрахователя. Сочи, че за отстраняване на
щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца,
последният е заплатил сумата от 2703,82 лева с ДДС. Поддържа, че вредите по
МПС – ............, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на
лек автомобил с ............... чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответното дружество. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати
дължимата сума в общ размер от 2728,82 лева, включваща заплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 2703,82 лева и ликвидационни разноски
в размер на 25,00 лева, както и че от страна на ответника е извършено частично
погасяване по заявената претенция в размер на 2310,22 лева. В тази връзка се
сочи, че непогасена останала сумата от 418,60 лева, която се претендира в
настоящото производство, ведно със законната лихва от 22.03.2021 до
погасяването. Претендира се лихва за забава, считано от 02.04.2019 г. до
22.03.2021 г. в размер на 83,84 лева.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски,
както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство по
2
ч.гр.д. № 16121/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника
Застрахователна компания „........ е депозиран отговор на исковата молба, с който
се излага становище за неоснователност на предявения иск. Изрично се заявява,
че не се оспорва основанието на предявените искове, като същите се оспорват
само по размер. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП
/06.11.2018 г./, сключено между ответното дружество и собственика на лек
автомобил с ............... че на 06.11.2018 г. е реализирано ПТП, при което са
причинени щети на МПС – ............, че щетите са причинени от водач на лек
автомобил с ............... че към датата на ПТП между ищеца и собственика на
увредения при ПТП автомобил е била сключена валидна застраховка .............,
както и че ищецът е предявил пред него суброгационна претенция за сумата от
2728,82 лева, по която ответното дружество е погасило сумата от 2310,22 лева.
Оспорва се, че ищцовата претенция е завишена по размер, като се излагат
подробни съображения в този смисъл. Поддържа се, че часовете труд за демонтаж
и монтаж на челно и ъглово стъкло са завишени и не са съответни на реално
необходимите за отстраняване на посочените щети. В тази връзка се сочи, че
сумата, платена от ответника по регресната претенция е достатъчна за репариране
на вредите, причинени на МПС – ............, в резултат на процесното ПТП. Оспорва
се и акцесорната претенция за лихва за забава
Моли се за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
06.11.2018 г., в гр. София, в района ............, между лек автомобил с ...............
управляван от ..... и МПС – ............, управляван от ........, е реализирано ПТП, при
което са причинени щети на лек автомобил МПС – ............; че щетите са
причинени в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил с ..........; че към датата на реализиране на процесното ПТП /06.11.2018
г./ за МПС – ............ е била сключена застраховка ............. по застрахователна
полица № 4704180260001258/07.06.2018 г.; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /06.11.2018 г./ гражданската отговорност на водачите на лек
3
автомобил с ............... включително на водача ....., е била застрахована при
ответното дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка ............. в размер на 2703,82 лева; че направените
ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 25,00 лева;
както и че ответникът е заплатил по предявената регресна претенция сумата от
2310,22 лева в полза на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
06.11.2018 г., в гр. София, в района ............, между лек автомобил с ...............
управляван от ..... и МПС – ............, управляван от ........, е реализирано ПТП, при
което са причинени щети на лек автомобил МПС – ............; че щетите са
причинени в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил с ..........; че към датата на реализиране на процесното ПТП /06.11.2018
г./ за МПС – ............ е била сключена застраховка ............. по застрахователна
4
полица № 4704180260001258/07.06.2018 г.; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /06.11.2018 г./ гражданската отговорност на водачите на лек
автомобил с ............... включително на водача ....., е била застрахована при
ответното дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка ............. в размер на 2703,82 лева; че направените
ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 25,00 лева;
както и че ответникът е заплатил по предявената регресна претенция сумата от
2310,22 лева в полза на ищцовото дружество.
По делото не е спорно, че ответникът е погасил чрез плащане част от
регресния дълг, претендиран от ищеца, а именно сума в размер на 2310,22 лева. С
оглед на изложеното, съдът намира, че между страните не се спори, че ответникът
носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение, като единственото спорно по делото обстоятелство касае размера на
действителната вреда към деня на настъпване на събитието.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на автобус ............, към датата на процесното събитие
/06.11.2018 г./ е по-малко от 10 години 5 месеца и един ден, считано от датата на
първоначалната му регистрация – 05.06.2008 г., както и че стойността необходима
за възстановяване на щетите, причинени на процесния автобус ............, определена
на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 2865,60 лева.
Установява се също, че щетите по автобус ............ се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 06.11.2018 г. ПТП. Във връзка с наведените
възражения в отговора на исковата молба и поставените от ответника задачи към
експертизата, вещото лице е посочило, че поради размера и необходимите
операции, подмяната на челното стъкло на процесния автобус следва да се
извърши препоръчително от двама души. Вещото лице посочва също, че за да се
извърши подмяната на челното стъкло е необходимо преди това да бъдат
демонтирани – ъгъл предна броня ляв и десен, капак преден, рамо лява и дясна
чистачка, вертикални лайсни лява и дясна и таванни ъглови лайсни лява и дясна,
след което се демонтира старото стъкло, подготвя се ново и се поставя. Във връзка
с необходимото време за извършване на горепосочените операции свързани с
подмяната на челното стъкло на процесния автобус ............, вещото лице посочва,
5
че от производителя е предвидено времетраене от 22,4 часа, както и че подмяната
на челното стъкло в неоторизиран за марката сервиз отнема средно 12 часа,
поради което прави извод, че необходимото време за труд, определено при
осредняване на двете нормовремена е 17 часа. От заключението на вещото лице
по САТЕ се установява още, че подмяната на предното дясно ъглово стъкло на
процесния автобус, включва демонтаж/монтаж на вертикална лайсна, ъглова
таванна лайсна, лайсна на вратата и самото стъкло, че предвиденото от
производителя време за смяна е 5 часа, като в конкретния случай поради
дублиращи се операции за двете стъкла, определеното време за смяна е 3 часа.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид, че съгласно константната
съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.
О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
6
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, като обективно, пълно и компетентно
изготвено, към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на
причинените вреди на база средни пазарни цени / са били необходими 2865,60
лева, като при определяне на този размер вещото лице е остойностило увредените
детайли, които се установи, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с
конкретното ПТП. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което
установява пазарната стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с
настъпилото ПТП в посочения размер, установени от събраните по делото
доказателства, т.е. общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
2865,60 лева, като към тази сума следва да се добавят и извършените от ищеца
ликвидационни разноски във връзка с щетата в размер на 25,00 лева, т.е. общият
размер на дължимото в полза на ищеца обезщетение е 2890,60 лева.
След приспадане на платената от ответника сума от 2310,22 лв. остава
дължима сумата от 580,38 лв.
Предвид горното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер, доколкото от
ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно 418,60 лева и следва да
бъде уважен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, обективирано
в отговора на исковата молба, че претендираният от ищеца размер на
обезщетението е завишен. Действително от заключението на вещото лице се
установи, че часовете труд, заплатени от застрахователя по имуществена
застраховка в полза на увреденото лице, за демонтаж и монтаж на челно стъкло
/22,4 часа/ и дясно ъглово стъкло /5 часа/ на процесния автобус ............, са
завишени, доколкото от заключението се установи, че необходимото време за
труд /определено чрез осредняване – виж по-горе в изложението/ за подмяна на
челно стъкло е 17 часа, а за предно дясно ъглово стъкло – 3 часа, т.е. по-малко от
7
калкулираното от ищеца. Същевременно, обаче, се установи, че и при това
положение средната стойност, необходимо за възстановяване на автобус ............,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2865,60, т.е. при
приспадане на платеното от ответника, извънсъдебно, то отново предявеният иск с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер от 418,60 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска
отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а
длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на 30-дневен срок от
представянето на всички доказателства, в който застрахователят трябва да
определи и изплати размера на задължението си по предявената претенция или
мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По
делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответника покана за
изпълнение на паричното му задължение, получена от последния на 01.03.2019 г.,
към която са били приложени документите по процесната ликвидационна
преписка. Тридесетдневният срок за изпълнение е изтекъл на 01.04.2019 г.
/изчислен по реда на чл. 72, ал. 1, изр. 3 ЗЗД вр. чл. 72, ал. 2 ЗЗД/, като считано от
02.04.2019 г. ответното дружество е изпаднало в забава и за претендирания в
исковата молба период от 02.04.2019 г. до 22.03.2021 г. /включително/ дължи
мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата – сумата от
83,84 лв. /изчислена по реда на чл. 162 ГПК/. Следователно акцесорният иск е
основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 83,84 лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 200,00 лева.
8
От името на ответника своевремнно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирано от ищеца
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Същото не следва да
бъде разгледано, доколкото от ищеца не се претендира адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 31946/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Застрахователна компания „........, със седалище и адрес на управление ..........,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ..............., със седалище и
адрес на управление ...... сумата от 275,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 31946/2021 г., по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 16121/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, като са представени и доказателства за
извършването на тези разноски.
Ответникът не се е възползвал от възможността да подаде частна жалба
срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските, поради
което и по становище на настоящия съдебен състав, възможността за предявяване
на възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, в хода на исковото
производство, по отношение на разноски, претендирани в заповедното
производство, е преклудирана, предвид липсата на подадена частна жалба срещу
заповедта за изпълнение, в частта за разноските.
Дори да се приеме, че съдът следва да разгледа така обективираното в
молбата от 13.09.2021 г., подадена от името на ответника, възражение с правно
оснвоание чл. 78, ал. 5 ГПК, то същото се явява и неоснователно, доколкото
претендираният размер на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 16121/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е 300
лева, т.е. минималния предвиден за съответния вид работа, съгласно Наредба № 1
9
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Застрахователна компания „........, със седалище и адрес на управление ..........,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ..............., със седалище и
адрес на управление ...... сумата от 325,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 16121/2021 г., по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ..............., със седалище и адрес на управление ......
против Застрахователна компания „........, със седалище и адрес на управление
.........., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Застрахователна компания „........ дължи в полза
на ............... суми, както следва: 1/ сумата от 418,60 лева, представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка
............. за причинени имуществени вреди на автобус ............, вследствие на
застрахователно събитие, настъпило на 06.11.2018 г., реализирано по вина на
водача на МПС с ............... чиято гражданска отговорност е била застрахована при
........... към датата на реализиране на ПТП, ведно със законна лихва от 22.03.2021
г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 83,84 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 02.04.2019 г. до 22.03.2021 г., за които суми на 25.03.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 16121/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „........, със седалище и адрес на
управление .......... да заплати в полза на ..............., със седалище и адрес на
управление ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 16121/2021 г.,
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „........, със седалище и адрес на
управление .......... да заплати в полза на ..............., със седалище и адрес на
управление ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 275,00 лева,
10
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 31946/2021 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11