Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 29.12.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и пети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 854 по описа за
2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 35-0000512/21.08.2020 г. на П.А. И., Началник ОО”АА” Плевен, е наложена на основание чл. 105, ал.1
от Закона за автомобилните превози
глоба в размер на 200.00 /двеста/лева на П.И.К., ЕГН: **********, за това, че на 15.07.2020 г. около 13,30 часа в гр.Ловеч,
на бул.”България” № 31А, като водач на лек таксиметров автомобил “Пежо 207” с
рег. № ** **** ** извършва таксиметрова дейност с пътна книжка №139 и пътен
лист №00005, като допуска следното
нарушение: не е попълнена датата в пътен лист № 00005 за деня, което
представлява нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят
П.И.К., който го обжалва в срок и излага, че същото е
незаконосъобразно, като оспорва извършване на деянието и твърди, че описаната
фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като към момента на
проверката не е извършвал таксиметров превоз. Освен това излага
подробни съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява
лично, поддържа жалбата си
и моли НП да бъде отменено.
Ответникът - РД”Автомобилна Администрация”-Плевен, редовно призован не изпраща представител.
От събраните
по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Л.Б., М.Х. и М.К., както
и от становището на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.07.2020 год. бил съставен Акт № 274935 за установяване
на административно нарушение от св. Л.Б., в присъствието
на св.М.Х., срещу П.И.К., за това, че на 15.07.2020 г. около 13,30 часа в
гр.Ловеч, на бул.”България” № 31А, като водач на лек
таксиметров автомобил “Пежо 207” с рег. № ** **** ** извършва таксиметрова
дейност с пътна книжка №139 и пътен лист
№00005, като допуска следното нарушение: не е попълнена датата в пътен
лист № 00005 за деня, което представлява нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба
№34/06.12.1999 г. на МТ. По съставения
акт жалбоподателят е вписал, че няма
възражение. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
АУАН и НП са
издадени от компетентни
лица, съгласно представените
доказателства.
Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по време на
проверката жалбоподателят е имал качеството на водач на таксиметров автомобил,
а управляваният от жалбоподателя таксиметров автомобил е бил обозначен,
оборудван и маркиран като работещо такси, не е бил със закрит знак „такси“ и
табела „не работи“, като е престоявал на обозначена таксиметрова стоянка. Освен това от показанията на св.Б. и Х. се
установява, че когато са се приближили за да извършат проверка на водача, в автомобила е имало пътник и жалбоподателят
тъкмо е тръгвал, за да осъществи превоза и тъй като е бил на кратко разстояние,
по указание на проверяващите водачът, за да не бави клиента, го е закарал, след
което се е върнал и е извършена проверката. В хода на проверката е установено,
че в представената пътна книжка не е попълнена датата на пътния лист за деня,
поради което е съставен АУАН. Обстоятелството, че няма попълнена дата на пътен
лист №0005 се установява от приложеното заверено копие на същия. Съдът
кредитира в цялост показанията на св.Б. и Х., тъй като същите са подробни,
логични и безпротиворечиви, не присъстват данни по
делото от които да се направи извод за тенденциозност в действията им, още
повече, че въпросния ден двамата свидетели са били служебно ангажирани с
извършване на проверки на таксиметрови автомобили в Ловеч съвместно със
служители на икономическа полиция. Относно показанията на св.К., посочен от
жалбоподателя, съдът намира, че неговите показания са вътрешно противоречиви
относно причините, по които се е обадил въпросния ден на жалбоподателя. Веднъж
заявява, че е изпуснал автобуса докато е търсел по аптеките лекарства и К. е
трябвало да го закара до с.Горно Павликени, втори път заявява, че е трябвало да
го закара до бензиностанцията в индустриалната зона. Освен това твърди, че не е
присъствал на извършената проверка и не е бил в таксито докато служителите са
разговаряли с К. преди започване на проверката, а е наблюдавал отстрани. Св.К.
няма спомен дали актосъставителя и свидетеля по акта са
униформените служители, които е възприел да разговарят с К., както и св.Б. и Х.
нямат спомен за клиента, който за възприели в таксиметровия автомобил,
управляван от жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че не е установено по
безспорен начин, че именно св.К. е лицето, посочено от жалбоподателя като
присъствало на проверката.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция приема, че нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателя е безспорно доказано, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на чл.34, чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН, направено е пълно и точно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, правилна е
правната квалификация на нарушението и санкционната норма, като наказващият
орган е наложил единствената предвидена в закона санкция за това нарушение.
Въпреки това настоящата инстанция
намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган не е
съобразил всички смекчаващи вината обстоятелства и такива водещи до извода,че
се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наказващият орган се
е задоволил да посочи в НП само, че не се налице предпоставки за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, но липсват каквито и да било мотиви в тази връзка. Видно от
доказателствата по делото се касае за нарушение на ЗАвП,
от което обаче не са настъпили никакви вредни последици, нарушението е за първи
път и няма данни водачът да е наказван по Закона за автомобилните превози или
ЗДвП, в хода на проверката не са установени нередности по автомобила и всички
останали документи на водача и не са констатирани други нарушения. Освен това,
съдът счита, че наложеното наказание е прекалено тежко и не съответства на
тежестта на нарушението и имотното състояние на жалбоподателя, отчитайки и
неговата възраст. Ето защо съдът приема, че нарушението с оглед липсата на
вредни последици и с оглед изложените по-горе смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид и случаят се явява маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът
приема,че обжалваното НП е незаконосъобразно като такова следва да бъде
отменено.
При този изход на процеса разноски не
следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани
от страните.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000512/21.08.2020 г. на П.А. И., Началник ОО”АА” Плевен, с което е
наложена на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози глоба в размер на 200.00 /двеста/лева на П.И.К., ЕГН: **********, за нарушение на
чл.40, изр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :