Определение по дело №4340/2015 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2657
Дата: 7 декември 2015 г. (в сила от 31 декември 2015 г.)
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20152120204340
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 2756                                         07.12.2015 година                                             гр. Бургас

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                     XIX-ти наказателен състав

На десети ноември                                                                   две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                    

                                                                                             Председател: ПЕТРОСЛАВ КЪНЕВ

                                                                   

Секретар: Теменуга Тишева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия П. Кънев НАХД № 4340/2015г. по описа на БРС и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от Г.К.П., ЕГН **********, против наказателно постановление № 2775 от 08.08.2013г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл.315 ал.1, предл.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателката твърди, че атакуваното наказателно постановление не е влязло в сила, тъй като същото не й е било връчвано, а узнала за него от случайна справка в КАТ.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

За АНО, редовно уведомен, представител също не се явява.

 

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав намира, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения седемдневен срок за обжалване на наказателното постановление, като аргументите в тази насока са следните:

Актът за установяване на административното нарушение е бил издаден на 27.06.2013 г. На същата дата препис от него е бил връчен лично на жалбоподателката, тя се е запознала със съдържанието му и го е подписала без възражения. Следователно административнонаказателното производство е било надлежно образувано и нарушителят е бил запознат с този факт. В акта е написан адресът на жалбоподателката и тя не е посочила друг адрес за уведомяване. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН нарушителят подписва акта със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, но такова последващо уведомяване не е имало. На 08.08.2013 г. било издадено процесното наказателно постановление и същото е следвало да бъде връчено на нарушителката на посочения в акта адрес – гр. Пловидв, ул. „Васил Левски” № 95, ет.7, ап.56. В кориците на делото се съдържа докладна записка, от която е видно, че Т. Тодоров - мл. полицейски инспектор в Трето РУ към ОД на МВР гр. Пловдив е посетил посочения адрес на 14.10.2013 г. за връчване на издаденото наказателно постановление, но в апартамента живеели квартиранти, които не познавали жалбоподателката. Домоуправителят също не познавал лице с такива имена. След това била извършена справка в АИС – „БДС”, но не бил установен друг адрес на жалбоподателката Г.П.. Въз основа на така установеното АНО приел, че след като нарушителката не е била намерена на посочения от нея адрес и новият й адрес е неизвестен, то наказателното постановление следва да се счита връчено на 15.10.2013 г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Настоящият състав намира, че са били налице всички предпоставки за връчване на наказателното постановление именно по този ред. За разлика от АУАН, който задължително трябва да бъде връчен на нарушителя и ако последният не е намерен, производството се спира, то за наказателното постановление няма такова изискване. Това е така, тъй като законодателят изисква нарушителят да е бил уведомен за започване на административнонаказателното производство срещу него и да е запознат с нарушението, което му се вменява във вина, а това е било изпълнено с връчването на акта на жалбоподателката, който тя е подписала без възражения. Именно нарушителят посочва адреса си, на който следва да бъде открит впоследствие за връчване на издаденото НП, като поема отговорност да уведоми наказващия орган, ако промени този адрес. След като в чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидено, че щом нарушителят не е бил намерен на адреса и новият му адрес е неизвестен, то наказателното постановление се счита за връчено от деня на отбелязването, тъй като деецът не е изпълнил вмененото му в чл.43, ал.1 от ЗАНН задължение за уведомяване на наказващия орган.

В конкретния случай следва да бъде отбелязано, че не се касае само за изпращане на наказателното постановление по пощата и непотърсването му от нарушителя. Адресът е бил посетен от полцейски служител, който е събрал информация от живущите там и от домоуправителя относно евентуалното местонахождение на жалбоподателката, след това е била направена и справка в централната база данни за евентуален друг нейн адрес и чак тогава е било пристъпено към прилагането на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че са били изпълнени всички възможни и необходими действия от страна на АНО за лично връчване на наказателното постановление, с оглед на което правилно е бил приложен цитираният член. Това, че жалбоподателката е узнала за издаденото срещу нея НП доста по-късно след справка в КАТ, се дължи само и единствено на нейното поведение и непосочването на актуален адрес за кореспонденция, което обаче по никакъв начин не води до опорочаване на връчването, след като в ЗАНН е предвидена изрична хипотеза точно за такива случаи.

Щом наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 15.10.2013 г., то от следващия ден – 16.10.2013 г. е започнал да тече седемдневният срок за обжалването му, който е изтекъл на 23.10.2013 г. Жалбата е била подадена по пощата на 23.09.2015 г., тоест почти две години след изтичането на срока за обжалване и същата се явява просрочена. Наказателното постановление е влязло в сила още на 24.10.2013 г. С влизането си в сила наказателното постановление става стабилен правораздавателен акт и поражда целените с него правни последици, поради което няма как съдът да преразгледа това нарушение.

Гореизложеното води само до един възможен извод, а именно това, че подадената жалба е просрочена, тъй като срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е преклузивен и същата следва да бъде оставена без разглеждане, понеже НП е влязло в законна сила с изтичане на срока за обжалването му.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от Г.К.П., ЕГН **********, против наказателно постановление № 2775 от 08.08.2013г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл.315 ал.1, предл.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 4340/2015 г. по описа на РС-Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския административен съд.

 

 

                                                             

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПетрославКънев

Внярно с оригинала:

Секретар: Т.Т.