№ 4013
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110116472 по описа за 2023 година
При условията на обективно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) са предявени главни
осъдителни искове по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД и евентуални
осъдителни искове по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД във връзка с чл.7 КРБ и
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителни писмени молби от 30.06.2021г. и
20.07.2021г. по гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав, ищецът С”ЕООД е
предявил осъдителни искове : по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответната страна
за заплати на ищцовото дружество сумата от 24 871, 40 лв (двадесет и четири хиляди
осемстотин седемдесет и един лева и четиридесет стотинки), която според ищеца е
платена без основание , защото е удържана за негова сметка по реда на чл.35б
ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ като такса по чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./
за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. , която законова разпоредба противоречи на
правото на Европейския съюз - чл.16, чл.17 , чл.20 и чл.21 ХОПЕС , чл.49 вр. с чл. 54,ал.1
ДФЕС, чл.63 , §1 ДФЕС,чл.3, §1 от Директива 2009/72/ЕО, и която правна норма е обявена
за противоконституционна с решение № 13 /31.07.2014г. по конст.дело № 1/2014г. на КС , и
по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба- 20.12.2018г. до окончателното
плащане.
С главните осъдителни искове по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗДса
предявени съединени евентуално осъдителни искове : по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД
1
във връзка с чл.7 КРБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 871, 40
лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди , представляващи такса по чл.35а
ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./, удържана за сметка на ищеца по реда на чл.35б
ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., които вреди
са причинени на ищеца от противоправни актове и действия на органи на държавата,
изразяващи се в приемане на правна норма - чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ ,
обявена за противоконституционна с решение № 13 /31.07.2014г. по конст.дело № 1/2014г. на
КС , и в неизпълнение на задължението по чл.22,ал.4 ЗКС за уреждане от Народното
събрание на РБ на правните последици, настъпили поради прилагането на
противоконституционната правна норма , и по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с по чл.49 ЗЗД за
законната лихва върху главницата от датата на настъпването на вредата - 01.10.2014г. до
датата на предявяне на исковата молба – 18.12.2018г. в размер на 10 647, 11 лв , заедно със
законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба- 20.12.2018г. до окончателното плащане.
Процесуалното условие за разглеждането на евентуалните искове е отхвърлянето на
главните искове.
С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на
07.04.2022г. по гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав, е ПРЕКРАТЕНО
съдебното производство в частта му относно предявения иск против ответника Народно
събрание на Република България поради оттегянето на този иск от ищеца. Като
необжалвано от страните това определение е влязло в сила.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените
искове против ответника - Република България , представлявана от Министъра на
финансите. В заседанието на 11.12.2024г. не се е явил представител на ищеца , но с писмена
молба от 11.12.2024г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Въпреки
изрично предоставената му по негово искане с молбата от 11.12.2024г. възможност за
представяне на писмено становище по исковете , пълномощникът на ищеца не е депозирал
такова.
Ответната страна РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , представлявана от МИНИСТЪРА НА
ФИНАНСИТЕ оспорва изцяло предявените срещу нея искове по основание и по размер
видно от изявленията на пълномощника й в представения на 16.09.2021г. отговор на
исковата молба по гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав. Сочат се доводи за
неоснователност на твърденията на ищеца за противоречие на нормата на чл.35а
ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ на правото на Европейския съюз - чл.16, чл.17 , чл.20 и
чл.21 ХОПЕС, чл.49 вр. с чл. 54,ал.1 ДФЕС, чл.63 , §1 ДФЕС,чл.3, §1 от Директива
2009/72/ЕО. Обосновава се становище за липса на елементи от фактическия състав на чл.49
ЗЗД за ангажиране отговорността на държавата поради приемането на обявената за
противоконстуционна нарма чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ и неизпълнението на
чл.22,ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от прилаганета на тази норма.
Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на исковете за
2
законна лихва за периода от 01.10.2014г. до 18.12.2018г.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответната страна поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 11.12.2024г. юрисконсулт
на ответната страна е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на ищцовата страна по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Относно родовата подсъдност на исковете :
Исковата молба е предявена с вх. № 167207/20.12.2018г. пред Софийски градски съд.
Пред СГС е било образувано гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав ,
който е разгледал делото , прекратил е съдебното производство в частта му относно
исковете против втория ответник НАРОДНО СЪБРАНИЕ , докладвал е делото по реда на
чл.146,ал.1 ГПК , приел е и е допуснал всички доказателства, и в последното открито
съдебно заседание на 26.01.2023г. вместо да приеме изготвеното заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза и да обяви делото за решаване , с протоколно определение е
ПРЕКРАТИЛ съдебното производство и е ИЗПРАТИЛ делото по родова подсъдност на
Софийския районен съд.
В СРС е образувано е настоящото гр.д. № 16472/2023г. по описа на 68 състав.
Относно местната подсъдност на исковете :
С определение № 12377/31.03.2023г. на на СРС, 68 състав е ПРЕКРАТЕНО настоящото
производство по гр.д. № 16472/2023г. и преписката е изпратена на Районен съд – град
Елхово по МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ.
С въззивно определение № 10369/01.09.2023г. по ч.гр.д. № 6318/2023г. по описа на
СГС, ГК, ІV-Е въззивен състав (образувано по частна жалба, вх. № 100018/10.04.2023г. на
Държавата , представлявана от Министъра на финансите) е ОТМЕНЕНО определението от
31.03.2023г. на СРС, 68 състав за прекратяване на настоящото производство и за
изпращането на делото на Районен съд – град Елхово по местна подсъдност и е ВЪРНАТО
делото в СРС за продължаване на съдопроизводствените дейности по гр.д. № 16472/2023г.
по описа на СРС, 68 състав.
Относно правната квалификация на исковете и вида на съединяването на исковете :
Правната квалификация на исковете , както и вида на тяхното обективно съединяване
са посочени от СГС, І-12 състав в доклада по чл.146, ал.1 ГПК , приет в откритото
заседание на 07.04.2022г. по гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав, в
присъствието на представители на страните , които не са възразили. Настоящият съдебен
състав на СРС е обвързан от правните и фактичеките констатации в доклада по чл.146,ал.1
ГПК , приет от СГС.
Относно основателността на главнити искове по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1
ЗЗД :
3
Тези искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Според Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г. на
ОСГТК на ВКС , което е задължително за съдилищата, „правното основание на предявен
срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния
бюджет/ такса по силата на чл.35а ЗЕВИ , предвид обявяването на нормата за
противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по
чл.22,ал.4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба
неблагоприятни правни последици , е непозволено увреждане- чл.49 ЗЗД” , а не платено без
основание /при налачална липса на основание / по чл.55,ал.1, прдл.1 ЗЗД.
Според изрично посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023г.
по тълк. дело № 1/2022г. на ОСГТК на ВКС „удържането и внасянето на таксите / по
чл.35а ЗЕВИ – б.с./ до 09.08.2014г. включително е извършено на правно основание и не може
да се приеме , че престираното по приключилото правоотношение в изпълнение на
задължение , основано на действащи към момента на плащане законови разпоредби , които
впоследствие са обявени за противоконституционни , представлява дадено при начална
липса на основание”. Следователно „към момента на удържане и внасяне на таксите през
периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. включително е съществувало правно основание ,
тъй като разпоредбата на раздел V на глава ІV/чл.35а-чл.35в/ЗЕВИ са имали правно
действие, пораждали са задължение за производителите на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия , съответно обществения доставчик и крайният снабдител ,
скрепено при неизпълнение с неблагоприятни последици” .
Тъй като според Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г.
на ОСГТК на ВКС следва да се приеме , че удържането и внасянето в държавния
бюджет на таксата по чл.35а ЗЕВИ е извършвано на правно основание и не е налице
начална липса на основание , се налага правният извод , че не е налице хипотезата на
неоснователно обогатяване по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД. Поради тази причина главният
осъдителен иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният главен иск по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1,
предл.1 ЗЗД , чиято основателност е обусловена от тази на иска по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД.
Претенцията за законна лихва въргу главницата по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлена , без да се изследва изпадането в забава на ответника.
Относно основателността на евентуалния иск по чл.49 ЗЗД :
Разглеждането на евентуалните искове е обусловено от осъществяването на
процесуално условие- отхвърлянето на главните искове по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД и по
чл.86,ал.1 ЗЗД. Тъй като с настоящото решение тези искове се отхвърлят, съдът следва да
се произнесе по предявените евентуални искове.
Евентуалният осъдителен иск по чл.49 ЗЗД е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно и е доказано , че ищецът е собственик на шест
4
фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) , находящи се в село ***: ФЕЦ С Шарково” ,
ФЕЦ С 1” , ФЕЦ С 2” , ФЕЦ С 4” , ФЕЦ С 5” и ФЕЦ С 6” , които са надлежно въведени в
експлотация.
Не се спори по делото и е доказано , че през процесния период от 01.01.2014г. до
09.08.2014г. ищецът е произвеждал електрическа енергия чрез изброените ФЕЦ и я
продавал на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД въз основа на шест договора
за изкупуване на електрическа енергия - № 233/11.10.2011г. ; № 696/29.06.2012г. ; №
697/29.06.2012г. ; № 698/29.06.2012г. ; № 699/29.06.2012г. и № 700/29.06.2012г.
Безспорен и ноторно известен факт е , че с §6 , т.2 и т.3 от ЗР на ЗДБ за 2014г. /ДВ,
бр. 109/23.12.2013г. , в сила от 01.01.2014г./ е изменен ЗЕВИ , като са създадени чл.35а-чл.35
в ЗЕВИ и чл.73 ЗЕВИ , с които е въведена такса за производство на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия в размер на 20% , определена по формула , посочена в чл.35,
ал.2 ЗЕВИ. Задължени за плащане на таксата са производителите на енергията , като
съгласно чл.35б ЗЕВИ тази такса следва да се удържа от обществения доставчик , съответно
от крайния потребител.
Разпоредбите на §6, т.2 и т.3 от ЗР на ЗДБ за 2014г. /ДВ, бр. 109/23.12.2013г. , в сила от
01.01.2014г./ и приетите с тях чл.35а-чл.35 в и чл.73 ЗЕВИ са обявени за
противоконституционни с Решение № 13/31.07.2014г. по тълк. дело № 1 /2014г. на
Конституционния съд , което е влязло в сила от 10.08.2014г. , от когато съгласно
чл.151,ал.2,из.р. 2 КРБ тези норми не се прилагат.
Не е приет закон по реда на чл.22,ал.4 ЗКС за уреждане на последиците от
прилагането на обявените за противоконституционни чл.35а-чл.35 в и чл.73ЗЕВИ през
периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г.
В съдебното заседание на 11.12.2024г. по настоящото дело е прието заключение по
съдебно-счетоводната експертиза , неоспорено от страните, от което се установява , че през
периода от от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. от дължимата цена на елекстронергията ,
продадена от ищеца по процесните договори с „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
АД, е удържана за сметка на ищеца 20% такса по чл.35а ЗЕВИ на обща стойност 24 871, 40
лв.
Според изрично посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г. на ОСГТК на ВКС : „Имущественото разместване ,
което е осъществено въз основа на законови разпоредби , обявени впоследствие за
противоконституционни , без Народното събрание да уреди последиците от това в размен
срок , съставлява вреда за платилия правен субект. Неблагоприятните последици за
частноправните субекти са вследствие надлежно и законосъобразно изпълнение на
задължение за заплащане на държавна такса въз основа на закон , който впоследствие е
обявен за противоконституционен , и неизпълнение на задължението на Народното
събрание по чл.22,ал.4 ЗКС . Вредите са настъпили в чужда правна сфера – на
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия съгласно чл.35а,
ал.3 във връзка с с чл.35б, ал.1 ЗЕВИ , и представляват претърпяна загуба , изразяваща се в
5
намаляване на имуществото – неполучена проференциална цена в пълен размер , предвд
удържането и внасянето на таксата в държавния бюджет съобразно предвидения в
чл.35а и чл.35бЗЕВИ механизъм от обществения доставчик или крайния снабдител”.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г. на
ОСГТК на ВКС е изрично посочено , че „приемането на противоконституционен закон е
неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт ,
тъй като е противоправно действие”, както и , че „бездействието на Народното събрание
да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също
представлява противоправно деяние , както и приемането на такъв закон , тъй като в
противоречие на императивна правна норма /чл.22,ал.4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в
нея задължение”.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г. на
ОСГТК на ВКС е изрично отбелязано , че „отговорността на Държавата” в описаната
хипотеза е „деликтна , обективна , безвиновна , има гаранционно-обезпечителен характер и
се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните
длъжностни лица”.
Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г. на ОСГТК на
ВКС е задължително за съдилищата , поради което разглежданият по настоящото дело
правен спор следва да бъде решен съобразно приетото от ОСГТК на ВКС с цитирания
тълкувателен съдебен акт , каквато е и съдебната практика – например Решение №
50110/22.01.2024г. по гр.д. № 2346/2021г. на ВКС , ІІІ ГО.
Поради посочените причини на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение по
чл.49 ЗЗД за имущесвените вреди , причинени му поради удържането на основание чл.35а
ЗЕВИ на такса от 20% върху цената на продадената от електроенергия от ФЕЦ през периода
от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. в размер на 24 871, 40 лв. Евентуалният иск по чл.49 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло.
Относно дължимата лихва върху обезщетението по чл.49 ЗЗД:
Според съдебната практика ищците по искове във връзка с непозволено увреждане
(какъвто е и искът по чл. 49 ЗЗД ) не следва да доказват размера на лихвите върху
дължимото им обезщетение. Вместо това на тях им се присъжда законната лихва не от
датата на предявяването на исковата молба , а от датата на увреждането, т.е. от
изпадането на длъжника (деликвента) в забава според чл.84,ал.3 ЗЗД. Тези лихви не са
мораторни, а компесаторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на
увреждането (2345-58-І).
В конкретния случай е предявено възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност (чл.111, ал.1, буква”в” , предл.2 ЗЗД ) за предявяване на иск за законна лихва , което
е основателно. Исковата молба е предявена на 20.12.2018г. , поради което вземането за
законната лихва върху главницата за периода от 01.10.2014г. до 19.12.2015г. е погасена по
давност.
6
Поради посочените причини законната лихва върху обезщетението от 24 871,40 лв
следва да бъде присъдена за периода от 20.12.2015г. до окончателното плащане. Точният
размер на дължимата законна лихва следва да бъде изчислен към датата на плащането от
страните (при доброволно плащане) или от съдия-изпълнителя (при принудително
изпълнение).
Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.49 ЗЗД в частта му относно претендираната
законна лихва за периода от 01.10.2014г. до 19.12.2015г. следва да бъде отхъврлен като
погасен по давност.
Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.49 ЗЗД в частта му относно претендираната
законна лихва за периода от 20.12.2015г. до 19.12.2018г. следва
да бъде оставен без разглеждане , тъй като при уважаване на този иск ищецът би получил
два пъти тази лихва, което би довело до неоснователно обогатяване, защото , както бе
посочено заедно с главницата е присъдена и законната лихва за периода от 18.12.2015г. до
окончателното плащане.
Относно разноските по делото :
На ищеца с оглед чл.78,ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото, изразяващи се в платените от него държавна такса (1 420,74 лв), депозит
за съдебно-счетоводна експертиза (500лв) и възнаграждение за адвокат (1 914 лв).
Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение (1 914 лв) е неоснователно, защото в конкретния случай не е
налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение , доколкото претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в съответствие с размера на полагащото се адвокатско
възнаграждение съгласно чл.7,ал.1,т.3 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, както и с
фактическата и правна сложност на делото.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като евентуалните искове са
уважени изцяло – претендираната главница от 24 871,40 лв е присъдена изцяло, заедно със
законната лихва за периода от 20.12.2015г. (три години преди датата на предявяване на
исковата молба – 20.12.2018г.) до окончателното плащане.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените С”ЕООД , ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление: село ****, със съдебен адрес : град София, **** , чрез адв.
Х. И. Х., против РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА
ФИНАНСИТЕ, гр.София, ул. „Г. С. Раковски” № 102, обективно съединени осъдителни
искове : по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответната страна за заплати на
ищцовото дружество сумата от 24 871, 40 лв (двадесет и четири хиляди осемстотин
7
седемдесет и един лева и четиридесет стотинки), която според ищеца е платена без
основание , защото е удържана за негова сметка по реда на чл.35б ЗЕВИ/редакция ДВ, бр.
109/2013г./ като такса по чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ за периода от
01.01.2014г. до 09.08.2014г. , която законова разпоредба противоречи на правото на
Европейския съюз - чл.16, чл.17 , чл.20 и чл.21 ХОПЕС , чл.49 вр. с чл. 54,ал.1 ДФЕС, чл.63
, §1 ДФЕС,чл.3, §1 от Директива 2009/72/ЕО,и която правна норма е обявена за
противоконституционна с решение № 13 /31.07.2014г. по конст.дело № 1/2014г. на КС , и по
чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба- 20.12.2018г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА
ФИНАНСИТЕ, гр.София, ул. „Г. С. Раковски” № 102, ДА ЗАПЛАТИ на С”ЕООД , ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление: село ****, със съдебен адрес : град София, **** ,
чрез адв. Х. И. Х. , следните суми : 24 871, 40 лв (двадесет и четири хиляди осемстотин
седемдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение по чл.49 ЗЗД
във връзка с чл.45 ЗЗД във връзка с чл.7 КРБ за имуществени вреди, представляващи
такса по чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./, удържана за сметка на ищеца по реда на
чл.35б ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., които
вреди са причинени на ищеца от противоправни актове и действия на органи на държавата,
изразяващи се в приемане на правна норма - чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ ,
обявена за противоконституционна с решение № 13 /31.07.2014г. по конст.дело № 1/2014г. на
КС , и неизпълнение на задължението по чл.22,ал.4 ЗКС за уреждане от Народното събрание
на РБ на правните последици, настъпили поради прилагането на противоконституционната
правна норма , заедно със законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху главницата от
20.12.2015г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
3 834,74 лв (три хиляди осемстотин тридесет и четири лева и седемдесет и четири
стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по делото – платените държавна
такса , депозит за съдебно-счетоводна експертиза и адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.49 ЗЗД в частта му
относно претендираната законна лихва върху обезщетението от 24 871,40 лв за периода от
01.10.2014г. до 19.12.2015г., като погасен по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ осъдителния иск по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с
чл.49 ЗЗД в частта му относно претендираната законна лихва за периода от 20.12.2015г.
до 19.12.2018г. и до пълния предявен размер от 10 647,11 лв (десет хиляди шестстотин
четиридесет и седем лева и единадесет стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9