№ 12747
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110114554 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Н. И. Н., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 63489/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 2890,46лв.,
представляваща стойност на предоставени и потребени ВиК услуги за периода от
24.04.2019г. до 26.06.2021г.
Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни правоотношения по
договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия за имот с адрес: /населено
място/. Посочва, че е доставил ВиК услуги на сочената стойност, но ответникът не ги е
заплатил, поради което дължи тяхната стойност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който оспорва
исковете. Оспорва ответникът да е собственик на процесния имот. Прави и възражение
за погасяване на задълженията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е положителен
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
1
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че
потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, които са публикувани на
интернет страницата му и са общодостъпни.
От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че потребител (клиент)
по силата на закона на ВиК услуги е собственикът или вещният ползвател на имота.
Именно той се намира в облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
ВиК услуги и е носител на задължението за заплащане на цената на тези услуги.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да
докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот, съответно че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка
на такива услуги. От посочената по-горе нормативна уредба следва, че това доказване
включва и установяване на факта, че ответникът е собственик/вещен ползвател на
процесния имот. За доказване на този факт ищецът е представил справка по лице от
отдалечения достъп на службата по вписванията за периода 01.01.1998г.-28.04.2021г.,
отнасяща се до ответника. От нея се установява, че за периода 10.09.1998г.-22.01.2020г.
за процесния имот има вписано учредяване и заличаване на законна ипотека, налагане
и заличаване на възбрана и налагане на възбрана върху процесния имот през 2020г.
Като длъжник по ипотеката и възбраните е посочен ответникът Н. Н..
Съдът намира, че представената справка е недостатъчна, за да бъде проведено
пълно доказване, че ответникът е собственик на имота. Тази справка не представлява
титул за собственост. Същата няма характеристиката и на официален удостоверителен
документ, тъй като не е издадена от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред. Тази справка може да има единствено информационно и
оповестително значение, но в никакъв случай не е годна да установи принадлежността
на правото на собственост върху даден имот. Още повече, че в настоящия случай в
справката няма вписване на придобивна сделка за имота в полза на ответника.
Вписването на ипотека и възбрана върху имота представлява индиция относно
принадлежността на правото на собственост, но не е достатъчно за изграждането на
категоричен извод относно този спорен релевантен факт. Отделно от това, в отговора
на Столична община, МДТ „Кремиковци“ /л. 60/ е удостоверено, че за процесния имот
не са намерени декларирани данни относно данъчно задължено лице, което
допълнително разколебава евентуален извод за принадлежност на правото на
собственост върху имота в полза на ответника през процесния период. Както се
посочи, ищецът, чиято е тежестта, следва да проведе пълно, несъмнено, категорично
доказване на този факт, а при липса на такова, съдът е длъжен да го приеме за
недоказан.
От изложеното следва, че по делото не е доказан един от правопораждащите
претендираното притезателно право юридически факти, което е достатъчно за
отхвърляне на предявения иск. Но за пълнота следва да се посочи, че по делото не са
установени и другите юридически факти от сложния фактически състав, пораждащ
претендираното субективното материално право в патримониума на ищеца – имотът да
е водоснабден и до същия да е доставена и потребена вода на сочената стойност.
2
Заключението на вещото лице по СТЕ досежно извода, че имотът е водоснабден,
почива на предположения, базирани на документи, изходящи от самия ищец, които
дори не са представени по делото. Изходящите от страната документи сами по себе си
(без да бъдат подкрепени от други доказателства по делото) не могат да послужат за
установяването на изгодни за тази страна обстоятелства. Отделно от това, вещото лице
посочва, че консумацията е начислявана на база брой обитатели, но въобще не е ясно
какъв е този брой и как е определен. Ето защо, исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът, който обаче е представляван от особен
представител и не е доказал направата на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, срещу Н. И. Н., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 63489/2021г.
на СРС, 40-ти състав, а именно: 2 890,46лв., представляваща стойност на предоставени
и потребени ВиК услуги за периода 24.04.2019г.-26.06.2021г. за имот, находящ се в
/населено място/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3