МОТИВИ ПО ПРИСЪДА
№2/21.01.2020 Г. ПО НОХД №194/2019Г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН.
В съответствие с разпоредбата
на чл.305, ал.З Съдът изготви следните мотиви по НОХД №194 по описа за 2019
година на Видински окръжен съд, както следва:
Делото
е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Видин, с който е
повдигнато обвинение на И.Д.И., ЕГН: **********, в това, че на 24.11.2018г. на
ГКПП - Дунав мост Видин - Калафат, при влизане в Република България от
Република Румъния, с лек автомобил марка "КИА", модел
"Каренс" с ДК №*,
лична собственост, без надлежно разрешително по чл.7 и чл.47 от ЗКНВП, в
съучастие с А.Х.К. с ЕГН:**********,***, като съизвършител, пренесъл през
границата на страната, от Република Румъния в Република България високорисково
наркотично вещество, поставено под контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите към чл.З, ал.2, включено в Списък I -
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, а именно: шестоъгълни розови таблетки
с логото на "Philipp Plein"- огледално "PP" от
едната страна и череп от другата, с наличие на 3,4 метилендиоксиметамфетамин/MDMA/, като
определеното съдържание на MDMA е 22,5 %, с тегло 69 150 грама и триъгълни
жълто-зелени таблетки с логото на "Mercedes-MaybaclT-монограмни букви ММ от
двете страни, с наличие на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин/MDMA/, като
определеното съдържание на MDMA е 25, 6 %, с тегло 64 735 грама, като общо
тегло е 133 885 грама, всичките на стойност 3 347 125 лева, като предметът на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък -
престъпление по чл.242, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Със същият обвинителен акт
е повдигнато обвинение и на А.Х.К., ЕГН: **********, в това, че на 24.11.2018г.
на ГКПП - Дунав мост Видин - Калафат, при влизане в Р България от Р Румъния, с
лек автомобил марка "КИА", модел "Каренс" с ДК № *, собственост на И.Д.И.,
ЕГН:**********,***, без надлежно разрешително но чл.7 и чл.47 от ЗКНВП, в съучастие с И.Д.И., ЕГН:**********,***,
като съизвършител, пренесла през границата на страната от Република Румъния в
Република България, високорисково наркотично вещество, поставено под контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите към чл.З,
ал.2, включено в Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно:
шестоъгълни розови таблетки с логото на "Philipp Plein"- огледално "PP"
от едната страна и череп от другата, с наличие на 3,4
метилендиоксиметамфетамин /MDMA/, като определеното съдържание на MDMA е 22,5
%, с тегло 69 150 грама и триъгълни жълто-зелени таблетки с логото на "Mercedes-Maybach''-монограмни
букви ММ от двете страни, с наличие на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин/MDMA/, като
определеното съдържание на MDMA е 25, 6 %, с тегло 64 735 грама, като общо
тегло е 133 885 грама, всичките на стойност 3 347 125 лева, като предметът на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък -
престъпление по чл.242, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Делото
се разгледа по общия ред, като и двамата подсъдими както на досъдебното
производство, така и в съдебното производство не се признават за виновни, а
подсъдимият И. твърди от своя страна, че тъй като в колата му имало много багаж
още на отиване в Германия, така и не е разбрал, че натоварения в колата му
багаж е натоварено наркотично вещество и то в такова количество, а подсъдимата К.
твърди също, че въобще не е била в течение за това къде е ходил с колата си И.
докато били в Германия, с кого се е срещал и съответно какво е натоварено в
колата, с която са пътували, като единствено се е впечатлила от голямото
количество багаж, който са возели на връщане в България.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Видин в съдебно заседание заяви, че поддържа
обвинението срещу двамата подсъдими така както е повдигнато с обвинителния акт
и поддържа на подсъдимите да бъде наложено наказание около минималния размер на
предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода", както да бъде
наложено и кумулативно определеното наказания „глоба" също в минималния
размер, отнемане в полза на държавата на наркотичното вещество и автомобила, с
който са пренасяни наркотичните вещества, както и зачитане на предварителното
задържане и на двамата подсъдими.
Подсъдимият
И.Д.И., представляван защитника си - адвокат К.Т. ***, поддържа в съдебно
заседание, че не се признава за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, тъй като действително е поел задължението към
свой съгражданин на име А.
да му донесе багаж от Германия, но не е знаел и не е могъл да знае какъв е
багажа, тъй като независимо, че обяснява хронологически как е стигнал до
хората, които са му дали багажа, къде са го завели и как натоварили багажа в
неговата кола, той така и не е питал, не е видял и не се е интересувал, не знае
къде точно е сложен този багаж, не е могъл да види какво има в тях, поради
което моли да бъде оправдан.
Подсъдимата
А.Х.К., представлявана защитника си - адвокат М.В. *** също не се признава за
виновна в извършване на престъплението, за което е обвинена, като подробно
обяснява по какъв повод тръгнала заедно с другия подсъдим за Германия, това, че
отседнали в Германия заедно при познати, но въобще не била в течение къде точно
ходи и какво прави подсъдимия И. по време на престоя им в Германия, и
единствено на тръгване за връщане в България забелязала, че в автомобила има
много багаж.
От доказателствата по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Безспорно се установява,
че на посочената в обвинителния акт дата - 24.11.2018г. на ГК1111
Дунав мост-2 пристигнал за влизане от Румъния в България лек автомобил марка
"КИА", модел "Каренс" с ДК № ., управляван и лична собственост на
подсъдимия И.Д.И., като в същия автомобил пътувала и подсъдимата А.Х.К..
По делото е разпитан
свидетелят А. Р. С./л.98 от делото/ - служител на ТМУ - Лом, който
установява, че процесният автомобил е пристигнал за влизане в страната около
18.30 часа на 24.11.2018година, като колата е била препълнена с багаж, и това
затруднявало да се види какво точно има в колата. Поради това автомобила бил
отклонен за снимане с мобилна рентгенова система, при което се видели нетипични
плътности в багажното отделение на автомобила, на мястото където би следвало да
е резервната гума, както и подобри нетипични плътности в саковете с багаж.
Колата била въведена в митническо хале, където била извършена митническа
проверка, свалили багажа и започнали да го проверяват, като и двамата подсъдими
присъствали при разтоварването и при проверката. При отварянето на един от
саковете, превозван в багажника, проверяващият установил,че е пълен с прозрачни
пликове, съдържащи таблетки, поради което уведомили началника. След сваляне на
багажа и отстраняването на кората, на мястото на липсващата резервна гума били
открити още два спортни сака, два найлонови плика жълто-бели на цвят и друг
найлонов плик с черни надписи, които също били пълни с найлонови пакети,
съдържащи таблетки. На въпроса към подсъдимия Косев какви са тези хапчета, той
отговорил, че не знае какви са тези таблетки и как са се озовали там. В същото
време, при уведомяването на подсъдимите, че ще извършат проверка на колата,
подсъдимата К. започнала силно и продължително да кашля, и на въпроса на
свидетеля дали е болна, тя отговорила,че не е болна.
Свидетелят С. преди
пристъпване към проверка попитал и дамата подсъдими дали превозват акцизни
стоки или забранени вещества, при което подсъдимият И. отговорил отрицателно.
Направило му впечатление обаче, че и двамата не били много убедителни, доловил
колебания специално в подсъдимия, а за подсъдимата К. не може да потвърди, че
била колеблива.
Съответно
както установява разпитаният свидетел, за случая била уведомена дежурна част от
ГПУ-Видин, и при извършения оглед на сака, се установило, че същият съдържа
7/седем/ пакета, съдържащи шестоъгълни розови таблетки с лого "Philipp Plein''-огледално
"PP"
от едната страна и череп от другата /Обекти 1-7/. След сваляне на багажа
от багажното отделение и отстраняване на кората, на мястото на липсващата
резервна гума, били открити още два черни спортни сака, два найлонови
плика-жълто-бели на цвят и друг жълт найлонов плик с черни надписи, които също
били пълни с найлонови пакети, съдържащи таблетки.
Единият
от саковете, съдържал още 7 пакета с шестоъгълни розови таблетки с лого "Philipp Plein''-огледално
"PP"
от едната страна и череп от другата /Обекти 8-14/, а другият сак и трите
найлонови плика съдържали найлонови пакети, пълни с триъгълни жълто-зелени
таблетки с лого на „Mercedes-Maybach" - монограм"ММ" от двете
страни-общо 12 броя /Обекти 15-26/. В дъното на зелена найлонова торба, укрити
под лични вещи, били открити още три пакета, пълни с триъгълни жълто-зелени
таблетки с лого на „Mercedes-Maybach"-M0H0rpaM "ММ" от двете страни /Обекти
27-29/, които обстоятелства са описани в Протокола за оглед на
местопроизшествието/л. 1 от ДП/ и съответно онагледени в Албум за посетено
местопроишествие :оглед, претърсване и изземване от МПС/л.7 от ДП/
При
направеня полеви наркотест на двата вида таблетки/л. 11 от ДП/, същите
реагирали на „Метамфетамин".
От
назначена и изготвена химико-физическа експертиза под № 19/ НАР-657 от
28.06.2019г. на ЦЕКИ към НИК-МВР-гр. София /л. 137-140/, се установява, че
предмет на престъплението е високорисково наркотично вещество - „3,4
метилендиоксиметамфетамин" /MDMA/ със съдържание от 22.5% в обекти от №
1 до 14 вкл. - шестоъгълни розови таблетки с лого "Philipp Plein''-огледално
"PP"
от едната страна и череп от другата и 25.6% в обекти от 15 до 29 вкл. -
триъгълни жълто-зелени таблетки с лого на „Mercedes- Maybach''-монограм "MM" от
двете страни, като общото нето тегло на наркотичното вещество е 133 885 грама.
От
назначената и извършена съдебно-оценителната експертиза /л.142/, е видно, че
стойността на наркотично вещество - „3,4 метилендиоксиметамфетамин" /MDMA/ със
съдържание от 22.5% - 25.6% в количество 133 885гр. е 3 347 125 лева.
Наркотичното
вещество „3,4 метилендиоксиметамфетамин" /MDMA/ е включено
в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3,ал.2 и ал.З
от ЗКНВП.
Във
връзка с установяването на фактическата обстановка следва да се обсъдят и
обясненията на двамата подсъдими, които на досъдебното производство са се
възползвали и двамата от правото си да не дават обяснения, като в съдебната
фаза още в началото на съдебното следствие, и двамата подсъдими дадоха подробни
такива, а именно:
По отношение на обясненията на подсъдимият И.: Твърденията на
този подсъдим, дадени в съдебното заседание от 26.11.2019г./л.93 от делото/ са,
че действително е пътувал до Германия заедно с подсъдимата К. с цел да закупят
леки коли втора употреба както за сина на К., така и за подсъдимия И.. Намерили
само една кола за сина на К., която трябвало да бъде докарана в България от
друга фирма, а те със същия лек автомобил на 23.11.2019г. вечерта тръгнали към
България, като колата била претоварена с багаж, за който подсъдимият обяснил на
свидетелят С., че „багажът е техен и на техни познати и близки".
По
отношение на багажът, който се е оказал, че е наркотично вещество подсъдимият
не оспорва откриването на веществото в колата му и признава, че същото е
открито на инкриминираната дата на ГКПП Дунав мост-Видин- Калафат - „Беше
укрито в багажника на моят автомобил и в резервната гума". Обяснява също,
че се е ангажирал да свърши услуга на негов познат от Сливен, на име А., който бил познат на негов
вуйчо, но така и не знае трите му имена.
Във връзка с услугата на
този познат А.,
подсъдимия дава противоречиви данни като първо обяснява,че когато А. му се обадил да му свърши
услуга, подсъдимият се е намирал на път за Германия, и А. го помолил да вземе багаж от негови
приятели/л.93 от делото/, като „За целта ще ми се обадят тези хора, къде да го
взема този багаж. Питах голям ли е, тежко ли е, той каза - 20-30кг."/л.94
от делото/. Впоследствие в края на обясненията обяснява, че още преди да тръгне
за Германия се е чул с А.
по телефона и А. го е
попитал кога ще пътува и като тръгнал А. отново му звънял и подсъдимия го уведомил, че вече е тръгнал.
Преди пътуването му се обаждал от български телефонен номер, а по време на
пътуването се е обаждал от друг номер. По време на пътуването му се е обаждал
два пъти, като го питал докъде е стигнал и му обяснил къде да кара, за да иде
за багажа. На следващия ден подсъдимият се обадил на А. и той му му обяснил на коя
бензиностанция да спре и изчака. Дошли двама млади мъже с европеидни черти на
около 30 години, които посочили на подсъдимия, че трябва да карат до друго
място, за да вземат багажа. Подсъдимият обяснява, че от бензиностанцията карал
лекия си автомобил след тези двама мъже около два три часа, оказва се, че са
отишли в Холандия и там натоварили багажа. През цялото време както на
бензиностанцията, така и на мястото, където товарили багажа, с тези двама мъже
разговарял по телефона А.,
който разговарял и с подсъдимия И., който си стоял в колата и А. го успокоил, че товарят
багажа и той се връща в Германия. Самият подсъдим, тъй като не различавал
холандски език от немски, фактически въобще не е разговарял с тези двама мъже,
тъй като те само му почукали на бензиностанцията на стъклото на колата и му
посочили да кара след тях.
По
отношение на намереното наркотично вещество намерено в колата му, обаче
подсъдимият твърди, че не е знаел какъв е точно, дори не го е виждал, тъй като
докато те натоварили багажа, той понеже бил уморен, си стоял в колата. Поради
това твърди,че не видял, че тези двама мъже са вдигнали кората на багажника и
са, който сложили багаж там. Твърди също, че на отиване в Германия имал резервна
гума в колата си, и едва след проверката на ГПУ разбрал, че няма резервна гума.
Същевременно
твърди, че впоследствие не е забелязал какъв е багажа, който сложили в
багажника му, независимо, на връщане в България се наложило да разместват целия
багаж в колата, за да сложат закупен паркет и килим от една страна, а от друга
дори и извършените проверки по границите и при проверка на паркинг в Германия и
на румънската граница, не са били намерени от проверяващите, като той самият не
е стигал до сака и не го е отварял. Твърди, че не е забелязал сака затова, че
още на тръгване за Германия, в колата му имало много багаж - "Когато
тръгнах за Холандия имаше багаж отзад. Колата беше пълна с багаж с дрехи и
дребни неща, които тежат."/л.95/
В тази връзка, съдът
констатира противоречие с обясненията на подсъдимата К. относно това колко
багаж е имало в колата, тъй като последната много категорично сочи, че тя
самата не е имала багаж - „Нямах дрехи в багажа. И. имаше може би 2-3сака
дрехи. Това беше багажа в колата. 2-3 сака и една чанта, моя. Това беше, когато
тръгнахме от Крумово за София... Поел е тръгнахме от София за Германия
сутринта. Този същият багаж беше в колата - 3 сака и моята плажна
чанта."/л.97 от делото/.
По отношение на обясненията на подсъдимата К.: Същата не се
признава за виновна и обяснява, че с подсъдимия И. се познава чрез свой
приятел, освен това е работила в неговата фирма за рециклиране на отпадъци и е
пътувала и друг път с него в чужбина, което се установява и от извършената
справка за пътуванията и на двамата извън границите на Република България. За
конкретния случай обяснява, че тъй като колата на сина й се развалила, тя
решила да му купи нова такава и подсъдимият И. й казал, че може да купи евтино
от Германия и тя му предложила да тръгне по този повод с него за Германия. Той
отишъл да я вземе от село Крумово, след това отишли в София, където се видяла с
приятели и след три дни тръгнали за Германия, като в колата нямало много багаж
- три сака с дрехи на подсъдимия и една плажна чанта с неин багаж. В Германия
отседнали и двамата при приятели от София в град Хамбург. К. твърди, че
пристигнали в Германия късно вечерта, преспали при приятели, а на сутринта,
когато се събудила, подсъдимият И. го нямало. Освен това той излизал и не й е
казвал къде излизал, като отсъствал по 5, по 6 часа.
Установява
обаче, че когато тръгвали за връщане в България, тя самата констатирала, че
колата е много натоварена с багаж и „Попитах И. какъв е този багаж.", като
всичко вече било качено в колата - „Ламинатът беше 8-10 опаковки. Една доста
голяма печка и моят багаж - уредите, микровълновата печка и килима. Плажната ми
чанта беше отзад, зад мен, в багажа отзад. Когато си оставих багажа в колата
нищо не видях. Видях, чак когато ни спряха."/л.98/. Подсъдимата също
обяснява, че по пътя към България са били проверявани - в Австрия, Унгария и
Румъния са поглеждали без да ровят в багажа в колата, както и на една
бензиностанция.
По отношение на
подсъдимата К., свидетелят С. установява, че по време на проверката
първоначално не забелязал колебания в подсъдимата, но когато казал, че колата
ще бъде проверявана, тогава тя започнала да кашля много, което наложило той да
я попита дали е болна.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства - обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните
свидетели, протокола за оглед на местопроизшествието и извършените експертизи,
които са преки доказателства, събрани по установения от закона ред.
Следва да бъде посочено,
че по отношение на субективната страна на деянията, за които са обвинени
двамата подсъдими, с оглед самото естество на престъплението, преки
доказателства няма, но настоящият състав прие, че са налице косвени такива,
които съответно следва да обсъди. Както е известно от теорията критерии за
определянето им като такива е отношението на доказателствата към главния факт,
т.е. към предмета на доказването, преките доказателства пряко и непосредствено
възпроизвеждат обстоятелства от предмета на доказване, при косвените
доказателства връзката между доказателството и обстоятелството от главния факт,
подлежащо на установяване в процеса, преминава през установяването на други
факти, които като цяло представляват система между фактите, система от факти,
за да може косвените доказателства да дадат информация за главния факт,
търсеният в процеса факт. Значението на делението на доказателствата на преки и
косвени е относно начина, по който те могат да бъдат ползвани в процеса на
доказването. Относно преките доказателства е достатъчно единствено те да бъдат
достоверни, за да бъдат поставени в основата на присъда, при косвените
доказателства, освен това, освен установяване на тяхната достоверност е
необходимо да се установи и връзката, системата от факти, доказателства, която
система следва да води до единствено възможен избор. Поставя се въпросът дали е
възможно присъдата да бъде постановена само и единствено въз основа на косвени
доказателства. Отговорът е да, може, но тези косвени доказателства, които са
установени в процеса по надлежни процесуален ред, трябва да съставляват такава
верига от факти, която по своята същност е непрекъсната и която верига трябва
да води до единствено възможен извод като не следва е разколебана от други
факти, постановени по делото.
От така
установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият И.Д.И., е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
престъплението по чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 от НК, като престъплението
е съставомерно, а именно:
- от обективна страна - безспорно е
установено и не се спори, че на 24.11.2018г. на ГКПП - Дунав мост Видин -
Калафат, около 18.30 часа е пристигнал за влизане в Република България от
Република Румъния, с лек автомобил марка "КИА", модел
"Каренс" с ДК № *,
лична собственост на И.Д.И.. Не се спори и подсъдимият признава, че той е
управлявал лекия автомобил. Установено е по категоричен начин, че в сак и под
кората, на мястото на резервната гума е открито наркотично вещество, което е
било без надлежно разрешително по чл.7 и чл.47 от ЗКНВП, пренесено през
границата на страната, от Република Румъния в Република България и то
високорисково наркотично вещество, поставено под контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите към чл.З, ал.2, включено в
Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, а именно: шестоъгълни розови
таблетки с логото на "Philipp Plein"- огледално "PP" от
едната страна и череп от другата, с наличие на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин/MDMA/, като
определеното съдържание на MDMA е 22,5 %, с тегло 69 150 грама и триъгълни
жълтозелени таблетки с логото на "Mercedes-MaybaclT-монограмни букви ММ от
двете страни, с наличие на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин/MDMA/, като
определеното съдържание на MDMA е 25, 6 %, с тегло 64 735 грама, като общо
тегло е 133 885 грама, всичките на стойност 3 347 125 лева, като предметът на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
- от субективна страна -деянието е
извършено при условията на умисъл, под формата на пряк умисъл, тъй като
подсъдимият И.И. е съзнавал обществено-опасният им характер, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от деянието си, а именно -
пренесъл през границата на Република България високорисково наркотично вещество
в особено големи размери, като случаят е особено тежък, без надлежно
разрешително по ЗКНВП - контрабанда.
Единствения
спорен въпрос по делото е именно субективната страна на деянието, относно което
подсъдимият И. твърди, че не е знаел и не е могъл да знае, че двете лица, които
го завели от Германия в Холандия са натоварил в колата му съответно голям сак в
багажника на автомобила и на мястото на резервната гума, високорисково
наркотично вещество с общо тегло 133 885грама.
Настоящият
съдебен състав след подробно обсъждане и анализ на събраните по делото
доказателства стигна до категоричния извод, че подсъдимият И. е знаел какво
вози в управлявания от него автомобил, поради което прие наличие на пряк умисъл
и съответно съставомерност на деянието поради следните съображения:
действително по делото не са събрани преки доказателства за наличие на пряк
умисъл, а и подсъдимият не само че не признава такъв, но и напълно отрича да е
знаел какво точно вози и обяснява това с факта, че понеже бил преуморен от
шофирането от България до Германия, въобще не е проявил какъвто и да било
интерес какъв багаж товарят в колата и дори не е забелязал, че е изхвърлена
резервната му гума, на мястото на която е сложено част от наркотичното
вещество.
За да вземе това си
решение, съдебния състав анализира събраните по делото косвени доказателства в
тяхната съвкупност и система, както и действията на подсъдимия по време на
натоварването на товара, както и по време на откриване на престъпленията, а
именно:
На
първо място, твърденията в обясненията на подсъдимия, че не е знаел какъв багаж
е сложен в автомобила му, съдът възприема като защитна теза. В подкрепа на този
си извод се явява именно начина на даване на обяснения, който показва желание
да засили твърдението за незнание, а именно: преди всичко подсъдимия допуска
дребни противоречия в детайлите на дадените от него обяснения, например в това,
кога всъщност се е уговорил с т.н.А. да му направи услугата с багаж - преди да замине от България
или по пътя от България към Германия;
-
при предварителната уговорка с А., самият подсъдим
установява, че изрично е попитал голям ли е и колко е тежък багажа, на което му
отговорили ЗО-ЗОкг, а когато товарели самият багаж, подсъдимият дори и не е
излязъл от колата по негови думи;
подсъдимият
твърди, че натоварили багажа за кратко време, докато разговарял с А., а всъщност след като в
колата е имало много багаж пак по негови твърдения, то той е следвало да бъде
изцяло свален, за да стигнат до кората на багажника, да извадят резервната
гума, да нагласят пакетите с таблетки и отново по обратния ред да върнат всичко
в багажника на колата;
-
твърди, че още на тръгване от България в колата
е имало много багаж с цел да докаже, че не е забелязал този сак с хапчетата, но
подсъдимата К. е категорична, че е имало само три сака с дрехи и нейната плажна
чанта, което показва някакъв порядък в колата;
-
твърди, че е предприел пътуване с цел закупуване
на леки автомобили за К. и за него, а всъщност първата работа, която е свършил
веднага след пристигането в Германия и дори при положение, че е бил много
изморен, е да отиде и да прибере т.н. „багаж";
-
твърди, че не е виждал намерените хапчета, но с
оглед установената съдебна практика/Решение №209 от 07.11.2018го дина на ВКС по
н.д.№633/2018г. I-BO н.о.
с докладчик Спас Иванчев/, „Знанието му за определени факти го поставят в
положението на деец, който е имал представа за незаконното съдържание на
товара, който е транспортирал. Не е необходимо да има абсолютно ясна представа
за вида на предмета на престъплението, представата му за деянието, очертана в
неговото съзнание, попада в категорията на пряк и неопределен умисъл, тоест
каквото и да е веществото, той е приел задължението си да го превози от едно
място на друго, което включва и преминаване на точката на контрол - митническа
та граница на страната.";
-
твърди, че през цялото време докато е бил в
Германия, този багаж е бил в колата му, той е отварял багажника, дори е
пренаредил целия багаж в колата преди да тръгне за България, за да се побере и
багажа, който те са си купили - ламинат, килим, печка, и въпреки това не е
видял сака с хапчетата. От приложения по ДП албум, на лист 9 обаче и от двете
снимки е видно, че черния спортен сак е огромен и е пълен с полиетиленови
пликове с розови таблетки;
-
твърди, че „едва след проверката в ГПУ разбрах,
че нямам резервна гума. Не се интересувах, какво слагат в моята кола двамата
души в Холандия, защото бях преуморен.", а същевременно твърди, че „след
като те отвориха багажника и започнаха да товарят, аз говорех с него по
телефона и аз, затова не можах да видя какво точно товарят в багажника".,
като преди това е установил, че той е отворил багажника и влязъл в колата;
-
твърди, че през целия път т.н. А.му звънял и питал до къде е
стигнал, че му е казал къде трябва да иде едва в Германия, че на
бензиностанцията само А.
е говорел с двамата мъже, които го завели в Холандия да натоварят
инкриминирания багаж, както и това, че багажа е следвало да бъде доставен в
България, в град Сливен.
На
въпроса на председателя на съда към подсъдимия, не му ли се е сторила тази
ситуация съмнителна, същия заяви „Знам, че тази ситуация е ненормална, но вече
е свършило. И аз сега мисля по друг начин, но вече е свършило."
Всички
тези факти, установени от обясненията на подсъдимия и от останалите писмени и
гласни доказателства по делото, след обстоен анализ, съдът прие, че водят до
единствено възможния извод за знание у подсъдимия, че вози нещо с незаконно
съдържание. Наред с обясненията на подсъдимия, които съдът обсъди, този извод
се подкрепя и от анализа на поведението на дееца, от осъществените от него
действия и постъпки, както преди заминаването му от България, по време на
пътуването за Германия, по времето, когато воден от двама мъже и напътстван от
т.н. А. кара след тях и
отива в Холандия, където товарят в неговия автомобил багаж, който той дори и не
иска да види. Това доведе до извода на съда, че в съзнанието на извършителя е
налице формирана цел да пренесе през границата на страната наркотично вещество,
без да знае неговото конкретно количество, качество и вид.
Обсъждайки и анализирайки
всичките тези факти, действия и обяснения, съдът стигна до извода, че твърде
наивно и житейски неправдоподобно звучи твърдението на подсъдимия, че въпреки,
че се интересува колко голям и тежък е багажа, който ще докара от Германия и с
който ще премине през няколко граници, в крайна сметка въпреки, че не разговаря
с двамата мъже, че го водят в друга държава, въобще не се интересува къде точно
в колата го товарят, не присъства и не пита, а впоследствие десет дни отваря
багажника си, пренарежда багажа и така и не вижда какъв е той, включително, че
няма резервна гума за такъв дълъг път.
Всички
гореизложени съображения по-горе дадоха основание на съдебния състав единодушно
да вземе решение за наличие на пряк умисъл при извършването на престъплението
от подсъдимия И. и съответно да приеме съставомерност както от обективна, така
и от субективна страна, поради което прие, че е виновен.
Съдът
подробно обсъди и анализира събраните по делото доказателства във връзка и с
виновността на подсъдимата К.: по отношение на нея, подсъдимият И.
няколкократно повтори, че същата не е била в течение на неговите пътувания до Холандия,
на уговорките му с А. и
на товаренето на целия багаж в колата.Тя самата даде обяснения, с които посочи
причината да пътува заедно с подсъдимия за Германия, както и това, че
подсъдимият не й е казвал къде ходи, че отсъствал по 5-6 часа, че на път
обратно за България са ги проверявали, но формално и едва на ГКПП Видин, при проверка
на колата открили сака с таблетките.
Относно
нейната виновност също съответно няма преки доказателства, поради което съдът
анализира косвените такива, като: факта, че двамата са близки; че са пътували в
чужбина и друг път заедно; като това, че чувайки, че ще проверяват колата у
подсъдимата настъпило безпокойство, израз на което е силната и продължителна
кашлица, която направила впечатление на свидетеля С. дотолкова, че я попитал
дали е болна. Същият свидетел не си спомня, дали подсъдимата е отговорила на
въпроса дали пренасят акцизни стоки или забранени вещества, както и не си
спомня да е попитал подсъдимата за намерените таблетки.
Съдът
обсъди тези косвени доказателства и стигна до извода, че същите не водят до
единствено възможния извод за виновност в тяхната връзка, тъй като всяко едно
от така посочени косвени доказателства може да има и друг извод, поради което
прие, че същата е невинна и я оправда по повдигнатото й обвинение и по
обвинението за съучастие, в съответствие с който извод оправда и подсъдимия И.
в обвинението за съучастие.
Съдът
не възприе тезата на представителя на обвинението, че разглеждайки логически
фактите, че двамата подсъдими „са нещо като семейство", че „не може жената
в едно семейство да не знае какво се случва, не би го допуснала/л. 120 от
делото/", че въпреки, че била цяла година докато е била задържана под
стража не е направила изявление, че не е виновна, водят до безспорния извод за
знание у подсъдимата К., тъй като тези твърдения навлизат в сферата на предположения, на основата на които не може да се правят изводи за
виновност съобразно закона.
По правната квалификация:
За
съставомерността на деянието по квалифицирания състав по чл. 242, ал. 4, вр.
ал. 2 от НК, е необходимо кумулативно наличие на признаците - предметът на
престъплението да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък.
Съобразно легалната дефиниция в нормата на чл. 93, т. 8 от НК, "особено
тежък случай" е налице, когато с оглед на настъпилите вредни последици и
на други отегчаващи отговорността обстоятелства, се разкрива изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Преценката за
изключително висока степен на обществена опасност на деянието се определя по
фактите с количеството и вида на наркотично вещество.
Стойността
на предмета на престъплението в настоящия случай е 3 347 125 /три милиона
триста четиридесет и седем хиляди и сто двадесет и пет/ лева и без съмнение
удовлетворява критериите за наличност на първия признак. Безспорно е, че от обективна
страна е налице деяние, при което предметът на престъплението е в "особено
големи размери" - един от елементите на квалифицирания състав на
престъплението по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК. Няма спор, че стойността на
предмета на престъплението при минимална заплата към инкриминираната дата в
размер на 510 лева, съгласно ПМС №316/20.12.2017г. надхвърля многократно
минималния праг на този квалифициращ признак - 71 400/седемдесет и една хиляди
и четиристотин/лева, съпоставен 6563 пъти с минималната работна заплата/ТР
№1/1998г. на ОСНК на ВКС.
Спорния
момент е свързан с наличието на втория кумулативен признак, а именно „особено
тежък случай", където следва де се обсъдят както настъпилите вредни
последици и на другите отегчаващи отговорността обстоятелства, и наличието на
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Относно
изключително високата степен на обществената опасност на деянието, както бе
посочено по-горе, тази преценка се определя по фактите с количеството и вида на
наркотично вещество, които в конкретния случай се изразяват в голямото
количество високо наркотично вещество над 133кг, което е на такава стойност,
която отговаря на квалификацията „особено големи размери" по смисъла на TP №
1/1998 г., на ОСНК на ВКС, както и от вида на това вещество -високорисково
наркотично вещество, предназначено именно за България, с опасност за здравето и
живота на много хора.
Относно
преценката за личността на подсъдимия И. съдът обсъди следните факти: на първо
място разбира се, фактът, че същият няма предишни осъждания. Наред с това
обаче, следва да се вземе предвид факта, че подсъдимия се е ангажирал да
пренесе през границата на страната ни такова голямо количество високорисково
наркотично вещество, амфетамини, които съответно да навредят на много хора, с
оглед количеството, което съдът преценява като висока степен на обществената
опасност на дееца, което включва и безкритичното му отношение към стореното от
него. Поради това, съдът намира, че действително, подсъдимият не е осъждан, но
оценката за степента на обществена опасност на дееца не се прави само с оглед
на неговото съдебно минало, като същественото за тази преценка е проявлението
на личността при конкретното престъпно деяние. Именно с оглед на последното, на
спецификите на престъпната дейност, установени по делото обстоятелства
обосновават преценка за личността на подсъдимия И., удовлетворяваща критериите
за по-тежката квалификация на деянието. В тази връзка следва да се отчете
значителното количество високорисково наркотично вещество - над 133кг
амфетамини на стойност над 3 милиона лева, обстоятелството, че то е било укрито
в личния му автомобил, като подсъдимият е бил наясно кой и как го е сложил в
колата му. Не без значение, във връзка с преценката на степента на обществена
опасност на дееца, е и обстоятелството за наличието на организацията на такъв
вид престъпно деяние, защото начина на пренасянето му през граница и целта да
бъде доставено в друга държава, сочат именно на такава организираност и
съществената роля на подсъдимия в пренасянето на високорисковото наркотично
вещество. Обстоятелствата на чисто съдебно минало и на процесуалното поведение
на подсъдимия, като негово последващо поведение, не са игнорирани, тъй като те
не са такива, изключващи извода за изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и на дееца, а ще бъдат отчетени и ценени във връзка с
индивидуализация на наказанието за извършеното престъпление, което в дадения
случай е и сторено. Вредните последици от този вид престъпно деяние настъпват
със самото пренасяне на високорисковото наркотично вещество през границата на
страната.
По отношение на
наказанието:
1. За
извършеното престъпление по чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 от
НК се предвижда
наказание "лишаване от свобода" за срок от 15/петнадесет/ години до
20/двадесет/ години и глоба от 200 000/двеста/ хиляди лева до 300 000/триста/
хиляди лева.
Съдът след като прецени
всички доказателства по делото прие, че с оглед индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимия И. следва да бъдат преценени
смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: смекчаващите - чистото съдебно минало и процесуалното
поведение на подсъдимия и отегчаващите - високата
обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на престъплението, включващо
количеството и вида на наркотичното вещество, и прецени, че наказанието следва
да се определи при паритет на смекчаващите и отегчаващите такива. Въпреки
равенството на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съдът единодушно
прие, че с оглед чистото съдебно минало най-вече, размерът на предвидените
наказания следва да бъдат определени в минималният им размер съответно 15години
„лишаване от свобода" и 200 ОООхиляди лева „глоба", като съдът прецени,
че така определения размер не само че ще има поправителна и възпираща роля, но
и ще допринесе за възпитателната му роля, с оглед преосмисляне на извършеното
деяние при условията на липса на предишни осъждания.
Тези
съображения дадоха основание на съда да определи размера на наказанието „лишаване от свобода" за деянието за
престъплението по чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 от НК на петнадесет години.
При определяне режима на изтърпяване, съдът съобрази разпоредбата на чл.57,
т.2, б."а" от ЗИНЗС и го определи на „строг".
Относно
предвиденото кумулативно наказание „глоба", съдът
съобразно изложените по-горе съображения прецени, че следва да определи размера
на наказанието на 200 000/двеста хиляди/лева.
В
съответствие с чл.242, ал.7 от НПК, наркотичните вещества, предмет на контрабандата
съдът постанови да бъдат отнети в полза на държавата.
В
съответствие с чл.242, ал.8 от превозното средство
- лек автомобил марка „КИА", модел „Каренс", с per . № *, послужило за превозването
на наркотичните вещества, съдът постанови да бъде отнет в полза на държавата.
Съдът постанови
подсъдимият да заплати направените разноски, като заплати по сметка на ГПУ
Видин сумата 748.14лева, както и по сметка на Окръжен съд - Видин направените
разноски по делото за вещи лица в размер на 112.68лева.
Водим от горните
съображения, Видинският окръжен съд постанови присъдата си по н.о.х.д.№194 по
описа за 2019 година.
Мотивите са изготвени на 21.02.2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
2.
3.