№ 1118
гр. Варна , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 277432/11.03.2021г., подадена
от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, срещу решение
№260504/17.02.2021г., постановено по гр.д. № 7468/2020г. на РС - Варна, 47
съдебен състав, с което е осъден въззивникът да заплати на М. П. П., ЕГН
**********, адрес: ******* сумата от 720,62 лева, представляваща разликата
между изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност
на имуществени вреди на л.а „Мазда ЦХ 7“, с рег. № ******* - калник преден
ляв, врата предна лява, врата задна лява, настъпили вследствие на
реализирано на 15.03.2020 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка «Каско», полица № 0312190012004864/19.03.2019, със срок на
действие 20.03.2019 г.- 19.03.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано.
Счита се, че съдът не е зачел предмета на договореното в условията на
доброволност по застраховката и метода на оценка на щетите по т.53 от
1
Общите условия. Поддържа се, че изплатеното от застрахователя
обезщетение не противоречи на чл.386, ал.2 КЗ, както и че застрахованият се
е съгласил да приеме начина на изчисление на обезщетението по Методиката
на застрахователя. Сочи се, че застрахователят е действал в услуга на
ползвателя, като не е приложил клаузата на т.58.1 и не е намалил
обезщетението. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Претендират се и разноски. В открито съдебно заседание
въззивникът не се явява. Изпратил е писмено становище, което е постъпило в
съда на 31.05.2021г., т.е. след даване ход на устните състезания във
въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна, с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Поддържа се, че застрахователят дължи обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието по смисъла на чл.400, ал.2 КЗ, а влизащи в противоречие с тази
норма уговорки, са недействителни. Счита се, че искът е доказан по
основание и размер и се моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се и разноски. В открито съдебно заседание отговорът
на въззивната жалба се поддържа с писмена молба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
2
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от М. П. П.,
ЕГН **********, адрес: ******* срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Оборище,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, иск с правно основание чл. 405 КЗ,
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 720,62 лева /след
допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК/, представляваща разликата
между изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност
на имуществени вреди на л.а „Мазда ЦХ 7“, с рег. № ******* - калник преден
ляв, врата предна лява, врата задна лява, настъпили вследствие на
реализирано на 15.03.2020 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка «Каско», полица № 0312190012004864/19.03.2019, със срок на
действие 20.03.2019 г.- 19.03.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: С ответника се намират в договорни отношения по силата на
сключен между тях договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“
относно личния му автомобил „Мазда ЦХ 7“, с рег. № *******, със срок на
действие 20.03.2019 г. до 19.03.2020 г. Твърди, че цялата застрахователна
премия по договора е заплатена. Посочва, че на 15.03.2020 г. отивайки към
паркирания на ул. „Странджа“ автомобил установил, че са увредени преден
ляв калник, предна лява врата и задна лява врата. На 16.03.2020 г. уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, с оглед на което бил
извършен оглед на л.а., изготвен снимков материал и опис заключение, в
което са описани горепосочените увредени детайли. От страна на
застрахователя е определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 348,42 лева. Счита, че същото е крайно недостатъчно за покриване
на претърпените от него вреди. След извършено проучване установил, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 1122,36 лева.
След приспадане на заплатената от страна на ответника сума, счита, че
оставащата дължима сума е в размер на 773,94 лева. Искането е за
3
уважаването на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че застрахователят е
изпълнил точно поетите от него договорни задължения, поради което се явява
изправна страна. Оспорва претендирания размер на обезщетението като счита,
че същият е завишен. Твърди, че самият ищец е поискал обезщетението да
бъде изчислено съобразно експертната оценка по методика на застрахователя.
Заявява, че страните са възприели определен начин за обезщетяване и са
посочили как ще бъдат изчислявани вредите на конкретното МПС, а именно
предвид неговата възраст и състояние, посочени в застрахователната полица.
Поради това ищецът не следва да претендира действителен размер на вредите.
Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените
съдебно – деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна по въведените с жалбата
оплаквания:
Съгласно, чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Спорен във въззивното производство, с оглед наведеното оплакване във
въззивната жалба, е въпросът в какъв размер следва да се определи
дължимото обезщетение.
Релевираните от застрахователя в първоинстанционното производство
текстове от приложимите по процесния застрахователен договор Общи
условия, предвиждат оценката на щетите и обезщетяването на същите, да се
извършва по правилата на застрахователя и приетите от него Методики /т.53
ОУ/, като при частична щета на МПС, за което от датата на първа
регистрация до датата на начало на застраховката са изминали над 5 до 10
години, застрахователното обезщетение се определя по три алтернативни
начина, по избор на застрахования, един от които е по експертна оценка
/т.54.3/, за който се твърди от застрахователя, че в конкретния случай е
4
направен избор от застрахования чрез подаване на искане за оценка на вреди.
Прилагайки този метод, въззивникът е определил застрахователно
обезщетение в размер от 348.42лв. Доводът за приложение на методиката т.58
ОУ е наведен едва във въззивната жалба в нарушение на чл.266, ал.1 ГПК,
поради което не следва да бъде обсъждан, още повече, че застрахователят и
извънсъдебно не се е позовал на този метод
В първо съдебно заседание пред първата инстанция, ищецът е направил
възражение за нищожност на клаузите на т.54 от Общите условия, като
противоречащи на КЗ и ЗЗП.
В практиката на ВКС последователно е разяснено, че при съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредба предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, е средната пазарна цена към момента
на настъпване на застрахователното събитие. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл и
решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год., ІІ т.о.,
решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение №
6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др./. В практиката си ВКС
/решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009 год., І т.о./ се е
произнесъл и в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл.1 ал.3 от Наредба
№ 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор /в случая се поддържа
приложение на Наредба 49, вр. с Наредба 24/. Съпоставяйки нормите на чл. 2
и чл. 4 от Методиката със законово установеното правило, че обезщетението
5
обхваща действителната стойност на причинената вреда /чл. 273, ал. 2, пр. 1
КЗ /отм./, сега чл. 386, ал. 2 КЗ/, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора /чл. 386, ал. 1 КЗ/, ВКС е приел, че
Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя.
Поради това, съдът не споделя доводите на застрахователното
дружество относно приложимост на методиката, предвидена в Общите
условия и Наредба 49, вр. с Наредба 24 при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение, тъй като противоречат на гореизложените
норми на Кодекса за застраховането.
Застрахователното обезщетение следва да се определи по дадената
стойност от вещото лице по средни пазарни цени, без прилагане на
коефициент за овехтяване.Тази стойност, съобразно заключението на вещото
лице, при вземане предвид на цената в сервизи, притежаващи европейски
сертификат за качество и такива, които не притежават такъв сертификат, е
1069.04лв. След приспадане на заплатената сума от 348.42лв., дължимото
обезщетение е в претендирания размер от 720.62лв.
Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба. Поради
съвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски в
размер от 360лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260504/17.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 7468/2020г. на РС - Варна, 47 съдебен състав.
6
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68,
да заплати на М. П. П., ЕГН **********, адрес: *******, сумата от 360лв.
/триста и шестдесет лева/, представляваща сторени във въззивната инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7