№ 91
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Атанас Кеманов
Камелия Първанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502625 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260030 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 40/2019 г. на Кюстендилски окръжен съд е
отхвърлен искът на А. В. Д. срещу ЗК “Лев инс” АД за заплащане на 40000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат М. В. Д., настъпила на
10.05.2015 г. в резултат ПТП.
Решението е обжалвано от ищцата с въззивна жалба. Жалбоподателката се оплаква от
необоснованост на извода за липса на основание за обезщетяване, предвид установената
особено близка емоционална връзка с починалия; необсъждане заключението на съдебно-
психологичната експертиза. Моли решението да бъде отменено и искът за обезщетение на
неимуществени вреди да бъде уважен.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ
на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира
следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от А. В. Д. против
ЗК “Лев инс” АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на 40000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки от смъртта на брата на ищцата,
настъпила при ПТП на 10.05.2015 г. по вина на водач на застрахован при ответника
1
автомобил. Твърди се в исковата молба, че смъртта на М. Д., с когото ищцата поддържала
изключително близки и топли отношения, й причинила силни болки и страдания. Ищцата
твърди, че поради близката възрасти между нея и брат й двамата били неразделни от деца,
посещавали заедно детска градина в една група, а в училище били в един и същи клас от
първи до осми клас. Споделяли всичко заедно, разчитала на подкрепата и съветите му. Със
смъртта му ищцата загубила най-близкия си човек, изпаднала в тежка емоционално
състояние. Не може да преодолее мъката си години след това.
Ответната страна е оспорвала иска като е направила възражение за недължимост на
претендираното обезщетение, липса на основание за заплащането му, прекомерност на
претендирания размер, съпричиняване.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба са досежно материално-правната
лигитимация на ищцата да получи обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта
на своя брат. Съобразявайки оплакванията на жалбоподателката, след преценка на
доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на
правната възможност на ищцата да претендира обезщетение за неимуществените си вреди
от смъртта на своя брат М. Д.. Ищцата и починалият со брат и сестра, израснали заедно.
Поради малката разлика във възрастта си те посещавали заедно детска градина и училище,
съответно в една и съща група/клас. Към момента на ПТП, при което настъпила смъртта на
М. Д. били студенти – той в гр.София, тя – в гр.Благоевград, като през почивните дни се
връщали в къщата на баба си в с.Яхиново, където били отгледани. Анализът на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, сочи, че между ищцата и нейният
брат действително е била налице силна привързаност. Установените от показанията на
свидетелите обстоятелства не са от естество да обосноват извод за изключителност на
отношенията – същите са били близки, между тях е съществувало разбирателство, споделяли
са си проблемите, виждали са се всяка седмица, помагали си. Такива са традиционните
отношения между братя и сестри в българското общество. От заключението по съдебно-
психологичната експертиза не следва извод за необичайно, изключително тежко преживяна
скръб от смъртта на М. Д.. Ищцата изпаднала в шок при вестта за смъртта на М.. Заела се с
организацията на погребението, с поставянето на паметник, редовно посещавала гроба на
брат си, дори когато бира бременна. Първоначалната остра реакция на стрес през първата
година след събитието се отличавала с изразено нарушена адаптация, безпомощност и
обърканост при взимане на решения. През следващите три години изпитвала емоционална
болка и страдание, социалната активност била ограничена. С оглед конкретните житейски
обстоятелства, установени чрез гласните доказателства, съдът приема, че между ищцата и
М. Д. са поддържани отношения на емоционална близост и привързаност, които не се
отличават с изключителност с оглед обстоятелствата, при които отношенията им са се
развили. От заключението на психологическата експертиза следва извод, че преживяванията
на ищцата по повод смъртта на М. Д. са с продължително проявление, но след
2
първоначалния период на остра стресова реакция техният интензитет отслабва. Ищцата е
създала връзка, родила е дете, работи. Душевните й болки не недхвърлят по интензитет
нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания, поради което няма
основание ищцата да бъде обезщетявана за търпените от нея неимуществени вреди. Добрите
отношения и привързаността между брат и сестра не покриват критериите за
изключителност, въведени с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК. Поради това предявеният иск е
неоснователен.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер 120 лева за изготвяне на отговор на въззивната жалба. Претенцията е в рамките на
определеното в чл.25а, ал.3 от НЗПП и следва да се присъди в този размер при липса на
възражение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 40/2019 г. на
Кюстендилски окръжен съд.
Осъжда А. В. Д. да заплати на ЗК “Лев инс” АД сумата 120 (сто и двадесет) лева- разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3