№ 175
гр. Ямбол, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
в присъствието на прокурора Д. Т. Ш.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20222300100174 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.Г. - Зам. окръжен прокурор при
Окръжна прокуратура - гр.Ямбол против Д. М. И. от гр. ****, с която се иска поставяне на
последната под запрещение, тъй като страда от тежко заболяване, поради което не е в
състояние да се грижи сама за себе си и за делата си, нуждае се от постоянен контрол, надзор
и подпомагане. В ИМ е изложено, че ответницата е с водеща диагноза "умерена умствена
изостаналост", от 4-годишна възраст е отглеждана в ДМСГД, а понастоящем е настанена в
Защитено жилище за лица с умствена изостаналост в гр.******, където е напълно зависима
от грижите на персонала, не говори, не е ориентирана за време и пространство, храни се с
чужда помощ. Поради това се твърди, че ответницата не може да води самостоятелен живот
и да се грижи сама за себе си и за делата си.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е упражнила процесуалното си право на
отговор по исковата молба и не е изразила становище по предявения иск, предвид на което е
изгубила възможността да стори това по-късно.
В о.с.з. за ищеца се явява прокурор Г., която поддържа исковата молба и моли за
уважаването ѝ.
В о.с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не взема становище по
твърденията в исковата молба.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото и приложени към преписка №578/2022 г. на ЯОП
писмени доказателства се установява, че преписката е образувана по подадена молба от Р.Р.
- управител на Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания, Центрове за
настаняване от семеен тип за младежи с увреждания и Защитено жилище за лица с умствена
изостаналост - гр.****. В молбата е направено искане за започване на производство по
поставяне под запрещение на Д. М. И., като е посочено, че съгласно Експертно решение
№91761 от 05.10.2021 г., Д. е с водеща диагноза: умерена умствена изостаналост,
значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение. Тя е с придружаващи
заболявания и след проведено оперативно лечение за спина бифида с вътрешва
хидроцефалия, с наличие на лекостепенна малкомозъчна атаксия, дифинитивна
1
везикокутанеостома. Към момента е настанена в център за настаняване от семеен тип за деца
с увреждания гр. *****. Сочи се, че Д. И. изостава в психомоторна, емоционална, социална
и когнитивна сфера на развитие, като е напълно зависима от грижите на персонала и не
използва езика като средство за комуникация. Посочено е още, че И. не е ориентирана във
време и пространство, не познава посоките, не борави с понятие за време и място и не ги
разбира. Същата към момента не приема постоянна медикаментозна терапия и се движи
самостоятелно в пространството с характерна атактично – паретична походка – бавно и
неуверено на къси разстояния.
Видно от приложеното към преписката Експертно решение на ТЕЛК
№91761/189/05.10.2021 г. ответницата И. е с водеща диагноза: " Умерена умствена
изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение" и има
придружаващи заболявания "Z43.5 грижа за цитостома" и „Q05.2 Лумбална spina bifida с
хидроцефалия“, поради което е призната 100% трайна неработоспособност с чужда помощ
за 3 години. В експертното решение по отношение психичния статус на освидетелстваната е
посочено: "Момиче с изоставане във физическото и НПР. Няма развита реч, вокализира,
изпълнява прости поръчки. Интересува се от играчки, с които манипулира без да създава
сюжетна игра. Емоционално-волево – спокойна, с добра регулация на импулсите. С дефицит
на активно внимание. Памет и интелект – на ниво умерена изостаналост."
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит
на ответницата Д. М. И., който се проведе по местоживеенето в защитено жилище,
находящо се в гр. *****, ул.*******. При разпита съдът не успя да установи никакъв
контакт с ответницата. Същата се придвижва само на кратки разстояния, не говори, а само
издава нечленоразделни звуци и се усмихва широко. Не реагира на задавани въпроси.
По делото се събраха гласни доказателства. В показанията си св.Е. Д. сочи, че
работи като медицинска сестра в Център за деца с увреждания, център за младежи с
увреждания и защитено жилище за деца с умствена изостаналост гр. **** и познава Д. от
настаняването при тях. Сочи, че Д. е с множество здравословни увреждания – с умствена
изостаналост, не може да се обслужва сама, не може да регулира тазовите си резервоари.
Изпълнява елементарни поръчки – да седне, да стане; издава само звуци, не може да говори;
никой не се интересува от нея; има увреждания на крайниците в резултат на детския паралич
и не може да направи нищо без грижите на персонала.
В показанията си св. Н. С. сочи, че е социален работник в центъра за настаняване от
семеен тип за деца с увреждания, където е Д.. Твърди, че последната е на памперси и е
зависима от персонала. Сочи, че след операция има извадена торбичка с урината; може да
изпълнява елементарни поръчки, ходи на кратки разстояния, разбира на елементарно ниво;
не може да говори, а издава само звуци; не е ориентирана; не може да си сложи да яде сама;
не може да отиде сама до тоалетна; добронамерена е и не изпитва чувство за страх и
самосъхранение.
При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно основание чл.336 и сл. от
ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Искът е допустим, а преценен по същество – съдът го
намери за основателен.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет
на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска,
а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността
на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното
наличие на двата критерия - медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и
юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се
постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на
лицето.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата е с
установена диагноза " умерена умствена изостаналост, значително нарушение на
поведението, изискващо грижи или лечение " и има придружаващи заболявания "Z43.5
грижа за цитостома" и „Q05.2 Лумбална spina bifida с хидроцефалия“. Няма знания и
познания за обкръжаващата я среда и околния свят. Няма изградени умения за
самообслужване на битово ниво, изградени умения за социално функциониране, няма
речеви и двигателни умения. Не може да взема решения, да прави планове, не може разумно
2
и самостоятелно да организира ежедневието си. Тя е изцяло зависима от грижите на
персонала. Това се установява, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от
представената медицинска документация.
Предвид наличната тежка диагноза ответницата не може да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си, тя е неспособна да се грижи за
своите интереси и да ги защитава, неспособна е самостоятелно да удовлетворява жизнените
си потребности, да задоволява текущите си нужди. Състоянието на Д. И. е необратимо и тя
има и ще има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на
ежедневието. Така описаното заболяване е тежко и липсва каквато и да е психична годност,
поради тежестта на "слабоумието", т.е. налице е медицинският критерий - наличие на
слабоумие.
От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в
тази насока, че ответницата Д. И. не може сама да извършва действия, свързани с
обслужването си в ежедневието и е изцяло зависима от грижите на персонала на социалното
заведение, в което е настанена. При това положение, предвид тежката диагноза,
невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично отношение към
постъпките, както и необратимия ход на заболяването дават основание за доказаност и на
юридическия критерий - невъзможност за ответницата да се грижи за своите работи, поради
слабоумие, тъй като тя не разбира свойството и значението на постъпките си, не може да
защитава своите интереси, като изцяло са засегнати критериите за дееспособност.
С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно запрещение.
Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. ГПК, вр. чл.5, ал.1 ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение Д. М. И. с ЕГН **********, живуща в
Защитено жилище за лица с умствена изостаналост в гр. ******, ул.**********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община
гр.Ямбол за учредяване на настойничество на лицето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3