Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 904
гр. Пловдив 23.03.2017 г.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в
публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и
седемнадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Иванка Чорбаджиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10204 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 34 от ЗС в първа
фаза на делбата. Образувано е по искова молба, постъпила от Я.В.Т.
с ЕГН **********,***, Я.В.Т. с ЕГН
**********,*** С. Р. № *** и Т.А.А. с ЕГН **********,***,
чрез адв. Г., против А.Г.Г. с ЕГН **********,***, и Б.Д.Г. с ЕГН **********,*** за допускане до делба между
страните на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор №***** по КК и КР
на с. М., жилищна, еднофамилна, едноетажна, построена върху 126 кв. м. от ПИ с
идентификатор №*** в с. М., община Р., област П., на ул. *** № ** при квоти от
по 9/40 за първите двама ищци, 20/40 ид. части за Т.А. и по 1/40 ид. част за
ответниците. Отправено е искане за разпределяне правото на ползване на имота
В исковата молба се твърди, че страните са
съсобственици на имота в резултат на наследствено правоприемство и правни
сделки. Сграда е построена на основание отстъпено
право на строеж в полза на В.Х. Т. по време на брака му с Т.А.А.. През 2011 г.
Т. се е разпоредил с 1/20 идеална част от описаната сграда, чрез замяна, в
полза на ответниците при равни права за тях. Останалите
19/20 ид. части след смъртта на В.Х.Т., настъпила на 18.12.2012 г. са наследени
от ищците. Сградата се ползва от ответниците.
В предоставения срок за отговор е постъпил
такъв от ответниците, в който се оспорва наличието на съсобственост между
страните. Посочват, че са сключили приживе с Т. договор за покупко-продажба на
имота. Владеят имота от 2001 г. и са го придобили по давност. Третия ищец не е
съсобственик, тъй като не е наследник на Т.. Сградата е изградена изцяло с
негови средства от творческата дейност, владяла се е и ползвала единствено и
само от него. Посочват, че постройката
не е годен обект за допускане до делба.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства съдът намира от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства – НА
№ ***, том **, дело № *** г.; Скица № ***г.; Акт за женитба № *** г. ;
удостоверение за семейно положение от 14.07.2015 г.; е видно, че през 1965 г. в
полза на В. Т., по време на брака му с Т.А. Т., продължил в периода 07.01.1960
г-20.08.1987 г., е учредено от ТКЗС „Г. Д.” с. П. право на строеж на сграда
–творческо ателие върху дворно място, понастоящем представляващо ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на с. М., община Р.,
област П., цялото с площ от 725 кв. м.
От представения НА № **, том *, рег. № ****
дело № **** г. е видно, че през 2011 г. В. Т. е заменил със съпрузите А.Г. и
Б.Г. 1/20 ид. част от притежаван от него недвижим имот –жилищна сграда с идентификатор №*** по КК и КР на с. М., жилищна, еднофамилна,
едноетажна, с площ от 126 кв. м., построена в ПИ с идентификатор №*** по КК и
КР на с. М., община .Р, област П., цялото с площ от 725 кв. м. срещу
МПС-„***”-„***”.
От представеното удостоверение за
наследници № *** г. е видно, че след смъртта си на 18.12.2012 г. В. Т. е
оставил като наследници-синовете си Я.В.Т. и Я.В.Т..
От показанията на разпитаните по делото
свидетели К., Г., С. и К. се установява, че в поземления имот има построена
една масивна сграда, част от която –довършена е използвана за ателие, а
останалата част-недовършена има жилищно предназначение. Сградата е построена
около 1969 г. Тази сграда е обитавана приживе единствено от В. Т., тъй като
ответниците ползвали друга сграда, ситуирана в същия имот. След смъртта на Т.
сградата е заключена и ответниците нямат достъп до нея.
Предвид
установените данни съдът намира от правна страна следното:
Уважаването на
предявения иск предполага установяване на съсобственост между страните по
отношение на заявения за делба недвижим имот.
Не се спори между страните, а и от
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че през 1965 г. в полза
на наследодателя на ищците В. Т. е било учредено от държавно формирование право
на строеж върху дворно място в с. М., представляващо понастоящем ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на с. М., община Р.,
област П., цялото с площ от 725 кв. м. на ателие за творческа дейност, в
резултат, на което около 1969 г. строежа е бил реализиран и към момента е
заснет като сграда с идентифика ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на с. М., с
предназначение-жилищно с площ от 126 кв. м., както и, че през 2011 г. В. Т. е
прехвърлил чрез възмездна сделка на ответниците 1/20 ид. част от сградата.
Тъй като правото на строеж
върху процесната сграда е придобито и реализирано от Т. по време на брака му с
ищцата Т.А. съдът намира, че сградата е била обща тяхна собственост при режим
на СИО. Поради това след настъпилия развод между тях и последвалите-
прехвърлителна сделка в полза на ответниците и смърт на В. Т., в резултат на
прекратената СИО и настъпилото
правоприемство, към момента като съсобственици на заявената за делба
сграда се легитимират ищците Я. и Я. Т., Т. А. и ответниците –съпрузи А.Г. и
Б.Г.. Предвид способите за придобиване на собствеността от всеки от съделителите
съдът намира, че ищцата Т.А. притежава ½ ид. част от имота, явяваща се
приспадащата и се половина от трансформиралата се в резултат на развода СИО в
обикновена съсобственост, ответниците Г. притежават общо 1/20 ид. част,
придобита при режим на СИО в резултат на извършената през 2011 г. замяна, а
ищците Г. по 9/40 ид. части, придобити по наследство при равни права на
притежаваните от В. Г. 9/20 ид. част от
сградата след отчуждаване в полза на ответниците на частта от 1/20 ид. част.
До този извод съда достига като
не споделя възражението на ответниците, че са единствени собственици на
заявения за делба имот, тъй като са придобили по давност частите на останалите
съделители. Това е така, защото от показанията на всички разпитани по делото
свидетели е видно, че те не са обитавали процесната сграда нито приживе нито
след смъртта на В. Т.. Поради това и не е налице основният елемент на
давностното владение-осъществяването на фактическа власт върху вещта, което е
достатъчно основание да се отхвърли възражението без да се обсъжда наличие или
липса на намерението за своене. Всички установени факти относно начина на
ползване на поземления имот от ответниците не следва да се обсъждат в
настоящето решение поради липсата на връзка между тях и предмета на спора.
Ето защо заявения за делба иск следва да се
уважи, като се допусне такава по отношение на процесния имот между страните по
делото при квоти от ½ ид. част за Т.А., по 9/40 ид. части за Я.Т. и Я.Т.
и общо 1/20 ид. част за А.Г. и Б.Г..
Искането по чл. 344 от ГПК за разпределяне
на правото на ползване на имота следва да се остави без уважение тъй акто по
делото не бяха ангажирани доказателства установяващи възможност за реално
такова или сочещи размер на обезщетение за ползване, което съделителите да си
дължат в случай на разпределяне на ползването на някой от тях.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение
на следния недвижим имот: сграда с идентификатор №*** по КК и КР на с. М., жилищна,
еднофамилна, едноетажна, с площ от 126 кв. м., находяща се в от ПИ с
идентификатор № *** в с. М., община Р., област П., с площ от 725 кв. м. с
административен адрес с. М., ул. *** № **, при съседи: 47295.124.860;
47295.124.863; 47295.124.862, 47295.124.858; 47295.124.9582 и 47295.124.859; КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: Я.В.Т. с ЕГН **********,***, Я.В.Т. с ЕГН **********,*** С. Р. № ***, Т.А.А. с ЕГН **********,***,. А.Г.Г. с ЕГН
**********,***, и Б.Д.Г. с ЕГН **********,*** ПРИ КВОТИ: от 1/2 ид. ч. за Т.А., по 9/40 ид. части за Я.Т. и Я.Т. и
общо 1/20 ид. част за А.Г. и Б.Г..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
След влизане на решението в сила делото да
се докладва за предприемане на действия по подготовка на производството във
втора фаза на делбата.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ