Определение по дело №12/2019 на Административен съд - Монтана

 

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 № 45

гр.М*** , 31.01.2019 год.

 

Административен съд - М*** ІІ – ри съдебен състав в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав,

 

Административен съдия: С*** К***

 

като разгледа докладваното от съдията Административно дело №12/2019г. по описа на Административен съд - М*** , взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание постъпила искова молба и молба с уточнение към него от Г.С.М. чрез пълномощника С.С.М. *** по реда на чл.32, т.2 от ГПК, с посочен имейл - ****************@*****.*** срещу „А*** сити клиник” МБАЛ Т*** ” ЕАД с ЕИК * / преди МБАЛ “Т*** Б*** “ С*** / представлявано от д-р В*** Ф*** А*** – изпълнителен директор, в качеството на администратор на лични данни и д-р Л*** Б*** Л*** – началник отделение Е*** и болести на обмяната в същото болнично заведение – обработващ лични данни, за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 216,780лв. за периода от 16.01.2014год. до 30.06.2018год., ведно със законната лихва за просрочие на всяко едно от неполучените месечни брутни трудови възнаграждения, вследствие на уволнението реализирано въз основа на неправомерното обработване на личните данни, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300,000лв. представляващи обезщетение за нанесените болки и страдания засегнали емоционалната, психическото, нравствена и психологическа сфера на претърпялото вреди лице вследствие на продължилото трайно лишение от финансови средства за посрещане на елементарни жизнени потребности.

Твърди се в исковата молба, че се касае за недопустимо обработване на лични данни, касаещи здравословното състояние на ищцата Г.М. между длъжностни лица от търговско дружество “Б*** България“ЕООД – неин работодател и д-р Л*** Б*** Л*** – началник отделение Е*** и болести на обмяната в същото болнично заведение, като обработващ лични данни при администратора на лични данни - „А*** сити клиник” МБАЛ Т*** ” ЕАД с ЕИК * , представлявано от д-р В*** Ф*** А*** – изпълнителен директор, отнасящи се до здравословното състояние на ищцата, без нейно съгласие, съдържащи се в две медицински епикризи, с цел преодоляване на защитата срещу уволнение в чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на труда.

Видно от уточнението на исковата молба при отстраняване на нередовност, се иска от съда „да бъде осъден администратора на лични данни „А*** сити клиник” МБАЛ Т*** ” ЕАД заедно с лицето обработващо личните данни при този администратор д-р Л*** Б*** Л*** , да заплатят съвместно обезщетение за неправомерно обработване на личните данни на Г.М. отнасящи се до нейното здраве, без нейното изрично съгласие.

С Определение по адм. дело 13654/2018год. по описа на ВАС, делото е изпратено за разглеждане в АС – М*** .

По делото е приложено Решение №Ж-504/04.07.2014г. на Комисията за защита на личните данни, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с рег.№Ж-504/30.12.2013г., подадена от Г.С.М. чрез представителя срещу М*** болница за активно лечение “Т*** България“ АД и „Медицински център Х*** Н*** И*** “ ЕООД, поради установена липса на обработване на лични данни на М., настояща ищца, от страна на посочените търговски дружества, поради което е прието, че не е налице нарушаване на правата на Г.М. по З*** от страна на М*** болница за активно лечение “Т*** България“АД.

С Решение №431/27.01.2015г. постановено по адм. дело №8444/2014г. по описа на АС-С*** град, в производство по реда на чл.38, ал.6 от З*** е отхвърлена жалбата на Г. С*** М. срещу Решение №Ж-504/04.07.2014г., в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу МБАЛ „Т*** България“ АД, тъй като същата дори не е регистрирана като техен пациент. С Решение №5463 по адм.д.№3938/2015г. на ВАС е оставено в сила решението на А*** .

КЗЛД е приела, че мнението на д-р Л*** Б*** Л*** е изготвено в качеството му на физическо лице специалист в областта на ендокринологията и не притежава качеството „администратор на лични данни”

При така установеното от фактическа страна, съдът намира конкретното оспорване за недопустимо на основание чл.159, т.1 от АПК, по следните съображения:

Видно от петитума на исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, а след уточнението в искова молба предявения иск е за деликтна отговорност по чл.51 от ЗЗД във вр. чл.49 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД. Ищцата е поискала осъждане на ответника „А*** сити клиник” МБАЛ Т*** ” ЕАД заедно с лицето обработващо личните данни при този администратор д-р Л*** Б*** Л*** , да заплатят съвместно обезщетение за неправомерно обработване на личните данни на Г.М. отнасящи се за нейното здраве, без нейното изрично съгласие, за имуществени и неимуществени вреди в конкретен размер.

Този иск настоящия съдебен състав намира за недопустим, тъй като липсва сезиране на съда по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Производството по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД е специално, като искането за обезщетение е допустимо само ако е предявено с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни. Освен това искът следва да е насочен срещу администратора на лични данни, а не срещу физическото лице – д-р Л*** Б*** Л*** специалист в областта на ендокринологията, което фактически в качеството на физическо лице е извършвало действия по обработване на лични данни, както е посочено в решението на К*** .

Предвиждането на специалния закон е, че физическото лице, понесло вреди от неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора, може да предяви иск за обезщетение по чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД само в производството по ал. 1 от З*** , ако е обжалвало актове и действия на администратора на лични данни пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд. В случая обаче такава жалба не е подадена. На разположение на лицето, засегнато от нарушение на изискванията за обработване на лични данни по Закона за защита на личните данни, са две самостоятелни производства: едното, което се провежда пред Комисията за защита на личните данни, и другото, което се развива пред административните съдилища.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание.

Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. В производството по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано пред съда и не е влязло в сила (чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД). Това означава, че провеждането на производството по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД и приключването му с влязъл в сила акт изключва възможността за провеждането на производство по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД по жалба на същото лице и за същия случай.

Решението на Комисията за защита на личните данни било обжалвано от Г.М. чрез пълномощника й пред съда. Жалбите били отхвърлени и решението влязло в сила на 10.05.2016 г., което означава, че провеждането на производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД по подадена от М. повторна жалба, в което може да се предяви и иск за обезщетяване на вреди е недопустимо.

Предвид петитума в исковата молба търсената защита е с правно основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. Физическото лице, което е претърпяло вреди от неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора, може да предяви иск за обезщетение по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, но само в производството по оспорване на актове и действия на администратора на лични данни пред съответния съд. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска е наличието на обжалване на административен акт или действия на администратора по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, с каквато жалба съдът не е сезиран. Съдът осъществява само пряк, но не и косвен контрол върху актове и действия на администратора по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, като в същото производство може да бъде разгледана и претенция за обезщетение за претърпени вреди по отношение на „А*** сити клиник” МБАЛ Т*** ” ЕАД с ЕИК * представлявано от д-р В*** Ф*** А*** – изпълнителен директор, в качеството на администратор на лични данни.

По отношение на предявения иск срещу д-р Л*** Б*** Л*** – началник отделение Е*** и болести на обмяната в същото болнично заведение – обработващ лични данни е налице липса на пасивна легитимация, тъй като същия няма качеството на "администратор" на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Съдебното производството по чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД е допустимо спрямо лице, което е администратор на лични данни и в това си качество е нарушил права, защитени от З*** . В случая д-р Л*** Б*** Л*** не е такъв администратор. Пасивната процесуална легитимация на ответника е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство.

Исковете за присъждане на обезщетения не са съединени с жалба срещу незаконни действия на администратора на лични данни, както изисква чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД. Вместо това в уточнението на исковата си молба ищцата се е позовала на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, който не съвпада с параметрите на тези производства, които се решават в производствата по чл. 38, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни. Нормите на уреденото в Закона за защита на личните данни производство за обезщетяване на вреди се намират спрямо тези, които уреждат производството за непозволено увреждане в съотношение на специален към общ закон. Съдът няма служебно задължение да напътства ищеца по отношение на кого да предяви иска си, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало на чл. 6 от ГПК, а не служебното начало по чл. 9 от АПК.

По изложените съображения исковата молба, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.39, ал.2 от Закон за защита на личните данни, настоящият състав на Административен съд М*** ,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба и уточнението към нея от Г.С.М. чрез пълномощника С.С.М. *** по реда на чл.32, т.2 от ГПК, с посочен имейл - ****************@*****.*** срещу „А*** сити клиник” МБАЛ Т*** ” ЕАД с ЕИК * / преди МБАЛ “Т*** Б*** “ С*** / представлявано от д-р В*** Ф*** А*** – изпълнителен директор, в качеството на администратор на лични данни и д-р Л*** Б*** Л*** – началник отделение Е*** и болести на обмяната в същото болнично заведение – обработващ лични данни, за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 216,780лв. за периода от 16.01.2014год. до 30.06.2018год., ведно със законната лихва за просрочие на всяко едно от неполучените месечни брутни трудови възнаграждения, вследствие на уволнението реализирано въз основа на неправомерното обработване на личните данни, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300,000лв. представляващи обезщетение за нанесените болки и страдания засегнали емоционалната, психическото, нравствена и психологическа сфера на претърпялото вреди лице вследствие на продължилото трайно лишение от финансови средства за посрещане на елементарни жизнени потребности, поради недопустимост.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №12/2019г. по описа на Административен съд - М*** .

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

 

На основание чл.138 от АПК на страните да се изпрати препис от настоящото определение.

 

 

Административен съдия: