Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 08.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1015
по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от УМБАЛ „СВЕТИ
ГЕОРГИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
бул.”Пещерско шосе” №66, представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р К. Д., д.м., чрез адв.Р.Е.В., с адрес на адвокатска практика:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №43, ет.3, офис 7 против И.М.И., с ЕГН **********
***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 22.08.2018г., в 10.05ч. И.М.И. постъпил по спешност в Отделение по спешна медицинска помощ на
УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр.Пловдив с оплаквания от сърдечен дискомфорт,
придружен от чувство за задух. Твърди, че след извършения
преглед дежурният лекар в спешен кабинет преценил, че пациентът е високорисков
и следва да му бъде направено инвазивно образно (рентгено-констрастно)
изследване на съдовете на сърцето, което се нарича "селективна коронарна
ангиография" (СКАГ). Затова пациентът бил
насочен за болнично стационарно диагностициране в Клиника по инвазивна кардиология (спр. Направление за
хоспитализация, приложено към исковата молба). Твърди, че И.М.И. е бил хоспитализиран
в клиниката на 22.08.2018г., в 11.10 часа, с диагноза „Нестабилна
стенокардия", с код по МКБ - 120.0, по Клинична пътека /КП/ №17
"Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания" от Приложение
№17А към НРД 2018г. Твърди, че на пациента са
били разяснени правата му към момента на постъпването му за болнично лечение,
за което И.И. е подписал „Декларация за информирано съгласие за оказване на
болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури" (ДИС). На
пациента е била изготвена История на заболяването /ИЗ/ №51917/18г.
Твърди, че с подписване на декларацията за информирано съгласие, ответникът е предоставил
право на лекарите да му бъдат направени всички необходими изследвания и да бъде
предприето нужното лечение. Твърди,
че на пациента са били извършени: клинико-лабораторни изследвания,
ехокардиография, електрокардиограма като пациентът е пролежал един ден в
болницата. Сочи, че извършените медицински дейности са част от диагностично-лечебния
алгоритъм на КП №17, която не е била завършена, поради напускане на болничното лечение
преждевременно.
Твърди, че на 23.08.2018г. ответникът самоволно е напуснал лечебното заведение, без да уведоми дежурния медицински персонал.
Твърди, че на И.И. е предоставена от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр.Пловдив болнична медицинска услуга, ползвана от пациента. Той е прекъснал лечението самоволно и е осуетил възможността лечебното заведение да завърши алгоритъма на клиничната пътека, по която е приет за лечение.
Твърди, че стойността на оказаната на И.М.И. медицинска помощ е размер на 691,20 лв. и включва: клинико-лабораторни изследвания, образни изследвания и един ден болничен престой в клиниката. Тази сума е определена, съгласно действащия към момента на хоспитализацията, „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр.Пловдив. Сочи, че всички медицински услуги са изчерпателно изброени в приложената към исковата молба „сметка на пациент". Цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги подробно са посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, който е общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение. Също и в Декларациата за информирано съгласие (ДИС) пациентът е декларирал, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение.
Твърди, че И.М.И. не е заплатил сумата от 691,20 лева. Болницата е изпратила две покани за доброволно плащане на посочения от пациента адрес, но и двете са върнати като непотърсени от адресата.
За събиране на
горепосочената сума ищецът депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №191/2020г. по описа на Районен съд - Пазарджик, като претендирали И.М.И. да им заплати освен посочената
по-горе сума, така и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв.,
представляваща платена държавна такса за образуване на делото.
За ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова молба за установяване съществуването на вземането им по реда на чл.422 от ГПК, тъй като ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че И.М.И.,
с ЕГН ********** дължи на УМБАЛ
„Свети Георги“
ЕАД, гр.Пловдив сумата от 691,20
лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска
помощ и услуги, по време на болничния му престой, продължил от 22.08.2018г. до
23.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до пълното
изплащане на задължението.
Моли да бъде осъден
ответникът да им заплати деловодните разноски в
заповедното и в настоящото производство.
Представя писмени
доказателства, подробно описани. Прави искане за прилагане на заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с оглед предоставената му правна помощ за процесуално представителство по делото, с който е взето становище, че подадената искова молба е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения едномесечен срок. Във връзка, с което следва да бъде обезсилена заповед за изпълнение, издадена по гр.дело №191/2020г. на Районен съд гр.Пазарджик. Твърди, че това е така, тъй като с разпореждане №2742/27.02.2020г., Районен съд Пазарджик е указал на заявителя УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Цитираното разпореждане на Районен съд Пазарджик е връчено на УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД на дата 10.03.2020г., съответно срокът за подаване на исковата молба е изтекъл на 11.04.2020г. От пощенското клеймо на писмото, с което е подадена исковата молба, се вижда, че същата е депозирана на 15.05.2020г., т.е. извън законоустановения едномесечен срок.
Във връзка с това, моли съда да приеме, че така подадената искова молба е подадена извън законоустановения срок и да я отхвърли като процесуално недопустима.
Ако съдът не приеме по-горе изложените доводи, то заявява, че И.М.И. не признава сумата в размер на 691,20лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги, по време на болничния му престой, продължил за периода от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, като недължими от него нито по основание, нито по размер.
Твърди, че в исковата молба съществуват множество фактически несъответствия, които
възпрепятстват правото на защита на И.М.И..
Възразява, че изложената в исковата молба претенция е неясна. Не може да се определи и да се направи категоричен извод как е формирана дължимата сума, какви манипулации са били извършени на лицето и каква е точно тяхната стойност, както и били ли са извършени реално и как е била определена тяхната стойност.
Счита, че ответникът И.М.И. не е бил запознат реално с медицинската документация, която се твърди, че му е била предоставена и която се твърди, че е подписал.
Оспорва подписите и изписването на трите имена на лицето като положени от
същото в декларациите за информирано съгласие и останалата медицинска документация.
Във връзка, с което прави искане за
изготвяне на СГЕ, която да даде отговор на въпроса дали
подписите и изписването на трите имена на И.М.И. са били положени лично от
него, в представената медицинска документация, в това число и декларациите за
информирано съгласие.
Счита, че дори да се докаже, че тези документи действително са били
подписани от лицето, то възразява, че
същото не е било запознато от служителите на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД
какво в действителност подписва. Това е така, тъй като по делото е представена
епикриза, видно от която ответникът
И.М.И. е с глаукома и на двете очи, предвид и преклонната му
възраст, то същият не е бил в състояние да прочете документите, които са му
били поднесени за подпис.
Моли съда да
отхвърли като процесуално недопустима подадената исковата молба от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД и да
прекрати настоящето исково производство, алтернативно да постанови решение, с
което да отхвърли исковата молба като необоснована
и недоказана, както по основание, така и по размер.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Подробни съображения по същество излага
в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски.
Особеният
представител на ответника взема становище, че предявеният иск е недопустим, а
по съществото си - неоснователен и недоказан. Излага доводи по същество.
Съдът като взе предвид твърденията
на ищеца и възраженията на ответника и като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Ищцовото дружество е подало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в
качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №191/2020г.
по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед
№77 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.01.2020 год., с
която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор
следните суми: сумата от
691,20 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаването на заявлението в
съда – 22.01.2020г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски по
делото в размер на 25,00 лв. – платена държавна такса за образуване на делото. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Дължима сума, представляваща цената на предоставена на пациента
медицинска помощ за периода от 22.08.2018г. до 23.08.2018г. Поради напускане на
лечебното заведение преди завършване на клиничната пътека, пациентът дължи
заплащане на стойността на предоставеното му лечение, която е в размер на
691,20 лв. и е определена, съгласно действащия към
момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги,
медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД –
Пловдив“.
Срещу така издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е постъпило писмено
възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, с което е възразил, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Възразил е,
че не му е оказвано лечение на такава стойност.
С оглед постъпилото възражение,
на кредитора, сега ищец, са дадени указания и едномесечен срок от съобщението за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. Съобщението е
връчено на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, гр.Пловдив на датата 10.03.2020г., видно от приложеното в
заповедното производство съобщение. Исковата молба, предмет на разглеждане в
настоящето производство, е подадена по пощата на 15.05.2020г., видно от
пощенското клеймо и е постъпила в Районен съд – Пазарджик на 18.05.2020г.
Ноторен е фактът, че страната ни
бе в обявено извънредно положение в периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., в
който, съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗМДВИП процесуалните срокове по
съдебните производства /каквото е и настоящето/ спряха да текат. Още повече, че
настоящето дело не попада в обхвата на изключенията, съгласно приложението към
чл.3 ал.1 от същия закон.
При тези данни, настоящият
съдебен състав приема, че дружеството-ищец е предявило в законоустановения едномесечен
срок установителния си иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, предмет на
разглеждане. Затова неоснователно се явява възражението на особения
представител на ответника, че искът е предявен след изтичането на едномесечния
срок и че поради това е процесуално недопустим. Неоснователно е и искането за
прекратяване на производството по делото на това основание – поради недопустимост
на иска.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният установителен иск е процесуално допустим и
подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 22.08.2018г., в 10.05ч. ответникът И.М.И.
е постъпил по
спешност в Отделението по спешна медицинска
помощ на ищеца - УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр.Пловдив, с оплаквания от сърдечен дискомфорт, придружен от
чувство за задух. На
ответника е бил извършен
преглед от дежурния лекар в спешен кабинет, който преценил, че той е
високорисков пациент и че следва
да му бъде направено инвазивно образно (рентгено-констрастно) изследване на
съдовете на сърцето
или така наречената "селективна коронарна ангиография" (СКАГ). Ответникът е бил насочен за болнично
стационарно диагностициране в Клиниката по
инвазивна кардиология, видно от направлението
за хоспитализация, приложено към исковата молба.
Ответникът е бил хоспитализиран в
клиниката на 22.08.2018г., в 11.10 часа, с диагноза „Нестабилна
стенокардия", с код по МКБ - 120.0, по Клинична пътека №17 "Инвазивна
диагностика при сърдечно-съдови заболявания" от Приложение №17А към НРД
2018г.
В исковата молба ищецът твърди,
че на ответника са били разяснени правата му към момента на постъпването
му за болнично лечение, за което той е
подписал „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и
прилагане на диагностични и лечебни процедури" (ДИС). Твърди, че с подписване на декларацията за информирано
съгласие, ответникът е предоставил право на лекарите
да му бъдат направени всички необходими изследвания и да бъде предприето
нужното лечение. Твърди,
че на пациента-ответника са били извършени следните медицински дейности: клинико-лабораторни изследвания,
ехокардиография, електрокардиограма, които са
част от диагностично-лечебния алгоритъм на Клинична пътека №17.
С исковата молба ищецът е
представил четири броя декларации, а именно: Образец №1 - Декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични
и лечебни процедури, Декларация за информирано съгласие за ангиографско
изследване, Декларация за информирано съгласие
за извършване на инвазивно изследване и лечение, Декларация за това, че
пациентът е запознат с Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на
ищеца - всички с дата 22.08.2018г.
Декларациите са оспорени от
особения представител на ответника с писмения отговор на исковата молба, с
твърдението, че те не са подписани от ответника и че той не е изписал имената
си в тях. След заявеното от процесуалния представител на ищеца, че се ползва от
оспорените документи, с пртоколно определение на съда от 03.11.2020г., на
основание чл.193 ал.1 от ГПК е открито производсто по оспорване истинността на
същите и е назначена съдебно-почеркова експертиза.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-почерковата експертиза, което
съдът цени като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, се
установява, че ръкописно изписаните три имена на пациента в процесните декларации,
обект на експертизата, не са написани от ответника И.М.И.. Подписите за пациент
в декларациите са положени от И.М.И..
При тези данни, съдът приема, че
оспорването на процесните декларации не е доказано и цени същите като
доказателства по делото. Декларациите са подписани от ответника, което е
безусловно установено от вещото лице-графолог. Няма пречка изписването на
имената да е направено от друго лице.
След като ответникът е подписал
документите, то той се е запознал с тях. Още повече, че в декларациите е
отразено, че на пациента е било разяснено подробно съдържанието, че го е прочел
и че разбира смисъла и значението му. След което е положен и подписът на
ответника. В декларациите не са вписани никакви възражения на пациента, в това
число и такива, че не е бил запознат със съдържанието на документите от
служителите на администрацията на ищеца или че не е успял да ги прочете, поради
влошеното си зрение, в каквато насока са възраженията, изложени в писмения
отговор и останали недоказани в хода на производството по делото.
С т.ІІІ от Декларацията за
информирано съгласие, пациентът е декларирал, че е запознат с реда и условията,
при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която е постъпил
за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Съгласно т.ІV от декларацията пациентът е запознат, че НЗОК не
заплаща и няма да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е завършен
алгоритъмът на клиничната пътека.
В т.VІІ от Декларацията за информирано
съгласие е отразено, че ако пациентът откаже лечение или напусне УМБАЛ „Свети
Георги“ преди да бъде завършен алгоритъмът на клиничната пътека, поема
задължението да заплати на лечебното заведение стойността на дните му престой в
болницата; и цената на консултативни прегледи, манипулации, изследвания,
разходите за лекарствени продукти и медицински изделия, които не се включват в
цената на леглоден, съгласно Ценоразписа на лечебното заведание.
Не е спорно по делото, а и видно
от приложената Етапна епикриза на ответника е, че сутринта на 23.08.2018г. същият самоволно е напуснал лечебното заведение, без да предупреди дежурния медицински състав.
Поради преждевременното напускане
на болничното лечение не е била завършена и клиничната пътека, по която
пациентът е бил приет.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че извършените на ответника медицински дейности са
следните: клинико-лабораторни изследвания, образни
изследвания и един ден болничен престой в клиниката. Тяхната стойност, определена,
съгласно действащия към момента на хоспитализацията, „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги,
медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги"
ЕАД, гр.Пловдив и
подробно отразени в
приложената „Сметка на пациент", е в размер общо на 691,20 лева.
С подписването на Декларацията
за информирано съгласие, пациентът-ответникът е декларирал, че е запознат с ценоразписа
на лечебното заведение.
Болничното заведение - ищец е изпратило на ответника две покани за доброволно плащане на дължимите суми. Поканите са изпратени на посочения от пациента адрес, но видно от приложените обратни разписка е, че и двете са върнати като непотърсени от адресата.
В хода на производството по
делото, ответникът не представи доказателства за плащане на дължимата сума на
ищеца за извършените му медицински дейности и еднодневния му престой в
болничното заведение.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК – за заплащане стойността на предоставената му от
ищеца медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой за времето от
22.08.2018г. до 23.08.2018г. е основателен и доказан и следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав приема,
че в конкретния случай са налице валидно възникнали договорни отношения между
ищеца и ответника по договор за лечение, по силата, на който лекуващият –ищецът
се е задължил да осигури достъп за лечение на пациента /лекувания/ и да извърши
обещаното лечение, а другата страна – пациентът се е задължил да осигури договореното
възнаграждение, доколкото трето лице /НЗОК/ не е задължено да плати.
Здравноосигурените лица не
заплащат оказаната им медицинска помощ, тъй като тя се заплаща от бюджета на
НЗОК. Това е така при положение, че
оказаната медицинска помощ е със завършен алгоритъм на клинична пътека. В
случая ответникът е пациент, който е здравноосигурен и за заплащане на неговото
лечение отговаря държавата, чрез НЗОК, но само при завършен
диагностично-лечебен алгоритъм, което в случая не е налице. Установи се по
делото, че ответникът самоволно е напуснал лечебното заведание. С това той е
прекъснал лечението си и клиничната пътека, по която е бил приет, е останала
недовършена. Предвид на това, стойността на оказаната му медицинска помощ не
може да бъда заплатена от НЗОК и следва да се поеме изцяло от него -пациента,
който е станал причина за неизпълнението на лечебния алгоритъм.
Извършените на ответника изследвания
са посочени в приложените фишове с резултати от лабораторни и образни
изследвания и електрокардиограма. Същите са описани и в издадената му епикриза,
приета по делото и неоспорена.
Ответникът не е заплатил на ищеца
дължимите суми за оказаната му медицинска помощ и услуги при престоя му в
болничното заведение.
Предвид гореизложеното, съдът приема,
че процесното претендирано вземане е съществуващо и изискуемо и длъжникът-ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер на 691,20 лева, представляваща стойността на
предоставената му медицинска помощ и услуги при болничния му престой в периода
от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., тъй като не е сторил доброволно това до
настоящия момент.
Върху главницата,
ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 22.01.2020г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на делото, ответникът
дължи на ищеца сторените от него разноски, както в заповедното, така и в
настоящето исково производство в размер общо на 50 лева, представляващи
заплатена държавна такса, видно от приложените платежни документи.
Ответникът ще следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия районен съд,
направените по делото /от бюджета на съда/ разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 147 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул.”Пещерско шосе” №66, представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р К.
Д., д.м., чрез адв.Р.Е.В., с адрес на
адвокатска практика: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №43, ет.3, офис 7 против И.М.И.,
с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.М.И., с ЕГН ********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив сумата от
691,20 лв., представляваща
стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на
болничния му престой, продължил от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на чл.410 от ГПК до пълното изплащане на
задължението, за които е издадена
Заповед №77 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.01.2020г.
по ч.гр.д. №191/2020г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА И.М.И., с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес:*** да заплати на УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Пещерско шосе” №66, представлявано от Изпълнителния
директор проф. д-р К. Д., д.м.
разноски в
заповедното и в исковото производство в размер общо на 50 лева.
ОСЪЖДА И.М.И.,
с ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия районен съд, направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 147 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: