МОТИВИ към
решение № 260013/14.09.2020 г. по а. н. дело № 222/2020г.
Производството е образувано по внесено от Районна
прокуратура Велинград постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78 А НК, с което О.А.М. ***, роден на ***
г., е обвинен в това, че от 15.02.2019 г. до 27.04.2020 г. в с. Драгиново, общ.
Велинград като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст-със С.М.К.
/родена на ***г./ от с. Драгиново, с което от обективна и субективна
страна е осъществил състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият О.А.М.
не дава обяснения. Заявява, че не знае, че деянието е престъпление.
Защитникът на обвиняемия адв. М.-***, счита, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, евентуално пледира обвиняемия да бъде признат за
виновен, но да не бъде наказан, като се приложи чл. 191, ал. 4 НК /отм./, във вр. чл. 2, ал. 2 НК.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства
приема за установена следното от
фактическа страна:
Досъдебното
производство е образувано и водено срещу
О.А.М. - роден на *** ***, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, не работи, живущ ***, с ЕГН
********** за това, че от 15.02.2019 г. до 27.04.2020 г. в с. Драгиново, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст- С.М.К. /родена на *** г./от с. Драгиново, с което от
обективна и субективна страна е осъществил
състав на престъпление по чл.191, ал. 1 НК .
От събраните в хода на разследването
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че обв.
М. и свид. С.К. се познавали, понеже
били от едно село и започнали да се срещат. От
15.02.2019г. заживели
заедно на семейни начала в дома на обвиняемия в с. Драгиново, ул. „Извън
регулация“ № 38, според общоприетите
традиции в общността. При установяване на съжителството им пострадалата К. била
на 14 години, а обвиняемия на 24 години. Към момента на извършване на деянието,
обвиняемият е знаел, че К. няма навършени 16 години.
Родителите и на двамата не се
противопоставили на съжителството им, което се приемало за нормално в тяхната
общност. От съжителството, на
28.12.2019г. се родило детето Манол Севдов Камберов,
което понастоящем двамата съвместно отглеждат. На 28.04.2020г.
К. навършила шестнадесет години. Обвиняемият и пострадалата сключили граждански
брак на 07.08.2020г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита обвинителната теза за безспорно доказана от показанията
на разпитаната в съдебно заседание като свидетел майката на пострадалата, както
и от приобщените от досъдебното производство писмени и гласни доказателства.
Свидетелката К.К., майка на
пострадалата, установява,
че съжителството между обвиняемия М. и нейната дъщеря е започнало на
15.02.2019г., когато двамата заживели в неговия
дом. По това време дъщеря й нямала
навършени шестнадесет години. Не се
противопоставила на съжителството им, дори го подкрепила, защото знаела, че се
обичат. Пострадалата доброволно отишла да живее при М.. Действията и на двамата
оценява като обичайни и в съответствие с традициите на етническата общност, към
която принадлежат. Съжителството им продължава
и към момента и от него имат родено дете. Показанията на свидетелката кореспондират
с дадените на досъдебното производство обяснения на обвиняемия М., показанията
на пострадалата С.К. и на социалния работник И.Т..
От показанията на свидетеля И.Т., социален работник, дадени на досъдебното
производство, се установява, че по повод
постъпил в отдел „Закрила на детето“ към ДСП Велинград сигнал от отдел
„Социална закрила“ за депозирано от непълнолетната С.М.К. заявление-декларация
за отпускане на еднократна помощ по чл.
5а ЗСПД, е извършено социално проучване. Установено е, че непълнолетната е
въвлечена в ранно фактическо съпружеско съжителство с пълнолетно лице от мъжки
пол. Констатирана е ранна бременност. Съжителството е със знанието и одобрението
на родителите и на двамата съжителстващи, които го приемали за нещо нормално. С непълнолетната и съжителя
й, както и родителите и на двамата са провеждани срещи от служители на отдел
„Закрила на детето“ към ДСП Велинград, като са им разяснени рисковете от
ранната бременност и раждане, за физическо, психическо и емоционално развитие
на К., като и за това на бъдещото й дете.
В показанията си на досъдебното производство, пострадалата
не отрича, че е заживяла на съпружески начала с обвиняемия, по собствено
желание, че двамата се обичат, създали са семейство и искат съвместно да
отглеждат общото им дете. Обвиняемият полагал грижи за майката и детето. И
двамата получавали морална и материална подкрепа от своите родители.
Съгласно чл. 378, ал. 2 НПК в производството по глава 28 НПК
за доказване на релевантните факти, събраните на досъдебното производство
доказателства, могат да се ползват при постановяване на присъдата. В този
смисъл депозираните на досъдебното производство показания на пострадалата и на
социалния работник, които кореспондират с показанията на свидетелката К. са достатъчни
за формиране изводи за осъществени обективните признаци от състава на
престъплението.
Съдът счита, че след направения анализ на
събрания доказателствен материал по делото по реда на
чл.107, ал.3 от НПК се установи по несъмнен начин участието на обв. М. в изпълнителната деятелност от обективна и
субективна страна-авторството на деянието и виновното поведение, както и
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетели, досежно главния факт от
предмета на доказването за съставомерността на
деянието-че обвиняемият е заживял на съпружески начала без брак с лице
ненавършило 16-годишна възраст.
Деецът се явява субект на
престъплението. Същият е пълнолетно лице от мъжки пол.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.191, ал. 1 от НК се осъществява в
установяване на фактическо съжителство между субекта на престъплението и
момичето, което не е навършило 16-годишна възраст. По своята същност това
съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват при
сключване на граждански брак. Втората особеност от обективна страна е, че
заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило
16-годишна възраст, се осъществява със съдействащото поведение на пострадалата.
Теорията и практиката приемат, че лицето от женски пол участва съвсем
доброволно при установяване на тези отношения, произтичащи от заживяване на
съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно. Друга особеност от обективна
страна на престъплението по чл.191, ал. 1 от НК е, че това престъпление се
явява продължено, тъй като с него се създава едно трайно продължително
престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване или докато
пострадалата навърши 16-години, когато може да сключи граждански брак при
условията на чл. 6, ал. 2 от СК. За извършване на престъплението е достатъчно
да бъдат установени изискуемите се от разпоредбата фактически отношения-заживяване
на съпружески начала.
От събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира, че с деянието обвиняемият е осъществил всички
признаци от обективна страна на състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК. Установените
обстоятелства се подкрепят от дадените в
хода на съдебното дирене и на досъдебното производство показания на разпитаните
свидетели. Ето защо съдът намира, че деянието е съставомерно
от обективна страна и доказателствата в
тази насока са категорични и последователни.
От представените доказателства се установи и
субективното отношение на дееца към общественоопасния характер на извършеното от него деяние и
към обществено опасните последици. Деецът е знаел фактическите обстоятелства от
състава на престъплението, а именно че пострадалата не е навършила шестнадесет години
по време, когато е заживял с нея. Този
извод съдът обосновава след анализ на
събрания доказателствен материал. Свидетелските
показания са непротиворечиви в тази част. По повод предприетите мерки от „Отдел
закрила на детето“ към „Дирекция социално подпомагане“, съпроводени с посещения
в дома на обвиняемия и проведени разговори с него, същият е бил информиран за
възрастта на К.. Данни за това обстоятелство М. е получил по-рано от самата пострадала и от нейната майка. С поведението си по установяване на
съвместното съжителство с К., О.М. съзнателно е осъществил деянието, като то е
било негова непосредствена цел. Това говори за наличието на пряк умисъл при
извършване престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
С оглед на горното съдът намира, че обв. О.А.М. *** от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК , а именно:
- от 15.02.2019 г. до
27.04.2020г. в с. Драгиново, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – със С.М.К.
***, поради
което следва да носи наказателна отговорност.
Деянието е извършено при п р я к
умисъл, тъй като обв. М. е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Този извод следва от цялото волево поведение
предмет на инкриминираната деятелност. М. е съзнавал всичките признаци на
осъществения състав на престъплението, а
с извършването на деянието се е стремял към настъпването на обществено
опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен
резултат.
В случая е неприложим чл. 9, ал. 2 НК. Престъплението
се характеризира с типичната за този вид висока степен на обществена опасност.
При установяване на съпружеското съжителство между пострадалата и обвиняемия, К.
е на 14 години и 10 месеца и е социално незряла за вземане на важни и отговорни
решения за създаване на семейство и отглеждане на деца. До навършване на
допустимата от закона възраст, на която се приема че непълнолетния е
психически, физически и емоционално пригоден да създаде семейство, и то след преценка
на съда, е оставало повече от една година. Същевременно обвиняемия е с единадесет
години по-възрастен от нея и предвид възрастта
и неопитността й е за него е било лесно да я манипулира, за да вземе
такова решение. Съжителството е траяло
продължителен период от време. Обстоятелството, че ранното съжителство се приема
за нормално сред общността, към която двамата принадлежат, не заличава обществената
опасност на престъплението, след като деянието е криминализирано,
а едно такова тълкуване би създало неравенство в обществото спрямо останалите
негови членове, принадлежащи към други
етнически групи, каквато не е целта на закона и е недопустимо съгласно чл. 6,
ал. 2 от Конституцията на Република България.
Неоснователно е искането да се приложи на осн.
чл. 2, ал. 2 НК разпоредбата на чл. 191, ал. 4 НК /отм./.
Както се посочи престъплението е
продължено. В общата част на НК не се
съдържа легално определение за тази категория престъпления, но според теорията и съдебната практика същите
се определят като форма на усложнена престъпна дейност, като типичната и
най-важна тяхна особеност е, че те траят или се осъществяват „непрекъснато“ в
течение на определен период от време. В чл. 87, ал. 3 НК изрично се посочва, че
давността за преследване на престъпления, които траят непрекъснато започва от
прекратяването им.
Осъществяването
на състава на продълженото престъпление започва с извършването на определено действие или с
възникването на задължението за действие, когато за деец съществува възможност
да го изпълни, което завършва в следствие на действие на самия виновен,
насочено към прекратяване на престъплението, или настъпване на събитие, което
възпрепятства извършването на престъплението /например намесата на органите на
властта или както е в случая с навършване на шестнадесет годишна възраст от
пострадалата/. Касае се за единно престъпление както по фактически, така и по
юридически признаци. Сравнително продължителният период от време, в течение на
който се осъществява престъплението, не е от естество да разкъса единството,
когато последват различни наказателноправни норми.
Прилага се законът, който е в сила по време на довършване на престъплението.
В настоящият случай, с заживяването
на М. с пострадалата на 15.02.2019г. на
съпружески начала е започнало осъществяването на състава на престъплението. От
тогава е настъпил и престъпния резултат, който е съпружеския живот и на
двамата. От тази дата обвиняемия е продължил да поддържа това трайно престъпно
състояние и да осъществява състава на престъплението до 27.04.2020 г., когато К.
е навършила шестнадесет години и към която дата престъплението следва да се
счита довършено.
Към датата на довършвате на
престъплението обаче чл. 191, ал. 4 НК е
отменен, поради което не намира приложение. Към процесното
престъпление е неотносимо
тълкуването, дадено в ТР № 20 от 17.05.1985г. по н.д. № 1985 ОСНК. Същото касае въпроса, кога следва да се
счита за извършено резултатното престъпление, когато между деянието и
настъпилите общественоопасни последици е изтекъл
период от време, с оглед действието на по-благоприятния закон и се отнася до
хипотези, при които деянието е извършено, но не са настъпили обществено
опасните последици. При престъплението заживяване на съпружески начала от мъжки
пол с непълнолетна, не е налице период от време между извършване на деянието и
настъпване на обществено опасните последици, които настъпват още с първия акт
на осъществяването на състава на престъплението, а именно установяване на
съпружеското съжителство. Ето защо чл. 191, ал. 4 НК /отм/,
във вр. чл. 2, ал. 2 НК е неприложим.
С ъ д ъ т счете, че в случая обв. О.А.М. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му се
наложи административно наказание
на осн. чл.78А от НК.
Налице са предпоставките на закона, при
наличието на които съдът е длъжен приложи института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от него умишлено престъпление по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода" до две години или пробация, както и
обществено порицание. Обвиняемият е с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Спрямо него не е прилаган института на чл.78А от НК. От
престъплението не са причинени имуществени вреди. Наказанието с оглед разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК глоба, платима в полза на държавата следва да се определи
при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добрите
му характеристични данни, полаганите грижи за пострадалата и общото им дете,
обстоятелството, че свидетелката К. не е прекъснала образованието си след
съвместното заживяване на двамата и подкрепата, която М. й оказва при желанието
й да продължи да учи, както и оказаното съдействие на социалните работници.
Съдът счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на законовия минимум
от 1000 лева.
По горните
съображения бе постановено настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: