№ 3199
гр. Благоевград , 17.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно частно
наказателно дело № 20201200600815 по описа за 2020 година
Производството е образувано по протест на прокурор при РП-Благоевград
срещу определение №908258 от 20.10.2020г. постановено по н.а.х.д. №
355/2020г. по описа на РС-Благоевград, с което е прекратено съдебното
производство поради допуснато на досъдебното производство съществено
отстранимо процесуално нарушение.
В протеста се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение.
Твърди се, че при изготвяне на внесеното предложение са спазени всички
правила и не е налице соченото от съда процесуално нарушение, не е налице
противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на акта, поради
което и се иска отмяна на атакуваното определение, с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на РП-Благоевград за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, и след цялостна проверка
на атакувания съдебен акт, констатира от фактическа и правна страна
следното:
Частният протест е процесуално допустим, като разгледан по същество се
преценя като неоснователен, поради следното:
1
Разпоредбите на чл.249, ал.4,т.1 вр. чл.248 ал.1, т3 от НПК задължават
съдията-докладчик да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора тогава, когато в хода на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правата на обвиняемия или неговия защитник, на пострадалия
или на неговите наследници. В конкретния случай такова нарушение е
допуснато.
Систематичното място на престъплението по чл.227б от НК е в глава шеста,
раздел Ia от Особената част на НК, озаглавен „Престъпления против
кредиторите”. Родовият обект на тези престъпления са обществените
отношения, свързани със защитата на интересите на кредиторите при
осъществяването на търговска дейност.
Настоящото производство с предмет на престъпление по чл.227б,ал.2 от НК
се разглежда по внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на три обвиняеми лица и налагане на административно наказание
по см. на чл.78а от НК.
Въззивният съд намира, че правилно и обосновано първата инстанция е
прекратила съдебното производство, като е постановено връщане на делото
на прокурора, поради констатирано допуснато съществено процесуално
нарушение. Сочи се, че обвинението е неясно относно конкретното
основание за възникналото задължение на изпадналия в
неплатежоспособност търговец, като общото цитиране на разпоредбата на
чл.608 от ТЗ създава неяснота в характера на задължението и е пречка за
пълноценна защита на обвиняемите. Според първоинстанционния съд е
налице противоречие, което се състои във фактите, изложени в
обстоятелствената част на предложението и неговия диспозитив, което
затруднява правото на защита на страните. От една страна се сочи в
обстоятелствената част - наличие на задължение на търговеца произтичащо
от Договор за банков кредит с посочен размер на задължението към
23.02.2015г., а в диспозитива - твърденията са относно Договор за банков
кредит с посочена дата на изпадане в състояние на неплатежоспособност -
31.03.2014г. Констатираното - съдията-докладчик е счел, че обуславя
неяснота в обвинението, довела до ограничаване правото на защита на
2
обвиняемите лица.
Относно обективната страна на деянието по чл. 227б НК следва да са налице
два вида бездействия на дееца: едното е спиране на плащанията по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, а второто е необявяването на тази неплатежоспособност в
срок пред съда.
За да е ясно кои са обективните признаци от състава на престъплението,
следва да са посочени конкретно - произтичащото основание, точен размер и
от кога е настъпило спирането на плащане от търговеца по възникналото
задължение - за което се твърди, че не е спазен срока, да се заяви пред съда
изпадане в неплатежоспособност.
В случая, в обстоятелствена и диспозитивна част на предложението няма
разминаване досежно посочената дата на изпадане в неплатежоспособност на
търговеца. Като обстоятелства обаче са описани конкретни договори с
посочени задължения към дата, различна от датата на настъпване на
състоянието на неплатежоспособност, а именно към дата 23.02.2015г. / това
са Договор за банков кредит №190/13.12.2006г. сключен между „О.“ АД и
„Б.“ АД и анекси към него; Рамков договор за лимит на банкови гаранции и
предоставяне на банков кредит под условие №152/28.11.2005г. сключен
между „О.“ АД и „Б.“ АД; Запис на заповед от 23.01.2013г. от „П.г.Х.Г.“ АД;
Запис на заповед от 17.05.2010г. от Т.“ ЕАД/, които договори със съотв.
приложения - в диспозитивната част се сочат като такива от които
произтича задължението към дата - 31.03.2014г.
Предвид това, че последните във фактическото описание на
обстоятелствата са цитирани от държавното обвинение като такива от които
произтича свръхзадълженост на търговеца към - 23.02.2015г. с общ размер
на задължение на „Б.“ АД към „О.“ АД от 36 756 556 евро/71 889 576лева, а в
диспозитивната част са посочени с този размер на общо задължение към
датата на настъпване на неплатежоспособност - 31.03.2014г., въззивният
състав се съгласява с констатацията направена от РС, тъй като счита, че е
налице разминаване в обстоятелствена и диспозитивна част на акта - досежно
размера на възникналото задължение към конкретна дата, основано на
3
съществуващите договорни отношения, за които се твърди, че плащанията
от търговеца са спрени.
Създадената неяснота следва да се отстрани, като е необходимо да бъдат
конкретизирани посочените по-горе реквизити. Наличието на значим
пропуск който нарушава правото на защита на страните, налага връщане на
делото в досъдебната му фаза.
Предвид гореизложеното, въззивният състав намира, че определението на
районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №908258 от 20.10.2020 г. постановено по нохд
№355/2020 г. по описа на РС-Благоевград.
Определението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или
протест на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4