Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, 13.07.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Ст. Михайлова гражданско дело №370 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството се движи по реда на
чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на взискателя „Финанс инфо асистанс”
ЕООД, гр.София срещу постановление за
прекратяване на изпълнителното производство от 05.02.2020г. по изп. дело
№20167680400336 по описа на ЧСИ М.М., рег.№768,
район на действие СлОС, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В
жалбата се посочва, че постановлението за прекратяване на изп. производство на
основание чл.433, т.8 от ГПК е неправилно, тъй като липсвало посоченото
основание. Излага хронология на подаваните по делото молби за извършване на
справки и предприемане на изпълнителни действия. Посочва, че по делото са
постъпвали суми, като последната е от 25.09.2017г. Посочва, че редовно е искал
справки и изпълнителни действия, прекъсващи давността. Не бил правилен извода
на ЧСИ, че с искането на изп.действие от 26.06.2019г. давността не е
прекъсната. Посочва съдебна практика относно прекъсването на давността. Счита,
че молбата, с която се иска действие води като последица до прекъсване на
давността за вземането. Давността се прекъсвала с поискването, а не реализирането на изпълнителното действие. Моли
съда да отмени обжалваното постановление и да върне делото за продължаване на
изпълнителните действия.
Другата
страна по изпълнителното производство не е подала писмено възражение по жалбата.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК държавният
съдебен изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които посочва хронологично
направените от взискателя искания и предприетите от него действия. Становище
относно основателността на жалбата няма изложено.
От събраните по делото
доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство
по изп. дело №20167680400336 по описа на ЧСИ М.М., рег.№768, район на действие СлОС е образувано по молба на взискателя „Финанс инфо асистанс”
ЕООД, гр.София – цесионер от 13.06.2016г. против длъжника С.Т.Б. въз основа на изпълнителен
лист от 18.06.2010г., издаден по ч.гр.д.№3193/2010г. по описа на СлРС, за
заплащане на кредитора – цедент „Централна кооперативна банка”АД сумата от
500лв. главница по договор за кредит от 19.03.2008г., просрочена лихва и такси
за периода от 23.11.2009г. до 16.06.2010г. в размер на 99,17лв., законната
лихва, считано от 17.06.2010г. до изплащане на главницата и разноски в размер
на 25лв.
ПДИ е връчена на длъжника на
17.06.2016г.
С молбата за образуване на
делото е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника при
посочен работодател и налагане на възбрана на недвижим имот.
ЧСИ е изпратила на
15.06.2016г. запорно съобщение до работодателя на длъжника „Пиги – 2001”ООД,
гр. Сливен, получено на 16.06.2016г. От запора постъпвали суми, като последната
вноска е от 08.11.2016г.
На 24.01.2017г. взискателя
подал молба за справка в П
НАП относно регистрирани
трудови договори и налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Резултата от справката бил липса на трудов договор към този момент.
Нова молба за справка
взискателя подал на 25.05.2017г. Констатиран е трудов договор с работодател „Го
грил”ООД, гр.Лясковец. Запорът е наложен на 23.06.2017г. От наложения запор е
постъпила сума на 28.07.2017г.
Трудовият договор на
длъжника е прекратен на 31.07.2017г.
На 23.01.2018г. взискателят
подава нова молба за справка в НОИ и при установяване на трудов договор –
налагане на запор върху трудовото възнаграждение. Видно от справката, не са
налице регистрирани трудови договори.
На 30.04.2019г. взискателят
подава молба за справка в НОИ за трудови договори и в БНБ за налични банкови
сметки, но не е платена таксата за БНБ.
От справката бил установен
трудов договор от 21.09.2018г. с работодател „Пиги-2001” ООД, гр.Сливен.
На 18.07.2019г. ЧСИ М. изпратила запорно съобщение до „Пиги-2001” ООД, но същото било върнато
с отбелязване, че лицето не работи във фирмата и представили заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение със С.Б., считано от 10.06.2019г.
На 18.07.2019г. е подадена
молба от взискателя за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, запор на МПС, собственост на длъжника. Такса за запор на МП не е
платена, такъв не е наложен.
По искане на взискателя била
изискана справка от БНБ, постъпила при ЧСИ М. на
18.07.2019г., но искания за предприемане на изпълнителни действия във връзка с нея взискателят не е правил.
На 30.01.2020г. взискателят
подал молба за нова справка в НОИ и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на Б..
С постановление от
05.02.2020г. ЧСИ М. констатирала, че в продължение на две години
взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия, като последното
такова е извършено на 28.07.2017г., прекратила изпълнителното производство по
изп.д. №20167680400336 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съобщение за прекратяване на
делото е връчено на страните, като на взискателя е връчено на 13.02.2020г.
Частната жалба против
постановлението за прекратяване е подадена на 21.02.2020г.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения двуседмичен срок от получаване на
съобщението за атакуваното действие /изм. ДВ бр.100/2019г./, от процесуално легитимирано лице – взискателя
и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
С атакуваното постановление съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
С ТР №2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк.дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
Следва да се посочи, че съгласно т.10 от посоченото
ТР образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., не са изпълнителни
действия.
Предприемането на изпълнителни
действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт
на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния
изпълнител. Взискателят има процесуалната функция със своите действия да
поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска извършване
на изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и прилагането на нови
изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той
понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако
се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и
бездействието на съдебния изпълнител.
В случая се установи, че основното искане на взикателя по
делото, периодично предприемано, е извършване на справка в НОИ относно
регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение. Последният наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Б. – изпълнително действие по смисъла на закона, е от 23.06.2017г.,
като по запора е постъпила сума на 28.07.2017г.
След този момент друго
изпълнително действие на практика не е предприемано. Трудовото правоотношение
на Б. е било прекратено на 31.07.2017г. При последващите справки по искане на
взискателя в НОИ относно регитрирани трудови договори, съответно от 23.01.2018г. и 30.04.2019г.,
първоначално не се установява нов трудов договор, а при втората такава –
установено е наличие на трудово правоотношение. Молба за налагане на запор със
съответната такса обаче взискателят подава едва на 18.07.2019г., като към този
момент обаче трудовото правоотношение на длъжника вече е прекратено /от
10.06.2019г./ и запорът върху трудовото й възнаграждение не е наложен.
Следователно изпълнително действие няма реализирано.
По отношение на други
изпълнителни способи, взикателят не е искал прилагане на такива. Само с молбата
за образуване на делото /13.06.2016г./ е поискано възлагане на възбрана върху
недвижим имот, данни дали е наложена такава по делото няма. Други изпълнителни
способи по отношение на недвижим имот няма предприети.
По отношение на МПС, собственост
на длъжника е поискано налагане на запор с молбата от 18.07.2019г., но такса за
това действие не е платена и то не е извършено.
По отношение на банковите сметки
на длъжника е направено искане за справка с молба от 30.04.2019г. и информация
относно резултата с молба от 18.07.2019г., но искане за предприемане на
изпълнителен способ във връзка с резултата от справката няма направено.
Както бе посочено по-горе
искането за извършване на справки, проучване на имуществено състояние не са
изпълнителни действия, противно на становище на жалбоподателя. Освен това,
поради невнасянето на дължимите авансово такси, не са реализирани поискани
действия, респ. не са поискани и предприети изпълнителни способи на база
извършени справки. На пръв поглед е налице активност у взискателя с периодични
молби за справки, но те не са изпълнителни действия и не прекъсват срока по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Единствените изпълнителни действия, прекъсващи този срок, са
налаганите запори на трудово възнаграждение на длъжника, но последното такова е
извършено на 23.06.2017г., като последно постъпилата от този способ сума е от
28.07.2017г. На 31.07.2017г. трудовото правоотношение е прекратено, т.е. запора
е отпаднал и последващ такъв не е налаган в следващите две години. Както бе
посочено, друго изпълнително действие, прекъсващо срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /молбите за справки и самите те не са такова/ не е предприемано след
28.07.2017г.
Предвид изложеното, правилно с обжалваното
постановление от 05.02.2020г. е прекратено изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК след като ЧСИ е констатирал настъпилия
по силата на закона прекратителен факт /настъпил още на 28.07.2019г./. Поради
това обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а подадената
против него жалба е неоснователна и като такава съдът ще я остави без уважение.
По тези
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя
„ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,********срещу постановление
за прекратяване на изпълнителното производство от 05.02.2020г. по изп. дело
№20167680400336 по описа на ЧСИ М.М., рег.№768,
район на действие СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.