№ 747
гр. Варна , 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500205 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. М. Г., чрез адв.С. срещу определение
№ 262536/27.10.2020 год. на ВРС, постановено по гр.д. № 3870/2020 год. на 21
състав, с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на
предявения иск и по частна жалба на А. М. Г. срещу определение №
264781/18.12.2020 год., с което е оставено без уважение искането на А. М. Г.
за изменение на определение № 262536/27.10.2020 год. в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на обжалваните определения и се
настоява за отмяната им.
Насрещната страна по частните жалби не депозира писмен отговор.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
1
съображения:
Видно от данните по първоинстанционното дело, същото е било
образувано по искова молба на „Райфайзенбанк /България“/ ЕАД срещу А. М.
Г., след проведено заповедно производство, за приемане на установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 3 898.75 евро – просрочена главница
по договор за банков кредит от 06.04.2005 год. при твърдения за частично
изплащане на задълженията по издадената заповед за изпълнение в хода на
заповедното производство.
С разпореждане № 16912/29.05.2020 год., първоинстанционният съд е
разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника като в
периода до 09.09.2020 год., когато препис от исковата молба е получен лично,
съдът е издирвал данни, след неуспешен опит за връчване на съдебните
книжа, относно местонахождението на адреса на ответника.
На 11.09.2020 год. ищецът е депозирал молба, с която заявява, че
ответникът на 27.08.2020 год. е извършил превод на сумата от 7 939.64 лв., с
което е погасил изцяло задължението – предмет на предявения установителен
иск, поради което и за ищеца липсва правен интерес от продължаване на
производството, като претендира заплащане на сторените разноски.
Вследствие на дадени от съда указания, е депозирал молба от
26.10.2020 год., с която е заявил, че оттегля предявения иск.
При така депозираната молба, съдът с определение № 262536/27.10.2020
год. е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска, на
основание чл.232 ГПК, обезсилил е издадената заповед за изпълнение и е
осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски, което
определение в прекратителната си част е предмет на обжалване.
При съобразяване на гореизложената фактическа обстановка,
включително че към молбата за оттегляне на иска ищецът е представил
пълномощно с изрично делегирани права по чл.34, ал.4 ГПК и че изявлението
за оттегляне е направено преди първо по делото съдебно заседание, поради
което и за да произведе правното си действие, не е необходимо съгласие на
ответника, настоящият състав намира, че постановеното от районния съд
определение е правилно.
2
По депозирана от ответната страна молба по чл.248, ал.1 ГПК, съдът е
оставил без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното
определение в частта за разноските, което също е предмет на частно
обжалване.
Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правото на ищеца да иска
репариране направените от него в хода на производството разноски като дава
възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от
иска. От своя страна, чл.78, ал.3 ГПК сочи, че в тежест на ищеца са
разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска,
както и в хипотезата, ако последният с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК.
Посочените разпоредби налагат извода, че правото на страните на
разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на
предизвикания от ответника спор, като дължимите на страните разноски се
определят съобразно уважената част /за ищеца/ и отхвърлената част /за
ответника/ от иска, без оглед на техния размер.
При наличните доказателства за заплащане на главницата по договора
за кредит след иницииране на заповедното производство и предявяване на
установителния иск, неоснователен се явява доводът на частния
жалбоподател, че не е дал повод за завеждане на иска, както и че плащането е
осъществено преди получаване на препис от исковата молба. Производството
по чл.422 ГПК е продължение на заповедното такова, поради което и
обстоятелството, че плащането е извършено преди връчване на препис от
исковата молба е ирелевантно. Още повече, че преди предявяването й
ответницата е заплатила част от задължението си, което сочи, че същата е
знаела за инициираното заповедно производство.При това положение и след
като правилно са изчислени разноските по делото, същите са и дължими.
Налага се извод за правилност на обжалваните съдебни актове, които
следва да бъдат потвърдени.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262536/27.10.2020 год. на ВРС,
постановено по гр.д. № 3870/2020 год. на 21 състав, с което е прекратено
производството по делото поради оттегляне на предявения иск.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264781/18.12.2020 год., с което е
оставено без уважение искането на А. М. Г. за изменение на определение №
262536/27.10.2020 год. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4