Решение по дело №1241/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 309
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Красимир Младенов Семов
Дело: 20201630201241
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 30915.10.2020 г.Град гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – МонтанаВтори състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КРАСИМИР М. СЕМОВ
Секретар:ТОДОРА В. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР М. СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20201630201241 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 16-0996-003779/24.03.2017г. на Началник
Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР Монтана е наложено на В. Т. В. с
посочен съдебен адрес в гр.Монтана чрез адв.И. ххх от МАК,
административно наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение по чл.150 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП (в редакция преди изм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г.).
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя ххх чрез
пълномощник адв. И. ххх от МАК моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД МВР – Монтана, Сектор ПП не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок -
НП е издадено на 24.03.2017г., но е връчено на жалбоподателя на
27.08.2020г., а видно от вх. № на жалбата, същата е била съставена, подадена
и заведена на 02.09.2020г.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 04.12.2016г. около 23:15 часа в гр.Монтана по ул.Асен Златаров на
кръстовището с пътната отсечка към СБА – Монтана в ж.к. Пъстрина бил
спрян за полицейска проверка водача на л.а. СУЗУКИ ВИТАРА с рег. №
хххх. В хода на полицейската проверка чрез справка с дежурен по ОДЧ при
ОД МВР – Монтана било установено, че водача В. Т. В. е без СУМПС. За
установеното нарушение по чл.150а от ЗДвП св.Н. Т. К. – мл. авто-контрольор
в Сектор ПП при ОД МВР – Монтана в присъствието на колегата си св.Ц. В.
И. , съставил АУАН № 3779/бл. № 885203/04.12.2016г. АУАН бил подписан
без възражения от ххх, не последвали такива и в рамките на три дневен срок
от връчване на АУАН.
Въз основа на изготвения АУАН, Началник Сектор ПП при ОДМВР -
Монтана като административно наказващ орган /АНО/, оправомощен със
Заповед № 8121з-748/15г. на МВР намерил, че ххх е извършил
административно нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДвП и издал
обжалваното НП, санкционирайки го на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
редакция преди изм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г.).
Видно от писмо рег. № 301000-19189/23.09.2020г. на Сектор ПП при
ОДМВР – Монтана и приложена към него справка за нарушител/водач
относно ххх, последния към 04.12.2016г. е притежавал СУМПС, валидно до
18.08.2018г., което със ЗППАМ № 16 – 0996 – 000170/14.06.2016г. е отнето на
основание чл.171, т.1, б.б” от ЗДвП. Съгласно справката за нарушител/водач,
спрямо ххх има издадени 21 бр. влезли в сила НП, 3 бр. фишове и 2 бр.
присъди.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд св.Ц. В. И. и св.Н. Т.
К. потвърждават изложеното в АУАН, с уточнението, че неправилно е
посочено в АУАН, че ххх е неправоспособен. Към 04.12.2016г. не са
разполагали с РСОД – таблет, поради което справката е извършвана чрез
дежурен по ОДЧ при ОД МВР – Монтана, преди да се състави АУАН. Св.ххх
посочва, че служебно му е било известно, че ххх е бил лишен от право да
управлява мпс към 04.12.2016г.
2
Жалбоподателят ххх не се явява и не излага доводи извън заявените от
пълномощника му, който счита, че АНО е погасена съгласно чл.82 от ЗАНН, а
също и, че НП следва да се отмени поради неправилно приложение на
санкционната норма.
След анализа на доказателствата по делото, които са в контекста на
гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия орган е
приложил правилно закона, като е приел, че е налице основание за
ангажиране на АНО на ххх по смисъла на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
редакция преди изм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г.).
При съставяне на АУАН и издаване на НП е допусната нередовност
изразяваща се в посочване и в двата посочени акта, че ххх е неправоспособен,
което се опровергава от данните по делото част, от които са визирани по-
горе. Съгласно данните от Сектор ПП при ОД МВР – Монтана, към
04.12.2016г. ххх е притежавал правоспособност и СУМПС, но същото е било
иззето по реда на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП със ЗППАМ № 16 – 0996 –
000170/14.06.2016г., видно от приложената към делото справка за
нарушител/водач.
Според настоящият съд е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
съгласно която – „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.” Безспорно установено е
нарушението, самоличността на ххх и неговата вина и е налице било
основание за приложение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, както е и сторил АНО.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение, не
са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и
условията на чл.28 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени при спазване
изискванията на чл.40, ал.1, чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗДвП без настоящия
съд да сезира допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. при
определяне на санкционната норма, довели до ограничаване правото на
защита на нарушителя. Макар и неправилно да е посочено в АУАН и НП, че
ххх към 04.12.2016г. е бил неправоспособен, то правилно АНО е наложил
административното наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
редакция преди изм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г.), тъй като към
3
04.12.2016г. ххх е бил лишен от право да управлява мпс по административен
ред със ЗППАМ № 16 – 0996 – 000170/14.06.2016г., и въпреки това е
управлявал л.а. на 04.12.2016г.
По безспорен начин е доказано извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателя ххх и неговата вина
– управлявал е л.а., въпреки, че е бил лишен от това право по
административен ред към 04.12.2016г. Съгласно справката за
нарушител/водач, НП № 16 – 0996 – 002149/20.10.2016г. за нарушения по
чл.174, ал.3, чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е влязло в сила, по повод
на което преди това е била издадена ЗППАМ № 16 – 0996 –
000170/14.06.2016г. Няма спор относно установеното нарушение, писмените
и гласни доказателства са безспорни в тази насока.
Изхождайки от значимостта на защитените обществени отношения,
тежестта на извършеното нарушение от ххх и данните за проявленията на
водача ххх изрично упоменати в справката за нарушител/водач от които е
видно, че е недисциплиниран водач, по мнение на настоящия съд
приложението на чл.28 от ЗАНН би било правно необосновано. За подобен
род административни нарушения, санкционирани съгласно чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП, съдебната практика изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
За да бъде налице погасяване на наказанието следва НП да е влязло в сила
/разпоредбата на чл.82 от ЗАНН изисква НП да е влязло в сила/ и в
продължение на две години да не са били предприемани действия по
събиране на вземането, когато наложеното наказание е глоба, или три години
- абсолютен давностен срок по чл.82, ал.3 от ЗАНН. Тази хипотеза е налице,
когато вземането е установено посредством влязъл в сила административен
акт. В случая обаче с обжалването на НП, връчено на 27.08.2020г., няма как
да бъде погасено изпълнението на наказанието, тъй като НП не е влязло в
законна сила. Съгласно Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015г. на
ВКС по т. д. № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС
разпоредбата по чл.11 от ЗАНН, относно погасяване на административно
наказателната отговорност, препраща към уредбата й в НК. В мотивите на
тълкувателното постановление изрично се посочва, че препращането касае
давността за погасяване на административната отговорност в чл.80 и сл. от
4
Общата част на НК. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК административно
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на три години. С факта на съставяне на НП давността бива
прекъсната и съответно изчислявана на базата на абсолютната давност по този
текст, която е 4г. и 6м., считано от 04.12.2016г., към настоящия момент не е
изтекла.
Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
административно наказващия орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата
по чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне размера на административното
наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Вземайки предвид тежестта и
обстоятелствата при извършване на нарушението, съдът констатира, че
наложеното административно наказание като размер е завишено. Всяко
конкретно административно нарушение следва да се наказва при условията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН изследвайки и съобразявайки конкретните обстоятелства
на извършеното нарушение. Спазвайки правните принципи, съдът намира, че
следва да се намали размера на наложеното административно наказание глоба
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за да е съобразено с изискванията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН и най – вече да е справедливо и съответно по тежест на
извършеното нарушение и личността на ххх, който макар и недисциплиниран
водач, видно от справката за нарушител/водач, не следва да бъде репресиран
чрез налагане на необосновано високи по размер административни наказания.
Предвид горното съдът намира, че наложеното административно наказание
глоба от 300 /триста/ лева по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП следва за се намали при
средния размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Съдът намира, че така
определено административното наказание съответства на тежестта на
извършеното нарушение и личността на жалбоподателя и е съобразено с
разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.
На основание горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0996-003779/24.03.2017г. на
Началник Сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на В. Т. В. с посочен
съдебен адрес в гр.Монтана чрез адв. И. ххх от МАК е наложено
5
административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП (в редакция преди изм. – ДВ, бр.2 от
2018г., в сила от 3.01.2018г.), като НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА от 300
/триста/ лева, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет
/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6