Р Е Ш Е Н И Е
№ 621 / 30.10.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 555 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Ц.М.Г. *** против Заповед № 1266з-1549/18.05.2023 г. на директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, с която на жалбоподателя, в качеството му на държавен служител в дирекцията е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Съображенията от жалбата се поддържат от процесуалния му представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – директорът на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание. Оспорва жалбата в подаден от процесуалния му представител писмен отговор. Сочи доводи за законосъобразността на обжалвания административен акт. Претендира разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: служител в МВР, на когото е наложено дисциплинарно наказание.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Обжалваната заповед е заключителният акт от проведено дисциплинарно производство, започнало на 19.01.2023 г. със Заповед № 1266з-163/19.01.2023 г. Производството е открито и проведено във връзка с постъпил доклад до министъра на вътрешните работи рег. № 8121р-26308/13.12.2022 г., съдържащ данни за евентуално извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, изразяващо се в следното: в качеството си на „за началник“ на сектор „БОБ“ – Пловдив-град към отдел „Център – Южен“ при ГДБОП – МВР, след като му е докладвана извършена проверка, в която се съдържат данни за престъпление от общ характер, на 22.02.2022 г. със своя резолюция „КД“ върху докладната записка е разпоредил приключване на работата по преписката и архивирането й към дело вместо да предприеме действия, материалите да се изпратят на съответната прокуратура. След извършване на множество проверки и представяне на писмено възражение от страна на жалбоподателя, на 09.03.2023 г. е изготвена и входирана Обобщена справка рег. № 1266р-7065/09.03.2023 г. относно разследваното дисциплинарно нарушение, адресирана до ответника в качеството му на наказващ орган. Жалбоподателят е подал възражение против констатациите от обобщената справка. Възражението е отхвърлено и дисциплинарната проверка е приключила със становище за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“. Това становище е възприето от ответника и той е издал обжалваната заповед.
При тази безспорна фактическа обстановка не остава място за съмнение, че е налице съществено нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание:
Разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и 3 и чл. 209, т. 3 от ЗМВР предвиждат следното:
Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(3) Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
Чл. 209. Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато:
3. са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2;
Видно от посочените законови текстове е, че правомощието за налагане на дисциплинарно наказание се преклудира след изтичане на една година от извършване на дисциплинарното нарушение. В случая нарушението е извършено на 22.02.2022 г., а наказанието е наложено на 18.05.2023 г. От този период следва да бъдат изключени дните, в които жалбоподателят е бил в законоустановен отпуск (доколкото няма твърдения и доказателства, че му е била налагана мярка за неотклонение).
Видно от справка, (лист 95 от делото) в периода 22.02.2022 г. –
10.02.2023 г. жалбоподателят е ползвал 40 работни дни отпуск. В останалата част
от процесния период 10.02.2023 г. – 18.05.2023 г. жалбоподателят е ползвал още
7 дни платен отпуск (справка на лист 113). Тоест в процесния период
жалбоподателят е бил в законоустановен
отпуск общо 47 дни. Броят дни от 22.03.2023 г. до – 18.05.2023 г. е 84, т.е.
наказанието е наложено 1 година и 84 дни след извършване на нарушението. Като се
изключат 47-те дни законоустановен отпуск е видно, че наказанието е наложено 37
дни след законоустановения едногодишен срок от извършване на нарушението.
При това положение налагането на дисциплинарно наказание на 18.05.2023 г. със Заповед № 12663-1549/18.05.2023 г. очевидно е незаконосъобразно като извършено след предвидения в ЗМВР едногодишния преклузивен срок, при отчитане спирането му по време на законоустановен отпуск. Затова, обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена, като не е необходимо съдът да се произнася по въпросите дали е извършено дисциплинарно нарушение и евентуално дали наложеното дисциплинарно наказание е справедливо и законосъобразно.
С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. и платена държавна такса в размер на 10 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност, тъй като платеното адвокатско възнаграждение е в минималния, предвиден в закона размер.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 1266з-1549/18.05.2023 г. на директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, с която на Ц.М.Г. ***, в качеството му на държавен служител в дирекцията е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
Осъжда Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ да заплати на Ц.М.Г. *** разноски по делото в размер на 760 лв. (седемстотин и шестдесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: (П)